№ 24
гр. Варна, 17.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно
гражданско дело № 20233100502299 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, редовно уведомен
от предходно съдебно заседание. Представлява се от юриск. К., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Въззиваемата Е. Г. Т. , редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се
лично. Представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Юриск. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 4381/21.11.2023г., с което определение е извършен
доклад на въззивната жалба.
Юриск. К.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото,
запозната съм.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.
Не правя възражение за прекомерност.
Адв. С.: Оспорвам въззивната жалбата. Нямам възражения по доклада на делото,
запознат съм.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските
1
по чл. 80 от ГПК. Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните в днешно
съдебно заседание списъци с разноските, ведно с доказателствата за извършването им, както
и договор за правна защита и съдействие, и пълномощно, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските, ведно с договори за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Юриск. К.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на ВРС, като
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моля да бъдат
присъдени разноски в полза на ИУ-Варна, за две инстанции, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Поддържам изцяло изложеното във въззивната жалба, като няма да правя
искане за срок за писмена защита.
На първо място, считам че ВРС не е изяснил всички релевантни факти, които имат
отношение към изясняване на фактическия състав на относимите правни норми.
На следващо място непълното и неправилно изясняване е довело до погрешни правни
изводи, като са нарушени основни принципи в ГПК – законност при установяване на
истината, нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК.
Считаме, че неправилно е изяснен спорният по делото въпрос, аргументи в тази
насока са изложение на стр. 4 и стр. 5 от въззивната ни жалба. Не са обсъдени всички
възражения и твърдения на ответника, като не е извършено и тълкуване на разпоредбите,
които се отнасят до трудовите правоотношения на преподавателите във висшите училища. В
едно висше училище се прилага освен КТ, Законът за висшето образование и вътрешните
актове на съответното висше училище, т.к. има специфика на преподавателския труд. ИУ-
Варна е държавно висше училище - университет, което съгласно Закона за висшето
образование се ползва с академична автономия. Част от тази автономия е академичното
самоуправление, което включва правото на висшето училище да урежда дейността си в
собствени правилници. Три органа са органите на управление на ИУ-Варна – ректор,
академичен съвет и общо събрание. Академичният съвет е компетентния орган, който може
да взема решения по отношение по учебната и научната дейност. Съгласно чл. 38 от ЗВО,
неговите решения подлежат на оспорване по реда на АПК. След като академичният съвет е
приел решение, което е влязло в законна сила и същото е задължително по отношение на
членовете на академичния състав, както и на останалите служители на университета.
Аргумент в тази посока е чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗВО, съгласно който приетите правилници във
2
висшето училище са задължителни за членовете на академичния състав.
Доктор Т. заема академична длъжност ,,доцент“, работи на трудов договор за
неопределено време, който е подписала на осн. § 4 ,,Д“, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗВО, представлява основен трудов договор, като такъв по силата на закона той дава
право да бъде член на катедра ,,Маркетинг“, в който се разпределят часовете заетост,
дисциплините, които води всеки един преподавател. Това разпределение се утвърждава от
факултетния съвет, пак по силата на точно определена материална компетентност в ЗВО.
Всеки преподавател, в това число и доц. Т., работи при определен норматив заетост и
изпълнява такъв, който включва часове аудитория и извън аудиторна заетост, изпълнява и
определен процент план за учебна натовареност. Тази натовареност и този норматив часове
са обвързани с основната работна заплата на преподавателя, това изрично е посочено в
правилата за организация на заплатата, както и правилниците за формиране и определяне
натовареността на всеки един преподавател.
Плановете учебна натовареност и норматива, както посочих, са обвързани с
основната работна заплата, тя се изплаща за 100% планова учебна натовареност, която
кореспондира с изпълнението на определен брой норматив часове. Доц. Т. работи на 8ч.
работен ден и това не се оспорва от ИУ-Варна, при променливи граници на работното
време, но системата на заплащане на труда по отношение на преподавателите по смисъла на
КТ не е привременна. Видно от вътрешните правила за организация на работните заплата,
включително и от представените по делото доказателства, при преподавателите заплащането
на труда се осъществява въз основа на изпълнение на норматив, а не по повременна система
за заплащане на труда.
По делото има представени и са приети като доказателства вътрешните актове на
ИУ-Варна, щатни разписания, трудовото досие на доц. Т., както и заключение на вещото
лице, като от същите се установява, че за периода 01.01.2018г. до 01.01.2021г., основната
работна заплата за академична длъжност ,,доцент“, която е получавана от доц. Т. е 1100лв. и
няма промяна в посока намаление на основна работна заплата. Този размер от 1100лв. е
обвързан с изпълнение 100% на планова учебна натовареност.
Следва да бъде отбелязано, че след прието решение от академичен съвета на ИУ-
Варна на 26.09.2019г., с което се приемат мерки за стабилизиране на финансовото състояние
на университета и е приет правилник за определяне натовареността на преподавателите, в
който минималния праг на плановата учебна натовареност е намален от 185% на 170%,
основната заплата до 01.03.2020г., е включвала възнаграждение за 100% планова учебна
натовареност плюс разликата от 100% до 170%. След подаден сигнал от доц. Т. и от други
преподаватели е извършена проверка от Дирекция ,,Инспекция по труда“, тази разлика
между 100% и 170%, се е заплащала като допълнително възнаграждение от постоянен
характер, ведно с още едно допълнително възнаграждение от постоянен характер, което
позволи запазване крайния размер на брутното трудово възнаграждение. От 01.01.2021г. е
променен процентът на плановата учебна натовареност, който е 100% за основна работна
заплата, но кореспондира с различен брой нормативни часове. Няма положен труд от доц.
3
Т., който да не е заплатен. Не се спори, че тя е изпълнила 170% планова учебна
натовареност, която е била планирана такава, респективно от 01.01.2021г., че е изпълнила
100% учебна натовареност, получила е трудово възнаграждение, затова, което е отчетено и
няма претенции от страна на работодателя в тази насока. Допълнителното споразумение, на
което се основава претенцията на доц. Т. от 16.01.2019г. касае друга учебна година, а
именно 2018-2019г., когато тя работи по планова учебна натовареност от 185%. По тази
причина, считаме че допълнителното споразумение не може да докаже основателността на
исковата претенция, спорът на иска по основание и по размер, поради което неговата
неоснователност води до неоснователност на исковата претенция.
Моля за решение в този смисъл, ведно с присъждане на разноски.
Адв. С.: Всичко казано от колегата до настоящия момент по отношение на
изяснените факти от ВРС и направените изводи, както и по отношение разпоредбите на
ГПК, тяхното тълкуване, респективно тълкуването на нормите в КТ, считам за неотносими и
няма да коментирам.
Ще се спра на основния съществен и важен момент, а той е какво е уговорено в
трудовия договор като схема за заплащане на труда. Няма спор, че общо взето във всички
университети уговорките в трудовите договори са за привременна система за заплащане на
труда.
Изложеното по отношение определянето на норматив на часове и учебна
натовареност на ниво – катедра, факултет и университет, по същество е вярно, с едно важно
уточнение, разпределянето на норматива часове на всяка учебна година става съобразно
приетите от катедрата и приет от факултета план за хорариум часове за различните
специалности на всички ангажирани студенти. Това не може да бъде квалифицирано, че е
норма за изработка на часове от преподавателите и респективно да им се плаща.
Абсолютно недопустимо е с едни вътрешни правила за организация на работната
заплата да се трансформира и изменя правоотношението, в посока от привременно
заплащане да бъде квалифицирано като отделна форма на норма на работника. Едва ли не
твърденията на ищцовата страна, че с тези вътрешни приети от 2019г., може да бъде
променено правоотношението и професор или доцент, няма достатъчно часове той би
трябвало да получи минималната или под нея работна заплата. Първо това е недопустимо,
защото накърнява договорната свобода, второ, в крайна сметка, вярно е, че хабилитираните
преподаватели, макар и да работят по трудово правоотношение са особен вид служители и
такава промяна, освен че противоречи изцяло на закона, тя е и неморална, доколкото не е
съобразена с характера на работата на тези академични преподаватели.
Считам, че решението е правилно, законосъобразно, при напълно изяснена
фактическа обстановка, поради което и моля да го твърдите, като ни присъдите сторените
разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
4
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5