Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.01.2021
г.
град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.12. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1548 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано
е Решение N564/02.06.2020г.
по гр.д. №308/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава, че “Е.Б.ЕС.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”***, представлявано от М.М.М.Д.и Ж.П.С.дължи на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., ул.„*****, представлявано от П.Г.А., сумата от
883,52лв. (осемстотин осемдесет и три лева и 52 стотинки) по фактура
№**********/23.03.2017г., представляваща сума за допълнително начислена
ел.енергия за отчетен период 28.05.2015г. – 20.11.2015г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №11552/27.12.2019г. по ч.гр.д. №20244/2019г. по
описа на РС-П. и се осъжда „Е.Б.ЕС.”ЕАД П., да заплати на „П.“ ЕООД,
направените разноски по делото в размер на 375,00лв. за платена държавна такса
и адвокатско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство от
25 лв държавна такса и 350 лв
адвокатско възнаграждение.
Въззивникът „Е.Б.ЕС.”ЕАД излага подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като моли въззивния съд да
отмени същото и да отхвърли предявения иск.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата страна „П.“ ЕООД взема становище, че жалбата е
неоснователна, като излага съображения в тази връзка. Направено е искане да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Окръжен съд – гр.
С.З., като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата
по делото и съобразно чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК.
Предмет на иска е признаване за установено по
отношение на ответника „Е.Б.ЕС." ЕАД, че дължи на „П.“ ЕООД сумата от
883,52лв. (осемстотин осемдесет и три лева и 52 стотинки) по фактура
№**********/23.03.2017г., представляваща сума за допълнително начислена
ел.енергия за отчетен период 28.05.2015г. – 20.11.2015г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
По делото не е спорно, че ищецът е потребител
на електрическа енергия за обект в с.Д., общ.С.З., ИТН ***, клиентски номер ***,
както и че между страните е съществувало през процесния период 28.05.2015г. – 20.11.2015г. действително договорно
правоотношение по договор за продажба на електроенергия. Няма спор и че на
ищеца е начислена сумата от 883,52лв. по фактура №**********/23.03.2017г.,
представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период
28.05.2015г. – 20.11.2015г., консумирана в горепосочения обект на ищеца.
С оглед предмета на спора, направените от
въззивника възражения в жалбата и насрещните възражения на въззиваемия
в отговора на жалбата, основните спорни въпроси по делото са дали действително
е доставена и потребена допълнително начислената за
обекта на ищеца ел. енергия и ако това е така, дали ищецът дължи заплащане
цената за същата на доставчика. Следва да се прецени и дали евентуалната липса
на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на
корекция на сметката му е основание абоната да не дължи плащане стойността на
допълнително начислената му ел. енергия, както и дали за последното е
релевантно наличието или липсата на виновно поведение у абоната, довело до
неизмерване или частично измерване на ел.енергия.
Относно първия въпрос, ответното дружество
поддържа, че допълнително начислената за обекта на ищеца
ел. енергия е действително потребена, както и че за
обекта на ищеца е установен случай на неточно измерване на ел.енергия през
процесния период, вследствие манипулация на монтираното за обекта средство за
търговско измерване (СТИ), което поради това е отчело по-малко от реално консумираната
ел. енергия. Тези твърдения се потвърждават от доказателствата по делото.
На първо място, според представения по пред
първата инстанция констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 227541 г. от 20.11.2015 г., подписан от
двама служители на „“Е.Б.ЕР.“ ЕАД и един
свидетел, процесният електромер фабричен № 62746766 е демонтиран и поставен в
безшевна торба, пломбиран и изпратен за експертиза. Видно от Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1052/15.12.2016
г. на Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – П., електромер с идентификационен № 62746766
е представен за експертиза в платнена безшевна торба, пломбиран с пломба на EVN
№ 315501, в съответствие с протокола за демонтаж. Констатирано е отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния
блок на електромера и наличие на необходими обозначения на табелката на
електромера. Относно наличието на пломби против неправомерен достъп до
вътрешната конструкция на електромера е отразено: отдясно – знак от последваща
метрологична проверка пломба № М 14/045 03, отляво – фирмена знак пломба ISKRA. Относно
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп е записано: съответства.
Установено е обаче, че на дисплея на електромера се визуализират следните тарифи за активна
електроенергия, с показания, както следва:
1.8.0
(сумарна тарифа) – 017094,1 kWh;
1.8.1
(първа тарифа) - 002109,5 kWh;
1.8.2
(втора тарифа) - 007122,4 kWh;
При сравняване на стойностите им, се
констатира разлика от 9971,7 kWh между сумарната
(1.8.0) и първа и втора тарифи (1.8.1 и 1.8.2 )
В заключение, според метрологична експертиза,
електромерът е отчел с 9971,7 kWh по-малко от реално
консумираната енергия и не съответства на техническите и метрологичните
изисквания.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Съгласно
заключението, процесният електромер – трифазен, двутарифен,
статичен, тип ISKRA МТ 174, № 62746766/2012 г. е манипулиран. Върху него е
приложена софтуерна манипулация, която води до промяна на тарифната таблица на
електромера и на метрологичните му характеристики. Част от консумираната от
ищеца и измерена от електромера ел. енергия се натрупва в регистър, който не
съответства на избраните от клиента тарифни зони. същият регистър не се
визуализира, отчита и остойностява. Електромерът не съответства на техническите
и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната ел. енергия.
Методът за отчитане на неотчетената ел. енергия и методиката за
остойностяването ѝ в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Тези факти и констатации в експертизата на
БИМ и СТЕ по делото не се оспорват от ищеца, нито се опровергават с ангажирани
доказателства, както в първоинстанционното производство, така и в отговора на
въззивната жалба.
Предвид така установените факти, въззивният
съд приема, че в случая е налице основание за т.нар корекция на сметката на
ищеца със допълнително 9971,7 кВтч за периода 28.05.2015г.
– 20.11.2015г.., чрез издаване на фактура №**********/23.03.2017г. за сумата от
883,52лв., тъй като на ищеца е начислена цената на реално доставена и потребена в обекта му ел. енергия през посочения период,
която е останала неизмерена поради манипулация на монтираното в обекта СТИ. Сумата
по фактурата съответства на стойността на реално доставената, респ. консумирана
в обекта на ответника ел. енергия, неизмерена поради манипулация на СТИ.
В случая, тъй като се касае за задължение за
заплащане на цената на доставена стока по договор за продажба, въпросът дали
манипулацията на СТИ е извършена от абоната е ирелевантен, тъй като не се касае
за вземане за обезщетение за вреди (при което да се изследва има ли виновно
поведение от страна на абоната), а за задължение на купувача да заплати пълната
цена на доставената му стока (чл.183 ЗЗД).
В настоящия случай, съдът съобрази и споделя
актуалната практика на ВКС, цитирана от въззивника, че липсата на приет в ОУ на
доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на основание за корекция
на сметката му, е евентуална пречка абонатът да бъде поставен в забава в
извънсъдебната фаза на спора, но не е основание за недължимост
на начислената допълнително цена за ел. енергия, ако в съдебното производство
се установи, че ел. енергията е реално доставена и консумирана от абоната,
какъвто е и настоящия случай.
По изложените съображения, предявеният от „П.“
ЕООД иск за признаване за установено, че “Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.”***, представлявано от М.М.М.Д.и
Ж.П.С.дължи на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул.„*****, представлявано от П.Г.А., сумата от 883,52лв. (осемстотин осемдесет
и три лева и 52 стотинки) по фактура №**********/23.03.2017г., представляваща
сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 28.05.2015г. –
20.11.2015г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№11552/27.12.2019г. по ч.гр.д. №20244/2019г. по описа на РС-П., се явява
неоснователен и ще се отхвърли изцяло.
Тъй като районния съд е стигнал до
противоположен извод, решението му ще се отмени изцяло, вкл. в частта за
разноските.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, „П.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.„*****, представлявано от П.Г.А.
ще бъде осъдено да заплати на „Е.Б.ЕС.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.***, представлявано от
М.М.М.Д., Ж.П.С.и Р.Д., по 100 лв юрисконсултско възнаграждение за
първата и за настоящата инстанция, 200 лв за
експертиза пред първата инстанция, както и 25 лв
държавна такса за въззивното производство.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение N564/02.06.2020г. по гр.д. №308/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се
признава, че “Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.”***, представлявано от М.М.М.Д.и Ж.П.С.дължи на „П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.„*****,
представлявано от П.Г.А., сумата от 883,52лв. (осемстотин осемдесет и три лева
и 52 стотинки) по фактура №**********/23.03.2017г., представляваща сума за
допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 28.05.2015г. –
20.11.2015г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №11552/27.12.2019г. по ч.гр.д.
№20244/2019г. по описа на РС-П. и се осъжда „Е.Б.ЕС.”ЕАД П., да заплати на „П.“
ЕООД, направените разноски по делото в размер на 375,00лв. за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските по заповедното
производство от 25 лв държавна такса и 350 лв адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.„*****,
представлявано от П.Г.А. иск за признаване за установено, че “Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”***, представлявано от М.М.М.Д.и Ж.П.С.дължи на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., ул.„*****, представлявано от П.Г.А., сумата от
883,52лв. (осемстотин осемдесет и три лева и 52 стотинки) по фактура
№**********/23.03.2017г., представляваща сума за допълнително начислена
ел.енергия за отчетен период 28.05.2015г. – 20.11.2015г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №11552/27.12.2019г. по ч.гр.д. №20244/2019г. по
описа на РС-П..
ОСЪЖДА „П.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.„*****,
представлявано от П.Г.А. да заплати на „Е.Б.ЕС.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.***, представлявано от М.М.М.Д., Ж.П.С.и Р.Д.,
по 100 лв юрисконсултско възнаграждение
за първата и за настоящата инстанция, 200 лв разноски
за експертиза пред първата инстанция, както и 25 лв
разноски за държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.