МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №2068/2018г., по описа
на РРС, ХІ-ти н.с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила И.П.И., с ЕГН-**********, в
това, че :
1. На 11.03.2016 година на главен
път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление - с НП №416/18.04.2013
година на Началник Група към ОДМВР гр. Русе, Сектор Пътна полиция, в сила от
23.02.2016г. и НП №1027/08.08.2013 г. на Началник Група към ОДМВР гр. Русе,
Сектор Пътна полиция, в сила от 23.02.2016г., извършил такова деяние -
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ С320 ЦДИ с
номер на рама WDB2200261A294121, без съответно свидетелство за управление -
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
2. На 11.03.2016 год. на главен
път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе, при управление на моторно
превозно средство – като водач на лек автомобил „Мерцедес“ С320 ЦДИ с номер на
рама WDB2200261A294121, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.
20, ал.1 от – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, не изпълнил
задължението си да го контролира непрекъснато, в резултат на което по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес“ С320 ЦДИ, с номер на рама WDB2200261A294121, собственост на М.Г.И. ***,
на стойност 7538,96 лева - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
3. На 11.03.2016 година на главен
път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе, си служил с контролен знак – 1
бр. регистрационна табела с номер „L1139X“ издадена за друго моторно превозно
средство – за експорт на лек автомобил марка „Мерцедес” Бенц S350, с номер на
рама WDD2210561A001531, издадена на Р. И., р. на 01.06.1975г. - престъпление по
чл. 345, пр.1 от НК /предишна редакция към момента на деянието/.
Прокурорът поддържа обвинението.
По
делото е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения
граждански иск от М.Г.И. срещу подсъдимия И.П.И. в размер на 7538,96 лв. за причинени
имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.343 ал.1 б.“а“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, ведно със законната лихва от
деня на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Св.М.Г.И. е конституиран е като частен обвинител и граждански ищец в
наказателното производство. Заедно с повереника си - адв.
С.Б. *** поддържа изцяло повдигнатото обвинение от РРП, както и предявения
граждански иск.
Подсъдимият и
неговият защитник излагат мотиви Съдът да постанови оправдателен съдебен акт по
повдигнатите обвинения, както и да се отхвърли приетия за съвместно
разглеждане в наказателното производство гражданския иск като неоснователен и
недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.П.И. е роден на ***
***, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан.
Същият е
неправоспособен водач на МПС и никога не му е било издавано свидетелство за
управление на МПС. Той знаел, че няма право да управлява МПС, но въпреки това
на няколко пъти, нарушавайки различни разпоредби на ЗДвП, той привеждал в
движение и управлявал различни автомобили. За извършено от него деяние на
02/03.03.2013г. – противозаконно отнемане на чуждо МПС, при управлението на
което е последвало повреда /тотална щета/, подс. И.И. бил осъден с присъда от
01.10.2013г. по НОХД №619/2013г. на Разградски районен съд. За извършени на
03.03.2013г. административни нарушения - управление на МПС без да притежава
СУМПС, на подс. И. били издадени НП №416/18.04.2013г. и НП №1027/08.08.2013г. Наказателните
постановления били връчени лично на обвиянемия на 15.02.2016г. от св. Р.И.К. -
системен оператор в ОДМВР – Русе.
На 20.09.2015г., в
Република Австрия, св. М.Г.И. купил с договор за покупко-продажба лек автомобил
„Мерцедес С 320 ЦДИ“.
Докарал автомобила от Р Австрия в Р България на ход с транзитни регистрационни
номера. Тъй като св. И. заедно със семейството си живеел и работил в Р Австрия,
след като внесъл автомобила в България, го предоставил за ползване на св. З. М.
Д., който го застраховал, в качеството си на ползвател.
На 10.03.2016г. св. М.И. отишъл в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Русе, с цел да регистрира
лекия автомобил по надлежния ред. След като разбрал процедурата за
регистрацията, той разговарял със св. В.А.Х. и го попитал дали ще извърши
регистрация на автомобила му. Св. В. Х. му отказал, т.к. вече бил поел
ангажимент да регистрира няколко автомобила, но го запознал със св. И.П.И.,
който приел да извърши услугата. Във връзка с това св. М. И. и св. И.И. отишли
при нотариус С. В., където първият упълномощил втория от негово име и за негова
смека, да го представлява пред Сектор „ПП“ към ОДМВР – Русе, да регистрира лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ“, с рама WDB2200261A294121, да получи регистрационните талони, регистрационните
табели и да подписва всички необходими документи във връзка с регистрацията.
След като се върнали отново в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Русе, св. М. И. предал на
св. И.И. документите за автомобила – договор за покупко-продажба на МПС с
превод, австрийски регистрационни талони, документ за платена еко-такса, застрахователна полица „Гражданска отговорност“
и си тръгнал с уговорката, след напечатване на заявлението да докара автомобила
пред адм. сграда на Сектор „ПП“. На същия ден след
обяд, след като било напечатано заявлението, св. М. И. докарал автомобила и
заедно с ключовете ги предал на св. И.И., казал му да се обади след
регистрацията на автомобила и си тръгнал. Св. И.И. огледал автомобила,
регистрационните табели, които били на зелен фон и документите, и установил, че
в австрийските регистрационни талони било отразено, че автомобилът бил без
регистрационни номера, т.к. бил отчислен от регистрация, поради което решил, че
тези регистрационни табели не били за този автомобил. На 10.03.2016г. в рамките
на работния ден подс. И.И. не успял да регистрира автомобила на св. М. И.. По-късно
вечерта когато св. И.И. се срещнал с брат си - подс. И.И. му казал, че през
деня са му оставили автомобил „Мерцедес“, заедно с ключовете и документите за
него, за да го регистрира в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Русе. Обяснил му, че
табелите които били поставени на автомобила, съгласно документите не били
издадени за този автомобил, т.к. в Удостоверение част I и Удостоверение за
регистрация част II било посочено, че автомобилът бил с рег. № L-777DL, а не
както било изписано на регистрационните табели “L1139 X”; в Удостоверение за
регистрация част II било посочено, че
превозното средство било снето от регистрация на 15.07.2015г., а на монтираните
на автомобила транзитни австрийски номера била обозначена последна дата, месец
и година на валидност – 13.09.2015г., т.е. безспорно се установявало, че
монтираните регистрационни табели не били издадени за този автомобил, но
въпреки това подс. И.И. решил да го управлява.
В ранните часове на 11.03.2016г.,
подс.И.И. се намирал в с. Тръстеник, обл. Русе,
заедно със св.св. В. К., И.И. и И.Н.. Въпреки че знаел, че регистрационните табели с номера
не били за този автомобил и въпреки, че нямал правоспособност да управлява МПС,
за което вече бил санкциониран по административен ред, подс. И.И. се качил в
автомобила на св. М. И. - лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“ и го привел в движение. До него от дясно седнала св. В. К., отзад зад водача седнал
св. И.И., а до него св. И.Н.. Пътят бил равен, пътната настилка влажна,
видимостта нормална за конкретните пътни условия. Подс. И. се движел със
скорост около 90 км/ч и имал видимост към пътя пред себе си на разстояние около
и над 100 м. Около 03.00ч., докато се движел по главен път I-5 Русе-София, км.
7+800, в посока гр. Русе, подс. И. изгубил контрол върху управлението от него
МПС, в резултат на което автомобилът нарушил устойчивото си движение, напуснал
платното вдясно по посока на движение, изминал чрез странично плъзгане и
преобръщане около 50м в терена край пътя до мястото, където спрял обърнат на лявата
си страна. Подс. И.И., св. И.Н. и св. И.И. били в съзнание и излезли през
предното обзорно стъкло на автомобила, а св. К. била извадена от автомобила от подс.
И. и св. И.Н.. По късно през деня на 11.03.2016г. когато св. В.Х. попитал брата
на подс. И.И. и св. И.И. – И., къде е автомобила
„Мерцедес С 320 ЦДИ“ и дали
са го регистрирали, той му казал, че докато брат му - подсъдимия И.И.
управлявал автомобила „Мерцедес
С 320 ЦДИ“ на
пострадалия св.Г., е настъпило процесното ПТП и брат му И. е пострадал.
Във връзка с подаден
сигнал на ЕЕН 112 за настъпило ПТП полицейските служители св.св.Г.П.Ц. и М.А. –
младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, които
били на смяна в периода от 19.00ч. на 10.03.2016г. до 07.00ч. на 11.03.2016г.,
около 03.25ч. били изпратени на главен
път I-5 Русе-София, км. 7+800. На място установили, че лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“, който
се движел от с. Тръстеник към гр. Русе, е напуснал пътното платно - вдясно и се
е преобърнал на лявата си страна встрани от пътя. При полицейската проверка на
местопроизшествието св. св.Г.П.Ц. и М.А. установили самоличността на лицата,
които били в автомобила „Мерцедес
С 320 ЦДИ“, както и това, че автомобилът бил управляван от подс. И.И., тъй като той сам устно
им дал обяснения потвърждавайки този факт, като същевременно подс.И.И. не
представил СУМПС. Св.св.Г.П.Ц. и М.А. направили справка в служебната им база данни и
констатирали, че подс.И.И. бил неправоспособен водач на МПС към момента на
настъпване на ПТП. На място и в 03.43ч. изпробвали подс. И. за наличието на
етилов алкохол в издишваните въздушни пари с техническо средство „Алкотест 7510“, с №ARBB0100. Когато уредът отчел положителен
резултат от 0.63 на хиляда концентрация
на алкохол в издишвания въздух, св. М.А. издал на
подс. И. талон за медицинско изследване №175297/11.03.2016г. за вземане на кръвна проба.
На местопроизшествието пристигнала линейка, която транспортирала пострадалите до
УМБАЛ-Русе за оказване на
медицинска помощ. За установените при проверката
административни нарушения, включително и за това, че /цит./:„По
път отворен за обществено ползване, управлява МПС без да притежава СУМПС – неправоспособен.“,
св. Ц. съставил на подс. И. АУАН серия Г бл.№81527/11.03.2016г., който последният подписал без да впише каквито и да са възражения в него.
Бил съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали №52/295 от 11.03.2016г.,
съгласно който в резултат на ПТП били причинени материални щети по автомобила и
телесни увреждания на подс. И., св. И.И. и св.В.К..
По делото е
изготвена съдебно медицинска експертиза по метода на ДНК профилирането,
съгласно заключението на която, изследвания клетъчен биологичен материал –
люспи от чевеникаво-кафява материя (иззети с Протокол
за оглед на веществени доказателства от 18.03.2016г. – л.42-43, том 1) бил ДНК
профил на лице от мъжки пол, който съвпадал напълно с ДНК профила на И.П.И. и
изследваният клетъчен материал изхождал от И.П.И.. (л.84-86, том 2)
По делото е изготвената
автотехническа експертиза, съгласно заключението от
която, причина за настъпването на ПТП били действията на подс. И. с органите за
управление на автомобила, загубата на контрол върху управляваното от него МПС,
насочвайки го надясно, поради което автомобилът нарушил устойчивото си
движение, напуснал платното, вдясно по посоката си на движение и се преобърнал в
терена край пътя. Произшествието било предотвратимо, ако подс. И. е управлявал
процесния автомобил, по такъв начин, че да запази устойчивото му движение, за
да не излезе от пътното платното (л.29-37, том 2).
По делото е
изготвена автотехническа ценова експертиза, съгласно
заключението по която, стойността на имуществените вреди, причинени в следствие
на пътно-транспортното произшествие възникнало на 11.03.2016г., на св. М.Г., били
в размер на 7538,96 лева. Размерът на причинените с деянието, извършено от подс.
И.И., щети отговаря на установения критерий за „значителни имуществени вреди”,
на което понятие съгласно съдебната практика отговаря равностойността на 14
минимални работни заплати към момента на извършване на деянието - 420.00лв. към
датата на деянието (л.104-110, том1).
По делото е
изготвена съдебно-графологична експертиза на подпис и
почерк на изисканите и приложени по делото разписки за връчване на НП №416/18.04.2013г., влязло в сила на
23.02.2016г. и НП №1027/08.08.2013г., влязло в сила на 23.02.2016г. Съгласно
заключението по експертизата: подписът положен в реквизата
„Подпис“ и ръкописният текст „И.И.“ в разписка за връчване на НП №416/18.04.2013г. били изпълнени от подс. И.;
подписът положен в реквизата „Подпис“ и ръкописният
текст „И.И.“ в разписка за връчване на НП
№1027/08.08.2013г. били изпълнени от подс. И.. (л/166-167, том 2).
По делото в
съдебната му фаза е назначена и изготвена друга съдебно-графологична
експертиза на почерк на изисканите и приложени по делото оригинални бланки на
НП, ведно с разписки за връчването им - на
НП №416/18.04.2013г., влязло в сила на 23.02.2016г. и НП
№1027/08.08.2013г., влязло в сила на 23.02.2016г. Съгласно заключението по
експертизата: ръкописно изписаните текстове „15.02.2016г.“ в реквизит „Дата“ на
разписките за получаване на НП
№416/18.04.2013г. и на НП №1027/08.08.2013г. били изпълнени от св.Р.И.К..
По делото е
изготвена трасологична експертиза, съгласно
заключението, по която транзитната австрийска регистрационна табела с инициали “L1139
X”, била истински, официален контролен знак, като по подложката й нямало следи
от промени или подправки, както и знаци на други държави, букви или цифри.
(л.22-25, том. 2).
Съгласно писмо с изх. №336в-356/17.07.2017г.
на ДМОС при МВР, в отговор на ИНТЕРПОЛ Виена било посочено, че регистрационен номер “L1139 X”
бил издаден на 09.09.2015г. с валидност до 13.09.2015г. (посочено на
регистрационната табела) за експорт на лека автомобил „Мерцедес Бенц С350“, с
номер на рама WDD2210561A001531,
двигател №272985.
Регистрационният номер бил издаден на I. R., р. на ****., гр. София. (л.80,
том. 2).
По делото е
приложена Справка за нарушител/водач от АИС на КАТ при ОДМВР-Русе, съгласно
която, въпреки че подс. И. никога не е бил правоспособен водач на МПС и никога
не му било издавано СУМПС, на същия са издадени 5 влезли в сила наказателни
постановления, всяко от които за констатирани няколко административни
нарушения, като във всички случаи е наказван и за административно нарушение по
чл.150 от ЗДвП – управление на МПС без да притежава СУМПС – неправоспособен. Съгласно
справката, на подс. И. били съставени и връчени 16 фиша, за извършени
административни нарушения по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като 15 от тях са извършени
след 11.03.2016г.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия /и прочетени от ДП по реда на чл.279 от НПК/, от показанията на
свидетелите М.Г.И. /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, Г.П.Ц. /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, М.А., И.П.И. /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, И.С.Н. /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, В. Н. К. /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, В.А.Х. /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, Р.И. Калчев /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, както и от писмените доказателства
по делото: протоколи за разпит, АУАН,
наказателни постановления, разписки, Талон за изследване, СМЕ по метода на ДНК
профилиране, АТЕ, АЦЕ, две СГЕ, СТЕ, заповеди, справка за нарушител/водач,
свидетелство за съдимост, автобиография,
декларации по ЗСГ.
Анализ на
доказателствата и правни изводи
За да постанови
изцяло осъдителен съдебен акт и по трите повдигнати обвинения на подс. И.П.И., Съдът анализира следните факти и обстоятелства:
Съдът не кредитира показанията на
св.И.П.И., св.В.К. и обясненията на подс.И.И. досежно
фактът, че св.И.И. е управлявал автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“, около 03.00ч. на 11.03.2016г., по главен път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе, когато е настъпило процесното на
настоящото производство ПТП.Това е така, поради следното :
Св.И.И. е роднина – брат на подс.И.И.
и като такъв и във връзка с чистото му съдебно минало /неосъждан към датата на
настъпване на ПТП/ е заинтересован свидетел да заяви както в протокол от
28.02.2019г. в с.з., така и в разпита му в ДП /прочетен по реда на чл.281 от НПК/, че именно той е управлявал на процесната дата и
място автомобила, в който са се намирали той, заедно с подс.И.И. и другите
св.св.В.К. и И.С.Н.. Този извод се обосновава поради разколебаването на
показанията му дадени в с.з. и в ДП, в следните им части :
В показанията дадени от св.И.И. в
с.з. от 28.02.2019г., същият свидетелства /цит/ : „Аз
управлявах автомобила с повече от 100 км/ч. …. До самата катастрофа аз бях
отпред, малкия ми брат беше отзад, до мен беше седнала В., зад В. беше И.С.Н.….Аз,
И. и другия И.С.Н., бяхме тримата в колата като спря да се върти. В. след
катастрофата изхвърча от предната част на колата, от обзорното стъкло. След
катастрофата, отпред на автомобила нямаше предно обзорно стъкло. Първи излязох
аз, после брат ми и след това другия И.. В. беше до мен като шофирах, И.,
малкия ми брат беше зад мен и той излезе отпред, всички излязохме от предното
стъкло …. Те прескочиха седалките. Всички бяхме с колани. Не бях с колан отзад.
Аз бях отпред на колата, аз шофирах, отзад беше брат ми. Които пътуваха отзад,
не са слагали колани, защото ние всички бяхме будни. Никой нямаше колан. Никой
не е слагал колан и аз не съм слагал колан….. Аз казах на единия полицай, че аз
съм управлявал автомобила, но самият полицай ми каза да се дръпна на една
страна и дръпнаха брат ми. Като дойдоха полицаите аз им обясних, че претърпяхме
катастрофа, че аз съм карал, изгубил съм контрол над колата, аз съм управлявал
автомобила, но единият полицай ми каза – „дръпни се на една страна, на теб няма
да ти обърнем внимание ….В автомобила като стана катастрофата аз имах
сътресение на главата и наранен крак. В. беше до мен със счупен крак и по
тялото имаше някакви наранявания, не знам какви. И.Н. беше със чупен нос, а
обвиняемият - брат ми беше с натъртвания по тялото, от носа му потече кръв”.
Тезата, как са били разположени четирите лица в МПС-то по време на процесното
ПТП, е потвърдена от прочетените по реда на чл.281 от НПК негови показания от
ДП.
Св.В.К. живее на семейни начала в
продължителен период от време с подс.И.И. и като такава е заинтересован
свидетел да заяви както в протокол от 28.02.2019г. в с.з., така и в разпита й в
ДП /прочетен по реда на чл.281 от НПК/, че св.И.И. е управлявал на процесната дата и място автомобила, в който са се намирали
тя, заедно с подс.И.И. и другите св.св.И.П.И. и И.С.Н.. Този извод се
обосновава поради разколебаването на показанията дадени в с.з. и в ДП, в
следните им части :
В показанията дадени от св.В.К. в
с.з. от 28.02.2019г., същата свидетелства /цит./ :
…..До с.Тръстеник автомобилът управляваше И.И. и на връщане също той си го
управлява. Аз бях на съседната седалка до него. Аз не бях до мъжа ми, аз не се
возих отзад и в момента не се возя отзад. Возих се отпред, имам страх от возене
на задната седалка. Отзад бяха И.И. и И.Н.. И.И. си беше седнал зад мен, И.Н.
беше седнал зад шофьора … Като дойдоха полицейските служители започнаха да разпитват кой е карал и
т.н. и И.И. каза – „аз карах” обаче те вече бяха започнали да говорят с И.И. и
му казаха – „вижте какво, Вие се дръпнете настрани” …..Не съм видяла И.И. да
пие алкохол. И.И. беше употребил около 2 или 3 чаши бира. Притесних се, че кара
човек, който е употребил алкохол, но всички бяха в колата. Не съм чула
обвиняемият И.И. да казва на полицейския служител – „аз управлявах автомобила”.
Той не е казвал пред мен на полицаите, че е управлявал автомобила…..След като
се свестих видях И.Н. от носа му да тече кръв, той имаше кръв само от носа, И.И.
се оплакваше, че си ударил главата на волана и го болеше много, беше подуто
мястото, И.И. нищо не каза там като бяхме, подсъдимия. Той видимо имаше кръв по
устата, защото се е ударил в моята седалка. Това е видимо по седалката, той
беше точно зад мен като се преобръща. Поне аз така мисля, че там се е ударил,
иначе тази кръв по устата няма откъде да дойде. Няма как да е от волана, защото
не е бил зад волана. Аз съм хвръкнала от предното стъкло ….На подсъдимия И.И.
имаше кръв по устата, на И. нямаше кръв, имаше само подутина и цицина на главата,
където се е ударил във волана, а И.Н. кръв от носа. Подсъдимият влезе в
автомобила през предното стъкло, откъдето излязохме всички…“. Тезата, как са
били разположени четирите лица в МПС-то по време на процесното ПТП, не е
потвърдена от прочетените по реда на чл.281 от НПК нейни показания от
16.03.2016 г. на лист 28 от том 1 от ДП , в които тя свидетелства /цит./ : „На 11.03. около 02,30ч. решихме да се прибираме от
с.Тръстеник за гр.Русе. Седнахме отново в колата, като аз отново бях седнала на
предната дясна седалка, до мен на мястото на водача седна И., И.-приятелят ми,
седна на задната седалка зад брат си, а другият И. седна зад мен….“. Тази
версия в показанията на св.К. от по – рано дадените показания в ДП, противоречи
на версията дадена в с.з. на 28.02.2019г., досежно
кой от четирите лица къде се е намирал по време на настъпване на ПТП, но пък
съвпада с показанията в тези им части дадени от св.И.И. - както в с.з., така и
в прочетените му от ДП, на осн. чл.281 от НПК. Тук
следва да се отбележи, че след прочитане в с.з. на показанията на св.К. от ДП
на осн. чл.281 от НПК, последната категорично ги
отхвърли в тази им част, относно кой къде се е намирал в автомобила по време на
ПТП, като потвърди, че тези дадени в с.з. от 28.02.2019г. са достоверни, което
още веднъж дава на съда основание да не ги кредитира изначало и в двата им
варианта, като заинтересован от изхода на делото свидетел.
Подс.И.П.И. е осъждан към момента
на извършване на трите му повдигнати престъпления по настоящото производство,
включително и за същото по вид като това по чл.343в, ал.2 от НК, поради което в
съдебната фаза и при евентуалното му признаване за виновен по настоящото дело,
би търпял и това наказание по предното му осъждане по НОХД №619/2013г., по
описа на Районен съд – гр.Русе, на осн. чл.68, ал.1
от НК. Поради това, подсъдимия е
заинтересован да дава обяснения както в протокол от 30.07.2019г. в с.з., така и
в обясненията в ДП /прочетен по реда на чл.279 от НПК/, че св.И.П.И. /негов
брат/ е управлявал на процесната дата и място
автомобила, в който са се намирали той, заедно с другите св.св.В.К. и И.С.Н..
Този извод се обосновава поради разколебаването на обясненията дадени от
подсъдимия в с.з. и тези от ДП, в следните им части :
В обясненията дадени от подс. И.П.И.
в с.з. от 30.07.2019г., същият заявява /цит./ :…….
През 2016 г. 11.03. мисля, че беше когато с брат ми И. беше взел колата на М.,
който даже не познавам и нямам никаква връзка с него. И бяхме пътували с този
„Мерцедес” до с. Тръстеник и на връщане катастрофирахме 2016 г. Само че тогава
аз не бях карал, а брат ми И. и в посока отиване и на връщане до Тръстеник….
Тогава брат ми, който регистрира коли в КАТ, ми каза, че за да няма проблеми аз
да кажа, че аз съм управлявал колата. Беше се паникьосал
и другия даже приказка не казваше и не знаеше къде се намира. Като дойдоха
полицаите и аз казах, че аз съм управлявал колата, защото не знаех, че въобще
ще се стигне до тук. После като видяхме колата и говорих с брат ми да си
признае, че той е карал колата, а не аз …..Брат ми седеше на шофьорското място,
аз зад него, а приятелката ми до него и до мое дясно седеше И.. Като се
обърнахме В. я нямаше в колата. Всички бяхме в съзнание, а тя беше в
безсъзнание. Аз бях зад шофьора, който е брат ми, а приятелката ми беше отпред
до него, И. беше до мен на задната седалка, зад приятелката ми. Тя тогава беше
бременна и затова беше отпред седнала ….След катастрофата аз нямах наранявания
по лицето. Брат ми имаше цицина на главата, но нямаше кой знае каква кръв. На И.
му кървеше носа. Аз нямах кръв по мен, а само ожулвания. От мен не течеше кръв.
Аз по лицето нямах кръв. Може да съм
имал кръв по ръце и по краката, но по лицето нямах кръв. Сигурен съм. В
болницата ме закараха и искаха да оставаме, но аз отказах, защото се чувствах
добре. Прегледаха ни, но не ми правиха манипулации…..Когато съм се върнал да
търся документите в колата и тогава може
да е попаднала моята кръв на шофьорското място …Брат ми беше ударен по лицето и
аз може да съм се ударил някъде и да е имало моя кръв по тялото ми.“. Тази
версия в обясненията на подс.И.И. от по – рано дадените обяснения в ДП,
противоречи на версията дадена в с.з. на 30.07.2019г., с версията на св.В.К. от
показанията й в с.з. от 28.02.2019г. /за която тя твърди, че е сигурна досежно конфигурацията на седящите в автомобила четири лица
по време на настъпване на ПТП/, но съвпада с версията на св.И.И. /негов по–
голям брат/, досежно кой от четирите лица къде се е
намирал по време на настъпване на ПТП, както едновременно с това съвпада и с
версията, дадена в неговите обясненията в присъствието на защитник на ДП –
том.2 от 16.11.2017г. Следва да се отбележи, че поддържаната версия от
подсъдимия в обясненията му в с.з. е в противоречие и с друг основен факт,
който заявява в обясненията си от ДП – това относно дали е имал кръвотечение по
тялото и главата си непосредствено след настъпването на ПТП. В обясненията пред
съда от 30.07.2019г. подсъдимият твърди, че веднага след ПТП по неговото тяло и
глава е нямало изобщо никакво кръвотечение, а в обясненията от ДП /прочетени по
реда на чл.279 от НПК/ обяснява подробно, че /цит./ :
…. По едно време, по пътя, колата се унесе, преобърна се по таван и се претъркаляхме всички с колата в едно дере. След ПТП всички
излязохме през предното стъкло на колата.Аз бях целия в кръв. Бях много ударен.
В болницата ме почистиха.След като излязохме от колата след ПТП,аз влизах
отново в колата, за да извадя портмонето на В. и документите на
останалите-Приятелката ми даже след ПТП беше в безсъзнание, аз я свестих.Бяха
ми ударени двата крака, кръв от мен имаше навсякъде по колата…“.
Съдът кредитира показанията на
св.св. И.С.Н. /и прочетени по реда на чл.281 от НПК/, М.А. и Г.Ц. /и прочетени
по реда на чл.281 от НПК/ досежно фактът, че подс. И.П.И.
е управлявал автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“, около 03.00ч. на 11.03.2016г.,
по главен път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока
гр. Русе, когато е настъпило процесното на настоящото производство ПТП.Това е
така, поради следното :
Св. И.С.Н. е единственото лице-очевидец,
което се е намирало в „Мерцедес С 320 ЦДИ“, около 03.00ч. на 11.03.2016г., по главен път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе, когато е настъпило процесното на
настоящото производство ПТП, и което не е в роднински взаимоотношения с
останалите три лица, намиращи си по това време и място в автомобила, поради което
и не е заинтересован свидетел от изхода на делото свидетел. Поради това, съдът
кредитира показанията му в с.з. от 23.05.2019г., така и в разпита му в ДП
/прочетен по реда на чл.281 от НПК/ в частта, че именно подс. И.П.И. е
управлявал на процесната дата и място автомобила, в
който са се намирали четирите лица. Този
извод се обосновава, както от показанията му дадени в с.з., така и тези в ДП, в
следните им части :
В показанията дадени от св. И.С.Н.
в с.з. от 23.05.2019г., същият свидетелства /цит./
:“….. И. шофираше
колата /свидетелят посочи подсъдимия И.И./***. В колата сме четирима човека. И.
шофираше, аз бях зад него, зад шофьорското място. Другият е И., брат на И.,
който беше седнал отзад до мен. Отпред до шофьора беше В. К., която е наша
позната. Четиримата тръгнахме към с.Тръстеник с автомобила „Мерцедес“. Там
стояхме малко, гледахме филм, аз пих бира. Не помня дали всички пихме бира, но
аз пих. Преди да се кача в автомобила аз не бях употребил алкохол, в самия
автомобил не съм употребявал алкохол. В с.Тръстеник пихме бира и си тръгнахме
към града. На връщане пак бяхме седнали по същия начин. И. беше на шофьорското
място /свидетелят посочи подсъдимия И.И./, В. беше до него, аз бях зад шофьора
и И. зад В..***. После катастрофирахме, защото колата
се унесе на пътя. Имаше мъгла и на завоя се унесе колата и влязохме в дерето.
Автомобилът се завъртя, не се сещам много, няма как да го обясня. Автомобилът
след ПТП-то беше обърнат настрани към страната на шофьора. Не мога да се сетя
точно. Като спря да се върти автомобила всички излязохме от него. Аз излязох
отзад от задната врата, не се сещам коя задна врата. Другите не помня как
излязоха. Мисля, че В. беше в колата след като спря да се върти, не съм
сигурен….“. Макар и разколебани, досежно той и св.И.И.
къде са се е возил на задната седалка в автомобила по време на настъпването на
ПТП, във връзка с прочетените му от ДП показания от 22.03.2016г. по реда на
чл.281 от НПК /дадени пред съдия от РРС/, св.И.Н. е категоричен в основния факт
на доказване по делото, а именно, че подс. И.П.И. е управлявал процесния
автомобил по време на настъпването на ПТП. Освен това, от прочетените му
показания от ДП по реда на чл.281 от НПК също се установява, че пред него,
подс.И.И. е заявил на св.св.М.А. и Г.Ц., че именно той е управлявал процеснато ПТП, а освен това от показанията му се
установява също, че св.К. преди и по време на настъпване на ПТП се е возила на
предната дясна седалка до водача на процесното МПС.
Св.М.А. е пол. служител, не е
заинтересовано от изхода на делото лице, посетил е непосредствено след настъпване
на ПТП местопроизшествието и в показанията си дадени в с.з. на 11.04.2019г. е
категоричен, че подс.И.И. му е заявил, че именно той е управлявал автомобила
преди настъпвана на ПТП, давайки следните показания /цит./:
„…..Работя като младши автоконтрольор в сектор ПП ОД
МВР Русе. На 11.03.2016 г. бях на работа с колегата Г.Ц. нощна смяна. Не помня
точно в колко часа ни пратиха на ПТП на главен път І-5 в района на 8-ми км. На
място установихме лек автомобил марка „Мерцедес“. Беше извън пътното платно,
обърнат на една страна, посока гр.Русе. На място установихме водача …. Водачът
сам каза, че той е управлявал автомобила и доколкото си спомням с него беше
брат му и приятелката му. Разпознавам водача в залата, това е лицето /свидетеля
посочи подсъдимия И.П.И./, което заяви, че е карало автомобила … Водач на автомобила е бил
подсъдимия. И брат му потвърди, че подсъдимият е шофирал автомобила…..“.
За да достигне до извода, че
именно подс.И.П.И. е управлявал автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“, около 03.00ч. на 11.03.2016г., по главен път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе, когато е настъпило процесното на
настоящото производство ПТП, съдът кредитира изцяло изготвената по делото
съдебно медицинска експертиза по метода на ДНК профилирането, съгласно
заключението на която, изследвания клетъчен биологичен материал – люспи от чевеникаво-кафява материя (иззети с Протокол за оглед на
веществени доказателства от 18.03.2016г. – л.42-43, том 1) бил ДНК профил на
лице от мъжки пол, който съвпадал напълно с ДНК профила на И.П.И. и
изследваният клетъчен материал изхождал от И.П.И.. Кръвният отпечатък по
предното ляво странично стъкло несъмнено изхожда от подсъдимия, което във
връзка с анализираните по – горе гласни показания по делото, води на извод
съда, че именно той е бил водач на автомобила при настъпване на процесното ПТП.В
тази връзка, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта в която се
бил връщал в автомобила и бил оставил точно по предното ляво стъкло кръвен
отпечатък тогава, а не в качеството му на водач на МПС, т.к. несъмнено ако го е
сторил е нелогично житейски да търси каквито и да са документи точно в
периметъра на предно странично ляво стъкло, а не на подовата му част например.
В тази насока са и противорчивите обяснения на
подсъдимия с.з. с тези прочетените по реда на чл.279 от НПК от ДП, че е имал
обилни кръвотечения по тялото и главата или изобщо е нямал такива.
За да се обоснова
законосъобразността на повдигнатото обвинение по чл.343в, ал.2 от НК, съдът
кредитира изцяло показанията на св.Р.К., че лично е връчила на 15.02.2016г. НП
№416/18.04.2013г. и НП №1027/08.08.2013г., двете на Началник Група към ОДМВР
гр. Русе, Сектор Пътна полиция, поради което и като необжалвани, двете НП
законосъобразно са влезли в сила на
23.02.2016г. Горния факт се потвърждава
от : съдебно-графологична експертиза на подпис
и почерк на изисканите и приложени по делото разписки за връчване на НП №416/18.04.2013г. и НП №1027/08.08.2013г., съгласно
заключението на която, подписът положен в реквизита „Подпис“ и ръкописният
текст „И.И.“ в разписка за връчване на
НП №416/18.04.2013г. били изпълнени от подс. И.; подписът положен в реквизата „Подпис“ и ръкописният текст „И.И.“ в разписка за
връчване на НП №1027/08.08.2013г. били
изпълнени от подс. И. ; съдебно-графологична
експертиза на почерк на изисканите и приложени по делото оригинални бланки на
НП, ведно с разписки за връчването им - на
НП №416/18.04.2013г. и НП №1027/08.08.2013г., съгласно заключението на
която, ръкописно изписаните текстове „15.02.2016г.“ в реквизит „Дата“ на
разписките за получаване на НП
№416/18.04.2013г. и на НП №1027/08.08.2013г. били изпълнени от св.Р.И.К. ; частично
от обясненията на подсъдимия дадени в с.з., в частта в която при предявяване на
двете посочени по – горе НП заяви пред съда, че подписа и ръкописното изписване
на двете му имена в графа разписка на двете НП са изпълнени от него.
Фактът на извършителство
от обективна и субективна страна от подс.И.П.И. - на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, безспорно и несъмнено се
доказва - в частта от гласните показанията са пострадалото от това престъпление
лице - св.М.И., от писмените доказателства касаещи за собствеността на
автомобила, както и от заключенията на изготвените по делото автотехническа и автотехническа
ценова експертизи по отношение на процесния автомобил.
Фактът на извършителство
от обективна и субективна страна от подс.И.П.И. - на престъплението по чл.345,
пр.1 от НК /изм./, безспорно и несъмнено се доказва по делото - в частта от
показанията на св.В.Х., св.М.И. и св.И.И., във връзка със заключението на
изготвената по делото трасологична експертиза.
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство
подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита,
че от всички
събрани по делото доказателства, безспорно се установи
факта на извършени престъпления в съвкупност, за които е обвинен подс.
И. П.И.. Доказателствата,
имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото
са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото
не съществуват такива съществени противоречия, че Съдът да достигне до друг освен единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия по повдигнатите му
обвинения и за постановяване на осъдителна присъда
и по
трите повдигнати обвинения спрямо него.
Съдът намира за
несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си подс. И.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията:
1.По чл.343в, ал.2 от НК – тъй като на 11.03.2016 година на главен път I-5 Русе-София, км.
7+800, посока гр. Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление - с НП №416/18.04.2013 година на Началник Група към ОДМВР гр. Русе,
Сектор Пътна полиция, в сила от 23.02.2016г. и НП №1027/08.08.2013 г. на
Началник Група към ОДМВР гр. Русе, Сектор Пътна полиция, в сила от
23.02.2016г., извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ С320 ЦДИ с
номер на рама WDB2200261A294121, без съответно
свидетелство за управление.
Изпълнителното деяние
е извършено с действие – с управлението на МПС от страна неправоспособния
обвиняем, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
такова деяние.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, подс. И.И. съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е
желаел настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият е знаел, че е неправоспособен водач на МПС, т.е. че не следва да
управлява МПС, също така знаел, че неговото поведение е неправомерно, т.к. вече
било санкционира по административен ред с НП, връчени му лично около един месец
преди извършване на настоящото деяние.
2.По чл.
343, ал.1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК – тъй като на 11.03.2016 год. на главен път
I-5 Русе-София, км. 7+800, посока
гр. Русе при управлението на моторно превозно средство – като водач на лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ“, с номер на рама WDB2200261A294121, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 20, ал.1 от –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“, в резултат на което по непредпазливост причинил значителни
имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ“, с номер на рама WDB2200261A294121, собственост на М.Г.И. ***, на
стойност 7538,96 лева.
От обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено с действие – с управлението на МПС, при
което в резултат на нарушение на разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, били причинени значителни имуществени вреди.
От субективна страна
деянието е осъществено по непредпазливост. Подсъдимият И.И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
3.По чл.
345, пр.1 /изм./от НК - тъй като на 11.03.2016
година на главен път I-5 Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе, си служил с
контролен знак – 1 бр. регистрационна табела с номер „L1139X“ издадена за друго
моторно превозно средство – за експорт на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“
S350, с номер на рама WDD2210561A001531, издадена на Р. И., р. на 01.06.1975г.
Изпълнителното
деяние е извършено с действие – управление на МПС с регистрационни табели,
издадени за друго МПС.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, подс. И.П.И. съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е
желаел настъпването на общественоопасните последици.
При индивидуализацията на наказанията, Съдът отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства – сравнително младата възраст на
дееца. Съдът отчита отегчаващи вината обстоятелства - миналите осъждания ; множеството
наложени наказания по ЗДвП и най-вече тези, че като неправоспособен водач на
МПС са му издадени 5 влезли в сила наказателни постановления, всяко от които за
констатирани няколко административни нарушения, като във всички случаи е
наказван и за административно нарушение по чл.150 от ЗДвП – управление на МПС
без да притежава СУМПС ; наказания по 16 фиша, за извършени административни
нарушения по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП /превишена скорост/, както и това, че
престъпленията, за които подс.И.И. е привлечен са в условията на съвкупност,
което обуславя упоритост в умисъла и по голяма обществена опасност на деянието
и дееца.
Предвид
гореизложеното, Съдът е определил следните наказания на подс. И.П.И.
:
1.Наказания
ориентирани над минимума и към средата на предвидения в чл.343в, ал.2 от НК
размер, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от 1 година и 6 месеца, както и
„глоба“ в размер на 700лв.
2.
Наказание по вид „Лишаване от свобода“, което е ориентирано над средата на
предвидения в чл.343, ал.1, б.„а“, вр. чл. 342, ал.1,
пр.3 от НК размер, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от 9 месеца.
3. Наказание по вид „Лишаване от свобода“, което е ориентирано
към средата на предвидения чл.345, пр.1 от НК, а именно “Лишаване от свобода”,
за срок от 6 месеца.
Съдът е
наложил едно общо наказание от определените по-горе, най-тежкото от тях, а
именно “Лишаване от свобода” за
срок от 1
година и 6 месеца, на основание чл.23, ал.1 от НК, което да се изтърпи при
първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. Присъединил
е изцяло наложеното наказание „Глоба“ в размер на 700,00 лв., на основание
чл.23, ал.3 от НК, както и е привел в изпълнение наказанието наложено по НОХД
№619/2013г., по описа на Районен съд – гр.Русе – в размер на 2 години „Лишаване
от свобода“, на основание чл.68, ал.1 от НК, т.к. деянията по настоящото
производство, са извършени в условията на съвкупност и в изпитателния срок на
това предходно осъждане, което наказание следва да се да се изтърпи отделно от наложеното по
настоящото производство общо наказание и при първоначален строг режим, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
По
гражданския иск
Съдът
приема за безспорно доказано по делото, че подс. И.П.И. осъществил
престъплението по чл.343, ал.1, б.„а“, вр. чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК, а именно, че на 11.03.2016 год. на главен път I-5
Русе-София, км. 7+800, посока гр. Русе при управлението на моторно превозно средство – като
водач на лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ“, с номер на рама WDB2200261A294121,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал.1 от – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, в резултат на което по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес С320 ЦДИ“, с номер на рама WDB2200261A294121,
собственост на М.Г.И. ***, на стойност 7538,96 лева. Поради това и въз основа
на приетата по делото СЦЕ, остойностяваща нанесените на гражданския ищец
значителни имуществени вреди, Съдът е уважил изцяло приетия за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от М.Г.И. срещу подс. И.П.И.
в размер на 7538,96 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Подс. И.П.И.
следва да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – гр.Русе - в размер
на 301,56 лв., съобразно уважения гражданския иск за нанесените имуществени
вреди на пострадалото лице – граждански ищец.
Вещественото
доказателство – 1бр. транзитна регистрационна табела „L1139X“, следва да се отнеме
в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК.
Подсъдимият
следва да заплати по сметка на ОДМВР - гр.Русе, сумата от 1399,36 лв. за
направените разноски на досъдебното производство, както и сумата от 341,33лв. в
полза на Районен съд – гр.Русе за направени разноски в съдебното производство
по делото.
Така
мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :