№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1409/20 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс
Образувано
е по жалба от Х. Й. К., действащ като едноличен търговец с фирма „Кукен – Х. К.“
– с. А., общ. Д., обл. Варненска, ЕИК ****, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 03/311/00754/3/01/04/01, изх. №
01-6500/8617/02.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който на търговеца е наложено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 58 674 лева на основание чл. 3, ал.
1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР
2007—2013 г.
В
жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неустановяване на обективната истина и
противоречие с целта на закона. По-конкретно жалбоподателят твърди, че актът не
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 8 от АПК. Посочва, че актът
не съдържа мотивирано решение за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ. Счита, че в хода на производството са участвали неоправомощени
лица, съставените документи нямат изискуемите реквизити. Оспорва
компетентността на изпълнителния директор да издаде обжалвания акт. Посочва, че
в акта не са установени фактическите обстоятелства относно началния момент на
давностния срок по чл. 3 от Регламент № 2988/95, вр. чл. 171 от ДОПК. Във
връзка с целта на закона посочва, че неизпълнението на бизнес-плана се дължи на
форсмажорни обстоятелства, а именно, изграждането на аналогични къщи за гости в
близост до обекта, довело до спад на цените на предлаганите услуги. Твърди, че
производството за издаване на акта е образувано след изтичане на договора за
финансиране, и съответно последният не подлежи на контрол. Методиката, по която
са определени санкциите е обявена за нижощна с решение по адм.д. № 11440/2017
г. на ВАС, тричленен състав, потвърдено с решение по адм.д. № 1757/2019 г. на
ВАС, петчленен състав. Счита, че налагането на финансова корекция може да се
извърши само по реда на ЗУСЕСИФ при допусната от бенефициента нередност, а
констатирането на посочената в акта нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент №
1303/2013 е извън правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ. Оспорва извода
на административния орган, че изпълнението на проекта не доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, като твърди, че показателите на
икономическата жизнеспособност не са нарушени, а неизпълнението на бизнес плана
не нарушава тези показатели. Посочва още, че според Наредба № 30/11.08.2008 г.
връщане на вече платени суми може да се иска в хипотезите по чл. 46, ал. 3 от
наредбата, какъвто не е случаят. Счита, че посочените като нарушени клаузи по
т. 4.12 и чл. 8.1 от договора предполагат корекциите да се наложат за
неизпълнение, забавено или некачествено изпълнение, докато инвестицията, за
която е сключен договорът, е извършена точно според договореното. Посочва още,
че извършва пълно заложените дейности, но постигнатите финансови резултати не
са в пълния обем, което не е еквивалентно на икономическа нежизнеспособност на
проекта. Твърди, че липсва вреда за бюджета на ЕС от неизпълнението на бизнес
плана, а инвестицията се използва по предназначение и не е премествана в
рамките на периода. Счита, че не е приложена действащата към момента на
твърдяното неизпълнение методика за определяне на санкциите, а са приложени
приетите по-късно правила. Във връзка с неизпълнението на т. 4.4 от договора
посочва, че възраженията му в административното производство не са били взети
предвид, което е нарушение на административнопроизводствените правила. Счита,
че при налагане на санкцията е нарушен и принципът на справедливост. Моли за
отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
в производството, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ моли жалбата да
бъде отхвърлена. Излага доводи, че актът е издаден от материално компетентен
орган, в предвидената от закона писмена форма и с необходимите реквизити,
включително фактическите и правните основания за издаването му. Счита, че не са
допуснати процесуални нарушения и че издаденият акт е издаден при правилно
приложение на материалноправните разпоредби. По-конкретно твърди, че в
приложения към договора за финансиране бизнес план са заложени както приходите
от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната
с европейски и национални средства инвестиция ще създаде и които са една от
целите на мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г. Посочва, че неизпълнението на
заложените в бизнес плана показатели е нарушение на договорно задължение на
бенефициента да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения
бизнес план, а финансовите показатели са показатели за изпълнение на проекта.
Във връзка с приложимия ред за установяване на публичните вземания посочва, че
съгласно практиката на ВАС по Наредба № 29/11.08.2008 г. когато е предвиден
друг ред за връщане на вече изплатени суми, се прилага този ред, а не ЗУСЕСИФ,
като същото се отнася и в случай на смесване на процедурита. Моли актът да бъде
потвърден и в полза на фонда да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на обжалване е Акт за установяване на публично държавно вземане № 03/311/00754/3/01/04/01,
изх. № 01-6500/8617 от 02.06.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция на основание чл. 20а, ал. 2,
чл. 27, ал. 3, 4 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители във
връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване
на неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., чл. 8.1, вр. чл.
4.12, 4.17, буква а) и чл. 4.18 от Договор № 03/311/00754/10.10.2014 г. и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалваният
акт за установяване на публично държавно вземане е издаден в производство,
открито във връзка с констатации от извършени проверки на място и допълнителни
административни проверки по проект № 03/311/00754/10.10.2014 г. за неизпълнение
на задължения по договор за подпомагане № 03/311/00754/10.10.2014 г.
Със
Заповед от началник отдел на Регионален технически инспекторат №
373818/17.06.2019 г. е разпоредено извършване на проверка на място в обекта в
периода 18.06-28.06.2019 г. Според контролния лист от проверката след
окончателното плащане не са извършвани проверки на обекта. Констатирано е
неспазване на задължението по бизнес план за откриване на 2 постоянни работни
места, в обекта липсва ценоразпис и работно време, ползвателят не поддържа
регистрацията си като земеделски стопанин и са направени препоръки за разширен
контрол във връзка с неизпълнението на заложените в бизнес плана брой нощувки и
приходи, неназначения персонал, времевия пропуск в застраховките и
неподдържаната регистрация като ЗП. Проверени са заложените дейности в
бизнес-плана и са констатирани описаните по-горе разминавания с планираните
приходи. Констатациите на място са описани освен в контролните листи, и в
докладна записка от 28.06.2019 г.
Със
Заповед № 374411/08.07.2019 г., изменена на 16.07.2019 г., същият орган нарежда
извършване на проверка на място. Обект на проверката са сгради, помещения и
инфраструктура, други активи и документи, като естеството на проверката е
допълнителна извънредна проверка на място след извършване на окончателното
плащане. Констатациите са отразени в контролен лист и приложения към него, и по
същество съответстват на констатациите в обжалвания акт. Проверката на активите
е установила, че липсват финансирани по проекта камина, сейф за ценности, и
маса голяма овална. Във връзка с персонала е установено, че за проверяваната
2016 г. персонал не е назначаван, на 31.07.2017 г. е назначена домакинка на
безсрочен трудов договор на 4 часов работен ден, а впоследствие работното време
е намалено на 2 часа. Приходите от продажба на услуги за проверяваните периоди
са отразени в таблица. Отбелязани са и констатации, че инвестицията е
функционално самостоятелна., а в близост има реализирани други проекти по
програмата по същата мярка и схема.
С
контролния лист и констатациите в него на 23.07.2019 г. е запознат упълномощен
представител на търговеца. В представено обяснение от същата дата посочва, че
поради инцидент с камината, тя е изместена, в замяна на това е усъвършенстван
котелът за отопление с добавяне на пелетна горелка.
С
уведомително писмо от 25.07.2019 г. търговецът е информиран за констатираните
несъответствия и му е даден срок за забележки и възражения в писмен вид. Изготвена
е докладна записка от началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ –
Варна до Директора на Дирекция „Технически инспекторат“ относно констатациите.
За
образуването на производството за издаване на АУПДВ търговецът е уведомен с
писмо изх. № 01-655/8617/30.10.2019 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, като
му е предоставен 14-дневен срок за представяне на писмени възражения и
доказателства. Писмото е получено от търговеца на 18.11.2019 г. В указания срок
на 29.11.2019 г. е постъпило възражение от търговеца, в което се посочва, че
неизпълнението на бизнес плана се дължи на обективни и форсмажорни
обстоятелства – множество идентични къщи за гости, появили се в близост за
кратък период, и намалялата покупателна способност на населението. Освен това
търговецът счита, че договорът е изтекъл на 10.10.2019 г., следователно
санкцията е неправомерно наложена и неправилно изчислена, тъй като счита, че
приложима е Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по
ПРСР 2007-2013 г. Представя справка за допълнително закупени ДМА и оборудване
за къщата за гости.
Обжалваният
акт за установяване на публично държавно вземане е издаден на 02.06.2020 г.
Съгласно
мотивите на обжалвания акт, търговецът е страна по договор №
03/311/00754/10.10.2014 г., сключен с ДФЗ при условията на Наредба №
30/11.08.2008 г. Въз основа на извършена извънредна проверка за изпълнението на
договора на място след плащане, в периода 18.06-28.06.2019 г., и цялостна
проверка на място в периода 19.07-22.07.2019 г. е установено, че за финансовите
2016, 2017 и 2018 г. изпълнението на бизнес-плана е средно аритметично 25,64 %
от заложените в плана приходи. Това е квалифицирано като неизпълнение на т.
4.12 и 4.18 от договора с ДФЗ, както и като неизпълнение на целите по чл. 2 от
Наредба № 30/11.08.2008 г. По-конкретно са изложени съображения, че
жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на
финансовата помощ по проекта на ползвателя, който се проверява посредством
оценяването на изпълнението на бизнес-плана, който е неделима част от проекта.
Административният орган посочва, че ползвателят е длъжен да полага грижата на
добър стопанин и да създаде всички предпоставки за ефективното и ефикасното
използване на инвестицията – да я извърши физически и да я използва за
постигане на набелязаните резултати от гледна точка на заложените финансови
показатели в съставения от него бизнес план.
Установено
е още, че според бизнес плана след извършване на инвестицията ще бъде нает
персонал – 2 работни места за първите три прогнозни години. При проверката на
място и в регистрите на НАП е установено, че за цялата 2016 г. и 2017 г.
ползвателят е наемал едно лице, а за 2018 г. – 2 лица. Средно аритметично
наетите лица са 1,47 броя, което е неизпълнение равно или по-малко от 50 % от
параметрите по бизнес плана. Това неизпълнение е квалифицирано като нарушение
на т. 4.12 и 4.18 от договора, както и на чл. 16, ал. 2 от Наредба №
30/11.08.2008 г.
Третата
констатация в акта се отнася до липса на активи – сейф за ценности, изграждане
на камина, маса голяма овална, на обща стойност 5 109,11 лева. За
констатираното нарушение по т. 4.4 от договора е определена подлежаща на
възстановяване сума в размер на 3 245,57 лева на основание т. 8.1,
предложение първо и последно от договора и чл. 46, ал. 1 от Наредба №
30/11.08.2008 г.
Въз основа на констатациите и при прилагане
на т. 30 от Приложение към раздел І от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките по ПРСР (ДВ бр. 69 от 30.08.2019 г.) е определена
санкция по първото нарушение в размер на 15 % от предоставената финансова помощ
по договора, или 58 674 лева. За констатираното второ нарушение при
прилагане на т. 18 от Приложение към раздел І от Правилата е определена санкция
в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, или 19 558
лева. За третото констатирано нарушение, квалифицирано като нарушение по чл.
43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., при прилагане на т. 2 от
Приложение към раздел І от Правилата е определена санкция в размер на
3 245,57 лева. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ при повече от едно нарушение при
изпълнение на един и същ договор не се кумулира, а се установява една сума за
възстановяване в размер на най-големия определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ. В резултат от това е определен размер на
задължението 58 674 лева, представляващи 15 % от получената субсидия.
За доказване на твърденията на жалбоподателя в
съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи след запознаване
с материалите по делото, проверка в счетоводството на ЕТ „Кукен – Х. К.“ и
наличната в НАП информация, при необходимост и справка в ДФЗ, да отговори на
следните въпроси:
1. Редовно ли е
водено счетоводството на ЕТ за периода на изпълнение на процесния договор на
основание разпоредбите на закона за счетоводството, изискванията на закона за
ДДС и приложимите счетоводни стандарти?
2. Заведени ли са активите на ЕТ и по кои сметки?
3. Отразени ли са
счетоводни записвания за приходите от предоставянето на къща за гости?
4. Какви са приходите на ЕТ „Кукен – Х. К.“
за 2016г., 2017г. и 2018г. от дейността „къща за гости“ с. А., общ. Д.?
5. Отчетените приходи от тази дейност
съответстват ли на заложените в бизнес плана по одобрения проект за
подпомагане? Да се изчисли процентът на изпълнение, което е реализирано за
всяка година, спрямо бизнес плана и средно аритметично за трите години.
Съгласно
заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно
и компетентно дадено, счетоводството на едноличния търговец се води чрез
автоматизирана система, осигурено е аналитично отчитане по сметките, сметките
са приключвани в края на всеки отчетен период, стопанските операции са
записвани хронологично, а данните от оборотните ведомости по години съвпадат с
данните в ГФО и с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При отчитането на отделните обекти са
прилагани и спазвани счетоводните стандарти, търговецът е регистриран по ЗДДС,
подава редовно справки-декларации и регистри. Въз основа на тези констатации,
вещото лице прави извода, че счетоводната система на едноличния търговец е
изпълнила функциите си, отговаря на изискванията на Закона за счетоводството,
приложимите стандарти и Закона за ДДС и дава възможност за последващ контрол на
регистрираните стопански операции. Във връзка със заведените активи вещото лице
посочва сметките, по които са заведени активите по видове. По повод приходите
от дейността като къща за гости, вещото лице посочва, че те са водени по сметка
703 Приходи от продажби на услуги, като целият размер на приходите от продажби
е в размер на оборота по сметка 703. Във връзка с размерите на реализираните
приходи, вещото лице посочва, че те са 29 172,03 лева за 2016 г.,
47 427,12 лева за 2017 г. и 23 382,55 лева за 2018 г. Изчислени
процентно на заложените в бизнес плана приходи, те са съответно 22,44 % за 2016
г., 36,48 % за 2017 г. и 17,99 % за 2018 г., или средно аритметично изпълнението
на плана за трите години е 25,64 %.
Във
връзка с броя назначени лица е изискана справка от ТД на НАП за осигурените
лица за периода 01.2016 – 12.2018 г., от която се установява 1 бр. наето лице.
Разпитан
е свидетелят П. М. Х., който във връзка с обстоятелствата относно ползването на
къщата за гости дава показания, че има наблюдения от периода на строежа на къщата
на жалбоподателя, след завършването е започнала да функционира. Имало е
постоянно гости в къщата, както и една жена назначена като рецепционистка.
Къщата е обявена в специализирани сайтове, има и собствен сайт. Виждал е в
къщата и градината да работят и други лица – градинари, хора за поддръжка на
поливната система, на басейна. Към 2014 г., когато е строена къщата на
жалбоподателя, къщите за гости в района на с. Ч. са били две-три, след това са
изникнали множество. Описва, че в голямата зала е имало камина, но е станал
инцидент с малко дете, което наложило камината да бъде демонтирана и да се
сложи пелетна горелка. Допълнително са сложени и климатици. Има голямо
помещение с маси да се хранят гостите, готвят си сами в голяма кухня. Не е
виждал да работят сервитьори или готвач.
В
преписката са представени документите във връзка с подписания Договор №
03/311/00754/10.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г.,
подкрепена от ЕЗФРСР, и по-специално проект 03/311/00754, представен от
кандидата. Съгласно приложения бизнес план, кандидатът предвижда оптимална
заетост от 200 дни годишно, а след въвеждането в експлоатация на обекта –
необходимост от откриване на още 2 постоянни работни места – 1 камериер и 1
готвач. Като конкуренция изброява десет обекта, предлагащи сходни услуги, в
близост до своя обект. Отразените в бизнес плана планирани годишни продажби са
130 000 лева за всяка година от първата до десетата.
Съгласно
договора за финансиране, сключен между едноличния търговец и Държавен фонд
„Земеделие“, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ,
представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи
за осъществяване на проект № 03/311/00754/13.05.2013 г. Първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е в общ размер 391 160 лева. Съгласно т. 4.12
от договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по договора (15.09.2015 г.) и в съответствие с одобрения проект и с таблицата
за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т. 4.18 от договора, ползвателят
е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на
настоящия договор. Т. 8.1 от договора, предложение първо и последно гласи,
че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или
договорни задължения и/или бъде установена функционална несамостоятелност,
фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта,
като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г.
При така установените факти, съдът намира, че жалбата срещу акта за установяване на публично държавно вземане е подадена от адресата на акта в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Обжалваният акт е
издаден в производство по чл. 166 от ДОПК от компетентен орган,
определен в чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, вр. чл. 1, т. 7 от същия закон. Твърденията в жалбата за липса на законоустановените реквизити и
необсъждане на направените възражения са неоснователни. Актът е в
законоустановената писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните
основания за издаването му, позволяващо осъществяването на съдебен контрол.
Възражението, представено след образуване на производството за издаване на
АУПДВ, съдържа изложение на обстоятелства, за които жалбоподателят счита, че са
форсмажорни, както и от твърдения за неправилно приложение на закона. Няма
твърдения за различни факти, които да подлежат на допълнително установяване.
Независимо от липсата на подробно описание на доводите от възражението в
обжалвания акт, със самия факт на издаването му е очевидно, че
административният орган не е съгласен с тълкуването на закона, изложено в тях.
Съответно необсъждането им самостоятелно не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение на административния орган. Що се отнася до датата на образуването
на производството, изтичането на договора не води до погасяване на публичните
вземания в резултат от неговото неизпълнение. В случая констатирането за първи
път на неизпълнението е станало през м. юни 2019 г., а производството за издаване
на акта е образувано през м. 10.2019 г., когато не е била изтекла общата
погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Освен това констатациите се
отнасят за 2016, 2017 и 2018 г., които са в рамките на петгодишния период на
действие на договора. При всяко едно положение процедурата е проведена в
рамките на давностните срокове по чл. 3 от Регламент № 2988/95.
Между
страните няма спор по размера на изплатените суми, представляващи финансова
помощ, в общ размер 391 160 лева. Сумата е формирана от получено на
31.07.2015 г. междинно плащане в размер на 133 972,49 лева, от които 107
177,99 лева от ЕЗФРСР и 26 794,50 лева национално съфинансиране и
окончателно плащане в размер на 257 187,51 лева, от които 205 750,01
лева от ЕЗФРСР и 51 437,50 лева национално съфинансиране, извършено на
11.12.2015 г.
Не са оспорени и констатациите относно броя на заетите лица пред
проверявания период и придобитите чрез финансирането активи, които не са
установени при проверката. По същество жалбоподателят излага причините, поради
които част от тези активи не са налице, но за други не дава такива обяснения.
За броя на заетите лица не привежда доказателства, като твърди, че в обекта
работят и лица, които не са на трудов договор, а изпълняват по възлагане
отделни дейности (поддръжка на басейн, тревни площи, оборудване).
По отношение на материалноправната законосъобразност на акта,
жалбоподателят твърди, че са налице форсмажорни обстоятелства, довели до
неизпълнение на бизнес плана, и по-конкретно, големият брой новопостроени обекти
от същия вид в близост, ниската покупателна способност на българите. Счита, че
констатациите не обосновават извода за липса на икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост, както и че няма вреди за бюджета от неизпълнението. Твърди
още, че връщането на сумите може да стане само чрез налагане на финансова
корекция по реда на ЗУСЕСИФ, но не и по този ред.
Изложените твърдения за форсмажорни обстоятелства не могат да бъдат
подведени под нито една от хипотезите на пар. 1, т. 27 от Наредба №
30/11.08.2008 г. Що се отнася до икономическата жизнеспособност и устойчивата
заетост, това са изисквания, които трябва да бъдат доказани чрез бизнес плана,
тоест параметрите са представени от страна на жалбоподателя и актът за
установяване се базира не на изводи за липса на жизнеспособност, а на
неизпълнение на заложени от самия кандидат цели.
Съдът приема обаче за основателно последното твърдение на жалбоподателя –
за неспазени изисквания за вида и реда за издаване на акта, с който да бъдат
възстановени суми от безвъзмездното финансиране поради неизпълнение на
поставени в одобрения бизнес план цели.
Чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители предвижда
две различни производства за установяване на дължими публични вземания
вследствие неспазване или нарушения на условията, при които е предоставена
безвъзмездна помощ по ПРСР 2007-2013 г. Чл. 27, ал. 6 предвижда в случаите на нарушение, което представлява основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1—9 от ЗУСЕСИФ да се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Чл. 27, ал. 7 предвижда издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК в случаите на неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение, извън основанията по ал. 6.
Чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕСИФ предвижда като основание за извършване на финансова корекция, с
която се оттегля изцяло или частично финансова подкрепа, неизпълнението на
одобрени индикатори.
В
настоящия случай първата и втората констатация в обжалвания акт са за неизпълнение
на одобрения бизнес план по отношение на заложените приходи и броя наети лица.
Съгласно
указанията за съставяне на бизнес плана, дадени в приложение № 3 към Наредба №
30/11.08.2008 г., кандидатът трябва да посочи очакваните приходи. В одобрения
бизнес план тези очаквани приходи за всяка от петте години след финансирането
са 130 000 лева. По силата на т. 9.1, буква г) от договора за отпускане на
финансова помощ този бизнес план е част от проекта, който е одобрен, и чието
спазване е изискване по т. 4.18 от същия договор.
Посочените
в одобрения бизнес план стойности на приходите и брой на заетите лица обаче
представляват индикатори за спазване на проекта. Те са пряко свързани с целите
на мярката по Наредба № 30/11.08.2008 г., посочени в чл. 2 от нея, а именно насърчаване на разнообразяването към
неземеделски дейности, насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване
на доходите в селските райони, насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗУСЕСИФ,
напредъкът при постигането на целите на дадена програма се преценява по
поставените в нея индикатори. Макар в Наредба № 30/11.08.2008 г. на не се
съдържа понятието „индикатор“, чл. 16, ал. 2 от нея гласи, че бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост
[…], водещи до реализиране на целите по чл. 2. От своя страна, в допълнителната
разпоредба към наредбата т. 6 и т. 26 дефинират тези две понятия, като
генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за
периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или
създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. След като за икономическата
жизнеспособност и устойчивата заетост се съди по
съответствието между прогнозните и реализираните приходи и планираните и
действително откритите работни места, то тези параметри представляват
индикатори за постигане на целите на финансирането, одобрени в рамките на проекта. Следователно тяхното неизпълнение е
основание за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която в
контекста на ПРСР се извършва по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП – тоест с
издаване на решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУЗЕСИФ.
Така е
възприето и в трайната практика на ВАС, според който заложените в бизнес плана
финансови показатели (приходна и разходна част), както и параметрите за
устойчива заетост, са индикатори за
изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и
непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата
помощ по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл са решение № 15687 от 17.12.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 8586/2020 г., I о.; решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11174/2019 г., ІV о.; решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г. на ВАС, ІV о. и
цитираните в него съдебни решения; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм.
дело № 7468/2019г., ІV о. и други.
В
действащата към момента на издаване на обжалвания акт редакция на Закона за
подпомагане на земеделските производители се разграничават случаите, в които
публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на
установяване на публично държавно вземане. Това е целенасочено законодателно
решение, ръководено от различния характер на неспазването на критериите за
допустимост, на ангажиментите или неизпълнение на други задължения на
получателите на безвъзмездна финансова помощ. Приложеният в случая чл. 27, ал.
7 от ЗПЗП ред е субсидиарен спрямо този по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тоест акт за
установяване на публично държавно вземане се издава само когато не са налице
основания по чл. 70, ал. 1, т. 1—9 от ЗУСЕСИФ, а в настоящия случай такова по
т. 7 е налице по отношение на две от констатираните обстоятелства. Цитираната
от ответника практика по Наредба № 29/11.08.2008 г. е неприложима в случая,
доколкото в Наредба № 30/11.08.2008 г. липсва регламентиран специален ред за контрол
и възстановяване на получено безвъзмездно финансиране.
От горното
следва, че по отношение на констатациите по т. І и ІІ е следвало да се приложи чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП с издаване на решение за финансова корекция, а не АУПДВ. При наличието
на ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му
и правните основания в различните хипотези, неспазването на тази регламентация
е съществено нарушение, засягащо законосъобразността на акта и съставляващо
основание за неговата отмяна в частите, засегнати от констатираната
незаконосъобразност.
За третото
констатирано нарушение, а именно липсата на активи, не са приведени
доказателства, които да оборват констатациите при проверката, че финансираните
активи не се намират в обекта. Във възраженията си в административното
производство и пред съда жалбоподателят твърди само причините, поради които
камината не се намира в обекта, а за активите „сейф за ценности“ и „маса голяма
овална“ твърдения няма. Задължението за използване на придобитите въз основа на одобрения проект
активи по предназначение жалбоподателят носи по т. 4.17 от Договора за
отпускане на финансова помощ, като в тази част изводите на административния
орган са правилни и законосъобразни, и при прилагане на т. 2 от Приложение към
раздел І от Правилата публичното вземане следва да бъде определено по размер, предвид
правомощията на съда да реши спора по същество по чл. 173, ал. 1 от АПК.
Съдът
намира, че от фактическа страна липсата на първите два актива е безспорно установена.
По описанието на актива „маса голяма овална“, дадено в обжалвания акт, а
именно, че същата е на стойност 329,16 лева, съдът не идентифицира такава маса
на такава стойност да е финансирана по договора с ДФЗ. Съгласно първоначално
подписаното приложение 1 към договора, така описана маса съществува, но
стойността й е 487,53 лева (л. 000018 от договора с приложенията). Впоследствие
списъкът на финансираните дейности и активи търпи промени, но не и стойността
на актива „маса голяма овална“, която остава 487,53 лева (л. 000029 – гръб от
анекс ІІ, л. 000037 – гръб от анекс ІІІ). Предвид това, съдът намира, че не
може безспорно да се приеме, че описаната в обжалвания акт като липсващ актив
маса голяма овална на стойност 329,16 лева е действително финансирана по
проекта.
При това
положение, доколкото липсата на финансирани по проекта активи е нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1
от Наредба № 30/11.08.2008 г., за което чл. 27, ал. 7 предвижда издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК (в случаите на неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение,
извън основанията по ал. 6, в тази част обжалваният акт е правилен и
законосъобразен. Относно размера на публичното вземане, изводите по т. ІІІ от
акта са правилни до размера на 3235,11 лева (70 % от 4621,58 лева, колкото е
общата стойност на активите изграждане на камина и сейф по договора за
отпускане на финансова помощ). Обжалваният акт следва да бъде изменен в този
смисъл.
При този
изход от производството, претенциите на двете страни за съдебно-деловодни
разноски следва да бъдат удовлетворени в пропорция 94,49 % за жалбоподателя и
5,51 % за ответника. При претендирани и доказани разноски в размер на
2 435 лева за жалбоподателя и 2 873,26 лева за ответника съгласно
представени списъци, на първия се следва сумата 2300,83 лева, а на втория –
158,32 лева. След компенсация, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя 2 142,51 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично
държавно вземане № 03/311/00754/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8617/02.06.2020 г.
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по т. І,
с която в тежест на Х. Й. К., действащ като едноличен търговец с фирма „Кукен –
Х. К.“ – с. А., общ. Д., обл. Варненска, ЕИК ****, на основание т. 30 от
приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от ПРСР 2007—2013 г., за неизпълнение на заложените в
бизнес плана по Договор № 03/311/00754 от 10.10.2014 г. приходи, квалифицирани
като неизпълнение по т. 4.12 и т. 4.18 от договора, е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58 674 лева.
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично
държавно вземане № 03/311/00754/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8617/02.06.2020 г.
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по т. ІІ,
с която в тежест на Х. Й. К., действащ като едноличен търговец с фирма „Кукен –
Х. К.“ – с. А., общ. Д., обл. Варненска, ЕИК ****, на основание т. 18 от
приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения
по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от ПРСР 2007—2013 г., за неизпълнение на заложената в бизнес плана по
Договор № 03/311/00754 от 10.10.2014 г. средно-списъчна заетост, квалифицирана
като неизпълнение по т. 4.12 и т. 4.18 от договора, е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева.
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 03/311/00754/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8617/02.06.2020 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по т. ІІІ, с която в
тежест на Х. Й. К., действащ като едноличен търговец с фирма „Кукен – Х. К.“ –
с. А., общ. Д., обл. Варненска, ЕИК ****, на основание т. 2 от приложение към
раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от ПРСР 2007—2013 г., за установена липса на активи „изграждане на камина“,
„сейф за ценности“ и „маса голяма овална“, финансирани по Договор №
03/311/00754 от 10.10.2014 г., квалифицирана като нарушение по т. 4.4 от
договора, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 3 245,57 лева, като във връзка с липсващи активи „изграждане
на камина“ и „сейф за ценности“, финансирани по Договор № 03/311/00754 от
10.10.2014 г. съответно с 4 398 лева и с 223,58 лева, представляваща
нарушение по т. 4.4 от договора, ОПРЕДЕЛЯ подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 3 235,11 (Три хиляди двеста тридесет
и пет цяло и единадесет ст.) лева.
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 03/311/00754/3/01/04/01,
изх. № 01-6500/8617/02.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в частта му по т. ІV, с която в тежест на Х. Й. К.,
действащ като едноличен търговец с фирма „Кукен – Х. К.“ – с. А., общ. Д., обл.
Варненска, ЕИК ****, е наложено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане, като ОПРЕДЕЛЯ окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ в размер на 3 235,11 (Три хиляди двеста тридесет и
пет цяло и единадесет ст.) лева
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Х. Й. К., действащ като едноличен
търговец с фирма „Кукен – Х. К.“ – с. А., общ. Д., обл. Варненска, ЕИК ****,
сумата 2 142,51 (Две хиляди сто четиридесет и две цяло и петдесет и една
ст.) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.