Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Русе, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе
III-ти касационен състав, в открито заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година:
|
Председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
Членове: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 191 по описа на
съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.С.С.
*** срещу решение № 291/24.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 2074/2022 г. на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-3393-000518/12.10.2022
г., издадено от началник на ІІ РУ при ОДМВР Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП (3акона за движение по пътищата), на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, са наложени „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца“.
В касационната жалба се релевират
основания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон.
Изложени
са подробни доводи, в които се обосновават касационните основания и най-вече некредитирането от
съда на показанията на свидетеля К.И..
Редовно призован за съдебното заседание,
касаторът С.С. не се явява, представлява се от упълномощен процесуален
представител – адв. А. С. ***. В съдебно заседание от процесуалния представител
на касационния жалбоподател се поддържа, че основанието свързано с допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, касае оценката на доказателствата и най-вече некредитирането
на показанията на свидетеля К.И.. Твърди, че от
доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е осъществил
административно нарушение, за което е издадено наказателното постановление. Според
касатора, съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля
И., като от решението не ставало ясно, как съдът е стигнал до този извод.
Твърди също, че като
не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване
на делото, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите
на НПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било
основание за отмяна на постановения съдебен акт. Според касатора мотивите на
районния съд не съдържат необходимия анализ и преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като тези допуснати нарушения са довели до неправилни
фактически констатации и правни изводи, както и до неправилно приложение на
материалния закон.
Моли съдът да отмени обжалваното
съдебно решение по съображенията, изложени в касационната жалба и тези в
съдебно заседание, както и да бъдат присъдени на касатора направените по делото
разноски.
Ответникът по касация – началник на ІІ
РУ при ОДМВР – Русе, редовно призован не се явява в съдебно заседание, не
изпраща процесуален представител. Представено е възражение на касационната
жалба, депозирано от гл. юриск. Т.Й., с което счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на въззивната инстанция за правилно и
законосъобразно. По съществото на спора счита, че районният съд е постановил
решението при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти,
като е обсъдил всички доказателства. Отправя искане за оставяне в сила на
решението на районния съд и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева по представен списък. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на въззивния съд е
правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел
от фактическа страна, че на 19.09.2022
г. около 14.42 ч. в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Липник“ и ул. „Люлин
планина“ – непосредствено до бензиностанция „Инса оил“, като водач на лек
автомобил „Лексус ИС 200“, с рег. В5514 НА, управлявайки посоченото МПС
жалбоподателят в качеството си на водач на МПС, използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съотвествие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари като излизайки от ул. „Люлин планина“ на
кръстовището с бул. „Липник“ поднася задната теглилна ос на управляваното от него
МПС вляво и вдясно по платното за движение, като преминавайки покрай учебен
автомобил, управляван от курсист, го принуждава да отклони посоката си на
движение вдясно, с цел избягване на ПТП. Това движение на автомобила било
възприето от полицейския служител Р.Т., който в този момент управлявал служебен
автомобил и видял случилото се. Свидетел на описаната ситуация станал и К.И. -
приятел на С., който се движел зад него, управлявайки друго МПС. Както и
свидетел бил инструкторът на учебната кола – М.П.. За случая полицейския
служител изготвил докладна записка до началника на Второ РУ. Въз основа на
докладната от полицейския служител Т. бил издаден АУАН № 477503 от 23.09.2023
г., сочещ нарушение по чл. 104б, ал. ІІ от ЗДвп. Актът бил предявен и подписан
без възражения и лично връчен на жалбоподателя. Въз основа на него било
издадено обжалваното пред въззивната инстанция наказателно постановление, с
което на касатора били наложени административни наказания глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка
районният съд е приел за установена на база гласните доказателства –
показанията, дадени от свидетелите –актосъставителя П.М., свидетелят по акта Р.Т.
и М.П. – инструктор на учебния автомобил, за които е приел, че си кореспондират
с другите събрани по делото писмени доказателства – АУАН № 477503, чиято
доказателствена сила не била оборена. Съдът е приел, че всички те установяват
по безспорен начин описаната фактология, още повече, че всички свидетели са
били очевидци на нарушението.
Относно показанията на свидетеля К.И.
- приятел на С., съдът е посочил, че същия е възприел лично начина, по който се
е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя С., като пресъздава пред съда
фактическата обстановка и същият не отрича, че в движението на автомобила на
касатора е имало поднасяне на пътното платно при завой, но в същото време изразява
свои предположения и дава оценка за движението на автомобила, които показания
съдът не е кредитирал, тъй като този свидетел, като участник в движението по
пътищата е и близък приятел на жалбоподателя и е логично да изрази защитна теза
в полза на касатора.
За да потвърди процесното НП наказателно
постановление № 22-3393-000518/12.10.2022 г., е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи на това
основание до отмяна на НП, привлеченото към отговорност лице е извършило
описаното в НП нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, което е доказано по делото
по безспорен начин.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен
съд – Русе намира, че доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни
и релевираните отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите
към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби.
Касационната инстанция споделя
извода на РС - Русе, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило
с издаване на процесното НП, не са допуснати съществени нарушения на административно
процесуалните правила.
Въведените в жалбата
твърдения, че доказателствата събрани в производството пред районния съд, не
установявали по несъмнен начин извършването на процесното административно
нарушение, са неоснователни.
Разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
Санкционната норма
на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който
организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Касационният състав
приема, че вмененото на С. административно нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производството
пред районния съд свидетели кореспондиращи, както по между си, така и със
съдържанието на издадения АУАН.
Инструкторът и
курсистът са незаинтересовани лица от развитието на
административно-наказателната преписка, а първият разполага и със специални
знания, досежно управлението на ППС.
В тази връзка следва да се отбележи, че са
категорични показанията на свидетеля К.И., че „ По мои спомени автомобилът на С. при извършване на десен завой поднесе
наляво“, както и „Имаше превъртане на
гуми“. Дори от показанията на този свидетел се установява, че С. е извел
автомобила извън контрол. Горното обосновава извода за целенасочени и
съзнателни действия от страна на водача, с цел демонстриране на рисково
управление на МПС на процесната дата и място. Това негово поведение,
отличавайки се с явно демонстриране на незачитане на правилата за безопасност
на движение, налага извода, че начинът на управление на лекия автомобил от
страна на С. на посочените дата, място и час не представлява използване на път
за обществено ползване в съотвествие с основната цел на пътищата – за превоз на
хора и товари.
По силата на
въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с
формална доказателствена сила в административно наказателното производство до
доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само
не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на
съдебното производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил съставен
в присъствието на С. и надлежно му е бил връчен, който собственоръчно е вписал,
че няма възражения по изложените в него фактически и правни основания.
Правилно въззивният
съд е приел за установено, че от касатора е извършено нарушение по чл. 104б, т.
2 от Закона за движение по
пътищата,
като е анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства, както и
относимата нормативна уредба.
Мотивите на
районният съд са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са
засегнати всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
С оглед гореизложеното решението на РС
- Русе е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника и като съобрази
разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав
намира претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
за основателна. Такова следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да
определи конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на
определените в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай
казусът, разглеждан в касационното производството по к.а.н.д. № 191/2023 г., не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева, за
представителството пред настоящата касационна инстанция.
Дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Областна дирекция
на МВР – Русе, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 291/24.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 2074/2022 г. на Районен
съд – Русе. ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе, сумата в размер на 80.00
/осемдесет/ лева, представляващо направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |