Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260036 11.02.2021 Година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
11 февруари ………………………………две хиляди двадесет и първа година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар………………………...………………………………….………………
Прокурор
……………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от
зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1050……...…..по описа за 2021 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и следв. ГПК.
Образувано по жалба на З.Б.В.И.Г."
гр. С., пл. "****,ЕИК:****,представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч.и
И.Г., чрез юрк. С.Л.Г. срещу Постановление
от 20.11.2020г. по изп. дело № 2020****на
Г.И., per. № **, с район на действие Окръжен съд С.З., с което е отказано
намаляването на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело
до размер на 200 лева, вместо претендирания с образуването на изпълнителното
дело адвокатски хонорар в размер на 1300 лв.
Жалбоподателят обжалва постановлението, с което по възражение на
длъжника за прекомерност на претендираното от адвоката на взискателя адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, ЧСИ Г.И. е отказала да уважи
възражението на длъжника за прекомерност на претендираните разноски. Моли да бъде
отменено обжалваното постановление на
ЧСИ Г.И. като незаконосъобразно и да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200 лв. съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Излага подробни съображения.Моли да им бъдат присъдени и
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателите
С.А.Т. и М.А.Т., действаща лично и със съгласието на законния си представител и
майка Р.П.П., ЧРЕЗ адв. П.Х.К.,*** заявява, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни
съображения. Молят да им бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция,
които са в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен
изпълнител Г.И. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността
на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника
действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.7
от ГПК. Подадената частна жалба е
допустима, а по съществото си – неоснователна.
Изпълнително
дело № 2020****по описа на ЧСИ Г. И., per. № ** в Камарата на Частните съдебни
изпълнители е било образувано по молба с вх. № 46116/29.10.2020г. на С.А.Т. с
ЕГН ********** и М.А.Т. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
законния представител и майка Р.П.П., чрез адв. П.Х.К.,***, към която е
приложен изпълнителен лист от 28.10.2020 г., издаден по гр.дело № 70/2017г. по
описа на Старозагорския Окръжен съд, с който изпълнителен лист З.Б.В.И.Г.“ АД е
осъдено да заплати на взискателите подробно описаните в изпълнителния лист
суми.
Видно от молбата на пълномощника на
взискателите сумите по изпълнителния лист са изплатени с изключение на: сумата
от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от С.А.Т. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2017 г. до окончателно
изплащане на сумата и 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от С.А.Т.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2017 г. до
окончателно изплащане на сумата. В молбата на взискателите за образуване на
изпълнителното производство е поискано цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника, като съдебният изпълнител е извършила необходимите
справки и след нарочна молба от взискателя за налагане на запор на банковите
сметки на длъжника в „У.Б.“ АД е изпратил покана за доброволно изпълнение, в
която е уведомил длъжника, че налага запор върху банковите сметки в „У.Б.“ АД
Длъжникът е получил поканата за доброволно
изпълнение на 10.11.2020 г.
На 17.11.2020 г. длъжникът, чрез
пълномощника си юрисконсулт С.Л.Г. е депозирал възражение с вх.№
48732/17.11.2020 г., с което е поискано съдебният изпълнител да намали приетия
по делото адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя до размера на 200
лв.
С обжалваното постановление от 20.11.2020
г., съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че отказва да намали приетия за
събиране адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, като това
постановление е било съобщено на З.Б.В.И.Г." АД на 24.11.2020 г.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Тази
разпоредба се намира в гл. VIII „Такси и разноски“” от Част Първа „Общи
правила“ от ГПК, поради което е приложима за всички уредени в ГПК производства
в т.ч. и за изпълнителното производство, доколкото липсват специални
разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в ГПК общи правила.
Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено
във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя
възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на
адвокат. При наличието на посочените предпоставки, възнаграждението може да
бъде намалено до предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер. В чл.10 т.1 и т.2 от Наредбата е
предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200.00 лева, а за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
възнагражденията по чл.7 ал.2, който пък определя възнаграждението в размер
според материалния интерес. Спорното възнаграждение на упълномощения от
взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното
производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до
окончателното му приключване. Претендиралото възнаграждение по изпълнението се
дължи на взискателя, тъй като длъжникът не е погасил задължението си по
изпълнителния лист, още повече не може да се приеме, че е налице и доброволно
плащане от страна на длъжника по изпълнителното дело, а задължението е
изплатено, вследствие на наложения запор на банковата сметка в „У.Б.“ АД. Не
могат да бъдат споделени и доводите на длъжника в депозираната жалба, че в хода
на конкретното производство освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело пълномощника на взискателя не е извършвал други процесуални
действия. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя обаче не се
е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително
изпълнение по изп. дело № 2020****- молбата е депозирана на 29.10.2020 г. с
искане за проучване на имущественото състояние на длъжника. След предприемане
на действия от страна на съдебния изпълнител - изискване на справки, на
09.11.2020 г., пълномощника на взискателите е поискал да му бъде предоставено
изпълнителното дело и след запознаване с постъпилите справки е депозирал молба
за налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „У.Б.“ АД С оглед на
това, в случая са приложими нормите, както на т.1, така и на т.2 по чл.10 от
Наредбата. Т.е. по чл. 10, т.1 от Наредбата се следва възнаграждение в размер
на 200 лева, по чл.10, т.2, предложение 2 от Наредбата се следва възнаграждение
в размер на 1 097,16 лева. Или общо по чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения се дължи адвокатски хонорар в
размер на 1297,16 лева. Претендираното и прието за събиране адвокатско
възнаграждение по делото в размер на 1300 лв.
С оглед гореизложеното, искането за
редуциране на адвокатския хонорар се явява неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на хонорара.
Адвоката,
пълномощник на взискателя е участвал във делото, като е депозирал молби,
извършвал е проверки по движението и е искал налагане на запори и други
изпълнителни действия. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване
на изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички
необходими действия, които ще се предприемат за събиране на задължението.
Длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това, а във
всички останали случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение,
той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Разноските
в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички
разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед
реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за
дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното
изпълнение. Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява
в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да
бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното
производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за
възстановяването им.
С оглед на това
съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат
сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния
нормативно установен размер по чл. 10, т. 1 и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004
г., поради което с оглед на това намира обжалваното постановление за правилно.
Предвид гореизложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените
разноски по делото, които са в размер на 200 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на З.Б.В.И.Г." гр. С., пл. "****,ЕИК:****,представлявано
от Изпълнителните директори Н.Ч.и И.Г., чрез юрк. С.Л.Г. срещу Постановление от 20.11.2020г. по изп. дело № 2020****на Г.И.,
per. № **, с район на действие Окръжен съд С.З., с което е отказано
намаляването на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело
до размер на 200 лева, вместо претендирания с образуването на изпълнителното
дело адвокатски хонорар в размер на 1300 лв.
ОСЪЖДА
З.Б.В.И.Г." гр. С., пл. "****,ЕИК:****,представлявано от
Изпълнителните директори Н.Ч.и И.Г., чрез юрк. С.Л.Г. да заплати на С.А.Т.,
ЕГН: **********,*** и М.А.Т., ЕГН: **********,***, действаща лично и със
съгласието на законния си представител и майка Р.П.П., ЕГН: **********, ЧРЕЗ
адв. П.Х.К.,*** съдебен адрес ***, офис №2, чрез пълномощника адвокат П.Х.К.,
тел. 0895*** сумата от 200 лв. /двеста
лева/, представляваща направените разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: