Р Е
Ш Е Н
И Е № 260385
гр.
Пловдив,14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 2546/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0329-001501 от 20.02.2020 год. на *** РУ Раковски към ОДМВР
Пловдив, с което на жалбоподателя К.К.Р., ЕГН: **********, са наложени следните
административни наказания: ГЛОБА в размер на 10лв. за нарушение разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 10лв. за
нарушение разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл. 183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП, ГЛОБА в размер
от 50 лева за нарушение по чл. 137Е
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 500лв. и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, в нарушение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Жалбоподателят
не оспорва нарушенията, като по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да
отмени процесното наказателно постановление, възприемайки нарушенията за
маловажен случай, а алтернативно моли да бъдат намалени наложените глоби и
лишаване от право да управлява МПС в минимален размер. Редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Наказващият
орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не взема становище по делото.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
Жалбата е частично основателна.
На 08.10.2019г. от контролни органи на
МВР-Пловдив, сред които и св. Г. Т. Т.– *** е било констатирано, че
жалбоподателят К.К.Р. на 08.10.2019г. около 15:10ч. в гр. Брезово, на ул.
„Хеброс“ е управлявал мотопед „ЯМАХА 50“ с неустановена собственост без каска,
като не носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към него, а така посоченият мотопед бил без регистрационна
табела.
По така регистрираното нарушение била
образувана преписка № 8782/2019 г. по описа на РП Пловдив за престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, което било прекратено с Постановление на РП
Пловдив № 8782/13.12.2019 г. поради малозначимост на извършеното деяние по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Преписката била изпратена на ***РУ Раковски към
ОДМВР – Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателят
К.Р..
Вследствие на горните обстоятелства бил
съставения АУАН с бл. № 260428
от 08.10.2019г., с който било прието, че жалбоподателят Р. е извършил нарушения
съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.137Е от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Актът е бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и е бил подписан лично от него без възражения.
В
3-дневния срок, предвиден в чл. 44,ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не
са постъпили възражения.
Въз
основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
/НП/.
Горната
фактическа обстановка се установява въз основа на приложените по делото писмени
доказателства.
При
тази фактическа установеност, която не бе оборена от жалбоподателя и с оглед
събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателят К.К.Р.
формално е осъществен по безспорен и
категоричен начин състава на вмененото му административно нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, тъй като същият на 08.10.2019г. около 15:10 ч. в гр. Брезово, на
ул. „Хеброс“ е управлявал мотопед „ЯМАХА 50“ с неустановена собственост, който
не е бил регистриран по надлежния ред, въпреки забраната за това. Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от НПК, изисква по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.... ". Нормата на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Според изискванията на чл.140, ал.1 ЗДвП описаните МПС следва не само да имат регистрационна табела, която да е
поставена на определените за това места, но и да са регистрирани по реда и
начина визирани в чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която тази
разпоредба препраща /така Решение № 1906/26.09.2018 г. по к. адм. н. д. №
1833/2018 г. на Административен съд – Пловдив/. Следователно законът определя,
че водачът на превозно средство не може да го управлява, ако не е надлежно
регистрирано. От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на
деянието по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е да се установи дали по делото е
доказано управлението на МПС, което не е надлежно регистрирано. По делото е
безспорно установено, че към момента на проверката водачът е управлявал
нерегистрирано МПС, като жалбоподателят признава нарушението, а същевременно презумптивната
доказателствена сила съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН не бе
разколебана, поради което настоящият състав достига до извод, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение.
Въпреки установеното извършване на
нарушението, съдът намира, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността
му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Според съда настоящият случай е именно такъв,
предвид наличните по делото смекчаващи обстоятелства, очертаващи
обществената опасност на самото
нарушение и на нарушителя като незначителни. По делото липсват данни посочената
разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на наказаното лице
и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на административно
нарушение от същият вид, ще му бъде наложено административно наказание.
Жалбоподателят Р., видно от справка за нарушител/водач, издадена от
информационните системи на МВР, е правоспособен водач на МПС от 1976г., като от тогава до процесния казус е
наказван само три пъти, което говори за инцидентност в поведението му, касаещо
неспазване правилата за движение по пътищата. Следва да се отбележи и че
обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта, отчета и
контрола на ППС, са засегнати в незначителна степен. Конкретното обективирано
поведение и субективното отношение към него осъществяват посочения състав на
административно нарушение, което е на просто извършване и без съставомерни
вредни последици. Същото не увеличава неговата обществена опасност, не я прави
и типична за вида засегнати обществени отношения, нито изключва правна преценка
на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. В случая въпреки, че се касае за МПС,
подлежащо на регистрация, то деянието не е намерило обществен отзвук.
Жалбоподателят е съдействал на контролните органи, но най-същественото е, че по
делото е приложен единствен трудов договор на жалбоподателя, който
свидетелства, че последния изкарва прехраната си като професионален шофьор. При
налагане на наказание лишаване от правоуправление, която е задължително
предвидена санкция за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП жалбоподателят би се
явил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовото
правоотношение, което е основен източник на доходи за него и семейството му.
Във връзка с така изложеното съдът намира, че в настоящия случай е приложима
нормата на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото са
ангажирани доказателства за това, че извършеното нарушение, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което
неправилно административнонаказващият орган не е приложил тази разпоредба.
При установеното,
изложено по – горе, съдът приема, че в случая са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца.
Размера и вида на наложеното наказание явно не съответства на императивните
изисквания на чл.12 от ЗАНН. По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
в тази му част.
По
делото безспорно се установява и че към момента на проверката от контролните
органи жалбоподателят Р., въпреки че е управлявал МПС - мотопед, не е носел в себе си свидетелство за управление и
контролен към СУМПС. Съобразно чл. 1 ал.
3 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна
техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника, Движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се
извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата, а в
случая именно - чл. 100, ал. 1, т. 1 пр.
1 и 2 от ЗДвП. Жалбодателят не ангажира
доказателства, с които да обори констатациите в тази част от АУАН и НП.
Правилно за извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 в неговото първо и
второ предложение от ЗДвП е приложена санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 1
т. 1 пр.1 и пр. 2 ЗДвП и са наложени административни наказания всяко
представляващо глоба в размер на 10.00 лв. Ето защо процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в тази част като правилно и
законосъобразно.
Относно нарушението по чл.137Е от НП
както в него, така и в АУАН са описани всички обстоятелства, при които е
констатирано нарушението – налични са времето и мястото на извършване на
нарушението, описано е в какво се състои самото нарушение /неизползване на
защитна каска/, посочена е коректно и нарушената материална разпоредба –
чл.137е от ЗДвП. В допълнение, следва да се има предвид, че редовно съставените
АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което
с оглед на доказателствата по делото дава основание на съдът да приеме, че
описаното нарушение е извършено от жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание
съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, то същият е в твърд
определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за
индивидуализация.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №
19-0329-001501 от 20.02.2020 год. на ***РУ Раковски към ОДМВР Пловдив с което на жалбоподателя К.К.Р.,
ЕГН: **********, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер
на 10лв. за нарушение разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.
183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 10лв. за нарушение разпоредбата
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, ГЛОБА
в размер от 50 лева за нарушение по чл. 137Е от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 500лв. и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 12 месеца, в нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са отнети общо 6 точки, като ОТМЕНЯВА административните наказания - ГЛОБА в размер на 500лв. и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение разпоредбите на
чл.140, ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА процесното наказателно постановление в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е. К.