№ 534
гр. Ловеч, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500344 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 3472/20.07.2022г., подадена от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК ***, гр.София, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет.6 чрез
процесуален представител адв. Г.Х., със съдебен адрес: гр.София, бул.
„Витоша“ № 15, ет.4 против определение № 335/12.07.2022г. по ч.гр.д. №
20224330100521 на РС - Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЦВ. М. М., ЕГН
**********, с. Голям извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Къркожабене“ №
1.
В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че цесията
следва да се съобщи на длъжника. Твърди, че същата не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, като уведомяването за извършената
цесия единствено регламентира изпълнението към стария и новия длъжнк.
Счита, че съдът не е приел липса на процесуална легитимация у заявителя, а
липса на уведомление на цесията е липса на такъв договор. Счита, че
уведомлението е от значение за престацията на длъжника към първоначалния
1
кредитор, а не неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор. Счита,
че в заповедното производство не следва да се установява съществуване на
вземането, а само неговото неоспорване, като в този смисъл съдът е
надхвърлил обхвата на дължимата проверка. Следващият довод, на който се
позовава жалбоподателят е, че указанията в ТР 4/2013 на ОСГТК се отнасят
единствено до заявлението по чл.417 ГПК, а не за това по чл.410 ГПК.
Позовава се на съдебна практикта и прилага такава. Счита, че е доказано, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия чрез представената извадка от
софтуера на доверителя. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, да
разпореди издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Съгласно чл.413, ал.2 ГПК в заповедното производство съдът се
произнася в закрито съдебно заседание, чиито актове са разпореждания.
Въпреки, че обжалваният съдебен акт е наименован определение, настоящата
инстанция счита, че то има характера на разпореждане по смисъла на чл.413
ГПК и този пропуск не се е отразил върху валидността и допустимостта на
акта.
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител адв. Г.Х., с надлежно
учредена представителна власт (л.6 от първоинстанционното дело).
Разпореждането е връчено на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ на
14.07.2022г. (л.46 от първоинстанционното дело) чрез системата за
сигурно електронно връчване на Министерство на електронното управление,
въпреки, че в заявлението е подадено от процесуален представител с посочен
съдебен адрес и надлежна представителна власт да получава книжа и
призовки. Същевременно жалбата е подадена от адв. Г.Х. на 20.07.2022г. ( л.6
2
от делото). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е
едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът
изтича на 21.07.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок
по чл.275 ГПК. Констатираният недостатък, че разпореждането е връчено
лично на страна, а не на нейния процесуален представител, по принцип е
съществен процесуален порок, но въпреки това съдът приема, че същият е
отстранен, тъй като жалбата е подадена в срок от адв. Г.Х., същата не прави
възражение за нередовно съобщаване, и жалбата иницира настоящото
въззивно производство. Липсва порок, който да е ограничил правата на
заявителя и е възпрепятствал обжалването на посочения съдебен акт на по-
горна инстанция.
Заплатена е държавна такса за разглеждане на делото. Затова жалбата е
допустима следва да се разгледа по същество.
Обжалваният акт е валиден и допустим, поради което следва да се
прецени неговата правилност.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх.№
3127/01.07.22г., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу
ЦВ. М. М., ЕГН **********, с. Голям извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул.
„Къркожабене“ № 1 за сумите от: 1000.00 лева просрочена главница; 215.27
лева, представляващи лихва за забава, начислена за периода от 11.05.2020г.
до 27.06.2022г. и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението (30.05.2020г.) до изплащане на вземането. За периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава, съгласно чл.6
ЗМДВИПОРНС. Претендира и разноски в заповедното производство –
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че на 11.05.2018г. между „ОББ“ АД, като
кредитодател и ЦВ. М. М., като картодържател, е сключен договор за
издаване на кредитна карта, VISA, с кредитен лимит от 1000 лева. Сумата по
кредита била изцяло предоставена на ЦВ. М. М. и усвоена от него. Срокът на
договорът бил 2 години от деня на подписването му. Твърди се, че било
уговорено, че при просрочие, картодържателят дължи лихва за забава, в
размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер
на десет пункта. На 11.05.2020г. бил настъпил крайният падеж и
3
картодържателят не бил погасил дълга си по договора. Заявителят счита, че
дългът е падежиран и изискуем.
Излага доводи, че на 15.12.2021г. по силата на „Договор за прехвърляне
на парични вземания“, а именно цесия, „ОББ“ АД е прехвърлила вземанията
си към ЦВ. М. М. на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като длъжникът бил
уведомен за извършената цесия.
Към заявлението е приложено пълномощно, договор за издаване на
кредитна карта VISA, общите условия на банката.
С разпореждане № 1167/01.07.2022г. заповедният съд е оставил
заявлението без движение като е дал указания на заявителят да посочи по
какъв начин длъжника ЦВ. М. М. е уведомен за извършената цесия.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№
3292/08.07.22г., в която се уточнява, че заявителят се е свързал лично с
длъжника по телефона и е обяснил, че дружеството е заменил „ОББ“ АД.
Излага доводи, че няма законов ред за уведомяване на цесията, че в
заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства
за извършената цесия, както и за уведомяването на длъжника, а само да
въведе твърдения в заявлението. Посочил е, че уведомяването по чл.99 ЗЗД не
е елемент от фактическия състав на договора, а има значение единствено за
противопоставимостта на извършеното от длъжника плащане преди да му е
била съобщена цесията. Към молбата е приложена разпечатка от софтуерна
програма.
С разпореждане № 335/12.07.2022г. съдът е отхвърли изцяло
подаденото заявление като е приел, че за да поради действие цесията, същата
следва да бъде съобщена на длъжника, каквито данни няма в заявлението.
Позовал се на ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГ на ВС на НРБ, според което
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Заповедният съд
се е позовал на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, според което цесията следва
да бъде съобщена на длъжника. За да отхвърли заявлението съдът се е
мотивирал, че представената разпечатка от софтуера по никакъв начин не
доказва, че са изпълнени условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното
разпореждане е правилно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
4
С договора за цесия е осъществено частно правоприемство между
стария кредитор – цедент и новия кредитор – цесионира, заявител. Съгласно
приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на заявлението частно
правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на
законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.
В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за
изпълнение в полза на правоприемника. Необходимо да се представи
договора за цесия. В процесното дело не е представен договора за цесия, а
само договора за кредит, който легитимира „ОББ“ АД като кредитор спрямо
длъжника, но не цесионерът като кредитор. Настоящият съд приема, че
липсва доказателства за материалната легитимация на заявителя – цесионер
да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на
кредитор. Настоящата инстанция намира, че е безпредметно да се оставя без
движение заявлението на това основание, тъй като РС – Тетевен вече е
оставил без движение, като не са отстранени недостатъците и не е
представено доказателство за уведомлението на длъжника за цесия.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства
за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.
Първоинстанционният съд е дал указания в тази носока с разпореждане №
1367/01.07.2022г., но заявителят не ги е отстранил в срок като не е представил
доказателства за уведомяването на длъжника. Не е достатъчно само да въведе
твърдения кога е уведомен, тъй като се изискват доказателства в тази насока.
Налице е нередовност на заявлението.
Неотносимо е възражението на жабоподателя, че съобщаването на
цесията не е елемент от фактическия състав. Първоинстанционният съд не е
обсъждал валидността на договора за цесия, но за да поради той действие е
необходимо да има съобщена цесия. В мотивите си РС – Тетевен е приел
единствено, че за да бъде уважено следва да се представят доказателства
както за възникналата цесия, така и за уведомяването. Настоящият съд
5
приема този довод, тъй като с договора за цесия се доказва материалната
легитимация на заявителя. Априори цесията е двустранен договор между
цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи
действие спрямо трето лице – длъжник, следва цесията да му бъде съобщена
на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника
за извършената цесия. Възражението, че заповедният съд е излязъл извен
обхвата на проверка, също е неоснователно, тъй като се е позовал на
тълкувателно решение, което съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за
всички. Неоснователно е и възражението, че т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на
ВКС се отнася за заявление по чл.417 ГПК. По аргумент от по-силното
основание (per argumentum a fortiori), след като изискването се отнася за по-
силното основание, а именно заявлението по чл.417 ГПК, то същото се отнася
и за по-леката форма – това по чл.410 ГПК. Представеното доказателство –
разпечатка от софтуерна програма по правната си природа е частен
свидетелства документ и е неотносима. На първо място, не е ясно авторът на
записаната информация. Изхожда от домейн niobe3.europe-matrix.bg.
Разпечатката е нечетлива и не удостоверява факти и обстоятелства, че
длъжникът знае за извършената цесия, т.е. че му е съобщена. Разпечатката
удостоверява фактите, че длъжникът не работи, изхарчил парите за ремонт на
колата, за навес, напуснал работа и се препитавал като изкарвал пари ден за
ден. Същите факти и обстоятелства са относими за друг спорен предмет, но
не и по чл.99, ал.4 ЗЗД. От справката не е видно дали е проведен разговор, с
кого и какво му е неговото съдържание. Прав е жалбоподателят, че законът не
изисква форма на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, но същото следва да има
форма за доказване чрез доказателствените средства, предвидени в ГПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното определение № 335/12.07.2022г. по
ч.гр.д. № 20224330100521 на РС – Тетевен, имащо характера на разпореждане
по смисъла на чл.413, ал.2 ГПК, следва да бъде изцяло потвърдено, като
правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 335/12.07.2022г. по ч.гр.д. №
20224330100521 на РС – Тетевен, имащо характера на разпореждане по
смисъла на чл.413, ал.2 ГПК, като правилно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7