Решение по дело №214/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 228
Дата: 17 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20227100700214
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 228 /17.06.2022 г., град Добрич

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                     

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА                                                                                           НЕЛИ КАМЕНСКА          

 

при участието на секретаря Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.х.н.д. № 214 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.  

Образувано е по касационна жалба на Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, подадена чрез Р.К.С. – главен експерт – юрист към ДАМТН, срещу решение № 8 от 04.02.2022 г. по нахд № 2/2022 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е отменено наказателно постановление № МН – СИБ – 21- 125/26.11.2021 г., издадено от началника на РО МН СИБ на ГД МН при ДАМТН, с което на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гигински, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 85, ал. 2, във вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Счита се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Оспорва се изводът на съда за маловажност на случая. Твърди се, че в случая става въпрос за системно нарушаване на разпоредбите на ЗИ, тъй като за същото нарушение срещу дружеството има издадени 21 броя НП през 2018 г., 22 броя НП през 2019 г. и 21 броя НП през 2021 г. Излага се, че нарушението е формално и за съставомерността на деянието не се изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат. Сочи се, че основна цел на ЗИ е да уреди обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията, както и да обезпечи технически изправни средства за измерване, използвани от крайния потребител. Именно затова наложената имуществена санкция е в минимален размер и цели да постигне своя превантивно – възпитателен характер спрямо субектите, които използват средства за измервания с цел търговски плащания съгласно чл. 5 от ЗИ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски по делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.       

Ответникът по касационната жалба – „***“ АД, град Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Иска решението на ГТРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ГТРС е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. 

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

С процесното наказателно постановление „***“ АД е санкционирано за това, че на 29.07.2021 г. при извършена надзорна проверка на използвано от експлоатационното дружество средство за непрекъснато измерване на обема на доставената вода с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, съставляващо водопроводно отклонение с водомерен възел в маза на къща, намираща се в град Генерал Тошево, ул. „Тунджа“ № 10, е установено, че върху водомера няма поставен знак за последваща проверка с валиден срок на проверката по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ извършването й според изискванията на чл. 43, ал. 3 от ЗИ. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, за извършването на което е наложено наказание в минимален размер на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ.

За да отмени НП, районният съд е приел, че жалбоподателят формално е нарушил разпоредбата на чл. 44, т. 4, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, но деянието му представлява маловажен случай на административно нарушение. Изложил е съображения, че нарушението е отстранено преди даването на задължителните предписания от 29.09.2021 г. и съставянето на акта за установяване на административно нарушение, както и че от извършването му не са настъпили вредни последици, тъй като при надзорната проверка е установено, че показанието на водомера съвпада с показанието на водомера при последния отчет и демонтирането му. Приел е, че не са увредени в значителна степен нормативните изисквания съгласно ЗИ, поради което неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и издаденото от него НП противоречи на закона.

Настоящият касационен състав не споделя този извод на съда.          

В случая не са налице условията за квалифициране на нарушението като маловажен случай, както основателно се твърди и в касационната жалба. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Изискванията на закона за ползване на водомери с поставени надлежни обозначения за преминала последваща проверка са гаранция за точност и достоверност на измерванията и съдействат за изпълнение на целите на ЗИ за защита имуществото на физическите и юридическите лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от измерванията. Обстоятелството, че нарушението е отстранено непосредствено след установяването му, не води до друг по-различен извод, защото от данните по делото е видно, че към датата на надзорната проверка експлоатационното дружество е използвало средството за измерване без знак за последваща проверка повече от четири години, тъй като 5-годишният срок за последваща проверка по отношение на процесния водомер е бил изтекъл на 31.12.2016 г. Липсват категорични доказателства за това, че не са настъпили вредни последици от извършването на нарушението, а и този факт сам по себе си не е достатъчен да обоснове маловажност на случая с оглед на формалния характер на нарушението. Ползването на водомер без преминала последваща проверка може да компрометира отчитането на реалното количество доставена вода, поради което не е ясно дали през процесния период измерените стойности и заплатените от потребителя суми са съответствали на действителното потребление на вода от негова страна. Нарушението е извършено от дружество, масово използващо средства за измервания, свързани с търговски плащания при продажба на вода, поради което не може да се приеме, че деянието разкрива по-ниска степен на обществената опасност. От неоспорените от ответника твърдения в касационната жалба е видно, че жалбоподателят е санкциониран и друг път за същия вид нарушение и макар да не става дума за повторност по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗИ, то очевидно е, че е налице системно нарушаване на разпоредбите на ЗИ, което изключва квалифицирането на деянието като маловажно.  

Ето защо, като е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и е отменил наказателното постановление на това основание, районният съд е нарушил материалния закон, поради което постановеният от него съдебен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и вместо него да бъде постановен друг, с който да се потвърди наказателното постановление.     

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция (във въззивната инстанция страната не е била защитавана от юрисконсулт) в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП.   

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 8 от 04.02.2022 г. по нахд № 2/2022 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № МН – СИБ – 21- 125/26.11.2021 г., издадено от началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гигински, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 85, ал. 2, във вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гигински, да заплати на ДАМТН сумата от 80 лева, съставляващи разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: