Решение по дело №667/2024 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
*** от с.***, общ.***, обл.*** с ЕГН ***, е обжалвал НП №8713 от 18.06.2024г.
на Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция АРОК
при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което на основание чл.53, ал.1
т.2 пр.1, от Закона за пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 2500 лева, за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от Закона за
пътищата, вр. чл.5 ал.1 т.3 б.“в“, чл.8ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр. от Наредба
№11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата и в съдебно заседание чрез приложени писмени бележки от
процесуален представител адвокат *** АК-***, се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна или намаляване
на наложената санкция.
Ответникът по делото чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, и с
приложена писмена защита ангажира становище в подкрепа на издаденото НП и моли
за потвърждаването му.
Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:

На 16.05.2024 г. в 14:30 часа на път І-І, км 140, на отбивна площадка в посока
гр.Монтана - гр.Мездра, служителите на АПИ – св.*** на длъжност старши
инспектор и *** на длъжност старши специалист в АПИ спрели за проверка съчленено
ППС с осем оси - МПС с три оси - т.а.марка „***“ модел „***“ с peг. №*** и
полуремарке с пет оси с peг. №***, собственост на „***”ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.*** ул.*** бл.№*** и управляван от жалбоподателя ***. Товарният
автомобил /съчленено ППС/бил с 8 оси и и извършвал превоз на товар - (тролейбус
IKARUS GVM).
Още при спирането на водача се поискало Разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8 ал.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.Водача и настоящ жалбоподател представил Разрешително приложено на л.14 от
делото, което било за разрешен маршрут – от ГПКП Видин мост до крайната такава
гр.Монтана. Тъй като проверяваното ППС било извън указания в разрешителното
маршрут, а по данни на водача същият пътувал за гр.Пловдив, където била крайната
точка на маршрута, в която трябвало да се достави товара то и проверяващите
контролни органи възприели, че водача осъществява курса без Разрешение за
дейности за движение на извън габаритна техника от специалното ползване на пътната
инфраструктура.
В хода на проверката служителите на АПИ направили измерване на
проверяваното съчленено ППС с техническо средство 50метрова - Ролетка с иде.
№1237/18, при което констатирали, че са превишени максимално допустимите норми
по Наредба №11/2001г. на МРРБ, а именно съчлененото ППС било с измерена
дължина на ППС е 24.90 м., при допустима максимална дължина на ППС 16.50 м,
съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „В“ от Наредбата , като превишаването било с 8.40 м.
Измерените параметри на проверяваното превозно средство довели до извод, у
проверяващите, че същото е извънгабаритно по смисъла на чл.2 от Наредба № 11 от
1

03.07.2001 г. на МРРБ.
В резултата на направената проверка и извършеното измерване на автомобила с
техническо средство се установило, че водачът е осъществил движение на
извънгабаритно пътно превозно средство без Разрешение от администрацията
управляваща пътя.
За констатираното от св.*** нарушение - изразило се в - не представяне на
Разрешение за движение на извънгабаритна техника от специалното ползване на
пътната инфраструктура и в присъствието на Св. *** и на водача бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение №10106 от 16.05.2024г., който
жалбоподателят подписал, без за възражения и получил препис от него.
Въз основа на акта е издадено НП №8713 от 18.06.2024г. на Началника на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция АРОК при
Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което на водача на МПС е наложено
административно наказание по чл.53, ал.1, от Закона за Пътищата, а именно глоба в
размер на 2500 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
на актосъставителя св.*** и очевидеца ***, дадени в съдебно заседание, и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства –
жалба, АУАН №10106 от 16.05.2024г., НП №8713 от 18.06.2024г., Разписка от
16.05.2024г., копие на свидетелства за регистрация част 2 на ППС, Разрешително за
разрешен маршрут ГПКП Видин мост до гр.Монтана, ЧМР, копие от лична карта на
водача, заверено копие от Заповед №РД - 11 - 246 от 31.03.2022г. и Заповед №РД - 11 -
247 от 31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура, Справка от ОПУ- Враца приложена схема, молба с писмени
бележки, писмена защита, Декларация и Сертификат за съответствие за ролетка,
пълномощни.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, с оглед
на което и същата се явява процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане
на административното наказание, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на самостоятелните основания за
отмяна на НП.
По отношение на доводите на жалбоподателя, че издадените му АУАН и
постановеното НП са незаконосъобразни и постановени при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, съдът намира същите за неоснователни,
взимайки предвид събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. *** актосъставител и очевидеца ***, като
последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания
по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за незаинтересовани и
непредубедени от изхода на делото. Показанията на тези свидетели са в пълно
съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка и същите не са
оборени с допустимите от закона средства от жалбоподателя.
Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин, тъй като водача на
ППС по време на проверката не е носел и съответно не е представил Разрешение за
2

движение на извънгабаритна техника от специалното ползване на пътната
инфраструктура за маршрута от гр.Монтана до град Пловдив в това число и за
изминатия маршрут в близост до гр.Враца /на път І-І, км 140, на отбивна площадка
в посока гр.Монтана - гр.Мездра/ където е бил установен по време на проверката.
Доказателство, че провереното ППС е извънгабаритно е извършеното
замерване на ППС с Ролетка идентификационен №1237/18, за която са представени
Декларация и Сертификат за съответствие за ролетка, сочещи на това че измерването
е извършено с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на Наредба №11
за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001г. на МРРБ, като
се установило превишаване един от параметрите му – надвишаване максимална
дължина на съчлененото ППС с измерена дължина от 24.90 м., при допустима
максимална дължина на ППС 16.50 м, съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „В“ от
Наредбата №11/2001г. на МРРБ, като превишаването било с 8.40 м.

От друга страна съгласно чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от ЗП, за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства.
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с
разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.
В случая нарушението е установено /на път І-І, км 140, на отбивна площадка
в посока гр.Монтана - гр.Мездра/ тоест касае се за път от републиканската пътна
мрежа, поради което е следвало да се представи от водача разрешение съобразно чл.14
ал.2 т.1 б.”а” от Наредба №11/2001г. и във връзка с чл.5, ал.1 т.3, б.”В” от Наредба
№11/2001г, а именно разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура” гр.София.
Съгласно чл.15, ал.3, от Наредба №11/2001г. собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в
Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. А вече
издаденото Разрешително е следвало да съпътства ППС.
Жалбоподателят не е представил такова разрешение, нито по време на
проверката, нито непосредствено след нея, с което е осъществил състава на вмененото
му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на административно-
наказателната му отговорност. В съответствие с правомощията си и съобразно чл.37
ал.1 т.1 пр.1 от Наредба №11/2001г., актосъставителят е съставил АУАН на водача на
извънгабаритното пътно превозно средство, тъй като е установил, че той го управлява
тоест - „осъществява движение” без необходимото разрешително. В този смисъл е
неоснователно възражението, че нарушението не може да се вмени във вина на
жалбоподателя, напротив то се вмества в цитираната за нарушена правна норма.
В процесния казус по административно - наказателната преписка, както и в хода
на съдебното следствие, бяха представени и събрани достатъчно доказателства, от
които се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението,
за което е наказан, както от обективна, така и от субективна страна. Налице са всички
елементи от състава на предвиденото в чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от Закона за Пътищата
нарушение, съгласно който текст: „За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната
3

строителна линия: движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства”
Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на „извънгабаритни ППС“-
съгласно Параграф 1 т.1 от ДР на Наредба №11/2001г, където е посочено, че такива
са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3 от Наредбата.
Установява се от писмените и гласните доказателства по делото, че вследствие на
извършеното замерване на ППС осъществено на 16.05.2024 г. в 14.30 часа на път 1-1,
км 140, че процесното ППС – е „извънгабаритно ППС“ по смисъла на Наредба
№11/2001г., тъй като след измерването на ППС-то се установило, че измерена дължина
от 24.90 м., при допустима максимална дължина на ППС 16.50 м, съгласно чл.5, ал.1,
т.3, буква „В“ от Наредбата №11/2001г. на МРРБ, като превишаването било с 8.40 м.
От друга страна текста на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за Пътищата предвижда
санкция за физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършена следната
дейност – т.2 движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя,
която дейност съставлява нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.”а”пр.1 от Закона за
Пътищата.
Не се констатираха твърдените нарушения на материалния закон изразяващи се
в неправилна квалификация на извършеното деяние, като се твърди, че същото е
нарушение по чл.139 от ЗДвП, а не по чл.53 от ЗП. Това оплакване е неоснователно,
тъй като касае приложението на специалния закон, който се прилага с предимство
пред общия закон за ЗДвП. Довод за това отношение е обстоятелството, че
допустимите параметри на натоварване са визирани в подзаконов нормативен акт
издаден въз основа на ЗП, какъвто е Наредба №11.
Не е налице и съществено нарушаване на административно производствените
правила - извършеното от нарушителя деяние е описано точно и ясно, при което не е
налична твърдяната от нарушителя неяснота досежно вмененото му нарушение. В
настоящия случай водачът е санкциониран, именно защото е извършил управление на
извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение от администрацията
управляваща пътя, като след измерване дължината на автомобила с техническо
средство, е установено, че значително е надвишила максимално допустимата такава.
На следващо място невярно е и че за извършения превоз превозвача
„***”ЕООД гр.*** е разполагал с необходимото разрешително, тъй като видно от
приложеното по делото Разрешителното № РИ -3098 от 15.05.24г. същото е било
издадено само за указания в него маршрут - ГКПП Видин Мост до гр.Монтана /л.14/,
като в случая какво е заплатил превозвача за разрешеният маршрут не е предмет на
спора.
На следващо място невярно е твърдението превоза на товара е продължи само с
около 40км.,защото това е само разстоянието до което ППС е било спряна от
контролните органи, а реалният маршрут е бил по данни на водача от гр.Монтана до
гр.Пловдив за които маршрут разстояние в км е 280км.
Не относими са и възраженията на нарушителя, че той е шофьор и като такъв не
носи отговорност, защото това да провери товара е работа на работодателя, но чл.53 от
ЗП и чл.26 ал.2 т.1 б.”а” ЗП, предвиждат, че наказателна отговорност се налага на
всяко физическо лице, което извършва движение с извънгабаритно или претоварено
ППС, като не обвързват АНО и изискването това лице да е превозвач или работодател.
4

Не е вярно и че при издаването на акта АНО не е взел предвид възражението на
нарушителя, които той е дал при установяване на нарушението и по-късно. В самото
НП на предпоследна страница е записано, че е преценено наред с другите
доказателства и постъпилото възражение по акта, а така също е преценено и
изпълнението на условията по чл.37 ал.3 от Наредбата.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че НП е издадено в
съответствие с процесуалните норми на ЗАНН. Констатираното в него деяние
осъществява състава на визираното в чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от Закона за Пътищата
административно нарушение от обективна и субективна страна и то ангажира
отговорността на административнонаказателно отговорно лице - ***.
Както вече се посочи по горе съгласно чл.53, ал.1, т.2 от Закона за Пътищата за
извършеното от нарушителя деяние е предвидено наказание „глоба от 1000 до 5000
лева.“
Не е вярно, че не са изложени мотиви за определяне на наложената глоба,
напротив при индивидуализирането на наказанието наказващият орган е съобразил
критериите, установени с чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е отчел като смекчаващо
обстоятелство, че нарушението е първо, но от друга страна и че до съставянето на НП
не са представени, нито Разрешение за упоменатия маршрут, нито за заплащането на
необходимите такси макар и след съставянето на АУАН необходими за получаване на
разрешението, отчел е също степента на обществена опасност, обективираща вредните
последици от извършеното нарушение, че превишаването на нормите на раздел II от
Наредбата, без да бъдат спазени нормативните изисквания, повишава рисковете
относно безопасността на движението и води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура, в следствие на което и е определил наказание
съобразено с обществената опасност на деянието и дееца в среден размер от 2500 лева,
с което наказващият орган е съобразил конкретни факти и обстоятелства, от значение
за преценка на наложеното наказание глоба в размер съобразен със закона. Освен това
факт е и че до приключване на настоящото производство по делото не са представени,
нито визираното по горе разрешение за маршрута, нито за заплащането на
необходимите такси за получаване на разрешението.Поради това, съдът намира
определения размер на санкцията за правилно определен и съответстващ на тежестта
на нарушението и имотното състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи,
съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се уважи
искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение /за участие чрез изготвяне и депозиране на писмено
становище по жалбата и явяване делото при което и жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Затова съдът ПОТВЪРДИ НП №8713 от 18.06.2024г. на Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция АРОК при Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр.София, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	254
Дата:	15 ноември 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200667
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 юли 2024 г.

Решение по дело №667/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите