Решение по дело №1826/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2020                                                   град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд                                    седми касационен състав

на седемнадесети септември                                     година две хиляди и двадесета

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ:Даниела Станева

Стоян Колев

 

 

секретар Мая Вълева

прокурор И.

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №1826 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба от  Д.Т.И.,  чрез пълномощник адв.С.С., срещу Решение № 906/25.06.2020г. по НАХД № 1435/2020 г. на Районен съд–Варна, с което се ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно Постановление  №  20-0442-000063 / 11.02.2020г. на  Началника на  ІV РУ  при ОД-МВР -Варна,   с което на Д.Т.И.  е наложено   административно наказание "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП.

Касаторът твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че е налице субективния елемент  от състава на деянието. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, процесуалният му представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки от процесуален представител, с които се оспорва жалбата и се пледира за потвърждаване на въззивното решение.  Претендира си присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Въззивния съд е установил от фактическа страна, че на 23.04.2017г. касатора И.  закупил  л.а. „  Исузу Пикап“ с рег. № РА **** КА от Г.Д., но не го бил регистрирал в съответното поделение на сектор „ПП“.  Тъй като за автомобила нямало  сключен договор  за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, на 08.05.2019г. регистрацията му била служебно прекратена. Въпреки това касатора И. продължил да го управлява. Така на  21.01.2020г. около 14,55ч.  той  управлявал   превозното средство, като се движел в  с.Тръстиково в  посока с.Синдел. Там бил спрян за проверка, като в последствие на място бил извикан св.С.С., който бил мл.полицейски инспектор към ІV РУ-Варна.Той установил, че превозното средство е с прекратена регистрация, както и че срокът за валидност на свидетелството за управление на МПС на касатора И. било изтекло преди три години. Поради това св.Стефанов съставил против него акт за установяване на нарушение за това, че е управлявал МПС, което е с прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на материалите от извършената проверка било образувано бързо досъдебно производство.  При проведеното разследване се установило, че автомобилът, управляван от касатора И., макар и закупен с договор с нотариална заверка на подписите, не е бил пререгистриран и все още като негов собственик бил посочен Г.Д.. След изискани справки от ГФ станало ясно, че информация за прекратената регистрация са били изпращани единствено до Г.Д., но не и до касатора И.. Поради това й било прието,  че деянието  му не е съставомерно  от субективна страна, тъй като нямало никакви данни  той да е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. С оглед на това наказателното производство било прекратено,  а материалите били изпратени в КАТ-Варна за сведение.  

Въз основа на постановлението на ВРП и на съставения акт   било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че касатора И. на 21.01.2020г. в 14.55ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация.  Нарушението отново било квалифицирано като такова по    чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на касатора И.  на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП   било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. 

За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е приел, че нарушението е извършено, както от обективна, така и от субективна страна, при форма на вината „непредпазливост“.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация. За да е налице основание за това, е освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ е необходимо да е налице и уведомяване на собственик на превозното средство за това, съобразно изричната на чл.143 ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

При това положение се налага единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението, описано в НП. Съзнанието за липсата на сключена застраховка „ГО“ към момента на съставянето на акта, не налага противен извод, каквото твърдение се навежда от страна на ответника по касация, доколкото то касае друго по вид административно нарушение и не би могло да обоснове ангажиране на отговорността на водача за описаното в НП нарушение.

В тази връзка не се споделят мотивите на въззивния съд, че нарушението е извършено при форма на вината – непредпазливост. Настоящият състав на съда приема, че описаното в НП нарушение може да се извърши само умишлено при форма ни вината – пряк умисъл, тоест при съзнаване на всички факти от обективния състав на нарушението и при пряк умисъл за извършването му.

Само за пълнота, съдът намира за необходимо да изложи становището си и за непрецизното законодателно решение, при която е допуснато да има абсолютно идентични състави на престъпление по чл.345, ал.2 от НК и на административно нарушение наказуемо по чл.175, ал.3 от ЗДП, без да е посочено как би следвало да се разграничава престъплението от административното нарушение.

 

Предвид изложеното съдът намира решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърденото с него НП.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

                                    Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 906/25.06.2020г. по НАХД № 1435/2020 г. на Районен съд–Варна, с което се ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно Постановление  №  20-0442-000063 / 11.02.2020г. на  Началника на  ІV РУ  при ОД-МВР -Варна,   с което на Д.Т.И.  е наложено   административно наказание "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление  №  20-0442-000063 / 11.02.2020г. на  Началника на  ІV РУ  при ОД-МВР -Варна,   с което на Д.Т.И.  е наложено   административно наказание "Глоба" в размер  на  200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.