Присъда по дело №907/2018 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ

                            

ЯРП е предявила обвинение против С.Т.С. *** за престъпление по чл.215,ал.1 от НК и  по чл.345,ал.1 от НК.

В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвиненията против подсъдимия така както са по обвинителният акт. Изложената в акта фактическа обстановка намира за доказана от събраните  в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и счита ,че подсъдимият е  осъществил от обективна и субективна страна фактическите състави  на престъпленията по чл.215,ал.1 и чл.345,ал.1  от НК..Пледира на подсъдимия да се определи две години  година лишаване от свобода  за първото престъпление и девет месеца  лишаване от свобода за второто , като на основание чл.23,ал.1 от НК се определи  общо наказание две години лишаване от свобода. С оглед  чистото съдебно минало на подсъдимия се пледира  наказанието да бъде отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.

            Подсъдимият редовно призован, участва лично в с.з.Не се признава за виновен в извършването на инкриминираните деяния  и твърди ,че е невинен..В хода на съдебното следствие дава обяснения   по какъв начин , кога и в какво състояние е придобил инкриминирания автомобил.Твърди ,че  не е укривал  автомобила и не е знаел ,че същият е  бил обект на престъпление, както и не е установявал различия в регистрационните му  номера.

Защитата на подсъдимия пледира безалтернативно за оправдателна присъда, поради недокозаност на обвиненията.По отношение  на обвинението за вещно укривателство  се сочи ,че от  събрани  по делото гласни доказателства,  не се установяват действия на подсъдимия  насочени към укриване на  процесния автомобил, като в  тази връзка се прави подробен анализ на показанията на разпитаните  свидетели.Изтъква  се  ,че мястото ,  в което според прокурора подсъдимият  е укрил автомобила  се намира на главен път,където преминавал значителен трафик ,в същото  нямало помещения и по този начин  той  бил на показ  не само за минувачите , но и за  контролните органи.Следователно  твърдението  в обвинителния акт ,че подсъдимият е предполагал ,че процесния автомобил е придобит чрез кражба, както и че го е укрил е невярно.Излагат се  и доводи да   субективната несъставомерност на престъплението по чл.345,ал.1 от НК.В тази връзка се  иска оправдаване на подсъдимия по предявените  му обвинения.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:          

Свид.С.  С. *** бил собственик на  лек автомобил  „Фолксваген Голф 5 „ с рег. №  А 5128ММ  и номер на рама  ***. През месец декември 2014г. автомобилът му бил отнет  от неизвестно лице, за което било образувано  ДП № 02-1314/2014г. по описа на  02 РУ- МВР-Бургас за престъпление по чл.346,ал.1 от НК.

Подс.С.   бил собственик на автоморга , находяща се на   *** на *** в посока АМ Тракия..Същата представлявала  дворно място оградено с телена мрежа , с видимост от пътя към вътрешната част , където имало дървени рафтове  за поставяне на авточасти.

В  началото на  месец януари 2016г. подс.С. отишъл в гр.Бургас и се видял с лице ,което му предложило да закупи лек автомобил „Фолксавеген Голф“.За произхода му обяснил ,че е закупен на търг от Англия , бил със свален двигател, като му  показал и  снимки  на състоянието му, тъй като автомобила не бил наличен.

Подс.С. решил да придобие  автомобила и се уговорил  да му бъде докаран в ***.

В края на месец  януари , началото на месец февруари 2016г. на подс.С.  бил доставен автомобила , собственост на свид.С.. Същият бил  с изваден двигател и с деформации по предната част, както и с интервенция  на номера на  рамата,който в по- голямата си част бил заличен и видими били останали само  ограничителните знаци  на фирмата производител и част от буквите *** .На  автомобила били поставени и регистрационни табели  № Е004VNA. Въпреки това и липсата на  документи подс.С. решил да закупи автомобила и същият бил свален и оставен  пред  автоморгата   в близост до главния път.

В последствие  подс.С. отремонтирал   и ползвал автомобила.

На 23.10.2017г.  поради възникнала повреда  подс.С. закарал  автомобила за ремонт в автосервиз „Дрийм ауто“, находящ се в ***като на същия били поставени посочените регистрационни номера.

 Автомобила  останал в сервиза до 26.10.2017г., когато бил открит от органите на полицията .След извършване на оглед на местопроизшествие  той бил иззет.

В хода на досъдебното производство  е назначена и изготвена трасологическа експертиза от заключението ,на която се установява  ,че идентификационния номер на рамата на л.а.“Фолксваген Голф 5“ се намира в коша на двигателя , върху хоризонталната площадка на преден десен калник.ВЛ сочи ,че  истинският  идентификационен номер на рамата е  механически заличен, като видими са останали само  ограничителните знаци  на фирмата производител и част от буквите ***.В разпита си в хода на съдебното следствие ВЛ  заявява  ,че механичното заличаване е  видимо и за неспециалист.В заключението е посочено още ,че истинският идентификационен номер на рамата е ***, а съществуващият номер на двигател „***“ е истински/оригинален. Според ВЛ залепеният в долната  част на лявата средна греда на купето на автомобила типов стикер в черен цвят № **** е неистински.

 От заключението на  изготвената по делото техническа експертиза се установява ,че предоставените за изследване  регистрационни табели № Е004VNA, иззети от управлявания от подс.С.  л.а.“Фолксваген Голф 5 „представляват  неистински регистрационни табели за английско превозно средство.Същите били изработени  от пластмасов материал с имитирано  светлоотразително фолио, а знаците от обозначението на номера са изразани от черно  самозаляпващо се  фолио и са залепени върху табелите.

От заключението на  оценителната  автотехническа експертиза се установява  ,че средната  пазарна цена на  лек автомобил „Фолксваген Голф 5 „ **** e  8450 лв.

От приложената по делото справка за съдимост се установява  ,че подс.С. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за  установена  частично от обясненията на  подс.С. дадени в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.279 от НПК, от показанията на свидетелите С., В., А., П.,А., Г. и С. , дадени в хода на съдебното следствие , а за последните четирима и тези дадени на ДП и прочетени по реда на чл.281,ал.5 от НПК, от заключенията на изготвените  експертизи,от писмените и веществените  доказателствени средства-протоколите за  оглед на местопроизшествие и  приложените,  към тях фотоалбуми, от писмените  и веществени доказателства по делото.

Съдът възприе обясненията на подс. С., в частта им по отношение на твърденията му  ,че автомобила е закупен на 22.10.2015г. на търг в Англия ,че преди да придобие автомобила  е получил фактура за продажба на автомобил на английски език и талон  , че му е доставен  автомобила от снимките и   не е видял и разбрал ,че  номера на  рамата  е заличен и поставените регистрационни номера са неистински,  като непоследователни и противоречиви, и като цяло насочени към изграждането на защитна теза.

 Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия  ,че  автомобилът е закупен на 22.10.2015г. на търг в  Англия ,за което е получил и фактура за продажба на употребяван автомобил,тъй като видно от нея, договора е  сключен в Англия и като купувач е  вписано името на  подсъдимия и неговият адрес, което е обективно невъзможно, с оглед твърдението му ,че се е срещнал с продавача през месец  януари 2016г.Поради това съдът  счита ,че   този  документ не отразява  реално извършена продажба  на лек автомобил и  е съставен  в последствие  ,с  цел  да оправдае липсата  на документи за собственост.На същото основание  не следва да се приемат за достоверни и обясненията  му  дадени на ДП и прочетени по реда  на чл.279 от НПК ,че  е закупил автомобила  на 22.10.2015г. в гр.Бургас.

Съдът не приема за достоверни и  обясненията на подс.С.,че  при първоначалната си среща  с лицето „Иско“ е получил талон на автомобила. За да не ги кредитира съдът отчете ,че  в тази им част са вътрешно противоречиви, тъй като   в началото    подсъдимият твърди ,че  получил само фактурата ,а талона  не бил дошъл при него ,защото незнаел дали ще запали „Голфа“, а по надолу твърди обратното ,че „Иско“ му  дал договор и талон.Съдът не кредитира  обясненията на подсъдимият ,че му е доставен лекият автомобил от снимките  и не е видял и   и разбрал ,че  номера на  рамата  е заличен и поставените регистрационни номера са неистински.

От представените  от подсъдимия 3 бр. фотоснимки   с изображения на лек автомобил „Фолксваген Голф“  и номер на рама  ,се установява ,че това е различен от доставения му  автомобил.Това е така , тъй като на първо място   автомобила от  фотоснимките е различна  модификация- GOLF GT TDI, а автомобила ,собственост на свид.С. е  модификация 2,0 TDI 4motion., като това обстоятелство  не би убягнало от вниманието на   човек ,чийто бизнес е търговия с авточасти.

 На следващо място не е налице и съответствие на номерата  на  рамите на автомобилите/ на фотоснимката номера на рамата е ***,а идентификационен номер на автомобила на свид.С. е ***/ /      и типовия стикер, залепен в долната  част на лявата средна греда на купето на автомобила ,който  подс.С. твърди ,че  видял.Следва да се има предвид също,че номера на рамата  се намира на видно място и е бил механично заличен , което  е видно с просто око.Именно поради тези обстоятелства и факта ,че  в е получил автомобила без документи за произход и регистрация, която притежава всяко  превозно средство , на него му е станало известно  при докарването му ,че  е предмет на кражба.

Съдът не възприема като достоверни и обясненията на подс.С. ,че е поставил двигателя на автомобила повече от година по- късно и е го отремонтирал шест месеца преди да бъде  иззета, защото се опровергават от приложената по делото справка от  АИС „Пътна карта“, от която се установява ,че  трафичните камери са регистрирали  движение на автомобила в периода от 26.10.2016г. до  14.03.2017г. в различни части страната.

В същото време съдът кредитира обясненията на подсъдимия С.  досежно обстоятелствата, че същия  има *** в с*** и ,че в началото на месец  януари 2016г.се е срещнал  с лице в гр.Бургас , което му предложило да закупи лек автомобил.Кредитира  обясненията му  ,че това лице му е предоставило фотоснимки  на  лек автомобил „Фолксваген Голф“ и  няколко дни по- късно му е доставен лек автомобил.Кредитира обясненията му ,че двигателя е бил изваден и по предната част  на автомобила  имало деформации.Кредитира обясненията му  ,че процесния автомобил е бил оставен пред автоморгата му и в последствие той го отремонтирал и закарал в автосервиза, където е бил открит от контролните органи.

По отношение на тези обстоятелства обясненията на  подс.С.  се  подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели и кореспондират с протоколите за оглед на местопроизшествие, от които се установява ,че  автомобила е без предна маска и  с пребоядисан преден капак.

Съдът приема като обективни  свидетелските показания на св. С., В., А., П.,А., Г. и С. ,които като цяло  очертават безпротиворечиво фактологията изложена по-горе  и не намери основание да подложи на съмнение тяхната достоверност.

Съдът възприема изцяло и заключенията на приетите по делото траселогическа, техническа и оценителна автотехническа експертизи, тъй като тези заключения в пълнота отговарят на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и правдивост.

При така  възприетата фактическа обстановка съдът намира ,че събраните доказателства не дават основание да се направи извод подс.С. да е укрил автомобила , извършвайки  престъплението „вещно укривателство“ за което му е повдигнато  обвинение в настоящия процес.

От своя страна, за да е съставомерно деянието от обективна страна е необходимо извършителят на престъплението по чл. 215 НК да е укрил (доколкото такова е възведеното в случая от представителя на ЯРП обвинение) предмета на посегателството, като в случая за укриването следва да се считат тези действия или дейност свързани с поставяне на вещта на такова място   или положение ,че нейното откриване е затруднено.

Изхождайки от събраните и  обсъдени по-горе в настоящото производство доказателствени материали съдът намира, че този съществен изискуем елемент от обективната страна на престъплението остана недоказан в настоящото производство.

На първо място  като инкриминиран  период на извършване на престъплението по чл.215 ,ал.1 от НК  прокурорът е посочил   в обвинителният акт ,че  е на неустановен ден на 2015г.  до  26.10.2017г.По делото обаче не е налично нито едно  доказателство,че процесният автомобил през 2015г. ,някога е  предаван по какъвто  и да е начин във фактическата власт на подс.С..Що се отнася до периода от 23.10.2017г. до 26.10.2017г., за който също е била ангажирана отговорността на подс.С. по делото е безспорно установено  ,че инкриминираната вещ е била в сервиз Дрийм ауто“, находящ се в *** поради  което няма как да се приеме  твърдението на прокурора  ,че в този период е укрита  в имота му в ***.

По отношение на другия инкриминиран период, по делото също не са събраха безспорни и категорични доказателства  процесния автомобил да е бил укрит от подс.С..Нещо повече   от постановление за обявяване на издирване от 22.03.2017г., съставено  от разследващ орган/ лист. 55 от ДП/ се установява ,че на 17.03.2017г. в имота на подс.С. *** е извършено претърсване ,но  автомобилът собственост на свид.С. не е открит.Къде е било  местонахождението му  към него  момент обаче, по делото не е установено.Също така ,от  приложената справка от АИС „Пътна карта“е видно  ,че  в периода от 26.10.2016г. до  14.03.2017г.,. на конкретни дати, в различно часово време  и място   трафичните камери са регистрирали  движение на  този автомобил .Т.е. по това време той  не се е намирал в автоморгата, посочена  в обвинителният акт като място, в което   бил укрит.

Относно мястото на извършване на престъплението , следва да се  посочи ,че по делото   по  никакъв начин  не е доказано   процесния автомобил  да е бил в ***  на подс.С.,***.Никой от разпитаните  в хода на съдебното  следствие  свидетели не депозира показания в тази насока.Обясненията на подс.С. и показанията на свид.А.,че лекия автомобил е бил оставен пред *** до главния път,но не и в нея, не се опровергават от други събрани доказателства по делото ,а се подкрепят от показанията на свид.Г. и С., дадени на ДП и прочетени  по реда на чл.281,ал.5 от НПК в които заявяват ,че са го видели паркиран именно  на това място. Според съда   действията на подс. С. не осъществяват изпълнителното деяние укриване, защото  оставянето на автомобила в определен период от време пред частния  му  имот , намиращ се  до *** ,с интензивен трафик и видим  за  всеки , не затруднява по никакъв начин откриването  му  при оглед от неговия собственик или органите на  властта.Поради това съдът намира ,че по делото  не се установи  лекия автомобил да е бил укрит   в инкриминирания период и място, като  всяко  твърдение в обратния смисъл е предположение, на което е недопустимо да почива един законосъобразно постановен съдебен акт.

