Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3090/27.7.2016г.
гр. Варна, 27.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVIII
СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юли през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при
участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
7773 по описа на съда за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявена молба от Б.В.М. – В. ЕГН:********** *** и Д.Д.В. ЕГН:********** *** с правно основание чл. 50 СК за
постановяване на развод по взаимно съгласие чрез прекратяване на сключения на
03.04.2004 г. между тях граждански брак.
Съпрузите основават искането си на
твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за
прекратяване на брака. Навеждат твърдения, че от брака си имат родено едно
ненавършило пълнолетие дете – Д.Д. В., роден на ***
г.
Представят споразумение по смисъла на
чл. 51 от СК, с което уреждат отношенията си след развода относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както
и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание, молителите лично и чрез процесуалния си представител поддържат
молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им
споразумение, което представят в писмен вид.
Дирекция „Социално подпомагане” -
Варна, редовно призовани, не изпращат представител, като в писмено становище
сочат, че споразумението между съпрузите е съобразено с интересите на детето и
следва да бъде утвърдено.
Съдът, като взе предвид
молбата и ангажираните с нея доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Молителите са сключили
граждански брак в гр. Варна на 03.04.2004 г., за който е съставен Акт за граждански
брак № 496/03.04.2004 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна, като съпругата е приела да носи фамилното име М. – В..
От брака си молителите
имат родено едно малолетно дете – Д.Д. В., ЕГН: **********,
роден на *** г. в гр. Варна.
Съдът, след като взе предвид, че
двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като
решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, намира, че са налице
визираните в разпоредбата на чл. 50 от СК предпоставки за прекратяване на
сключения между тях граждански брак.
Същевременно
представеното от молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни изисквания
на чл. 51 от същия кодекс, а обективираните в него
клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, поради което подлежат на
утвърждаване.
При завеждане на исковата
молба молителите са внесли държавна такса 25 лв. съгласно чл. 6 т. 1 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. Съгласно чл. 6 т. 3 от
Тарифата при допускане на развод по взаимно съгласие се събира такса в размер
до 40 лв.
С оглед на това и на основание чл. 6
т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която съгласно
сключеното между тях споразумение следва да се внесе от двамата молители по
равно.
На осн. чл.
7 т.2 от същата Тарифа, молителят следва да заплати по сметка на ВРС и сумата 108
лева – държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 2% върху
тригодишните платежи.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД сключеният
на 03.04.2004 г. граждански
брак, за който
е съставен Акт за граждански брак № 496/03.04.2004 г. от длъжностното лице по
гражданското състояние при Община
Варна между Б.В.М. – В., ЕГН:**********,*** и Д.Д.В., ЕГН:**********,***
поради сериозно и непоколебимо ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ на съпрузите, на
основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл. 51 от СК
между молителите Споразумение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на роденото от брака дете Д.Д. В., ЕГН:**********, роден в гр. Варна, на МАЙКАТА
Б.В.М. – В., ЕГН:**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
роденото от брака дете Д.Д. В., ЕГН:**********, родена в гр. Варна, на адреса на
неговата МАЙКА Б.В.М. – В., ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между детето Д.Д.
В., ЕГН:********** и бащата Д.Д.В., ЕГН:**********,***,
както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване, от 09, 00 часа в събота до 18, 00 часа в
неделя, както и веднъж годишно през лятната ваканция на детето за един месец,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ -
представляващо АПАРТАМЕНТ №25,
находящ се в гр. Варна, ул. „***********, еднолична собственост на съпругата на
МАЙКАТА – Б.В.М. – В., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА бащата на детето - Д.Д.В., ЕГН:**********
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д.Д. В.,
ЕГН:**********, роден в гр. Варна, чрез неговата майка и законен
представител Б.В.М. – В., ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 150,
00 лв. (сто и петдесет лева), считано от 01.08.2016 г. до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване, с
падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата Б.В.М.
– В., ЕГН:********** да носи предбрачното си фамилно име М..
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции за
издръжка един към друг, не притежават недвижимо имущество и МПС – та в режим на
СИО, а придобитите по време на брака движими вещи са поделени доброволно и
извънсъдебно и нямат взаимни имуществени претенции помежду си.
ОСЪЖДА Б.В.М., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6 т. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.В.,
ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 20
/двадесет/ лева, на основание чл. 6 т.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.В.,
ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС сумата от 108/сто и осем/ лева, представляваща държавна такса по
присъдената издръжка на основание чл. 7 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: