Решение по дело №1061/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260006
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630101061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260006 / 26.8.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.М.            

26.08.2020г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в следния състав:                 

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА 

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1061 по описа за 2020 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът С. А.Я. със съгласието на майката Д.Д.И. предявява срещу ответника А.П.Я. иск с посочено правно основание чл.150 от СК.

Поддържа, че ответникът е негов баща, но въпреки това до настоящия момент единствено майката се грижи за него, а баща му не се интересува, не дава никакви средства за месечната му издръжка.

Заявява, че решение по гр.дело № 720/2011г. на РС М. ответникът е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 70.00 лева, считано от 28.12.2011г. До момента тази сума е получавал от държавата, а ответникът не е заплащал никакви суми по месечната му издръжка.

Ищецът твърди, че са изменени обстоятелствата, при които е определена предишната издръжка, от когато са изминали почти девет години, изменени са цените на стоките и услугите, социално-икономическите условия в страната съществено са променени. Поддържа, че за учебната 2019/2020г. е бил ученик, в редовна форма на обучение, 8 клас на ПГТЕТ Христо Ботев гр.М., в която степен на обучение учебниците и учебните пособия се заплащат.

В същото време изменен е и размера на минималната издръжка, съобразно чл.142, ал.2 СК, считано от 01.01.2020г., когато е увеличен и размера на МРЗ за страната, като към момента този размер е 152.50 лева.

Ответникът не желае сам да увеличи размера на дължимата издръжка, като се оправдава, че не работи и не реализира доходи, а в същото време работи „на парче”. 

Моли съда да постанови решение, с което измени размера на определената по гр.дело № 720/2011г. издръжка, като осъди ответника да заплаща вместо по 70.00 лева, по 200.00 лева месечна издръжка, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и да присъди разноските по делото.

Приложени са към исковата си молба писмени доказателства и заявяват искания за допълнителни гласни доказателства.

По същество поддържа доводите си, изложени в исковата молба, като заявява, че са налице условията на закона за увеличаване на дължимата месечна издръжка, тъй като е налице трайна или съществена промяна в нуждите на претендиращия издръжка, както и във възможностите на задълженото лице.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът А.П.Я. xxx, не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявения иск. 

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени и гласни.

         СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:       

Страните са родители на непълнолетното дете С. А.Я., роден на xxxг. С решение от 18.05.2007г. по гр.дело № 916/2006г. по описа на РС М. упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца П. и С. са предоставени на майката Д.Д., както и местоживеене при нея, като бащата е осъден да заплаща на майката месечна издръжка за децата. С решение от 28.02.2012г. по гр.дело № 720/2011г. на РС М. е изменен размера на дължимата месечна издръжка, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка вместо по 40 лева, в размер на 70.00 лева за детето С., считано от 28.12.2011 година, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

 Към настоящия момент, почти девет години от постановяването на решението по горното дело, са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, при които е присъдена горната издръжка.

На първо място са налице изменения в нуждите на детето. С. А.Я. е ученик в VІІІ клас за учебната 2019/2020 година в ПГТЕ Христо Ботев гр.М.. Преминаването в следваща степен на обучение, средна образователна степен несъмнено води до увеличение на необходимостта от повече средства за учебни пособия и помагала, както и допълнителни пособия по учебните предмети, които се заплащат изцяло от родителите, както и всичко необходимо за дете на такава възраст, като дрехи, обувки, с оглед израстването и съзряването му, от храна и други ежедневни разходи, за посещения на извънкласни занимания и такива от културен характер, като напр. участие в екскурзии, рождени дни на приятели и съученици, които са от значение за социализацията на децата.   

В тази насока са и показанията на разпитаната свидетелка С. С. П., баба на детето, с която живеят в едно домакинство и същата има непосредствени наблюдения за нуждите на детето. Свидетелката обяснява, че детето всеки ден пътува до гр.М. за училище, живеят в с.Б., като сутрин ползва училищния автобус, а след обяд се прибира с обществен транспорт, автобус или влак до селото. Поддържа, че единствено майката е поела издръжката на детето от шест месечната му възраст, а бащата не дава никакви средства за издръжка, не купува дрехи или други необходими за детето неща за ежедневието, въобще не се интересува от него, не го търси, въпреки че живее в същото населено място и работи.

В същата насока са и показанията на свид.И.Д. Я., също близка родственица на детето, която твърди, че бащата не търси сина си, грижи за детето откакто се е родило полага майката, която изцяло е поела издръжката за него – за училище, за ежедневните разходи за транспорт и всичко останало за нуждите му – храна, дрехи и др.п.

Налага се извода, че нуждите на детето от средства за издръжка, с оглед израстването му, не само за храна и облекло, но така също и за допълнителни учебни помагала, за задоволяване на културни потребности, спорт, забавления и други странични занимания, с оглед изграждането му като личност, са се увеличили.

         От събраните доказателства за увеличените възможности на двамата родители да дават издръжка се установява следното:

         Както за майката, така и за бащата, няма ангажирани доказателства дали работят и какви месечни доходи реализират. Няма данни по делото за това да имат родителите задължения за издръжка към други лица от същия ред, както и някакво заболяване, което да води до намалена трудоспособност. Същите са физически и психически здрави и в това си състояние могат да реализират доходи в размер поне на минималната работна заплата за страната, която към настоящия момент е 610.00 лева. 

         Несъмнено за процесния период от присъждане на предишния размер на издръжката до настоящия момент, почти девет години, са настъпили съществени изменения в икономическата обстановка в страната, нараснали са цените на основните стоки и услуги, а следователно са се увеличили и разходите на домакинствата, увеличен е размерът на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2020г. същата е в размер на 610 лева месечно.

         Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

По силата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142, ал.1 и ал.2 в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която към момента е 610.00 лева или минималния размер на месечната издръжка към настоящия момент е 152.50 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че към деня на предявяване на иска безспорно е налице нарастване на нуждите на непълнолетното дете от повече средства за издръжка в сравнение с периода от присъждане на предишната издръжка преди девет години.

От гледище на съдебна практика, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, съгласно (т.5 от П 5 – 7 – Пл.ВС).

Двамата родители ще дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т.7 от П 5 – 70 – ПлВС).

Съдът намира, че в случая са налице условията за определяне издръжка в по-висок размер, тъй като са налице изменени обстоятелства по см. на чл.150 от СК – увеличени потребности на нуждаещото се от издръжка дете.

Като взе предвид възрастта на детето и несъмнената му нужда от повече средства за покриване на увеличените потребности и съобразявайки възможностите на родителите да дават издръжка съдът намира, че за задоволяването на тези потребности (без такива с луксозен характер) необходимият минимум за детето С. А.Я. съставлява 340.00 лева на месец, която сума обаче следва да се осигурява от двамата родители, като ответникът следва да участва със сумата от 185.00 лева, а майката ще покрива останалата част от необходимата месечна издръжка в размер на 155.00 лева до общо дължимата. Майката участва с квота в по-малък размер, тъй като последната като родител, при когото детето живее, упражнява и ежедневните и непосредствени грижи по неговото отглеждане, възпитание и духовно израстване.

По разбиране на този съдебен състав, така определения размер на месечната издръжка е съобразен както с най-необходимите нужди на детето, така и с възможностите на неговите родители и не би поставило под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.

Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 СК и в този смисъл ответникът би могъл в изпълнение на задължението си по чл.143, ал.2 СК да заплати вместо по 70.00 лева – по 185.00 лева месечно за издръжка на сина си С. А.Я., като останалата част от издръжката на детето ще се осигурява от неговата майка.

Ето защо и на основание гореизложеното размерът на присъдената по гр.д. №720/2011г. на РС–М. издръжка е наложително да бъде съответно увеличен, считано от деня на предявяване на иска до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване.

За разликата над уважения до заявения размер от 200.00 лева предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като в този си размер е необосновано завишен, не отговарящ на установения принцип за заплащане издръжка за покриване най-необходимите нужди на детето, а не такива от луксозен характер.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–М. сумата 165.60 лева държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а така също и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Съобразно с уважената част на иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски по делото в размер на 200.00 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложените мотиви, Районният съд

 

Р      Е      Ш      И :

 

На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д.№  720/2011 г. по описа на Районен съд–М., като:

ОСЪЖДА А.П.Я. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx ДА ЗАПЛАЩА на С. А.Я. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието на майката Д.Д.И. от с.с. ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 70.00 лева – по 185.00 лева месечна издръжка, считано от предявяване на иска, 11.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения до пълния заявен в размер от 200.00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.П.Я. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–М. дължимата държавна такса в размер на 165.60 лева за присъденото увеличение на издръжката, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.П.Я. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.И. ЕГН xxxxxxxxxx разноските по делото в размер на 200.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.242, ал.1 от ГПК, но същото може да се обжалва пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок, считано от деня на обявяването му – 30.08.2020г.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: