НОХД № 2253/2014г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия К.Г.Н. *** за престъпление по чл.206 ал.3 от НК във
връзка с чл.206 ал.1 от НК, за това, че на 09.07.2013г. в гр.Пазарджик противозаконно присвоил
чужди движими вещи- товарен автомобил „Форд Транзит” с ДК№СА***КА на стойност 10 581.00 лева, лек
автомобил „Форд Транзит” с ДК№СА***КА на стойност 9 750.00 лева, лек
автомобил „Сеат Ибиза” с ДК№СА***КА на стойност 7 257.00 лева и лек
автомобил „Фолксфаген Голф” с ДК№ СА***НК на стойност 28 916.00 лева, всички на
обща стойност 56 504.00 лева, собственост на „***”ООД с управител Петър
Шарвитцъл, които владеел на основание договор за финансов лизинг №02117900673-0485/06г.
като обсебеното имущество е в големи размери.
Подсъдимият не се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като в обясненията си отрича да е присвоявал
процесните МПС, твърди също така,че не е бил запознат с писмото посочено в
обвинителния акт, тъй като св.М. и Б. са му връчили покана за договаряне на
вноските по договора, но не и писмо за предаване на автомобилите.
Прокурора пледира за осъдителна
присъда и налагане на наказание на подс.Н.
за извършеното от него престъпление описано в обвинителния акт .
Защитата пледира за оправдателна
присъда, поради това, че подс.Н. не е осъществил състава на престъплението по
чл.206 ал.3 от НК. Защитата твърди, че развалянето на договора за лизинг не е
било съобщено на подсъдимия по надлежния ред, поради което същия не е отговорен
за действията си.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Майката на подс.К.Г.Н. св.Петката Н. била собственик
на капилата на „****” ЕООД
гр.Пазарджик. Същата
обаче реално не управлявала дружеството. Решението за създаването на фирмата било на подс.К.Н., който предложил на своята братовчетка св.К.Н., да
бъде вписана като управител, но фактически на дружеството се управлявало от подсъдимия Н., а св.К.Н. само подписвала необходимите документи.
През 2006г. подс.
Н. във връзка с дейността
на дружеството казал на подс.К.Н., че трябва
да отиде в гр.София за
сключване на договор за лизинг с предмет четири автомобила. На 13.11.2006г. в
гр.София бил сключен договор за финансов лизинг №02117900673-0485/06г. между „***” ООД, представлявано от пълномощниците
Костадин Г. Маринов и А.К.Ч. от една страна и „****” ЕООД, представлявано от
св.К.Н.. По силата на този договор лизингодателят „***”ООД предоставял за
ползване на лизингополучателя „****” ЕООД товарен автомобил „Форд Транзит”, лек
автомобил „Форд Транзит”, лек автомобил „Сеат Ибиза” и лек автомобил
„Фолксфаген Голф” на обща лизингова стойност 43 459.81 евро с включен ДДС.
Договорът бил сключен за срок от 36 месеца. Лизинговото имущество се
предоставяло за ползване на лизингополучателя срещу заплащането на лизингови
вноски, като собствеността върху вещите се запазвала от лизингодателя. Съгласно
клаузите на договора, след изплащането на всички лизингови вноски и всички
сторени по договора разноски, лизингополучателят получавал право в 14-дневен
срок да получи собствеността върху лизинговото имущество. В клаузите на
договора било заложено условието, че ако лизингополучателят не изпълни дължимата
месечна вноска или част от нея в срок до 15 дни от датата на падежа,
лизингодателят има право да обяви остатъкът от общата лизингова стойност за
предсрочно изискуем или да развали договора. В случаите на прекратяване на
договора лизингополучателят се задължавал да предаде лизинговото имущество на
лизингодателя на място, указано от последния. Договорът бил обезпечен с два
записа на заповед в тежест на свид. К.Н.. На 11.01.2007г. вещите, предмет на
договора за лизинг, били предоставени на лизингополучателя „****” ЕООД, като подс.Н.
започнал да ги ползва за дейността на дружеството. Св. К.Н. заплащала месечните вноски съгласно изготвения към
договора погасителен план. Плащанията продължили до 22.07.2009г. След този
момент отношенията между св.К.Н. и подс. Н.
се влошили, тъй като свид.Н. не била съгласна с някои от решенията на подс.Н.. Затова тя решила да се оттегли от дружеството. На
28.08.2009г. бил приет нов учредителен акт, с който св. К.Н. била освободена
като управител на „****” ЕООД и
бил избран нов управител – подс.К.Н.. След
избирането му като управител подс.Н. преустановил
плащанията по лизинговия договор.
Поради настъпилото неизпълнение на
задълженията, произтичащи от сключения договор за лизинг, лизингодателят „Хипо
Алпе - Адриа Аутолизинг” ООД се снабдил по реда на чл.417 от ГПК със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа двата записа на заповед. В полза на
дружеството бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело.
В хода на изп. дело върху трудовото възнаграждение на свид. К.Н. бил наложен
запор и започнали да се правят удръжки от заплатата й. Освен това предвид
спиране на плащанията дружеството-лизингодател прекратило едностранно договора
за лизинг с изпращане на уведомително писмо на 11.07.2012г. С писмото се искало
и връщане на лизинговите вещи. В товарителницата от „Спиди” обаче било
отразено, че писмото не е получено. За това
с писмено пълномощно лизингодателят упълномощил св.Д.М. и М.Б., служители в
дружество с детективска насоченост - фирма „Анализи
и Информация“, да получат
четирите автомобила, предмет на прекратения договор за лизинг. На 07.06.2013г.
двамата се срещнали със св.П.Н. ***. Тя обяснила, че четирите автомобила се
намират във владение на нейния син, подс. Н..
Свид. М. се свързал по телефона с подс.Н.
и двамата се срещнали на пътя, свързващ гр.Пловдив и гр.Пазарджик в близост до
отбивката за с.Говедаре. При тази среща подс.Н.
потвърдил, че автомобилите са в негово владение и се намират в гр. Пазарджик,
но категорично отказал да ги върне, защото за тях се плаща по изпълнителното
дело. Подс.Н. заявил още, че е укрил автомобилите и
лизингодателят може да си ги вземе само с полиция. На 05.07.2013г. на същото
място се провела втора среща между подс. Н. от една страна и свид. М. и М.Б. от друга страна.
При тази среща подс. Н. дошъл, управлявайки единия от четирите
лизингови автомобила, а именно „Сеат Ибиза”. Свид. М. носел уведомително писмо
№1120/13г., с което „***”ООД уведомявало подс. Н.,
че договорът за лизинт е прекратен и в тридневен срок - 09.07.2013г. подс. Н.
следва да върне автомобилите. Свид. М. запознал подс.
Н. със съдържанието на уведомителното писмо и му го предал. Подс. Н. отказал да подпише разписка за получаване на
писмото. Същия обаче
бил запознат със съдържанието му от св.М. и Б.. В дадения в писмото тридневен срок не последвало нито
плащане на дължимото, нито връщане на лизинговото имущество. Поради укриването
на автомобилите от страна на подс. Н. същите били
обявени за ОДИ. На 14.02.2014г. подс.Н.
предал на полицейските органи лек автомобил „Сеат Ибиза”. Впоследствие на ГПУ
Калотина бил задържан още един от автомобилите – „Форд
Транзит“ с ДК№ СА *** КА. Същия бил управляван от лице на име Д.И.С. ***, което предало
автомобила на органите на гранична полиция. С определение на съда автомобилът
бил върнат на собственика - лизидгодателят „*****“ ООД гр.София. Останалите два автомобила,
предмет на договора за лизинг не били издирени и не били върнати на ощетеното юридическо лице.
По сигнал на „Хипо Алпе Адриа Алтолизинг“ ООД
гр.София било образувано наказателно производство срещу подс.К.Н. .
От
заключението на изготвената по делото съдебно- техническа експертиза е видно, че стойността на товарен
автомобил „Форд Транзит” възлиза на 10 581.00 лева, стойността на лек автомобил
„Форд Транзит” на 9 750.00 лева, на лек автомобил „Сеат Ибиза” съответно
на 7 257.00 лева и на лек автомобил „Фолксфаген Голф” възлиза на 28 916.00
лева.
По делото е допусната и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че към момента на извършване на деянието – 09.07.2013г. стойността на товарен автомобил „Форд
Транзит” с ДК№ СА ***
КА възлиза на 4 127 лв., стойността на лек автомобил „Форд Транзит” с ДК№ СА *** КА, възлиза на
3 803 лв., стойността на лек автомобил „Сеат Ибиза” с ДК№ СА *** КА възлиза на 2 830 лева
и стойността на лек автомобил „Фолксфаген Голф” с ДК№ СА *** НК, възлиза на 13012 лева.
Видно от справката за съдимост на подс.К.Н., е че същия не е осъждан .
Тази фактическа
обстановка възприе съдът възоснова на частично от обясненията на подс.К.Н., показанията на
свидетелят М.Д.А. дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото, показанията на св.Д.М. дадени на
досъдебното производство и доразвити в съдебно заседание, показанията на св.М.Б.,
показанията на св.Р.Д. дадени на досъдебното производство и доразвити в съдебно
заседание, заключението на
допълнителната съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице Д.Г.,
заключението на съдебно – икономическата експертиза и писмените доказателства
по делото - Договор за
финансов лизинг №02117900673-0485/06г. между „***” ООД гр.София и „****” ЕООД, Уведомително писмо № 1120/13г., справка за съдимост на подс.К.Н., характеристична
справка, Декларация за семейно и материално положение, копия от свидетелства за регистрация на МПС /л.45-48/
и копие от приемо-предавателен протокол /л.49/.
Съдът
кредитира частично обясненията на подс.Н. в частта, в която същия не отрича, че
е процесните автомобили са били в неговата фактическа власт. Съдът не дава вяра
на обясненията на подс.Н., в частта, в която същия твърди, че не знаел, че
договора да лизинг е бил развален и че не е бил запознат със съдържанието на
Уведомително писмо № 1120/2013г., тъй като тези негови обяснения се
опровергават по категоричен начин от показанията на св.Д.М. и М.Б. и от
писменото доказателство – уведомително писмо № 1120/2013г. Съдът кредитира
показанията на св.Д.М. дадени на досъдебното производство и доразвити в съдебно
заседание и показанията на св.М.Б., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно
се допълват и кореспондират с писменото доказателство – Уведомително писмо №
1120/28.06.2013г. Съдът кредитира и показанията на св.М.А. и Р.Д. дадени на
досъдебното производство и доразвити в съдебно заседание, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с показанията на св.М. и Б..
По делото липсват доказателства, които да опровергават показанията на св.М., Б.,
А. и Д.. В тази връзка обясненията на подс.Н., в частта, в която същия отрича
да е бил запознат със съдържанието на Уведомително писмо № 1120/28.06.2013г.
съдът счита, че са повлияни от защитната му позиция по делото и желанието да се
оневини по предявеното му обвинение. Също така тези обяснения се опровергават
по категоричен начин от показанията на св.М. дадени на досъдебното производство
и доразвити в съдебно заседание и от показанията на св.М.Б.. Двамата свидетели М.
и Б. са категорични, че преди да предложат на подсъдимия да подпише писмото,
което той е отказал да направи са го запознали със съдържанието на писмото. Нелогични
са обясненията на подс.Н. в частта, им в която същия твърди, че не е знаел, че
трябва да върне процесните автомобили на лизингодателя. Това е така, тъй като
подс.Н. преди датата на деянието - 09.07.2013г. е имал няколко срещи с
представители на лизингодателят, включително и със св.М., бил е запознат и е
знаел, че не се плащат вноските по договора за лизинг и че при това положение
трябва да върне автомобилите. Този извод на съда се обосновава и от поведението
на подс.Н., който е укрил автомобилите и е отказал да ги върне на собственика „*****“
ООД гр.София, тъй като до момента на изплащане на автомобилите същите са били
собственост на това дружество. Съдът кредитира показанията на св.К.Н. дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото,
тъй като същите не са оспорени от други доказателства по делото. Съдът
кредитира и заключението на допълнителната съдебно оценъчна експертиза, тъй
като същото е компетентно изготвено и стойностите посочени от експерта са
съобразени към датата на извършване на деянието – 09.07.2013г.
При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от
правна страна съдът намира, че подс.К.Г.Н. е
осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на чл.206 ал.3 от НК във връзка с чл.206 ал.1 от НК, като на 09.07.2013г. в гр.Пазарджик противозаконно присвоил чужди движими
вещи - товарен автомобил „Форд Транзит” с ДК№ СА *** КА на стойност 4127 лева, лек автомобил „Форд Транзит” с ДК № СА *** КА на стойност 3803
лева, лек автомобил „Сеат Ибиза” с ДК № СА *** КА на стойност 2830 лева и лек автомобил „Фолксфаген Голф” с ДК № СА *** НК на
стойност 13012 лева, всички на обща стойност 23772 лева, собственост на „****” ООД с управител Петър Шарвитцъл, които владеел на
основание договор за финансов лизинг № 02117900673-0485/06г., като обсебеното имущество е в големи размери.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, като е
имал представи за всички обективни елементи на състава, включително и квалифицираните и
е искал настъпването на
общественоопасните последици - действал е с пряк умисъл. В подкрепа на горния
извод на съда е поведението на подсъдимия.Тук е мястото да се посочи, че подс.Н.
много добре е знаел, че автомобилите са собственост на *****“ ООД гр.София до
изплащането им и прехвърлянето на собствеността по предвидения за това ред.
Подс.Н. е знаел, че не се плащат вноските по лизинговия договор. Това е така,
тъй като е имало срещи между представители на дружеството – лизингодател – св.Д.М.
и подс.Н.. На които срещи подсъдимия е бил уведомяван, че поради неплащане на
вноските по договора, същия се разваля и автомобилите следва да бъдат върнати. Също
така подс.Н. е бил запознат изрично със съдържанието на Уведомително писмо №
1120 /28.06.2013г., в което изрично е отбелязано, че подс.Н. следва да върне автомобилите в тридневен срок.
Като датата на която е бил запознат със съдържанието на писмото и че трябва да
върне автомобилите е 5.07.2013г. Ето защо на 09.07.2013г. автомобилите вече са
били присвоени от него.
Съгласно трайно
утвърдената съдебна практика, изпълнителното деяние на обсебването може да се
изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да бъде върната В настоящия случай, въпреки отправената
покана от страна на дружеството-лизингодател, подс.Н.
не е върнал фактическата власт върху вещите, предмет на сключения договор за
лизинг, въпреки че е знаел, че не е собственик на същите, тъй като съгласно
клаузите на сключения договор, става такъв след изплащане на всички лизингови
вноски и другите разходи по договора. Подсъдимият Н. не изпълнил задълженията
си по договора, като същевременно е продължил да се ползва от вещите като със
свои и с укриването им е демонстрирал промяна на отношението си към
вещите. Подс.Н. е отказал връщането на автомобилите, а единият е
върнал едва няколко месеца по-късно, след като вече срещу него е било
образувано наказателно производство. Той не е върнал автомобилите въпреки
неизпълнението на задълженията си и именно тези действия обективират
промененото основание, на което държи вещите тоест вече като собственик.
Съгласно съдебната практика обстоятелството, че трето лице в случая св. К.Н.
плаща суми по изпълнителното дело не сочи на правомерно ползване на вещите, тъй
като единственото меродавно основание за преценка правомерността на поведението
на подсъдимия са действията на самия подсъдим, но не и тези на третите лица.
Съдът счита, че в случая е налице
квалифициращия признак големи размери, тъй като стойността на предмета на
престъплението надхвърля седемдесет минимални работни заплати за страната
актуални към момента на извършване на деянието – 09.07.2013г.
Неоснователни
се явяват доводите на защитата, че подс.Н. не следва да носи наказателна
отговорност, тъй като договора за лизинг не е бил прекратен и подс.Н. не е
знаел, че договора е прекратен. Това е така, тъй като подс.Н. много добре е
знаел, че вноските по договора за лизинг не се внасят. Имало е среща между подс.Н. и св.М. на 07.06.2013г.
на пътя Пазарджик – Пловдив. В присъствието на св.Б.. На тази среща подс.Н. е
заявил на св.М., че процесните автомобили са в негово владение, но отказва да
ги върне. Точните думи от показанията на св.М. дадени на ДП, които съдът
кредитира са следните „При срещата с К.Н., той ни обясни, че лизинговите автомобил
са в негово владение, но категорично отказа да ги върне. Каза, че ги е скрил и
ни отказва достъп до автомобилите…“. Тези думи на св.М. обосновават категорично
присвоителното намерение на подс.Н.. Който е започнал да се разпорежда
фактически с автомобилите, като със свои собствени. Тук е мястото да се посочи,
че тезата на защитата, че Договора за лизинг не е бил прекратен, поради това,
че съобщението за прекратяването му не е било получено от подс.Н. е
неоснователна, тъй като по делото установено, че лизингодателят се е снабдил със Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, като в тази връзка било
образувано и изпълнително дело при ЧСИ Мария Цачева в гр.София.Във връзка с
това изпълнително дело подс.Н. бил търсен за изпълнение на паричното му
задължение, поради което същия е знаел, че договора за лизинг е развален. Също
така следва да се отбележи, че тезата на защитата, че договора не е бил
развален се оборва от поведението на лизингодателя „******“ ООД гр.София, който
след като не е могъл да връчи на подс.Н. съобщението за прекратяване на
договора е потърсил съдействието на фирмата „Анализи и Информация“ и е
упълномощил с изрично пълномощно св.Д.М. и М.Б. да открият подс.Н., изрично да
го запознаят с факта, че Договора за лизинг е прекратен и да му определят срок
за връщане на автомобилите. Което св.М. и Б. са направили. В случая тези
действия на лизингодателят са били продиктувани от това, че подс.Н. се е
укривал, не е искал да получава съобщения по договора и е укрил автомобилите.
Това е принудило фирмата лизингодател да упълномощи св.М. и Б. да отрият
подсъдимия, да му връчат съответните книжа и да го запознаят изрично с това, че
следва да върне автомобилите на собственика.
Ето защо тезата на защитата се явява неоснователна. Същата би имала значение,
ако действията на лизингодателят бяха приключили с изпращането на съобщение до
подс.Н., че договора е прекратен, което съобщение не е било получено от него.
Но в случая действията на лизингодателят са продължили с упълномощаването на
нарочни лица, които да довършат процедурата по прекратяване на договора и
изискване на автомобилите, предвид това, че подс.Н. не е получавал съобщения и
е укривал автомобилите.
Неоснователни са и доводите на защитата,
че подс.Н. не е присвоил процесните автомобили, тъй като не се разпоредил с тях
по предвидения в закона ред с нотариална заверка на подписите. Тази теза е
неоснователна, тъй като в случая освен правно разпореждане е възможно и
фактическо разпореждане с процесните вещи. По делото е установено, че подс.Н.
се е разпоредил фактически с вещите като със свои, като ги е укрил, а някои е
предоставил на трети лица в случая с лек автомобил „Форд Транзит“ с ДК№ СА ***
КА, който е бил задържан на ГПУ Калотина, управляван от Д.И. *** .
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация . Съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието,
което е в
глава V на НК
"Престъпления против собствеността". Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия, която е ниска
подсъдимият не е осъждан, но има негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната
правов ред и желанието
на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин .
Като
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази
чистото съдебно минало, а като отегчаващо негативните характеристични данни .
При тази
данни и като даде превес на смекчаващите наказателната отговорност
обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият К.Г.Н.
следва да бъде осъден на три години лишаване от свобода .
С оглед на размера на определеното наказание и обстоятелството, че подсъдимия не е осъждан съдът прецени, че за неговото поправяне не се
налага ефективно изтърпяване на така наложеното му
наказание, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за
изпитателен срок от три години . Също съдът счете, че постигане на целите на
индивидуалната и генералната превенция на наказанието не необходимо подс.К.Г.Н.
да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът
като съобрази данните за личността на подс.Н. и факта, че не е осъждан счете,
че по отношение на него не следва да се налага предвиденото в закона
допълнително наказание конфискация на част или на цялото му имущество. Съдът
счета, че налагането на това допълнително наказание не е необходимо за
поправянето на подс.Н..
По
отношение на останалата част от обвинението съдът призна подс.К.Г.Н. за невинен за разликата в
стойността на предмета на престъплението от 23 772 лева до 56 504 лв.
и на основание чл.304 от НПК го оправда по това обвинение.
Съображенията
на съда за оправдаване на подс.К.Г.Н. по тази част от обвинението се
обосновават от заключението на допълнителната съдебно техническа експертиза, изготвено
от вещото лице Д.Г., което установява, че стойността на предмета на
престъплението към момента на извършване на деянието – 09.07.2013г. е
23 772 лв. Съдът кредитира това заключение на съдебно-техническата експертиза,
тъй като стойността на предмета на престъплението следва да се преценява към
момента на извършване на деянието. Ето защо съдът оправда подс.Г. по
обвинението за разликата в стойността на предмета на престъплението от
23 772 лв. до 56 504г.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.К.Г.Н. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР Пазарджик разноски по делото в размер на 425 лева, както и
да заплати ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист,
както и да заплати разноски по делото в размер на 140 лв. платими по сметка на
РС Пазарджик, както и да заплати ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист, платима по сметка на РС Пазарджик .
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :