№ 10892
гр. С., 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110130914 по описа за 2022 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу С. П. Я. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия за имот за имот с
адрес: гр. С., ж. к. „Л. 5“, бл. 533, вх. Б, ет. 5, ап. 34. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е извършено отчитане
на показанията на водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К услуги.
Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на
дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми за главница в
размер на 805,04 лв., представляваща главница за задължения за доставена и потребена
вода, отразени във фактури, дължими в периода 11.07.2012 г. – 05.12.2021 г.,
незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, ведно със законната лихва от
21.02.2022 г., както и мораторна лихва в размер на 318,53 лв. за периода от 11.08.2012
г. до 05.12.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г. по ч. гр. д. № 8947/2022 г. по описа на
СРС, 56 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил основателността на
иска по размер, като навежда доводи, че част от задълженията са погасени по давност.
Счита, че искът следва да бъде отхвърлен по отношение на погасените по давност
вземания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
1
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая, ответната страна не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между нея и ищеца по договор за продажба на питейна вода при общи
условия за процесния имот и за процесния период, като оспорването касае единствено
размера на иска, предвид релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид липсата на оспорване, то искът се явява доказан по основание, което налага
разглеждане на направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставени ВиК услуги е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С. В.“ АД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1
ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.02.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е
2
прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 21.02.2019 г., а непогасени по
давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая погасени по
давност са вземанията за периода от м. 07.2012 г. до м.12.2018 г., а непогасени по
давност са вземанията за периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2021 г., или съобразно
заявената претенция – от 01.01.2019 г. до 05.12.2021 г.
Предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на
начислените суми за главница за периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2021 г. възлиза на
292,88 лв. По делото не се твърди и не се установява, включително предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставени ВиК услуги следва да се уважи
частично, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 292,88 лв., представляваща стойността на доставената ВиК услуги за
периода от 01.01.2019 г. до 05.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2022 г. до окончателното плащане. За разликата над сумата от 292,88 лв. до
пълния предявен размер от 805,04 лв. и за периода от 11.07.2012 г. до 31.12.2018 г.,
искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
В случая предвид установяване на задължението като срочно съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дни от
издаване на фактурата за всеки от месеците в рамките на процесния период. На
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и
акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по
давност вземания за главница за доставени ВиК услуги за периода от не се дължи
мораторна лихва и на основание чл. 119 ЗЗД.
Стойността на претендираната мораторна лихва върху непогасената по давност
главница за ВиК услуги за периода от 01.01.2019 г. до 05.12.2021 г., се установява от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, в която се сочи, че размерът на
мораторната лихва за периода от 30 дни след издаване на всяка от фактурите за
посочения период и с крайна дата 05.12.2021 г., или за периода от 01.03.2019 г. до
05.12.2021 г., възлиза на сумата от 39,17 лв. По делото не се твърди и не се установява
дължимата от ответницата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставени
ВиК услуги, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата от 39,17 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 04.03.2019 г. до 05.12.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 318,53
лв. и за периода от 11.08.2012 г. до 03.03.2019 г. да се отхвърли като погасен по
давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като такива са
претендирани единствено от ищеца. Съразмерно на уважената част от иска ответникът
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
96,05 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство и сумата от
3
22,16 лв. представляваща дължими разноски по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. П. Я.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Л. 5“, бл. 533, вх. Б, ет. 5, ап. 34 дължи на „С. В.“
АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П.
С. № 1, сграда 2А, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 292,88 лв.,
представляваща стойността на доставени ВиК услуги за периода от 01.01.2019 г. до
05.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2022 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 39,17 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 04.03.2019 г. до 05.12.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г. по ч. гр. д. № 8947/2022 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1,
сграда 2А срещу С. П. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Л. 5“, бл. 533, вх. Б, ет.
5, ап. 34
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 292,88 лв. до пълния предявен размер от 805,04 лв. и за периода от 11.07.2012
г. до 31.12.2019 г., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 39,17 лв.
до пълния предявен размер от 318,53 лв. и за периода от 11.08.2012 г. до 03.03.2019 г.,
като погасен по давност,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г. по ч. гр. д. № 8947/2022 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. Я., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж. к. „Л. 5“, бл. 533, вх. Б, ет. 5, ап. 34 дължи на „С. В.“ АД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1, сграда 2А
сумата от 96,05 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство и
сумата от 22,16 лв. представляваща дължими разноски по заповедното производство
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4