Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
Гр. Сливен, 21.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на прокурора Красимир Маринов и секретаря
Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от Детелина Бозукова КАНД
№ 34 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу
решение по АНД № 814 по
описа на Сливенски Районен съд за 2021 година и се движи по реда на глава
дванадесета от АПК.
С решение № 323/03.12.2021 г. постановено по
АНД № 814/2021 г. Сливенски Районен
съд е потвърдил Наказателно постановление № 11-01-83320/16.06.2021г.
на Зам. Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на С.Р. ***,
за нарушение на чл. 17, ал.1 вр. с чл.3 ал.1 т.2 от ЗОП и на основание чл.256 ал.1 от
ЗОП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 840,44 лева, и е
осъдил С.Р. да заплати в полза на АДФИ разноски по делото в размер на 80 лева,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Недоволен от така постановеното решение, касационният
жалбоподател – С.Р., чрез представител по пълномощие, го обжалва в срок, като в
жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Касационният
жалбоподател поддържа, че при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че не бил осъществен състав на административното
нарушение, поради което неправилно бил приложен материалния закон при
налагането на административното наказание. Моли съда да отмени решението и по същество
да отмени наказателното постановление. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява,
представлява се от пълномощник - адв. С.Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда
да отмени решението, като постанови ново, по съществото на спора, с което
отмени и НП. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната
жалба – АДФИ гр.София, в съдебно заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата, въпреки дадената възможност.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС Сливен
законосъобразно и обосновано, като предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен, в качеството на касационна
инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, на ОП Сливен и събраните доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
В жалбата са наведени оплаквания за противоречие и
неправилно приложение на обжалвания акт със закона. За да отговори на същите,
след като обсъди събраните по делото доказателства, касационната инстанция прие
за установено следното:
Със
заповед № ФК-10-588/28.04.2020 г. на директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция е възложена финансова инспекция на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД. Проверката установила, че С.Р., в к. си на у.
на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД и с. в. по смисъла на чл.
5, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки, не е приложил предвидения в глава
двадесет и пета от ЗОП ред за възлагане на обществена поръчка за доставка на Флокулант, въпреки наличието на законоустановените
основания за това (обект, субект и стойност на доставките). Вместо това е
възложил поръчката по по-облекчен от предвидения за това ред, съобразно нейната
стойност, като за периода от 03.01.2018 г. до 12.12.2018
г. са осъществени доставки на Флокулант, въз основа
на фактури, издадени от двама доставчици, за които са извършени и отчетени
разходи в размер на 70 037 лева без ДДС, която стойност попада в стойностния
праг по чл. 20 ал.2, т. 2 от ЗОП и задължава възлагане на обществена поръчка
чрез процедура по чл.18 ал.1 т.12 или т.13 от ЗОП- публично състезание или
пряко договаряне. При извършена документална проверка
на представени счетоводни данни, първични платежни документи и Справка изх. №
РД-04- 762/05.06.2020 г., се установило, че за периода от 03.01.2018 г. до 12.12.2018 г. на основание издадени фактури, са извършени
доставки на Флокулант, за които са изплатени суми, на
обща стойност 70 037 лв. без ДДС). Проверяващите приели, че доставките попадат
сред обектите на обществени поръчки съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, тъй
като попадат в стойностния праг на чл.20 ал.2, т. 2 от ЗОП, изискващ възлагане
на обществена поръчка чрез публично състезание или пряко договаряне. Било
установено, че първата доставка на спирателни кранове е на 03.01.2018 г. по
фактура № **********/03.01.2018 г. с издател „Брентаг
България" ЕООД, гр. София, а в писмено обяснение изх. №
РД-04-1487/05.11.2020 г. С.Р. посочил на проверяващите, че за доставка на
„други основни материали“ през 2018 г. „не е провеждана процедура за възлагане
на обществена поръчка".
За извършеното на Р. бил съставен АУАН №11-01-833/17.12.2020
г., с който деянието било квалифицирано по чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2, във вр. чл. 3, ал. 1, т. 2
от ЗОП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието
му и не направил възражение.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП № 11-01-8332О/16.06.2021 г.
С решение, постановено по АНД № 814/2021 г. РС Сливен е потвърдил наказателното
постановление. Съдът приел, че АНО е доказал по безспорен и несъмнен начин, че
описаното в АУАН и НП деяние е нарушение. Приел, че основен за дейността на
дружеството материал – Флокулант, използван за
пречистване на питейната вода, е бил закупуван
през продължителен период от време, от 03.01.2018г. до 12.12.2018г., като
възложителят е могъл да предвиди каква ще бъде общата необходима стойност на
доставките на Флокулант през годината, но въпреки
това е закупувал директно от двама доставчици този материал, вместо да приложи предвидения в Глава двадесет и пета
от ЗОП ред за възлагане на обществена поръчка за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. При
тези мотиви съдът потвърдил НП.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо, но постановено
при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния
закон:
Извършеното от С.Р.
нарушение е квалифицирано от
наказващия орган като такова по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, съгласно който
възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Текстът на чл. 20, ал.2 т. 2 от ЗОП предвижда възложителите да
прилагат процедурите по чл.18 ал.1 т.12 /публично състезание/ или 13 /пряко
договаряне/, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и
услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от 70 000 лв. до съответния
праг по ал.1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП доставките
на стоки, осъществявани чрез покупки, са обекти на обществени поръчки.,
а приложената санкционна норма на чл. 256, ал. 1 от ЗОП /в редакция ДВ, бр. 13
от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ предвижда, че възложител, който възложи
поръчката при по-облекчен ред от предвидения закона съобразно нейната стойност,
се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1 на сто от извършения
разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи
не повече от 10 000 лв.
Анализът на
посочените норми и събраните в хода на производството пред РС Сливен писмени
доказателства - обявление изх. №РД-04-1785/08.12.2017г. и обявление изх. №РД-04-1786/08.12.2017 на „В и
К Сливен“ ООД, както и договор за
доставка на химически реагенти от 26.02.2018г. с „Еко аква
пур“ ЕООД и с „Брентаг България" ЕООД, мотивират настоящата съдебна инстанция на първо място да приеме, че С.Р. не
е извършил описаното в АУАН и в НП нарушение, доколкото за доставката на химически
реагенти за периода 03.01.2018 – 28.12.2018 г. е била проведена обществена
поръчка с вид на процедурата– публично състезание по реда на ЗОП, с предмет
„Доставка на химически реагенти /полиелектролити/ за
обезводняване на минерализирани утайки“ и с прогнозна стойност 75 000 лева. Съгласно
показанията на разпитания по делото свидетел, препаратът „Флокулант“
представлява полиелекторолит /реагент/, който разделя
течната фаза от другите примеси в утайка и служи за минерализиране в
пречиствателните станции. Следователно от събраните пред РС Сливен
доказателства несъмнено се установява, че „В и К Сливен“ ООД, пр. от С.Р. е
провело разписаните в ЗОП процедури за възлагане на обществени поръчки за
доставка на нужните химически реагенти. В този смисъл получените от „Еко аква пур“ ЕООД и от „Брентаг България"
ЕООД доставки на флокулант
са в резултат на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда,
изискуем в чл. 20, ал.2 т. 2 от ЗОП вр.
с чл.18 ал.1 т.12 от ЗОП. Тези налични доказателства, несъобразени от РС
Сливен, изцяло опровергават възприетата в АУАН и в НП фактическа обстановка и
опровергават извода на АНО, а и на РС Сливен, че от С.Р. е извършено нарушение
на чл.17 ал.1 от ЗОП.
На следващо място РС Сливен не е съобразил, че
АНО не е приложил правилната санкционна разпоредба и това представлява
достатъчно основание за отмяна на НП. Нормата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП /в редакцията след обнародването на закона с ДВ.
бр. 13 в сила от 15.04.2016 г. и преди измененията с ДВ бр. 86 в сила от
01.03.2019, която съдът намира за приложима, тъй като за дата на извършване на
деянието е посочена 03.01.2018 г./ предвижда, че възложител, който възложи
поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната
стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1 на сто от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във
всички случаи не повече от 10 000 лева. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл.
256 /в цитираната редакция относима към настоящия казус/ възложител, който
сключи договор, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при
наличие на основания за това, или не спази изискването по чл. 99, се наказва с
глоба в размер 10 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но
не повече от 50 000 лв. Ето защо касационната инстанция намира, че неправилно, дори
да се приеме, че е извършено описаното в АУАН и в НП нарушение, С.Р. е бил санкциониран
на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП. В случая е налице противоречие в самото
наказателно постановление между твърдяното като извършено нарушение и
приложимата санкционна норма, доколкото от една страна се твърди, че С.Р. не е
възложил обществена поръчка за доставка на Флокулант
въобще, а от друга страна той е санкциониран за това, че е възложил поръчка, но
при по-облекчен ред от предвидения в закона. Така на практика касационният
жалбоподател Р. е санкциониран за нарушение, което не се твърди да е извършил. Относимата
в случая санкционната разпоредба на чл. 256, ал. 2 от ЗОП /в редакция след обнародването на закона с ДВ.
бр. 13 в сила от 15.04.20216 г. и преди измененията с ДВ бр. 86 в сила от
01.03.2019г./, обаче не може да бъде приложена от съда, тъй като предполага
влошаване положението на С.Р., доколкото следва да се приложи закон за по-тежко
наказуемо административно нарушение, а именно "глоба в размер 10 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв.",
поради което последицата е отмяна на НП изцяло.
По изложените съображения, Административен съд Сливен
направи извода, че решението на РС Сливен е неправилно, постановено е при
нарушенията, сочени в касационната жалба като отменителни
основания, поради което като незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло,
вкл. в частта за присъдените в полза на АДФИ разноски, а по същество следва да бъде
отменено изцяло и НП.
Предвид изхода на спора, съдът следва да осъди ответникът по касацията – АДФИ, да заплати на С.Р. направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за двете инстанции, който размер съответства на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен
съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 323 от 03.12.2021 г., постановено по АНД № 814/2021
г. по описа на Районен съд Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 11-01-83320/16.06.2021г. на Зам. Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, с което на С.Р. ***, за нарушение на чл. 17, ал.1 вр. с
чл.3 ал.1 т.2 от ЗОП и на основание
чл.256 ал.1 от ЗОП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 840,44
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.Р. *** с ЕГН ********** сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: