№ 12316
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110101127 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу М. С. П., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
15.10.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
51457/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно правоотношение за
предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес],
е предоставил услуги в периода 11.02.2016 г. – 17.03.2021 г., на стойност 3 973,77 лв., които
ответницата не заплатила, поради което е изпаднала в забава, съответно дължи и сумата от
503,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.04.2016 г. – 23.04.2021 г.
Поддържа, че предоставянето на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от КЕВР, на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. Поддържа, че ответницата
има качеството „потребител“ по отношение на услугите, предоставяни от ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за предоставените от ищеца услуги на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Ответницата оспорва предявените искове с твърдения за недопустимост поради липса на
идентитет между заповедното и исковото производство досежно посочения период на
доставки на ВиК услуги. Поддържа, че купувачът дължи плащане само за действително
1
консумирано количество вода, като оспорва да са извършвани измервания на водомерите в
процесния имот. Твърди, че претендираните суми са начислени въз основа на прогнозни
показатели, поради което сумите са недължими. Оспорва да е клиент относно ВиК услугите,
предоставяни от ищеца. Релевира възражение за погасяване на сумите за периода от
23.04.2016 г. до 02.09.2018 г. с изтичането на кратката погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните
правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия
период, обема на реално доставеното на ответницата количество вода за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на
главните вземания и изпадането на ответницата в забава.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта
им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
По делото като писмено доказателство е приет нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 125, том I, дело № 125/1985 г., с който М. С. П. и А. П. П. са признати за
собственици на следния недвижим имот: апартамент № [номер], находящ се в жилищната
сграда на блок [номер], вх. Д, на IV етаж с площ от 88,02 кв.м. При липсата на твърдения и
доказателства, от които да се установява противното, съдът приема, че ответницата
притежава ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Този
извод на съда се потвърждава и от приетата по делото справка, издадена от [община],
относно данъчнозадължените лица за имота.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според
2
нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал.
1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в производството
доказателства се налага извод, че ищцата е имала качеството потребител на ВиК услуги по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавала ½ идеална част от право на
собственост върху недвижимия имот през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК
оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай между страните
не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на [населено място] е ищцовото
3
дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на
посочения по-горе адрес.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че процесният имот
е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни
качества, отвеждане на използвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота
са били монтирани 4 бр водомери. Експертите са констатирали, че макар исковият период да
е 11.02.2016 г. – 17.03.2021 г., то в настоящото производство не се претендира стойността на
услуги /и лихва за забава върху тази стойност/, начислена по фактури, издадени в периода
26.05.2017 г. – 23.08.2018 г. за отчетен период 14.04.2017 г. – 16.08.2018 г., доколкото за
същата е създадена отделна договорна /съдебна/ сметка. При отчитане на това обстоятелство
дължимата за периода стойност на предоставените услуги съгласно техническата част на
заключението възлиза на сумата 3962,58 лева, която е определена в съответствие с
предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.
С оглед направените от експертите констатации следва да се приеме, че посочената стойност
обхваща следните отчетни периоди: 11.02.2016 г. – 13.04.2017 г. и 17.08.2018 г. – 17.03.2021
г., като дължимото главно задължение е в общ размер на сумата 3962,58 лева. Същата е за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Данните от
измервателните уреди за процесния период са отчитани на всеки три месеца от проверител
на оператора и самоотчет, като в междинните месеци е начислявана усреднена консумация,
а след това е извършвано изравняване. От страна на потребителя е оказано съдействие, като
е осигурен достъп до уредите. От приложение № 2 към техническата част на експертизата се
установява, че стойността на услугите, предмет на настоящото производство, в общ размер
на сумата 3962,58 лева, представлява сбор от дължимите суми за периода 11.02.2016 г. -
13.04.2017 г. в размер на 969,96 лева и дължимите суми по фактури, издадени в периода
25.09.2018 г. – 24.03.2021 г. за отчетен период 17.08.2018 г. – 17.03.2021 г. в размер на
2992,62 лева.
От счетоводната част на експертизата се установява, че за периода 12.02.2016 г. – 17.03.2021
г. а били издадени 61 бр. фактури, описани от вещото лице счетоводител. Установява се, че
издадените през периода 25.09.2018 г. – 24.03.2021 г. фактури са за период на потребление
17.08.2018 г. – 17.03.2021 г. От страна на ответницата на 04.10.2017 г. е извършено частично
плащане на сума в размер на 100 лева. В тази част на експертизата също е обърнато
внимание, че в процесната сума за главница не са включени задължения по фактури,
издадени в периода 23.06.2017 г. – 23.08.2018 г. вкл. на стойност 1129,66 лева, от които
1077,59 лева – главница и 52,07 лева – лихва за забава. Размерът на незаплатения остатък
след служебното прехвърлени по друга съдебна сметка на посочената сума и след
извършеното частично плащане е в размер на 3973,77 лева- главница и 503,16 лева – лихви,
4
подробно посочени в Таблица № 2 от счетоводната част на експертизата. Въз основа на
записите в тази таблица съдът приема за установено, че фактурите, издадени от ищеца в
периода 25.09.2018 г. – 24.03.2021 г. е в размер на сумата от 3036,88 лева. В таблица № 3 от
съдебно-счетоводната част на заключението са посочени сумите по фактури, издадени в 3-
годишен срок преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като съгласно данните от
същата дължимата сума за главница е в размер на сумата от 3036,88 лева, като дължимата
лихва за забава е в размер на сумата 399,95 лева.
С оглед изложеното, съдът приема, че страните през процесния период са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, като с оглед
притежаваното от ответницата прави на собственост в размер на ½ идеална част от
недвижимия имот, то и тя се явява задължена за ½ част от стойността на предоставените от
ищеца услуги съгласно заключението на техническата част от комплексната експертиза,
приета в производството.
Съдът следва да разгледа своевременно заявеното в производството възражение за изтекла
погасителна давност, което се явява основателно за периода 11.02.2016 г. – 27.04.2017 г.,
доколкото е установено, че сумите, начислени по фактури, издадени в периода 26.05.2017 г.
– 23.08.2018 г., не са предмет на настоящото производство.
В случая приложима е тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената
на предоставените ВиК услуги представляват "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно чл.
33, ал. 2 от приложимите в отношенията между страните общи условия към договора,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото по делото не се претендират сумите
по фактури, издадени в периода 26.05.2017 г. – 23.08.2018 г., то и необхванати от
погасителна давност са вземанията на ищеца за предоставени услуги за периода 17.08.2018
г. – 17.03.2021 г., за които са издадени фактури в периода 25.09.2018 г. – 24.03.2021 г.
Съгласно заключението на комплексната експертиза в техническата му част дължимата
стойност на услугите за посочения период възлиза на сумата от 2992,62 лева. Ответницата
дължи една втора част от същата или главният иск е основателен за сумата от 1496,31 лева.
За разликата до пълния предявен размер от 3973,77 лева искът за главница следва да се
отхвърли като неоснователен и погасен по давност. За сумата от 969,96 лева и за отчетен
период 11.02.2016 г. – 09.05.2017 г. вземанията са погасени по давност, а за сумата от
1507,50 лева и за периода 17.08.2018 г. – 17.03.2021 г. искът срещу този ответник е
неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Както се посочи по-горе, съгласно чл. 33, ал. 2 от действащите в отношенията между
страните общи условия към договора, представени в заповедното производство,
5
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. С изтичането на 30-дневния срок, настъпва
изискуемостта на вземането и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава от този
момент, като дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
задълженията си на падежа. Ето защо и съдът приема, че се дължи лихва за забава върху
главното вземане. Нейният размер, съобразно признатото за установено вземане от 1496,31
лева, възлиза на сумата от 197,05 лева за периода 25.10.2018 г. - 23.04.2021 г., изчислен по
реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните от заключението на счетоводната част от
комплексната експертиза, прието в производството. По изложените съображения,
акцесорният иск за лихва за забава се явява основателен до размер на сумата от 197,05 лева
и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 503,16 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за държавна такса,
депозит за възнаграждения на вещите лица и юрисконсултско възнаграждение /определено
от съда в размер на сумата от 100 лева/, а съобразно уважената част от исковете следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 289,73 лева.
За заповедното производство следващите се на ищеца разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение са в размер на сумата от 52,54 лева.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото и заповедното производство в размер на по 800 лева за всяка
от двете фази на производството. С исковата молба ищецът е заявил възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което следва да бъде обсъдено от съда. Доколкото случаят не се отличава с
фактическа и правна сложност, а производството пред първоинстанционния съд е протекло
в едно открито съдебно заседание, съдът приема възражението на ищеца срещу разноските
на насрещната страна за основателно. Като съобрази цената на предявените искове,
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет и принципа за справедливо заплащане на адвокатския труд, съдът
намалява разноските за адвокатско възнаграждение за исковото производство до сумата от
600 лева, а съобразно изхода от спора на ответницата следва да се присъди сумата от 374,07
лева.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство
следва да се посочи, че процесуалното представителство на длъжника в същото се изчерпва
с подаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което са релевирани идентични на
заявените в исковото производство доводи срещу вземанията по заповедта за изпълнение.
Предвид възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ищеца при намаляване на тези
разноски, сторени от ответника, съдът следва да съобрази силно формализирания характер
на производството и обема на процесуалните действия извършени от пълномощника на
6
длъжника.
Заповедно производство не предпоставя нужда от процесуално представителство на
длъжника, доколкото съгласно изричния текст на закона, не се нуждае от мотивиране, а
длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Все пак
правото му на адвокатска защита не може да бъде отречено. Извън тази граница на
изискващото се по закон процесуално поведение по оспорване на вземанията по заповедта
следва да остане излагането на конкретни възражения срещу основателността на вземанията
и евентуално извършено допълнително проучване на случая от процесуалния представител,
поради което няма причина заявителят да отговаря за проявената от адвоката в това
направление активност, още повече в хипотеза на развило се исково производство, в което
на разположение на ответника е била процесуална възможност да противопостави на ищеца
всичките си възражения срещу процесните вземания, както е сторено.
В аспекта на изложеното, разноските за адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение от длъжника следва да бъдат редуцирани съгласно правилото на § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в заповедното производство попадат в
хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, съгласно която дължимото адвокатско
възнаграждение за един адвокат следва да възлиза на сумата от 50 лева. Съобразно изхода от
исковото производство на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. № 51457/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, в размер на сумата от 31,17 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-
И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, срещу
М. С. П., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк] [жилищен адрес], искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С. П. дължи на [фирма-И]
сумата от 1496,31 лева, представляваща стойност на предоставени в имот, находящ се на
адрес: [населено място], [жк] [жилищен адрес], ВиК услуги в периода 17.08.2018 г. –
17.03.2021 г., за които са издадени фактури в периода 25.09.2018 г. – 24.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 02.09.2021 г. до плащането, както и сумата от 197,05 лева,
представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главното вземане за периода
25.10.2018 г. – 23.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51457/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, срещу М. С. П., ЕГН
**********, с адрес: [населено място], [жк] [жилищен адрес], искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М. С. П.
7
дължи на [фирма-И] сумата над 1496,31 лева до пълния предявен размер от 3973,77 лева /за
сумата от 2477,46 лева/, представляваща стойност на предоставени в имот, находящ се на
адрес: [населено място], [жк] [жилищен адрес], ВиК услуги, като за сумата от 969,96 лева и
за периода 11.02.2016 г. – 09.05.2017 г. поради погасяване по давност, а за сумата от 1507,50
лева и за периода 17.08.2018 г. – 17.03.2021 г., като неоснователен; сумата над 197,05 лева
до пълния предявен размер от 503,16 лева /за сумата от 306,11 лева/, представляваща
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главното вземане за периода 24.04.2016 г. –
23.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. С. П., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [жк] [жилищен адрес], да заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, сумата от 289,73 лева – разноски за
исковото производство, както и сумата от 52,54 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма-И], ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], ет. 3, да заплати на М. С. П., ЕГН **********, с
адрес: [населено място], [жк] [жилищен адрес], сумата от 374,07 лева - разноски за исковото
производство, както и сумата от 31,17 лева – разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8