Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.07.2016 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на девети юли две хиляди и двадесета
година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Т.М.,
а.н.дело № 904 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
24-002234 от 02.04.2020 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
град Стара Загора, с което на „Кибо 16“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, в
качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Кибо 16“ ЕООД град Стара Загора,
ЕИК *********, представлявано от управителя К.И.Х. ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“, сумата от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 24-002234 от 02.04.2020 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „Кибо 16“ ЕООД град Стара
Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по
чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
В
жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
„Кибо 16” ЕООД град Стара Загора, в качеството му на работодател, е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 24-002234 от 06.03.2020
година за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 26.02.2020 година на обект – комплекс „Фуего“ град Стара
Загора, стопанисван от жалбоподателя и по представени писмени документи се
установило, че „Кибо 16“ЕООД, в качеството си на работодател е приел на работа
в горепосочения проверяват обект на 01.11.2019 година, лицето Иванка Спасова
Стоева, ЕГН ********** без преди това да сключи с нея трудов договор. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.61, ал.1 от КТ. При съставяне на акта
жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от
това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя на основание чл.61, ал.1,
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” към минималния предвиден в закона размер – 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, трудовият договор между
работника/служителя и работодателя се сключва преди постъпването на работа. Законодателят
вменява, като задължение, преди осъществяване на всяко едно трудово
правоотношение, между страните в него да е налице сключен валиден трудов
договор /подписан и от двете страни/, съобразен с действащото законодателство.
Едва след сключването на договора работодателят има право да допусне до работа
в стопанисвания обект лицето, с което е сключен трудовия договор. В тази насока
съществуват и други задължения, които не са предмет на настоящия казус, но
касаят окончателното реализиране на трудовото правоотношение, включващи в себе
си връчване на копие от трудовия договор, уведомлението и регистрация на същия.
При допуснато административно нарушение по реда на чл.61, ал.1 от КТ, а именно
допускане на едно лице до работно място да престира съответната работна сила
без да е налице сключен трудов договор, в разпоредбата на чл.414, ал.3 е
предвидена съответната административна санкция за виновния за това работодател.
В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че на01.11.2020
година в проверявания обект лицето И.С.С.е била допусната на работа преди да
сключат валиден трудово договор по смисъла на чл.61, ал.1 от КТ, надлежно
подписан и от двете страни. По този безспорен факт не се спори. Изтъкват се
доводи, че работника многократно бил молен да подпише договора, че този работник
бил служител и при предишните собственици и предвид на това че бил запознат с
работата, новите собственици – жалбоподателите, решили че ще им бъде полезен.
Тези съображения обаче не могат да игнорират задължението по чл.61 ал.1 от КТ
което е не е изпълнено в разглеждания случай. Това е дало предпоставка след
извършена проверка да се приеме, че в случая е налице допуснато нарушение по
смисъла на чл.61, ал.1 от КТ, за което и е съставен и съответния АУАН.. От
друга страна от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се
установява, че са констатирали нарушението по представените в инспекцията
писмени доказателства. Така установената фактическа обстановка се подкрепя
изцяло както от съставения АУАН, така и от показанията на свидетелите –
актосъставителя и свидетеля по акта.
При
тази фактическа обстановка съдът изцяло споделя становището на
административно-наказващия орган, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.61,
ал.1 от КТ. Както бе посочено по-горе, съгласно тази разпоредба трудовият договор
винаги се сключва между работника и работодателя преди постъпване на работа. От събраните по делото доказателства се
установява, че Стоева е постъпила на работа при жалбоподателя без да е бил
налице валидно сключен писмен трудов договор, подписан и от двете страни. Съдът
намира за безспорно установено, че между него и работодателя е налице трудово
правоотношение, което не е било валидизирано с работодателя по съответния
предвиден в чл.61, ал.1 от КТ ред. Следователно съдът намира за безспорно
установено, че в разглеждания случай е допуснато административно нарушение от
страна на жалбоподателя, в качеството му на работодател.
Ето
защо съдът намира, че в разглеждания случай е допуснато административно
нарушение по чл.61, ал.1 от КТ от страна на работодателя. За този вид
административни нарушения законодателят е предвидил и съответната
административно-наказателна санкция в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, а
именно „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя
съобразно разпоредбите на закона в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. Съгласно ал.2 на същия член, при определяне на
наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, както и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В разглеждания случай допуснатото административно нарушение е за първи път. В
тази насока съдът намира, че правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган, прилагайки разпоредбата на закона, е наложил
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, което се явява и
минималния предвиден в закона размер за този вид нарушения.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С
оглед претенцията на процесуалния представител на АНО за възнаграждение, съдът
присъди в тежест на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: