№ 3
гр. Ботевград, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Н. П. П.ВА
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П.ВА Административно наказателно
дело № 20221810200074 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. В. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С. С.“, бл. *,
ап. **, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 20-1204-
003020/04.06.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, сектор
Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
МВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП, му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмена защита, в
която моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
1
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 251904/25.08.2020 г., НП № 20-1204-
003020/04.06.2020 г., справки от КАТ, Постановление на РП Ботевград от
02.04.2021 г., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите
Н. Б. Г. и И. Г. Г., се установява следната фактическа обстановка:
На 25.08.2020 г., около 09,45 часа, Н. Б. Г. и И. Г. Г. - полицейски
служители при ОДМВР София, сектор Пътна полиция, изпълнявали
служебните си задължения по контрол на безопасноста на движението по
автомагистрала „Хемус“, на 41-ви км в посока гр. Варна. Спрели за проверка
водача П. В. К., който управлявал л.а. „А.“ с рег. № ********, като при
проверката служителите установили, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация на 25.06.2020 г. с основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП-
непредставяне на автомобила за регистрация в сектор „Пътна полиция“ от от
собственика по постоянен адрес. За констатираното нарушение, св. Г.
съставил на П. В. К., АУАН № 251904/25.08.2020 г., който нарушителят
подписал без възражения.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № 20-1204-
003020/04.06.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор „Пътна полиция“, в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка, а именно за това, че на 25.08.2020 г., в 09,45 часа, на
автомагистрала „Хемус“, 41 км, с посока гр. Варна, водачът П. В. К. е
управлявал лек автомобил „А.“ с рег. № ********, собственост по талон на Н.
Валентинов Алфьоров и собственост на водача П. В. К. съгласно Договор за
покупко-продажба № 848/26.02.2020 г., като автомобилът е с прекратена
регистрация на 25.06.2020 г. с основание за прекратяване чл. 143, ал. 15 ЗДвП
– служебно прекратяване регистрацията на автомобил, чийто собственик не е
регистрирал притежаваното МПС в сектор „Пътна полиция“ на МВР по
постоянен адрес, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП, и на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от
2
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
3
определените за това места.
По делото е безспорно установено, че на 25.08.2020 г. жалбоподателят
К. е управлявал МПС – л.а. „А.“ с рег. № ******** с прекратена регистрация
от дата 25.06.2020 г. Основанието за служебното прекратяване на
регистрацията на л.а. „А.“ с рег. № ******** е чл. 143, ал. 15 ЗДвП (Нова –
ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.), която гласи, че „Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство“. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна
система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия
собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да
се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от
2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на
регистрацията.
От приложена по делото справка от системата на ОДМВР София,
сектор „Пътна полиция“, се установява, че водачът П. В. К. е придобил л.а.
„А.“ с рег. № ******** на 26.02.2020 г. В дадените писмени обяснения,
водачът К. е потвърдил, че е закупил автомобила на 26.02.2020 г., но не го е
регистрирал в сектор „Пътна полиция“ на МВР по постоянен адрес, поради
наложеното в страната извънредно положение.
В показанията си, свид. Г. и свид. Г. са заявили, че са усатновили, че
л.а. „А.“ с рег. № ******** е със служебно прекратена регистрация
посредством извършена справка в информационната система на МВР.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът П. К., като не е
представил в двумесечен срок закупения от него л.а. „А.“ с рег. № ******** в
сектор „Пътна полиция“ на МВР по постоянен адрес, е осъществил състава
на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както от
4
обективна, така и от субективна страна.
Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е
така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение
различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар
доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява
осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност,
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и
собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи
(такова изключение не е предвидено за нарушението по чл. 140 от ЗДвП), за
разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е
реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
АНО правилно е преценил, че следва да се наложат кумулативно
предвидените в цитираната норма административни наказания – глоба и
лишаване от право да се управлява МПС. Същите са наложени в
мимималните им размери – 200 лв. и 6 месеца лишаване от правоуправление,
което действие настоящия състав намира за правилно.
При това положение издаденото НП се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е
от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е
депозирал писмена защита, поради което съдът намира, че следва да бъде
определено и присъдено възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1204-003020/04.06.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция, упълномощен
със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, с което на П. В. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С. С.“, бл. *, ап. **, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА П. В. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С.
С.“, бл. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – София сумата от 80,00 лв.
/осемдесет лева/ разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6