Р Е Ш Е Н И Е № 260080
гр.
Враца, 08.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Лилия Горчева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр.дело № 441 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 325/18.06.2020 г., постановено по гр. дело
№ 746/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, четвърти граждански състав, са
отхвърлени предявените от С.Ц.К., ЕГН: **********,***, срещу С.Х.К., ЕГН: **********,***,
обективно кумулативно съединени искове, какво следва: иск с правно основание
чл. 289 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата 14 500,00 лв., представляваща причинените на ищеца
вреди – извършен с платежно нареждане № 049/200002 от 02.06.2017 г. на
„Обединена Българска Банка“ АД банков превод за покупка на недвижим имот с
адрес: гр. ***, като вредите са настъпили вследствие на отказ от страна на
ответницата от възложената ѝ от ищеца поръчка, без да има достатъчно
основание за това и без
да съобщи на доверителя, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
27.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; иск по чл. 422, във вр, с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
10 500,00 лв. – главница, представляваща дадена в заем сума по силата па
неформален договор за заем, за която сума ответницата е издала на ищеца
разписка от 02.08.2016 г. и запис на заповед от същата дата, ведно със
законната лихва върху главното задължение от 10.05.2019 г., както и сумата 1
881,25 лв., представляваща мораторна лихва върху
главното задължение по договора за заем за периода от 02.08.2017 г. до
08.05.2019 г., като за последните две суми е издадена Заповед № 1202 от
31.05.2019 г. по ч. гр. дело № 1724/2019 г. на Районен съд – Враца.
Срещу така постановеното е подадена въззивна жалба от ищеца С.Ц.К., чрез адв.
В.В., в която се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на същото. Поддържа се, че фактическата обстановка не е
установена изцяло правилно от районния съд, не са обсъдени всички доказателства
по делото, а коментираните не са обсъдени в тяхната цялост. Посочва се, че първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските
показания на свидетелите на ответницата, без те да се подкрепят от останалите
доказателства и без да се обоснове защо им дава вяра, като се има предвид, че в
тях са пресъздадени техни предположения. Излагат се подробни съображения за
наличие на противоречия в свидетелските показания на свидетелите В. Й. и Т. Д.,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че районният съд е
следвало да даде вяра изцяло на показанията на свидетеля К. К., вместо
избирателно да кредитира само част от тях, тъй като само те кореспондират с
останалите доказателства по делото и той е единственият свидетел, с който
страните са имали близки отношения. Изтъква се, че с тях се доказва, че
ответницата е поела ангажимент доброволно да подготви сделката за закупуване на
имот в гр. ***, че е започнала да изпълнява поетия ангажимент. Установява се и
наличието на сключен неформален договор за поръчка между ищеца и ответницата,
съдържанието му, обстоятелството, че в изпълнение на договора ищецът е превел
сумата от 14 500,00 лв. за закупуване на имота, че ответницата се е
отклонила съществено от задълженията си по договора за поръчка, както и причинно-следствената
връзка между отклонението и претърпените вреди. Посочва се, че по делото не се
твърди и не е доказано, че ответницата е следвало да закупи недвижимия имот
като пълномощник на ищеца. Изтъква се, че ищецът не е поръчвал на ответницата
да бъде негов пълномощник за придобиване на право на собственост върху
недвижимия имот, а той ѝ е възложил и тя е приела доброволно да съдейства
по техническите параметри на сделката/за намиране и постигане на уговорка с
продавач/ до момента на придобиване на вещни права върху имота, поради което е
погрешен правният извод на районния съд, че договорът за поръчка е следвало да
бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Сочи се, че в мотивите
си съдът не е обсъдил и обстоятелството, че страните са се намирали в съвместно
съжителство в периода 2016 г. – лятото на 2018 г., като е житейски необосновано
тези лица да се упълномощават с писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Поддържа се, че ответницата не е следвало да придобива вещни права
върху недвижимия имот, а такива е трябвало да придобие лично ищецът. Посочва
се, че между страните е бил сключен договор за посредничество при воденето на
преговори за покупка на недвижим имот, за който не се изисква форма, тъй като
последният няма прехвърлително действие. Навеждат се
доводи, че ответницата не е изпълнила задължението си да уведоми и да осигури
присъствието на ищеца пред нотариус за изповядване на сделката, а ищецът е
платил в изпълнение на договореното с нея сумата от 14 500,00 лв. по сметка
на продавача за закупуването на недвижимия имот. Поддържа се, че ответницата,
без да предупреди ищеца, се е отказала от изпълнение на поръчката, без да има
за това достатъчно основание, като е встъпила в сделката от нейно име като
купувач. Сочи се, че от отказа за изпълнение за жалбоподателя са произлезли
вреди, поради което ответницата дължи обезщетение за тях в размер на
преведената от него сума.
На следващо място във въззивната жалба се излагат
съображения, че по иска по чл. 422 ГПК безспорно е установено валидно
възникнало облигационно отношение по договор за заем, материализиран в запис на
заповед от 02.08.2016 г. Изтъква се, че ответницата признава, че е подписала процесните запис на заповед и разписка от 02.08.2016
г., като декларирането в разписката, че
е получила сума в размер на 10 500,00 лв. представлява съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на паричната сума. Посочва се, че дори да се приеме, че сумата не е предадена
на ответницата, тя не е оспорила подписания от нея запис на заповед и не е
доказала, че не дължи сумата по него, като с подписването му тя се е задължила
да върне сумата по него и е удостоверила, че я е получила. Навеждат се доводи,
че записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като от
факта, че е предявен в заповедно производство по реда на чл. 410, а не по реда
на чл. 417 ГПК, той не губи доказателствената си
сила. Твърди се, че обективираното в записа на
заповед изявление, че лицето, което го е подписало, е получило посочените в
него суми като заем, е достатъчно доказателство за реалното предаване на
същите.
Иска се от въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло
предявените искове. Претендират се и разноски. Иска се от съда и да се
произнесе по внесения депозит в обезпечителното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна С.Х.К., чрез адв. М.Д. и
адв. И.И., с който същата
се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният
съд обективно е пресъздал фактическата обстановка и е извършил в съответствие с
материалния закон своята правна преценка на доказателствата по делото. Твърди
се, че между страните не е бил налице валидно сключен договор за поръчка, като
когато такъв договор касае недвижим имот, същият следва да бъде в предписаната
от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Изтъква се, че по
делото не е доказано, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за вреди от
свои действия или бездействия. Поддържа се, че преведената от жалбоподателя
сума може да се претендира от третото лице, което я е получило. Оспорват се
твърденията на жалбоподателя за вътрешно и взаимно противоречие на
свидетелските показания. Посочва се, че по делото не е доказано, че ответницата
не е уведомила ищеца кога и къде следва да се яви, за да бъде вписан като
купувач на недвижимия имот. Твърди се, че в обясненията си ищецът описва друга
уговорка между страните, различна от изложената фактическа обстановка в исковата
молба. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е имало уговорка да закупят общ имот, а не че ответницата е
приела да изпълни договор, по силата на който да посредничи на ищеца да закупи
такъв. Допълнително се изтъква, че в нотариалния акт е посочена продажната цена
на недвижимия имот, като претенцията за обезщетение може да се основава само на
тази сума, но не и на паричния превод, направен към трето лице.
В отговора се навеждат и доводи, че записът на заповед
и разписката са оформени единствено за сигурност на жалбоподателя за дадените
от него средства за закупуване на имот в гр. ***. Поддържа се, че по делото не
е доказано нито наличието на валидно сключен договор за заем, нито предаването
на процесната сума от ищеца на ответницата в
изпълнение на договора. Сочи се, че сумата е преведена една година по-късно, в
по-голям размер, по банков път, на продавача на имота в гр. ***.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният
съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд – Враца е бил
сезиран от С.Ц.К., ЕГН: ********** ***, с иск с
правно основание чл. 289 ЗЗД за осъждане на С.Х.К. с ЕГН ********** ***, да
заплати на ищеца сумата 14 500,00 лв., представляваща причинените на ищеца
вреди – извършен с платежно нареждане № 049/200002 от 02.06.2017 г. на
„Обединена Българска Банка“ АД банков превод за покупка на недвижим имот с
адрес гр. ***, като вредите са настъпили вследствие на отказ от страна на
ответницата от възложената ѝ от ищеца поръчка, без да има достатъчно
основание за това и без да съобщи на доверителя, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и с иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против С.Х.К. с ЕГН ********** ***, да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата 10 500,00 лв. – главница, представляваща дадена в заем сума по
силата на неформален договор за заем, за която сума ответницата е издала на
ищеца разписка от 02.08.2016 г. и запис на заповед от същата дата, ведно със
законната лихва върху главното задължение от 10.05.2019 г., както и сумата
1 881,25 лв., представляваща мораторна лихва
върху главното задължение за периода от 02.08.2017 г. до 08.05.2019 г., за
които суми е издадена Заповед № 1202 от 31.05.2019 г. по ч. гр. дело №
1724/2019 г. на Районен съд – Враца.
В исковата молба и уточнителните
такива по иска с правно основание чл. 289 ЗЗД са наведени твърдения, че ищецът
и ответницата се намирали в договорни правоотношения по силата на сключен между
тях неформален договор за посредничество за покупка на недвижим имот, по който
ищецът възложил, а ответницата приела да извърши посредничество от името и за
сметка на ищеца, като закупи като негов пълномощник недвижим имот – едноетажна
къща с двор на адрес: гр. ***, без на ответницата да се дължи възнаграждение за
посредничеството. Съгласно договора ответницата следвало да извърши
посредничество при покупката на недвижимия имот, установяване на неговия собственик, съдействие при водене на
преговори за сключване на договор за покупко –
продажба, договаряне на продажна цена и съдействие за изповядване на сделката
пред нотариус. Ищецът следвало да бъде уведомен от ответницата кога да се яви
пред нотариус в гр. Враца за изповядване на сделката. Поддържа се също, че
ответницата изпълнила само част от задълженията си – намиране на собственика и
договаряне на продажна цена и начина ѝ на плащане, като ищецът платил по
банкова сметка *** 500,00 лв. Ответницата обаче не изпълнила останалата
част от задълженията си по договора – да уведоми и осигури присъствието на
ищеца пред нотариус в уговорен ден за сключване на договора за продажба на
имота или да осигури подписване от страна на ищеца на пълномощно в полза на
ответницата да закупи като негов пълномощник на негово име и за негова сметка
горепосочения недвижимия имот. Вместо това ответницата сключила договора за
продажба на имота като купувач – от свое име и за своя сметка. Ищецът счита, че
ответницата се е отказала от изпълнението на възложената ѝ поръчка, без
да има основание за това и без да уведоми ищеца, поради което за ищеца са
настъпили вреди, изразяващи се в платената по сметка на продавача сума от 14 500,00
лв. – уговорената за имота продажна цена.
По иска по чл. 422 ГПК ищецът твърди, че
на 02.08.2016 г. е сключил с ответницата неформален договор за заем, съгласно
който ответницата поела задължението да върне на ищеца заетата сума в размер на
10 500,00 лв., предоставени ѝ от ищеца за закупуване на жилище в с. ***,
в срок до 02.08.2017 г. За удостоверяване на факта на предаване на заемната
сума и за обезпечаване на задължението по договора за заем ответницата издала
на ищеца разписка от 02.08.2016 г., както и подписала като издател запис на
заповед от 02.08.2016 г. за същата сума с поемател
ищеца. Ответницата не изпълнила посоченото задължение по договора за заем,
поради което на 10.05.2019 г. ищецът подал
срещу ответницата заявление по чл. 410 ГПК за сумата 10 500,00 лв., било
образувано ч. гр. дело № 1724/2019 г. на Районен съд – Враца, като с
разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение
от 31.05.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК ответницата подала възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.
Ответницата С.Х.К. в
срока по чл. 131 от ГПК е подала писмени отговори и по двата иска, с които
оспорва твърденията на ищеца. Излага съображения, че между страните не е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка, а е била
налице друга договорка, чието съдържание било различно от изложените в исковата
молба твърдения. Прави изрично възражение, че не е спазена изискуемата от
закона форма на договора за поръчка с цел придобиване на недвижим имот по чл.
292, ал. 3 ЗЗД – писмена с нотариална заверка на подписите. Навежда твърдения,
че не е налице нейно поведение, представляващо неизпълнение на поети към ищеца
ангажименти, както и че ако ищецът е дал процесната
сума от 14 500,00 лв. на трето лице без правно основание, същият разполага
с иск към същото трето лице, но не и срещу ответницата.
Относно предявения
иск по чл. 422 от ГПК поддържа, че липсва каузална сделка /договор за заем/, което води и до липса на
основание за издаване на разписката и записа на заповед; не отговарят на
истината твърденията на ищеца, че е заела сумата 10 500,00 лв., за да си
купи жилище в с. ***, тъй като вече е притежавала жилищен имот в същото село;
сумата 10 500,00 лв. не е предавана от ищеца на ответницата; плащането в
размер на 10 500,00 лв., ако е извършено, нарушава изискванията на Закона
за ограничаване на плащанията в брой.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковите молби, уточненията към
тях и отговорите, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в
отговора на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на
въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с възникването на
отговорност за вреди, причинени от отказ на ответницата от поръчка, без да има
достатъчно основание за това, както и с дължимостта
от ответницата на ищеца на сумата от 10 500,00 лв., представляваща дадена в заем сума по силата на неформален
договор за заем.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Враца е бил сезиран със
заявление на С.Ц.К., с което се иска
да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С.Х.К., за следните парични вземания: 10 500,00 лв. – главница; 1 881,25 лв. –
лихва за периода от 02.08.2017 г. до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и
присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В т. 9 на заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от
облигационни отношения /заем за покупка на жилище в с. ***, материализиран в
Запис на заповед от 02.08.2016 г./.
Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 1724/2019 г. по описа на
Районен съд – Враца и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1202/31.05.2019 г., с която заявлението е
уважено изцяло.
Длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане
№ 4446/13.06.2019 г. районният съд
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщение с
тези указания е връчено на заявителя на 01.07.2019 г. и в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК същият е предявил иск
пред Районен съд – Враца, за което е
уведомил и заповедния съд.
По делото е представен запис на заповед от
02.08.2016 г., с който ответницата се задължила да плати на ищеца или на негова
заповед сумата 10 500,00 лв. на падеж – 02.08.2017 г., а с приетата като
доказателство разписка от 02.08.2016 г. същата е посочила, че е получила сумата
от 10 500,00 лв. от ищеца, представляваща „кеш за покупка на жилище с. ***.“
От преводно нареждане № 049/200002/02.06.2017
г. се установява, че ищецът е превел по банковата сметка на М. М. Г. сумата
14 500,00 лв. с основание „покупка имот гр. ***, ***.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 05.06.2017 г. № 109, т. I, рег. № 2500, дело № 101/2017 г. на нотариус И.
Л. с рег. № 339 в Нотариалната камара, М. М. Г. е продала на ответницата С.Х.К.
недвижим имот № 500.890, за който е образуван УПИ II в квартал 44 по Регулационен план на гр. ***,
ЕКАТТЕ: 39846, одобрен със Заповед № 142/10.09.1996 г. на кмета на Община ***,
с площ: 590,00 кв.м., ведно с построените в него сграда № 39846.500.890.1 –
едноетажна, масивна друг вид сграда за обитаване, с площ: 78,00 кв.м и всички
други подобрения, при съседи: № 39846.500.9513, улица на Община ***, №
39846.500.835, поз. имот на А. Р. С. и др., №
39846.500.892 поз. имот на М. М. А. и др., №
39846.500.891 поз. имот на Л. С. Л., за сумата от
4 800,00 лв., за която в нотариалния акт е отразено, че е получена от
продавача напълно, в брой.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Т. Д., В. Й. и К. К., както и чрез дадени от ищеца С.К.
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.
Свидетелката Т. Д., колега на страните,
дава показания, че в периода от 2016 г. до лятото на 2018 г. отношенията между
ищеца С.К. и ответницата С.К. са били като между колеги, след което отношенията
им за известно време са били близки като между мъж и жена, а още по-късно те се
разделили. Докато отношенията им били близки ищецът пътувал до гр. ***, където
работел, а ответницата идвала при него, като страните живеели заедно. Ищецът
имал намерение да купи къща в гр. *** и доколкото свидетелката знае, ищецът и
ответницата си купили такава къща, за да живеят заедно в нея, като на
свидетелката не са известни подробности кой колко пари е давал и кой се е
занимавал с организацията по продажбата. Преди да поискат да си купят къща в гр.
***, страните имали намерение да купят къща в с. ***, но това намерение не се
осъществило. Ответницата имала къща и магазин в с. ***, който по-късно затворил.
По думи на ответницата тя затворила магазина си в с. ***, за да отвори заедно с
ищеца дрогерия в гр. ***, като по този въпрос ищецът споменал на свидетелката,
че има такова нещо. Свидетелката е виждала къщата, която страните купили в гр. ***,
но не знае кой е живял в нея. Знае, че в къщата е имало условия за живеене, но била
за ремонт, като не ѝ е известно кой е извършвал ремонта. Докато страните
живеели заедно никой от тях не бил споменавал пред свидетелката ищецът да е
давал пари в заем на ответницата, а след като се разделили ищецът казвал, че е
давал заем на ответницата. Когато свидетелката попитала ищеца защо къщата е
записана на името на ответницата, тъй отговорил, че го е направил в момент на
слабост.
Свидетелят В. Й. дава показания, че често
общува и с двете страни, които са му колеги, особено с ищеца С.К., с когото са
е в едно общежитие в гр. ***. За времето от 2016 г. до 2018 г. отношенията
между страните били много хубави, те двамата били двойка и споделили на
свидетеля, че имат намерение да купят къща в гр. ***, тъй като искали в нея
заедно да си изкарат старините, а ищецът не искал да пътува от гр. Видин.
Първоначално страните имали намерение да живеят в къща на ответницата в с. ***,
но ищецът не се съгласил и поискал да е в гр. ***. Страните заедно си купили
къща в гр. *** близо до гарата и правили ремонт там. Свидетелят ги виждал да
ремонтират покрива и дограмата, както и да обработват двора. Докато страните
били заедно свидетелят е чул, че къщата е подарък от ищеца на ответницата за
нейната 65-годишнина. На свидетеля не е известно ищецът да е давал пари назаем
на ответницата, включително за закупуване на къща.
Свидетелят К. К. дава показания, че след
като страните станали двойка, взели решение да купят обща къща, като
финансирането на сделката трябвало да бъде извършено от ищеца, а ответницата да
уреди техническите подробности. Къщата трябвало да бъде закупена на името на
ищеца, но в нея да живеят и двамата с ответницата. Въпреки че отношенията между
страните се влошили, преди да заживеят заедно в една къща, те извършили
различни приготовления след закупуването, като ищецът купил водна помпа, а
ответницата сменила дограмата на къщата. Свидетелят не знае кога, как и на кого
са предадени парите за купуването на къщата, знае само, че са били дадени от
ищеца.
Ищецът С.К. в обясненията си по чл. 176 от ГПК заявява, че когато ответницата С.К. му е подписала запис на заповед и
разписка за получена от него сума в размер на 10 500,00 лв., страните по
делото не са били близки, а са били просто колеги. Когато ответницата била
изпратена на работа в гр. *** за три месеца, страните също не били близки, а
станали такива след около месец-два. Ищецът изтеглил на два пъти тази сума и я
предал на ответницата в общинското общежитие в гр. ***, като ѝ казал да
му напише запис на заповед и разписка. Уговорката между страните била
ответницата да върне на ищеца сумата след една година. Преди страните да си
станат близки ищецът търсел за себе си жилище в гр. ***, за да не пътува
постоянно от гр. Видин. След като страните си станали близки в началото на 2016
г., ответницата харесала идеята за купуване на жилище в гр. ***, в което да
живеят заедно с ищеца, като жилището следвало да бъде купено на името на ищеца.
Даденият заем от 10 500,00 лв. нямал връзка с купуването на къща, а
ответницата не дала обяснения на ищеца за какво ще го използва. Ищецът сам
видял обява за къща, която се продава, огледал я и я харесал. След като и
ответницата я видяла, също я харесала и двамата решили да купят къщата.
Преговорите водела ответницата, но от името и за сметка на ищеца.
Първоначалната цена била 16 000,00 лв., но след като ищецът възразил, че
покривът е за ремонт, цената станала 15 500,00 лв. Ответницата била дала
на продавача на къщата предплата 1 000,00 лв., с което ищецът не бил
изцяло съгласен, тъй като нямали такава уговорка, като ищецът следвало да
преведе остатъка от цената – 14 500,00 лв. и той го сторил на 02.06.2017 г.
Самата покупко-продажба с нотариален акт станала на 05.06.2017 г., а като
купувач била вписана само ответницата, като ищецът счита за грешка това, че не
е отишъл лично на изповядването на сделката. Страните имали уговорка
ответницата да ремонтира къщата, тъй като ищецът е дал пари за купуването
ѝ, но впоследствие отношенията помежду им се влошили и тази уговорка не
се осъществила. Все пак след купуването на къщата ответницата сменила дограмата
ѝ за около 4 000,00 лв., но вътре било разбито и нямало условия за
живеене.
Настоящият съдебен състав кредитира
показанията на тримата разпитани свидетели, от които се установява еднозначно,
че страните по делото са станали двойка, след което двамата решили да закупят
къща, в която да заживеят заедно. Свидетелите Т. Д. и В. Й. еднопосочно
изясняват с показанията си, че първоначално е имало идея К. и К. ***, но
впоследствие постигнали съгласие да закупят къща в гр. ***. Относно периода, в
който двамата са били в близки отношения, съдът не кредитира показанията на
свидетелката Т. Д., че от 2016 г. до лятото на 2018 г. отношенията между
страните са били само колегиални, тъй като в тази им част те противоречат на
показанията на свидетеля Й., който твърди, че за времето от 2016 г. до 2018 г.
двамата са били двойка. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Й., тъй
като намира, че те почиват на непосредствените му възприятия, самият той е имал
възможност за придобиване на такива, тъй като е живял в едно общежитие с ищеца С.К.,
като периодът който този свидетел посочва кореспондира с останалите събрани по
делото доказателства. Самият ищец в обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, заявява, че страните са започнали връзката си в началото на 2016 г. /на л.
114 от първоинстанционното дело/. В тази им част
обясненията му представляват признание на неизгоден за него факт, тъй като
твърдението в исковата молба е, че когато ответницата е подписала запис на
заповед и разписка за получена от ищеца сума в размер на 10 500,00 лв. на
02.08.2016 г., страните по делото не са били близки, а са били просто колеги,
поради което съдът следва да вземе предвид дадените обяснения в тази им част.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл. 289 ЗЗД:
Ищецът основава исковата си претенция на отказ
от страна на ответницата от възложената ѝ от него поръчка, без да има
достатъчно основание и без
да му съобщи за това. В уточнението с вх. № 6532/02.05.2019 г. към исковата
молба се твърди, че между страните по делото е сключен неформален договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, по силата на който ответницата се е задължила да извърши
посредничество при покупката на недвижими имот, установяване на неговия собственик, съдействие при водене не
преговори за сключване на договор за покупко –
продажба, договаряне на продажна цена и съдействие за изповядване на сделката
пред нотариус. Навеждат се доводи, че ответницата не е изпълнила последното си задължение
по договора.
Съобразно релевираните в уточнението към исковата молба фактически
твърдения настоящият съдебен състав, също като първоинстанционния,
намира, че ищецът твърди, че ответницата е приела да
извърши посредничество от негово име и за
негова сметка, като осигури присъствието му пред нотариус за изповядване на
сделката или закупи като негов пълномощник недвижим имот. Неоснователно се
явява възражението, наведено във въззивната жалба, че
по делото не се твърди, че ответницата е следвало да закупи недвижимия
имот като пълномощник на ищеца, като той не е поръчвал на ответницата да бъде
негов пълномощник за придобиване на право на собственост върху недвижимия имот.
Изрично в уточнението молба с вх. № 6532/02.05.2019 г. към исковата на л. 48 от
първоинстанционното дело е изложено, че ответницата не е изпълнила задължението си да уведоми и
осигури присъствието на ищеца пред нотариус в уговорен ден за сключване на
договора за продажба на имота или да осигури подписване от страна на ищеца на
пълномощно в полза на ответницата да закупи като негов пълномощник на негово
име и за негова сметка горепосочения недвижимия имот.
Предвид гореизложеното,
в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно сключен договор за поръчка с ответницата и неговото
съдържание, така както е заявено в
уточнението към исковата молба, както и наличието на вреди
/неблагоприятно засягане на имуществената сфера на ищеца/, настъпили в пряка
причинна връзка с неоснователния отказ на ответницата от поръчката. От
друга страна при доказването от страна на ищеца на валидно облигационно
отношение по договор за поръчка в доказателствена
тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила пълно и точно задълженията си
по договора или ако се е отказала от него, да докаже основанието си за отказ и
своевременното съобщаване на ищеца за него. В тази насока е и
съставеният от Районен съд – Враца доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК.
Спорно между страните е обстоятелството
дали е възникнало процесното договорно правоотношение, както и дали то е било с
твърдяното от ищеца съдържание. Твърдяната
от ищеца мандатна сделка /договор за поръчка/
представлява консенсуален, едностранен /когато е безвъзмезден/,
респ. двустранен /когато е възмезден/, комутативен договор, като при неговото сключване се
пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните.
Законодателят е предвидил форма за действителност на договора за
поръчка, с който се поема задължение да бъде придобито от името на довереника за сметка на доверителя правото на
собственост върху недвижими имоти – писмен с нотариална заверка на подписите – арг. от чл. 292, ал. 3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав
намира обаче, че от твърденията на ищеца относно съдържанието на уговорките
между страните не може да се направи извод, че в процесния
случай той твърди, че поръчката е била дадена за придобиване на вещни права
върху недвижим имот. По делото няма твърдения за възлагане на закупуване на
недвижим имот от името на довереника, но за сметка на доверителя, а за възлагане ответницата да осигури присъствието
на ищеца пред нотариус или да организира упълномощаването си за действия от
негово име и за негова сметка при покупко-продажбата на недвижимия имот. С
оглед на изложеното изводът на районния съд, че договорът за поръчка е бил за придобиване на вещни права върху недвижим
имот от ответницата за сметка на ищеца, респ. че същият е нищожен поради липса
на форма, е неправилен. В случая твърденият
договор за поръчка е неформален и съгласието на страните за възникване на мандата може да се докаже с
всички доказателствени средства.
За установяване на наличието на валидна облигационна връзка между
страните ищецът е ангажирал по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля К.
К.. В показанията си свидетелят твърди, че след взимане на решението за покупка на недвижим имот
в гр. *** от страните, те се уговорили финансирането
на сделката да бъде извършено от ищеца, къщата да бъде закупена на негово име,
а ответницата да уреди техническите подробности. Същият посочва, че парите за
закупуване на имота са били дадени от ищеца. Същевременно в дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176, ал.
1 ГПК същият признава, че ответницата била дала на
продавача на къщата предплата 1 000,00 лв., което противоречи на
изложеното от свидетеля К., че финансирането на сделката е станало изцяло от
ищеца К.. От свидетелските показания на свидетеля К. не би могло да се направи
обоснован извод относно постигнати между страните взаимни уговорки по договор за
поръчка, нито за соченото от ищеца
съдържание на договора, нито относно обстоятелството ответницата да е поемала
твърдяното задължение да осигури присъствието на ищеца пред нотариус или да
осигури упълномощаването си за действия от негово име и за негова сметка при
покупко-продажбата на недвижимия имот, което да не е изпълнила. Свидетелят не е присъствал на разговори между страните,
при които да е постигнато съгласие в тази насока, нито е установено откъде е
узнал за твърдените от него уговорки между страните. Разпитан пред първоинстанционния
съд, той е посочил и че ищецът и ответницата не са споделяли с него конкретно
подробностите около закупуването на къщата. По делото
не са ангажирани други доказателства, от които да може да бъде формиран извод относно наличието
на облигационна връзка между страните.
По изложените съображения въззивинят съд
счита, че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение /доказателствената
тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване на наличието на валидно възниклана
облигационна връзка между страните по силата на сключен договор за поръчка, поради което в обективната действителност не е
възникнал първият юридически факт, обуславящ отговорността по чл. 289 ЗЗД. След като не е
установено наличието на валидно облигационно
отношение по договор за поръчка между страните, искът по чл. 289 ЗЗД се явява неоснователен. Релевираните доводи за
необоснованост на изводите на решаващия съд за отхвърляне на иска се явяват неоснователни.
По иска с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният
съд с доклада си по чл. 140 ГПК е приел, че наведените от ищеца доводи за дължимост на сумата от 10 500,00 лв. по силата на
редовен от външна страна запис на заповед не могат да бъдат предмет на
обсъждане на иска по чл. 422 ГПК, тъй като със заявлението по чл. 410 ГПК
сумата е претендирана не като дължима по запис на
заповед, а като дължима по силата на заемно правоотношение, за което са издадени
запис на заповед и разписка и тъй като следва да е налице пълно припокриване на
фактите и обстоятелствата, въз основа на които са подадени заявлението в
заповедното производство и искът по чл. 422 ГПК.
Съгласно
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, срещу задължението на заемателя да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Този договор е
неформален и реален – предвидените правни последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на сделката, а именно – уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума в
уговорения срок.
По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес сключването
на правната сделка, по която се претендира реално изпълнение на поето договорно
задължение, следва да се установи от страната, която навежда този положителен
факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно
доказване, а именно
от ищеца.
За
установяване на възникването на валиден договор за заем в конкретния случай
следва да бъде доказано предоставянето на процесната
сума от ищеца в собственост на ответницата в изпълнение на сключен между тях
договор за заем. С исковата молба от ищеца е представен запис на заповед, с който
ответницата на 02.08.2016 г. се е задължила да
плати безусловно на ищеца или на негова заповед
сумата 10 500,00 лв. на падеж – 02.08.2017 г. Съгласно константната
практика
на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК обаче
изискванията
на чл. 535 ТЗ към формата и съдържанието на записа на заповед изключват
възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи
издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя.
Редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на
разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста
му парична сума, тъй като по дефиниция от чл. 535, т. 2 ТЗ той материализира
само безусловното обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително
изявление, че е получил пари от поемателя./в този смисъл Решение № 88 от 27.05.2013 г.
на ВКС по т. д. № 374/2012 г., II т. о., ТК/.
Следователно сам по себе си представеният запис на заповед не доказва
предаването на процесната сума от ищеца на ответницата
по заемно правоотношение, нито обективира изявление,
че лицето, което го е подписало, е получило посочените в него суми като заем,
предвид което възражението във въззивната жалба в
тази насока е неоснователно.
По отношение на приетата като
доказателство разписка от 02.08.2016 г. следва да се посочи, че ответницата е
удостоверила с подписа си, че е получила сумата от 10 500,00 лв. от ищеца,
представляваща „кеш за покупка на жилище с. ***.“. Настоящият съдебен състав
намира, че от представената разписка не може
да бъде установено по несъмнен начин, че обективираното
в нея едностранно изявление на ответницата е предмет на постигнато между
страните съгласие, т. е. че ответницата е удостоверила, че поема задължение по
договор за паричен заем.
Въпреки че по делото е безспорно
установено предаването на процесната сума от ищеца на
ответницата, правилни са правните изводи на първоинстанционния
съд, че не е доказано основанието, на което е извършено това фактическо предаване на
тази сума. Пораждането на твърдяното парично
задължение може да бъде предмет на различни договори /реални или консенсуални/, като проявните форми на правоотношенията, в които встъпват
частноправните субекти в гражданскоправния оборот са многообразни и само въз основа на процесната
разписка, не може да се установи еднозначно, че между страните в настоящата съдебно производство е постигнато
съгласие за поемане на задължение по договор за паричен заем. Предвид гореизложеното,
неоснователно е наведеното във въззивната жалба
възражение, че декларирането
в разписката от
ответницата, че е получила
сума в размер на 10 500,00 лв.,
представлява съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на паричната сума.
Крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически
твърдения. Следователно като недоказан искът за признаване за установено, че ответницата дължи
връщането на сумата от 10 500,00 лв., предадени ѝ, по твърдение на ищеца, по договор за паричен заем, следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора по главния иск следва да бъде
отхвърлен и акцесорният иск за признаване за установено, че ответницата
дължи заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца вреди вследствие на неточното изпълнение в
темпорално отношение на паричното задължение за връщане на заетата парична
сума.
Крайните изводи на
настоящия въззивен състав съвпадат с тези на районния
съд, поради което първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, предмет
на настоящото съдебно производство, в полза на въззиваемата
страна С.Х.К. следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъдят съдебни разноски, сторени
в производството пред Окръжен съд – Враца, в размер
на сумата от 2
000,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. С оглед на своевременно наведеното от процесуалния
представител на въззивника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение съдът
приема при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед
на процесуалните действия, които е следвало да се извършват при разглеждане на
правния спор, предмет на делото, пред Окръжен съд – Враца. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по иска
с правно основание чл. 289 ЗЗД се дължи минимално адвокатско възнаграждение от 965,00 лв., а по иска с правно основание чл. 422, във вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 845,00 лв. или общо за двата
иска се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1 810,00 лв., като съдът не намира за прекомерно заплатеното такова в
размер на 2 000,00 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
325/18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 746/2019 г. по описа на Районен
съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С.Ц.К. , ЕГН: **********,***, да заплати на С.Х.К., ЕГН: **********,***, сумата 2 000,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.