Решение по дело №60983/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11631
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110160983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11631
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110160983 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на „ИЩЕЦ“ ЕАД срещу ЗК
„ОТЕТНИК“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
заплащане на сумата 4788,87 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета №44012132127249 с включени ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 22.12.2021 г. в гр. София около
10,30 часа на кръстовището на ул. Канарче“ с ул. „Яна“ е водачът на лек автомобил „Хонда
Джаз“ с рег. №№ при маневра ляв завой навлиза в лентата на движещия се лек автомобил
„Ситроен С4“ с рег. №№ и предизвиква ПТП, вследствие на което са нанесени щети и по
двата автомобила. Видно от подписания между водачите двустранен констативен протокол
от 22.12.2021 г. виновен за ПТП- то е водача на лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №№. На
основание сключената за лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. №№ имуществена застраховка
при уговорено покритие клауза „Пълно каско“ при ищеца е заведена щета №44012132127249
за нанесените вследствие на ПТП–то вреди на собственика на застрахования автомобил.
Сумата за извършената ремонтна услуга е заплатена от ищеца на извършилия ремонта
сервиз в размер на 4763,87 лева на 03.05.2022 г. Допълнително ищцовото дружество е
направило ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева. С изплащането на посоченото
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента и
неговия застраховател по гражданска отговорност. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №№ е имал
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна
към датата на произшествието. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана,
получена на 05.10.2022 г., за заплащане на сумата в размер на платеното обезщетение с
включени ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева като ответникът не е направил
плащане до предявяване на исковата молба пред съда. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №№. Оспорва механизма на твърдяното ПТП и
вината на водача лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №№ тъй като на процесното
1
кръстовище без пътни знаци с предимство се е движил лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.
№№, който е дясностоящ на другия автомобил съгласно чл. 48 ЗДвП. Алтернативно
поддържа, че е налице съпричиняване от страна водача на другия автомобил. Оспорва
размера на исковата претенция с довода, че не отговаря на действително причинените
вреди, както и че цените за труд и части са завишени. Счита, че обезщетението в случай на
дължимост, следва да се определи по Методиката на Наредба №24. Претенидра разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
Видно от представената по делото застрахователна полица
№440121213094907/12.08.2021 г. към датата на настъпване на ПТП – 22.12.2021 г. по
отношение на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. №№ е била налице сключена имуществена
застраховка със срок на застрахователно покритие от 17.08.2021 г. до 16.08.2021 г. За
ненуждаещо се от доказване между страните е отделно с доклада по делото наличието на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. №№ към датата на процесното ПТП.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 22.12.2021 г.,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. О. Ц-Ч и Е. Г. С. – водачи на
двете превозни средства и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните по делото, се
установява, че на 22.12.2021 г. около 10:30 часа водачът на лек автомобил „Хонда Джаз“ с
рег. № № движейки се по ул. „Яна“ в посока към ул. „Белимел“ като на кръстовищете с ул.
„Канарче“ предприема маневра ляв завой и навлиза по ул. „Канарче“, по която в същия
момент в посока към ул. „ЗЕ. поляна“ отляво на колоната от паркирани автомобили се
движи лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № №, като траекториите на двете превозни
средства се пресичат и настъпва ПТП. Видно от вписванията в двустранни констативен
протокол, неоспорен в производството, произшествието е настъпило за водача на лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № № след извършването на завоя, а за лек автомобил
„Ситроен Ц4“ с рег. № № при движение направо. Вещото лице е дало заключение, че щетите
по лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № № се намират в причинно следствена връзка с
процесното произшествие, което се потвърждава от показанията на свидетеля Д. О. Ц-Ч, че
ударът е настъпил отпред и вдясно.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
4763,87 лв. лева не е спорно между страните и се установява от представените по делото
извлечение от банкова сметка на ищеца и опис за извършен масов превод на 03.05.2022 г.
Със заплащането на извършения ремонт застрахователят е изпълнил задължението си по
договора за имуществена застраховка „Автокаско“ за изплащане на обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените гласни и писмени доказателства, както и на заключението на
2
неоспорената по делото САТЕ, което съдът приема за компетентно и обективно дадено,
съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило единствено в
резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Хонда
Джаз“ с рег. № №, който е застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Неоснователни са възраженията на ответника, че вина за процесното ПТП има
водачът на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № №, който на неурегулирано с пътни знаци
кръстовище не е спазил правилото на дясностоящия и не е пропуснал преминаването на лек
автомобил „Хонда Джаз“, тъй като се установи, че съприкосновението между автомобилите
е настъпило по продължението на ул. „Канарче“ след като водачът на лек автомобил „Хонда
Джаз“ с е завил на ляво, а не в самото кръстовище. Именно по този начин е и направената от
самите водачи схема на пътно – транспортното произшествие в подписания от тях
констативен протокол. Двустранният констативен протокол като частен свидетелстващ
документ в частта на изложените неизгодни за автора си факти се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на вписаното от водача Е. С., че ПТП- то е настъпило
след завоя. Следва да се посочи и че уврежданията на лек автомобил „Ситроен Ц4“ са
настъпили вследствие на съприкосновение с предната част на лек автомобил „Хонда Джаз“,
което е индиция за насрещно движение на автомобилите, а не странично като в кръстовище.
Като неоснователно следва да се определи и възражението на ответника за наличие на
съпричинияване от страна на водача на лек автомобил „Ситроен Ц4“, тъй като не се
установиха действие с които да е допринесъл за настъпването на удара или такива
посредством които да е имал възможност да избегне удара, и да не ги е извършил. Пред съда
свидетелят Е. С. заяви, че виждайки насрещно движещият се лек автомобил вместо да
натисне спирачки е натиснала педала на газта.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № №,
изчислена на база средни пазарни цени на оригинални резервни части към датата на ПТП е
3
7814,51 лева, а на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и труд от
доверени сервизи, различни от официалния сервиз на марката към датата на ПТП- то е в
размер на 5984,03 лева, поради което и доколкото претендираната от ищеца сума е в по-
малък размер от посочените от експерта суми, възражението на ответника за завишеност на
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно.
Съдът намира, че сумата 15.00 лева, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, При това положение регресната претенция на ищеца за
заплащане на сумата от 4778,87 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 10.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
В негова полза следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски в общ
размер на 1298,51 лева, от които 191,15 лева – за платена държавна такса, 430.00 лева –
депозит за вещо лице и свидетел и за адвокатско възнаграждение в размер на 677,36 лева с
ДДС, които суми поради уважаване на исковите претенции в цялост следва да му бъдат
присъдени в пълен размер. Направеното от отвтеника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно като
съобразено с НМРАВ предвид размера на исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ОТЕТНИК“ АД ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на „ИЩЕЦ“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 411 КЗ сумата 4778,87 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета №44012132127249 с включени
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1298,51 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4