Решение по дело №239/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                                                               

                                                                                                    № 36

 

 

гр. Русе, 01.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, ІІ - ри състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря         ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА        като разгледа докладваното от         съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 239 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от В.Н.М. *** против Заповед № РД-01-536 от 10.03.2021 г., издадена от Заместник-кмет на Община Русе, оправомощен със Заповед № РД-01-3580 от 30.10.2020 г.

С оспорения административен акт е наредено на Т.Г.П. и на жалбоподателката В.Н.М., в качеството им на извършители, да премахнат незаконен строеж категория V (пета): „Жилищна сграда“, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.2.2402 по кадастралната карта на гр.Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Карлък“ № 6; определен е 90-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и при неспазването му е посочен ред за принудителното премахване на строежа.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, като се сочат и конкретни съображения по наведените отменителни основания.

Претенцията е оспорената заповед да бъде отменена.

Претендира се и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 25 от делото).

Ответната страна в производството – Заместник-кметът на Община Русе, чрез процесуален представител началник отдел ПНО Е. Т. – служител с висше юридическо образование и правоспособност, оспорва основателността на жалбата. Счита оспорения акт за законосъобразен, поради което моли да бъде оставена без уважение подадената срещу него жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение (л. л. 37 и 38 от делото).

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателката, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено следното: 

По фактите                                                                                                           

Видно от приобщената към делото административна преписка по издаване на оспорения в настоящото производство индивидуален административен акт, на 17.10.2019 г. по електронната поща на Община Русе постъпил сигнал, входиран под номер 91-599-197 в деловодството на общината, за незаконно построена жилищна сграда върху частен парцел на ул. „Карлък“ № 6, обитавана от Т.П.Г. и В.Н.М. (л. 43 от преписката).

По повод на сигнала е била образувана административна преписка. По преписката било установено, че имотът, в който се намирала посочената в сигнала незаконна жилищна сграда, е ПИ с идентификатор 63427.2.2402 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Карлък“ № 6. Същият е собственост на Община Русе и на И.А.В. В едноетажна полумасивна жилищна сграда, намираща се в имота и описана в АЧОС № 3379 от 08.03.2000 г., със Заповед № РД-01-1498 от 22.06.2017 г. на Кмета на Община Русе са били настанени лицето Т.Г.П. и членовете на семейството му (л. л. 40 – 42 от преписката).

При извършен съвместен оглед на място на посочения поземлен имот от служители в отдел КС и в ОП УОИ, било установено, че в североизточната част на имота, в непосредствена близост на едноетажната полумасивна жилищна сграда, описана в АЧОС № 3379 от 08.03.2000 г., съществува новопостроена жилищна сграда с размери 10,55 м. на 4,80 м., с височина – 4,20 м. до било, и навес пред входа й с размери 3,30 м./6,00 м., като за същата няма издадени строителни книжа (л. 39 от преписката).

Във връзка с установяване кой и кога е извършил изграждането на описания по-горе обект, от страна на жалбоподателката в настоящото производство била представена декларация, в която е посочила, че извършители на строежа са тя и съпругът й Т.Г.П., като строежът е бил извършен през 2014 г. (л. л. 22 и 23 от преписката).

По повод на образуваната административна преписка, на 15.01.2021 г. работна група от общински служители извършила проверка на строеж категория V (пета): „Жилищна сграда“, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.2.2402 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Карлък“ № 6.

При проверката се установило, че поземленият имот, върху който е извършен строежът, е собственост на Община Русе, съгласно АЧОС № 3379 от 08.03.2000 г. и Иван Асенов Вълканов, видно от Нотариален акт № 36, том II, рег. № 727, дело № 439/1972 г., издадено от РС - Русе, видно от копие от кадастралната карта с данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Като възложители по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ са посочени Община Русе и И. А. В.  

Като извършители на строежа са установени Т.Г.П. и В.Н.М., съгласно подадена от М. декларация, представена със Заявление вх. № 91-599-197#4 от 18.09.2020 г.  

Строежът е описан по следния начин:

„Жилищна сграда“, която се намира в ПИ с идентификатор 63427.2.2402 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Карлък“ № 6.

Обектът представлява едноетажна масивна сграда с размери 10,55/4,80 м., с височина 4,20 м. до билото. Покривът е дървен, двускатен, покрит с “Lindup” плоскости. Сградата е разположена на 1,80 м. от североизточната граница на имота и на 0,90 м. от уличната регулационна линия. Пред входната врата на сградата е изпълнен дървен навес с размери 3,30 м./6,00 м.

Обектът е захранен с ел. енергия и вода.

Строежът е V (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ.

Посочено е, че описаният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1 и чл.151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед на което за извършването му е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж.

При извършената проверка е констатирано, че за този строеж няма представени строителни книжа, като същият не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ.

Установени са нарушения на чл. 137, ал. 3  и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, предвид което е констатиран незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ.

Изрично е обсъдено, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че е изпълнен през 2014 г., видно от декларация на В.Н.М., представена със Заявление вх. № 91-599-197#4 от 18.09.2020г. 

За извършената проверка и установените факти и обстоятелства, и констатираните нарушения е съставен Констативен акт № НС-03 от 15.01.2021 г. (л. л. 14 - 17 от преписката). Констативният акт съдържа още окомерна скица на разположението на строежа в имота, както и снимков материал на обекта, от които също е видно, че строежът е изграден, ползва се, видно е и какво точно представлява, в какво се състои изграденото.

В констативния акт (КА) е посочено, че възражения по него могат да бъдат подавани до Община Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 6, в 7-дневен срок, считан от деня, следващ получаването на акта.

Констативният акт е изготвен в отсъствието на извършителите на строежа, като е посочено, че същият се съобщава по реда на § 4 от ДР на ЗУТ.

Екземпляр от констативния акт е поставен на 23.02.2021 г. чрез залепване на видно място на обекта и на определеното за това място в сградата на общината, при спазване на съответната процедура. Така направеното съобщаване на акта е удостоверено с подписа на три длъжностни лица (л. л. 8 и 9 от преписката).

По така съставения и връчен констативен акт не са постъпили възражения.

Въз основа на съставения констативен акт, на 10.03.2021 г. Заместник-кмет на общината, оправомощен със Заповед № РД-01-3580 от 30.10.2020 г., е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-536 (л. л. 1 - 3 от преписката), с която е наредено на Т.Г.П. и на жалбоподателката В.Н.М., в качеството им на извършители, да премахнат незаконен строеж категория V (пета): „Жилищна сграда“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2402 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Карлък“ № 6; определен е 90-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и при неспазването му е посочен ред за принудителното премахване на строежа.

Административният орган е изложил и мотиви, в които са обсъдени установените факти - че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; че е от пета категория; че е изпълнен без необходимите строителни книжа; че не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изтъкнати са и съображения за липсата на предпоставките за определяне на строежа като търпим - по § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, предвид времето на извършването му - изпълнен през 2014 г., видно от декларация на В.Н.М., представена със Заявление вх. № 91-599-197#4 от 18.09.2020г. Налице са предпоставките на хипотезата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – наличие на незаконен строеж пета категория, което е основание за издаване на заповед за премахване.   

Екземпляр от заповедта е получен лично от жалбоподателката на 22.03.2021г., видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка обратна разписка (л. 5 от преписката).

Жалба срещу заповедта е подадена по пощата чрез административния орган до АдмС – Русе на 05.04.2021 г., видно от клеймото върху представения по делото пощенски плик (л. 7 от делото).

По правото

Оспорването е направено от страна с надлежна процесуална легитимация – адресат на постановения акт, за който е налице правен интерес от оспорването. Обжалва се законосъобразността на индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл. 214, т. 3, във връзка с чл. 225а от ЗУТ. Жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок от съобщаване на акта. Ето защо производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В случая е налице строеж от пета категория съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Определената категория на строежа, разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и Заповед № РД-01-3580 от 05.12.2019 г., последната служебно известна и на съда, обосновават компетентността на заместник-кмета на общината за издаване на оспорения акт –материална и териториална, представляващ индивидуален административен акт по определението в чл. 214, т. 3 от ЗУТ, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ. Следва да се отбележи, че посочената в оспорения акт Заповед № РД-01-3580 на кмета на Община Русе, с която делегира правомощия на зам.кмета, е с дата 05.12.2019 г., а не както е посочено – 30.10.2020 г., което се установява и от документите, приложени по преписката. Това погрешно изписване на датата на заповедта за оправомащаване в оспорения ИАА обаче не е от съществените, което да доведе до отмяната му. 

Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, въз основа на изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната процедура - констативен акт.

За адресат на разпореденото с нея действие е посочено лице от кръга на визираните в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол на МРРБ. Според легалната дефиниция в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. на МРРБ, адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължението за премахване и се определя срок за доброволно изпълнение.

Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт, който е надлежно съобщен, при спазване на процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и е дадена възможност за подаване на възражения срещу него. Такива не са постъпили.

Не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че констативният акт е съставен в отсъствие на извършителите на строежа. Следва да бъде съобразено, че няма законово изискване констативният акт, с който се установява незаконно строителство, да се съставя в присъствие на извършителите на строежа. При издаването на акта са били спазени всички изисквания на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Същият е съставен от компетентни за това служители на общинската администрация – длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, които са извършили проверка, констатациите от която са били обективирани в констативния акт. Последният е надлежно връчен на заинтересуваните лица при спазване на процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, била е дадена възможност да се направят възражения по акта в 7-дневен срок от съобщаването му. По отношение на възраженията касателно връчването на акта на Т.Г.П., също установен като извършител на строежа, следва да се има предвид, че действително това лице също е адресат на процесната заповед, но то не е обжалвало същата в законоустановения срок. Независимо от това следва да се посочи, че констативният акт е бил съобщен и на двете лица, посочени като извършители на незаконния строеж, посредством поставяне на екземпляр от него на 23.02.2021 г. чрез залепване на видно място на обекта и на определеното за това място в сградата на общината, при спазване на съответната процедура по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

Оспорваната заповед съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.

По отношение на твърдението на жалбоподателя, че неправилно като незаконен е констатиран и „навес“, то същото не кореспондира с диспозитива на процесната заповед, съгласно който на премахване подлежи строеж категория V (пета): „Жилищна сграда“, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.2.2402 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Карлък“ № 6, а не изпълненият навес. Посочването на въпросния навес в мотивите на заповедта е извършено с оглед необходимостта от пълно и точно излагане на установените обстоятелства относно констатирания незаконен строеж. 

При издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Безспорно е по делото, че процесният строеж е бил изпълнен без необходимите строителни книжа.

За преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение е установяването именно на тези необорени факти.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в заповедта не е посочено в коя от хипотезите по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ попада установеният незаконен строеж. В случая както в констативния акт, така и в процесната заповед по ясен и недвусмислен начин е описано, че строежът е извършен без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, които са се изисквали за извършването му, доколкото същият не попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1 и чл.151, ал. 1 от ЗУТ.  

В мотивите на заповедта е изложено съображение, че строежът не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му.

В административната фаза на процедурата е установен точно периодът на строителство - през 2014 г., видно от декларация на В.Н.М., представена със Заявление вх. № 91-599-197#4 от 18.09.2020 г., т. е. при действието на ЗУТ, относими са правила и нормативи по този закон с оглед нормата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.

В процесния случай не е необходима преценка за друго отклонение от установените правила и нормативи, тъй като законодателят е въздигнал липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в самостоятелна хипотеза за определяне незаконност на строеж.

Неоснователен и недоказан се явява и доводът, че в имота са били извършени единствено строително-монтажни дейности с цел поддържане на обекта в изправност и подобряване на експлоатационната му годност, които по същество касаели извършване на преустройство в съществуващ обект. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в ПИ с идентификатор 63427.2.2402 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Карлък“ №6 е съществувала втора жилищна сграда, различна от посочената в акта за собственост. Видно от събраните по делото писмени доказателства, такава сграда не е отразена и при заснемането на имота за отразяването му в кадастралната карта. Освен това именно жалбоподателката е посочила в декларация пред административния орган, че процесното строителство е извършено през 2014 г.

Правилно и в съответствие с обективните факти по казуса, административният орган е изложил мотивите си относно неприложимостта на разпоредбите за търпимост на строежа, тъй като не е налице нито един от времевите периоди на строеж по изискванията по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тези изводи също са правилни.

Безспорно целта на ЗУТ, предвид приета нарочна глава в нормативния акт, Глава 21, озаглавена „Недопускане и отстраняване на незаконно строителство“, е да не се допуска съществуването на строежи, извършени в нарушение на законовите изисквания в т. ч. инвестиционното проектиране и строителство. Според настоящата съдебна инстанция в случая е спазена целта на закона, като липсва нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК. По отношение на твърдението на жалбоподателката, че строежът е бил необходим за задоволяване жилищните нужди на семейството й, следва да се посочи, че видно от наличната по приобщената към делото административна преписка настанителна заповед, жилищната нужда на семейството на Т.Г.П. е била удовлетворена по реда на Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост на ОбС - Русе. В случая не се доказа, че с разпоредителната част на оспорената заповед ще бъдат причинени вреди, явно несъразмерни с преследваната от закона цел – недопускане на незаконно строителство. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установиха основания за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По разноските

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан в производството по адм. дело № 239/2021 г., не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Н.М. *** против Заповед № РД-01-536 от 10.03.2021 г., издадена от Заместник-кмет на Община Русе.

ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община Русе сумата 100 (сто) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                  

 

                                                                     СЪДИЯ: