Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на тринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 6232 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 47975/22.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 59593/2018г. по описа на СРС, 77ми състав, е отменено по
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като незаконно уволнението на Ю.Ф.Й.,
извършено със заповед № РИЛ18РД15-326/09.07.2018г. на кмета на район „Илинден“,
С.О.и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановена Ю.Ф.Й. на
заеманата преди уволнението и длъжност – „специалист деловодство“ в отдел
„Административно информационно обслужване“ в С.О.– район „Илинден“. С решението
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 от КТ С.О.– район „Илинден“ е
осъдена да заплати на Ю.Ф.Й. сума в размер на 1077 лева – обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 10.07.2018г. –
09.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
11.09.2018г. до окончателното плащане.
Ответникът е осъден на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати и сторените по делото разноски на ищцата в размер
на 900 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на
Софийски районен съд дължимата държавна такса в размер на 210 лева.
В срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК от С.О.– район
„Илинден“, чрез юрк. П., е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение с аргументи за неговата недопустимост и неправилност. В жалбата се
излагат съображения, че Софийски районен съд е постановил недопустимо решение,
тъй като се е произнесъл по непредявен иск, а в същото време не се е произнесъл
по предявените искове. Тези твърдения според въззивника намират основание в
обстоятелството, че съдът е приел, че ищцата се позовава на незаконосъобразен
подбора, а в действителност от исковата и молба се установявало, че
оплакванията и са единствено за наличие на субективизъм при подбора - поради
попълване само на индивидуални формуляри за оценка и изнесени окончателни
резултати, преминаване към непълен работен ден и предложение за прекратяване на
трудовото правоотношение срещу обезщетение. По така посочените оплаквания
въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл, като е
нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по въпроса за подбора без да
има оплаквания за това. Поддържа се, че исковата молба е неясна и от нея не
можело да се установи какво точно претендира Й. – дали оспорва заповедта за
съкращаване на щата или пък обжалва заповед за командировка на някое от
основанията в чл. 310 от КТ. Посочва се, че обжалваното решение е и неправилно,
тъй като съдът неправилно бил приел, че невключването в подбора на служителка,
ползваща се от закрила по чл. 333, ал. 1, т.1 от КТ, го опорочава. Твърди се,
че закрилата на служителката Кирилова по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ не можело
да бъде преодоляна по никакъв начин, дори и да получи разрешение от Инспекцията
по труда. Излагат се съображения, че включването на тази служителка в подбора
би довело до сигурното и уволнение, тъй като тя би получила най-ниска оценка,
защото е с най-малко трудов стаж, професионален опит и квалификация, делови и професионални
умения. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да обезсилено като
недопустимо или да бъде отменено. Претендира се присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от ищеца Ю.Ф.Й.. В проведеното пред въззивния съд открито
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата оспорва въззивната
жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено, като в полза на Ю.Й. бъдат присъдени
сторните по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 77ми състав, решение за валидно
и допустимо. Предвид доводите във
въззивната жалба относно недопустимост на обжалваното решение поради
произнасяне по непредявен иск, настоящият състав намира следното:
В
настоящия случай видно от изложените твърдения и формулирания петитум на
исковата молба са предявени искове с правна с квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, по
каквито искове се е произнесъл и Софийски районен съд. Произнасяне по
непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обем на търсената защита.
Предмета на делото е спорното материално право, претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.
Следователно когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и
обстоятелства, на които страната не се е позовавала, решението е недопустимо,
тъй като е разгледан непредявен иск.
Настоящият
случай не попада в нито една от посочените хипотези, при които е налице
произнасяне по непредявен иск, доколкото съдът се е съобразил с наведените от
ищцата факти в исковата молба, а именно, че трудовото и правоотношение е било
прекратено след извършен подбор, като се е произнесъл по формулираното искане в
петитума на исковата молба – признаване на незаконна на извършеното уволнение.
Следва да се направи разграничение между твърдените от страната факти и
обстоятелства по делото и изложените оплаквания (доводи) във връзка с твърдяната
незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на дадено изискване на
закона. В действителност в хода на производството по делото не следва да се
разглежда въпроса за законност на уволнението поради незаконосъобразно извършен
подбор, ако такъв довод не е наведен от ищеца, но разглеждането му може да
доведе единствено до неправилност на решението, доколкото не е налице императивна
правна норма, уреждаща извършването на подбор, за чието нарушение съдът следи
служебно, но не и до недопустимост на съдебния акт.
Не
може да бъдат споделени и доводите на въззивника, че съдът се е произнесъл по
нередовна искова молба, тъй като от изложеното в нея не можело да се установи в
какво точно се състои искането на ищцата – дали се оспорва заповед за
съкращаване на щат, дали се оспорва извършен подбор или се обжалва заповед за
командироване на някое от основанията посочени в чл. 310 от КТ. Напротив в
исковата молба ищцата ясно е посочила, че обжалва (оспорва) именно заповед №
РИЛ18РД15-326/09.07.2018г., с която е било прекратено трудовото и
правоотношение. Изложените твърдения за преминаване към непълен работен ден и намаляване на трудовото
възнаграждение на същата са посочени от ищцата единствено във връзка с
поддържаното от същата становище, че спрямо нея е съществувало субективно
отношение и преди издаването на процесната заповед са били извършени множество
действия от страна на работодателя за прекратяването на трудовото и
правоотношение по друг начин дори и чрез отправяне на предложение за заплащане
на обезщетение, ако същата се съгласи трудовото и правоотношение да бъде
прекратено. От описаното в исковата молба и от формулираното в петитума искане
ясно се установява какъв е един от предявените искове, а именно иск по чл.
344,ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба никъде не са изложени твърдения във
връзка с извършено командироване, поради което не може да бъде прието
становището на въззивника, че въз основа на заявеното от ищцата може да се
достигне до извод или дори да се предположи, че тя обжалва действия на
работодателя свързани с командироване.
Посочването
в исковата молба на чл. 310, без изрично да е отбелязано от кой закон, е
ирелевантно, доколкото правната квалификация на спора се дава от съда
единствено въз основа на наведените в исковата молба твърдения и релевираното
искане, а не въз основа на посочени от ищеца законови разпоредби. За пълнота на
изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в конкретния
случай очевидно сочената от ищцата норма е тази на чл. 310 от ГПК, съгласно
която по реда на бързото производство се разглеждат предявените от нея искове
по чл. 344, ал. 1-3 от КТ.
В
действителност исковата молба е била нередовна, но не по отношение на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, доколкото ищцата не
е била посочила какъв е размера на търсеното от нея обезщетение и за какъв
период, но в хода на процеса по реда на чл. 129 от ГПК след дадени от Софийски
районен съд указания, нередовността на исковата молба е била отстранена.
След
извършване на преценката за валидност и допустимост на обжалваното решение,
настоящият състав счита, че следва да се произнесе и по правилността му с оглед
изложените твърдения във въззивната жалба.
Въззивната
инстанция намира постановеното от Софийски районен съд решение за правилно. Съображенията на съда в тази насока
са следните:
Страните в
настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„Специалист деловодство“ в отдел „Административно информационно обслужване“ на С.О.–
район „Илинден“. Този факт е бил обявен за безспорен по делото още с доклада на
първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК, и се установява и от приетите по
делото трудов договор № РД-15-027/11.05.2002г., ведно с допълнително
споразумение № РД-15-35/02.07.2012г., към трудов договор №
РД-15-27/09.05.2002г., длъжностна характеристика и трудова книжка.
Не се спори
между страните, а се установява и от представените длъжностни характеристики,
че за заемането на длъжността на ищцата се изисква средно образование.
От ищцата са
представени отправени до нея предложения от страна на работодателя за
прекратяване на трудовото и правоотношение, а именно предложение № № РИЛ18-ВК91-90/19.02.2018г., с което
работодателят е предложил на ищцата Й. трудовото и правоотношение да бъде
прекратено на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ срещу заплащане на
четирикратен размер на брутното и трудово възнаграждение и предложение с № РИЛ18-ВК91-135/23.03.2018г.,
с което на Ю.Й. е предложено на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ да бъде
прекратено трудовото и правоотношение срещу заплащане на обезщетение в
петкратен размер на брутното и трудово възнаграждение, връчени и срещу подпис.
В отговор на същите, от представените по делото писма, изпратени от ищцата до работодателя, се
установява, че е отказала направените и предложения.
По делото е
представен протокол № РИЛ18-РД15-249/30.03.2018г. за съгласуване на основание
чл. 138а от КТ предложение за въвеждане на непълно работно време от
работодателя, в който е посочено, че на срещата са присъствали както
представители на работодателя, така и представители на работниците и
служителите. Съгласно удостовереното в протокола работодателят е представил на
служителите документи във връзка с намаляването на обема на работа, което е
обусловило предложението му за въвеждане на непълно работно време за периода от
10.04.2018г. до 10.07.2018г. с продължителност на работния ден 4 часа. След
обсъждане е дадено съгласие от страна на служителите за преминаване на
четиричасов работен ден за посочения период за длъжността „Специалист
деловодство“ в отдел „Административно и информационно обслужване“ в С.О.– район
„Илинден“. Въз основа на този протокол е била издадена заповед №
РИЛ18-РД09-41/02.04.2018г. на кмета на район „Илинден“, Столична община, с
която е наредено поради намаляване на обема на работа да се премине на непълно
работно време от 10.04.2018г. до 10.07.2018г. от служителя Ю.Ф.Й. – специалист
деловодство на СО-район Илинден, отдел АИО, с продължителност на работния ден
от 4 часа – от 8:30 часа до 12:30 часа.
Срещу
извършеното преминаване към непълно работно време от страна на ищцата до
работодателя са подадени заявление – заявление с вх. №
РИЛ18-ГР94-683/30.04.2018г., заявление с вх. № РИЛ18-ГР94-683 (1)/09.05.2018г.
и заявление с вх.№ РИЛ18ГР94-683 (2)/05.07.2018г., с които същата е изразила
несъгласието си с промяната и становището си, че тези действия на работодателя
са дискриминационни, насочени само към нея, но не и към останалите служители,
заемащи същата длъжност.
Ответникът е
представил с отговора на исковата молба доклад от секретаря на район „Илинден“
до кмета на района, съгласно който през 2017г. и 2018г. е налице спад на
документооборота между граждани, фирми и институции, което налагало оптимизация
на работата в отдел „Административно и информационно обслужване“ (АИО) в С.О.–
район „Илинден“ и в частност в деловодството. Именно това е посочено като
причина за преминаването към непълно работно време на един от служителите в
този отдел – ищцата. С оглед на това е направено предложение да бъде съкратено
едно работно място за специалист-деловодство в отдела.
Във връзка с
постъпилия доклад, видно от представената по делото заповед №
РИЛ18-РД91-22/03.07.2018г. на кмета на район „Илинден“, работодателят е
възложил на комисия в срок до 06.07.2018г. да предложи критериите, въз основа
на които да се извърши подбор между служителите Ю.Й. и А.К., заемащи длъжността
„специалист деловодство“ и М.З.– „специалист деловодител-куриер“ в отдел АИО,
на свое заседание да извърши подбор между посочените служители, за което да
изготви протокол с окончателните резултати.
По делото от
представено писмо относно изготвена справка за образование и професионален опит
на служителите, заемащи длъжността „специалист деловодител“ в отдел АИО се
установява, че ищцата има завършено висше образование с професионално
квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Маркетинг и комуникация“ и е
с професионален опит 6 години. По отношение на служителката А.К. е посочено, че
същата се ползва със закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ (представени са и
доказателства,че на 10.06.2016г. същата е станала майка), има завършено средно
образование и професионален опит 4 години и 2 месеца. Третата служителка
заемаща длъжността като на ищцата – М.З.видно е справката е със завършено
средно-специално образование и със 16 години и 6 месеца професионален опит.
За извършване на
подбора комисията е подбрала 4 критерия, а именно квалификация (образование,
знания, умения, сръчност), съобразно изискванията на длъжността, професионален
опит, делови и професионални умения за изпълнение на длъжността и умения за
работа в екип. Именно по така посочените критерии е извършена и оценката на
кандидатите от комисията, видно от представените и приети по делото формуляри
за оценка. От същите се установява, че всеки член на комисията е попълнил
отделен формуляр за всяко от лицата измежду които се извършва подбора, като
крайният резултат от оценките е бил обективиран в протокол за извършен подбор
по реда на чл. 329 от КТ от 04.07.2018г., съгласно който ищцата е получила
окончателна оценка – 35 точки, а другият служител, оценяван от комисията – М.З.–
55 точки, като комисията не е поставяла оценки на служителката А.К., тъй като е
преценено, че тя не следва да участва в подбора, доколкото се ползва от
закрилата по чл.333 от КТ.
По делото е
представено и връчено на 05.07.2018г. на ищцата едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. След връчването на
предизвестието на Ю.Й. е била връчена на 09.07.2018г. и заповед №
РИЛ18РД-15-326/09.07.2018г., издадена от кмета на район „Илинден“, Столична
община, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, считано от 10.07.2018г., поради съкращаване на щатна
бройка. На ищцата е наредено да бъде заплатено обезщетение за неспазено
предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното и трудово
възнаграждение за един месец.
Прието от съда е
и поименно разписание на длъжностите в СО-район „Илинден“, в сила от
10.07.2018г., утвърдено от кмета на района, съгласно което в отдел АИО има само
две щатни бройки за специалист деловодство. Същото е утвърдено след приемане на
решение, видно от представеното протокол-решение от 03.07.2018г., издадено от
кмета на района за съкращаване на щата на Ю.Й., като бъде премахната щатната
бройка за нейната длъжност и заповед № РИЛ18-ВК91-257/03.07.2018г., на кмета на
район Илинден за утвърждаване на ново щатно разписание.
Ищцата е
представила по делото и препис от трудовата си книжка и регистрационна карта от
Агенция по заетостта, от които е видно, че същата не е започнала работа при
друг работодател. Между страните с оглед изявленията им пред Софийски районен
съд още в първото по делото заседание не се спори и че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 429.57 лева за последния
отработен пълен месец.
Пред Софийски
районен съд са разпитани двама свидетели – Л.Н.Я.и М.Ж.Ж..
Свидетелката Я.заявява,
че работи в СО, район „Илинден“ като
началник отдел „Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси“, като си спомня
за участвала в комисия за извършване на подбор при съкращаване на щат поради
намаляване на обема на работа. Свидетелства, че на заеманата от ищцата длъжност
работели три служителки, но една от тях била в отпуск за отглеждане на дете до
30годишна възраст, поради което същата не била включена в подбора. Я.посочва,
че при оценката са съобразили, че изискването за заемане на длъжността относно
образованието е завършването на средно образование, поради което на ищцата не
са дадени допълнителни точки за това, че има завършено висше образование, за
разлика от З.. При оценката според свидетелката е било съобразено, че ищцата е
имала по-малко професионален опит, че от системата за контрол на достъпа било
установено, че отсъства често през работно време и си тръгва по-рано от работа,
както и че съгласно резултатите от атестирането, което се извършва на всеки три
година, Й. имала оценка 2 – изпълнението на задълженията отговаря напълно на
изискванията, а другата служителка – З. – оценка 1 – изключително изпълнение. Я.свидетелства,
че при извършеното съкращаване на щатна бройка кметът на района не е получил
разрешение от Столичния общински съвет, защото това не било необходимо.
Пред
първоинстанционния съд свидетелката Ж, която е била началник на отдел „АИО“ и
пряк ръководител на ищцата, си спомня, че са съкратили една щатна бройка за
длъжността деловодител със заповед на кмета. Заявява, че е бил извършен подбор,
но че една от трите служителки, заемащи длъжността като на ищца, е била в
майчинство, поради което подборът бил извършен единствено между ищцата и
служителката З.. Посочва, че при определяне на оценката е било съобразено и че З.
освен функциите на деловодител и изпълнявала и функциите на куриер.
Свидетелката твърди, че по отношение на ищцата имало няколко сигнала за грубо
отношение, което също било съобразено при извършването на подбора. Многократно
по думите на ищцата в качеството си на пряк ръководител на ищцата Й.
свидетелката си спомня, че е установявала, че тя отсъства от работното си
място, закъснява за работа и си тръгва по-рано от работа.
Въззивният
състав кредитира изслушаните свидетелски показания, като отчита
обстоятелството, че свидетелката Жв качеството си на пряк ръководител на ищцата
Й. е можела най-пълно да възприеме нейните качества и умения във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения. Заявеното от двете свидетелки е
непротиворечиво, взаимодопълващо се и последователно, като изцяло кореспондира
с представените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна
въззивният съд намира от правна страна следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ:
За да уважи
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и да признае за незаконно
уволнението на Ю.Й., първоинстанционният съд е приел, че извършеният от
работодателя подбор по чл. 329 от КТ е незаконосъобразен, поради това, че в
него не са участвали всички служители на длъжността, заемана от ищцата.
Софийски районен съд е изложил подробни съображения за това, че независимо че
се ползва със закрила по чл. 333 от КТ служителката А.К. също е следвало да бъде
включена в подбора, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ в случаите
по чл. 328, ал., т. 2, 3, 5 и т. 11 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ не е
абсолютна, а може да бъде преодоляна от работодателя с предварително разрешение
от инспекцията по труда.
С оглед
изложеното от въззивника във въззивната жалба, инициирала настоящото
производство, настоящият състав приема, че спорът пред въззивната инстанция е
концентриран върху въпроса относно законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата и в частност досежно извършения от
работодателя подбор.
При извършване
на преценката си за законосъобразност на уволнението съдът не може да основава
решението си по иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ на доводи, които не са били посочени от ищеца в исковата молба, с
изключение на случаите на нарушаване на императивни правни норми, за спазването
на които съдът следи служебно. Ето защо след предявяване на иска ищецът може да
допълва исковата си молба, като посочва нови факти само ако е направил
съответните възражения срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но
е пропусна да посочи някои от фактите, на които то се основава. В този смисъл решение
№ 189/24.07.2013г. по гр.д.№ 919/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение
№158/01.07.2013г. по гр.д.№1008/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение №
459/27.10.2011г. по гр.д.№ 1532/2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение №
665/01.11.2010г. по гр.д.№ 242/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Предвид това настоящият
състав намира, че единственият довод на ищцата поддържан в исковата молба
относно законосъобразността на уволнението и е, че извършеният подбор е бил
субективен и че спрямо нея е имало целенасочени действия за прекратяване на
трудовото и правоотношение, което твърдения по своята правна същност
представлява твърдение за злоупотреба с право от страна на работодателя.
От събраните по
делото доказателства се установява, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ. Именно в случаите на съкращаване на щат законодателят в чл. 329, ал. 1
от КТ е предвидил, че работодателят има право на подбор и може в интерес на
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които се съкращават,
за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят
по-добре. Извършването на подбор е задължително в случаите, в който се
съкращава щата на една щатна бройка от няколко идентични такива, а именно
такава е и разглежданата в настоящия случай хипотеза, доколкото от събраните по
делото доказателства се установява съкращаване на една щатна бройка от общо три
идентични такива.
При наличие на
довод въведен с исковата молба относно субективизъм на извършения подбор и на
поставените оценки, за съда е възникнало задължение да провери дали подборът е
извършен обективно. За да се приеме, че подборът е извършен обективно следва да
се провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя
показатели с действителните качества на работника, приложени ли са законовите
критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му
работа. Обективността на извършения подбор неминуемо засяга и въпроса дали
същият е извършен измежду всички служители заемащи длъжността, доколкото
противното би означавал, че работодателят може да изключи от подбора лицата,
които биха получили по-ниска оценка от ищцата и да включи само такива, които
биха получили по-висока оценка от нея, и по-този начин изцяло субективно да
предреши резултата от извършване на подбора.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че служителите, които са заемали длъжност
сходна на тази на ищцата, са били трима – А.К., М.З.и ищцата Ю.Й.. За това и
именно трите са посочени в изисканата от комисията, осъществявала подбора,
справка и са били посочени в протокола от извършения подбор от 04.07.2018г. Не
се спори обаче, че реално подборът е бил извършен единствено между ищцата и
служителката М.З., като от подбора е била изключена А.К.. В тази насока са
както свидетелските показания, така и самия протокол за извършен подбор.
Обстоятелството, че А.К. не е участвала в подбора, както е посочил и
първоинстанционният съд, представлява закононарушение, което е достатъчно
основание да се приеме, че подборът е извършен субективно, а от там и
незаконосъобразно.
Не могат да бъдат
приети за основателни доводите на въззивника, че е бил длъжен да изключи
служителката А.К. от извършването на подбор, тъй като същата се е ползвала от
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ като майка на дете до 3 годишна
възраст. Когато подборът е задължителен, какъвто е разглежданият случай, в него
следва да се включат всички работници и служители, заемащи съответната
длъжност, включително и закриляните по чл. 333 от КТ, за уволнението на които
се изисква предварително разрешение от инспекцията по труда или синдикален
орган. В подбора не могат да участват само тези работници и служители, по
отношение на които се прилага абсолютната закрила при уволнение, а именно по
чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от КТ, чл. 35 от ЗМСМ, а А.К. не попада в никое от
предвидените в закона изключения, тъй като предвидената по чл. 333, ал. 1, т. 1
от КТ закрила не е абсолютна и може да бъде преодоляна с разрешение на
инспекцията по труда. В този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в решение № 280/14.12.2017г. по гр.д.№ 5006/2016г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 299/25.02.2014г. по гр.д.№ 2638/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. Неоснователен
е и доводът на въззивника, че служителката А.К. не е била включена в подбора,
защото действащата спрямо нея закрила обективно не е можело да бъде преодоляна,
доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства дори да е
направил опит за това, като поиска предварително разрешение от съответната
инспекция по труда.
Аргумент в
подкрепа на становището, че невключването на един от служителите в подбора е
израз на субективното отношение на работодателя Столична община, район
„Илинден“ към ищцата е и направеното от въззивника във въззивната жалба изрично
признание, че ако служителката А.К. е била включена в подбора, тя задължително
е щяла да бъде уволнена, защото би получила най-ниска оценка. Това изявление
въззивният съд цени по реда на чл. 175 от ГПК, че при определяне на кръга на
лица, между които ще бъде извършен подбора, работодателят е проявил субективизъм
като предварително е преценил всяко от служителките заемаща длъжността
„специалист деловодство“ каква оценка би получила, и едва тогава е решил
измежду кои точно служители следва да извърши подбора, което е довело до
прекратяване на трудовото правоотношение именно с ищцата.
Наличие на
субективизъм в поставените от комисията оценки се установява и от показанията
на разпитаната свидетелка Ж, която е заявила, че при извършване на преценката
комисията е съобразила и това, че служителката З. е изпълнявала освен
длъжността деловодител и длъжността „куриер“, което е било част от
обстоятелствата довели до поставяне на по-висока оценка на З.. Разликата в
обема на възлаганата от работодателя работа на определени работници или
служители с еднакви или сходни трудови функции, може да се вземе предвид при
извършването на подбора по чл. 329, ал.1
от КТ измежду тях, единствено ако различният обем на натовареността им в
работния процес произтича от разликата в тяхната квалификация и в нивото на
справянето им с работата. (в този смисъл решение № 241/21.05.2012г. па гр.д.№
200/2011г. на ВКС, ІV г.о) В настоящия случай обаче разликата в обема на
възложената работа се дължи не на това, че З. е имала по-добра квалификация или
по-високо ниво на справяне с работата, а защото в самата и длъжност е било
включено и изпълнението на това задължение, доколкото нейната длъжност е била
видно и от представените доказателства „специалист деловодител-куриер“, а
ищцата е заемала длъжност „специалист деловодител“, поради което няма как да
изпълнява и задължения на куриер, за да може това обстоятелство да се преценява
в неин минус или плюс във връзка с изпълнение на нейните задължения. Същевременно
по приетия от комисията, осъществила подбора, критерий поставен под номер 1, а
именно квалификация (образование, знания, умения, сръчност), съобразно
изискванията за заемане на длъжността двете оценявани служителки са получили
равен брой точки, въпреки че ищцата притежава висше образование „бакалавър“ по
специалност „Маркетинг и комуникация“, а служителката Златанова има средно
образование. Съгласно показанията на свидетелката Я.причина за поставянето на
еднаква оценка и на двете служителки по този критерий била, че изискването за
заемане на длъжността е завършено „средно образование“. Това обезсмисля
включването на този критерий за оценка при извършването на подбора, защото се
предполага, че всички служители би трябвало да отговарят поне на минималните
изисквания за заемане на длъжността и наличието на по-висока образователна
степен, е без значение. Прилагайки същото разбиране, следва да се обърне
внимание, че за заемане на длъжността съгласно длъжностната характеристика е
необходим опит на същата позиция поне 1 година, а и двете служителки очевидно
отговарят на това минимално изискване, и следвайки логиката на поставяне на
оценки от комисията е следвало да получат един и същ брой точки. Предвид това
настоящият състав приема, че при определяне на оценката по един обективен
критерий какъвто е квалификацията и образованието, при поставяне на оценките на
двете служителки е проявен субективизъм като въпреки обективно притежаваната от
ищцата по-висока образователна степен от М.З.не е получила по-висока оценка.
С оглед всичко изложено въззивният състав приема, че при наличието на довод за незаконосъобразност на извършения подбор, поради наличие на субективизъм, в тежест на работодателя е при условие на пълно и главно доказване да установи, че подборът е извършен законосъобразно, т.е без проява на субективизъм. (в този симисъл решение №69/08.06.2018г. по гр.д.№3922/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.) При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства обаче, настоящият състав намира, че ответникът не доказа законосъобразността на извършения подбор, поради което при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият състав приема, че предявеният иск с правна квалификация чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
От страна на
въззивника не са изложени конкретни доводи във връзка с твърдяната от него
неправилност на обжалваното решение на Софийски районен съд по отношение на
предявените искове по по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ. Ето защо след като въззивният съд при проверката си неустанови
допуснати нарушения на императивни правни норми от страна на първоинстанционния
съд при постановяване на решението си по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, с оглед ограниченията посочени в
чл. 269 от ГПК, настоящият състав намира, че решението по отношение на тях
следва да бъде потвърдено.
С оглед съвпадението
между крайния извод на въззивния съд и този на първоинстанционния съд,
решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273
от ГПК има въззиваемата Ю.Ф.Й.. Процесуалният представител на същата е направил
изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 600
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния
съд. С оглед разясненията дадени в т. 1 Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде присъден претендирания от
страна адвокатски хонорар, плащането му следва да бъде доказано, като ако
същото е станало в брой, то вписването на направеното плащане в договора за
правна защита и съдействие е достатъчно и има характер на разписка. В настоящия
случай процесуалният представител на ищцата Й. е представил договор за правна
защита и съдействие, в който е вписано, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 600 лева в брой. Същевременно липсва
възражение от страна на процесуалния представител на Столична община, район
„Илинден“ по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което в полза на Ю.Й. следва да бъде
присъдена сума в размер на 600 лева.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият съдебен акт може да бъде обжалван пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47975/22.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 59593/2018г. по описа на СРС, 77ми състав.
ОСЪЖДА С.О.– район „И.“, да заплати на Ю.Ф.Й.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, на основание чл.78, ал. 1, вр. с чл.
273 от ГПК сума в размер на 600 лева
– адвокатско възнаграждение за въззивното производство .
Решението може
да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.