Същевременно ,предвид установените фактически положения съдът  счита ,че подс.С. е осъществил състава на престъплението по чл.215,ал.1 от НК при форма на изпълнителното деяние –придобил.В случая , след докарването на  автомобила  в *** подс.С. е разбрал ,че той е обект на кражба,предвид заличения инфирикационен номер и липсата на документи за собственост, но не предприел каквито и да е действия по връщането  на собственика му, или по  сигнализиране на полицията с ясното намерение да ползва вещта.

Независимо от това  , съдът не призна подс.С.  за виновен, защото в тази  част не е направено искане от прокурора за изменение на обвинението по реда на чл.287 ,ал.1 от НК, а  обвинителният акт не съдържа  факти и обстоятелства  за изпълнителното деяние. В случая в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е употребил израза „На  неустановен ден на 2015г. този автомобил попада във владението на  подс.С. ***.Така изложеното обаче  не внася никаква яснота кога точно и по какъв начин  е извършено изпълнителното деяние по чл.215  от НК.Това са съставомерни факти , които  следва да са посочени  в обвинителния акт по делото.Съдът няма процесуална възможност да премине към новото обвинение, което счита, че е налице, щом като за обосноваване на същото се включват нови факти , по които подсъдимият не се е защитил.Ето защо  съдът не призна  подс.С. за виновен  по това обвинение.

 

По  отношение на обвинението по чл.345,ал.1 от НК.

 

Съвкупната преценка на доказателствения материал установява извършеното  от подс.С. престъпление , изразяващо се  в това ,че на 23.10.2017г. в гр.Ямбол, по  ул.“*** до автосервиз „Дрийм ауто“ при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ с индификационен номер *** си е служил с  табела с  рег. №  E004VNA неиздадена от съответните органи.

От обективнна страна  обект на престъплението са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, регистрацията на пътните превозни средства и организацията на движението. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие "служи" с табела, неиздадена от съответните органи.

По  делото не е  спорно ,че на инкриминираната дата подс.С. е  управлявал процесния автомобил,с поставена  табела  с рег. № с  рег. №  E004VNA.Назначената по делото техническа  експертиза безспорно  установява  ,че  регистрационните табели  №  E004VNA  били неистински  контролни  знаци и неиздадени от  компетентните  държавни органи.Управлението на автомобила с  нея безспорно  представляват „служане“ по смисъла на чл.345,ал.1 от НК

От субективна страна престъплението е извършено умишлено.Подсъдимият по изложените по- горе мотиви е съзнавал ,че поставената на автомобила табела е неистинска, но въпреки това е  предприел управлението му.Същият е  съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.

 

Предвид изложеното, съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по  чл.345 ал.1 пр.2 от НК, призна го за виновен и на основание чл.78а ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание.

 

За да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК съдът призна, че конкретното престъпление е извършено умишлено; за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от петстотин до хиляда лева; деецът не представлява голяма обществена опасност (не е осъждан); целите на наказанието могат да се постигнат по този начин и че по отношение на подсъдимия досега не е прилаган този институт; от престъплението не са настъпили имуществени вреди.

 

По размера на наказанието:

 

Размерът на глобата съдът определи, като взе предвид:  ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца , предвид чистото му съдебно минало, както и че дава обяснения,които водят до разкриване на обективната истина.

Отегчаващи вината обстоятелства - няма.

Размерът на глобата съдът определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства – 1000 лева.

Съдът постанови  веществените доказателства по делото-предна и задна регистрационна табела с № E004VNA; бял лист с надпис „Лео Експрес“; 1 зелена сламка с дължина 8 сантиметра; 1 бр. тампон обтривка от ръчна спирачка; 1 бр. тампон обтривка от волана; 1 бр. тампон обтривка от скоростния лост; Синя латексова ръкавица; Дезодорант „Nivea Men Invisible“ с жълт стикер, залепен на него с надпис „33 % гратис“; Черна ръкавица - стъргалка за лед, с бяло стъргало и надпис „Bridgestone“;   като вещи без стойност да бъдат унищожени.

На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подс.С. да заплати  направени по делото разноски в размер на 54,25 лв. / разходи по техническата  експертиза/ в приход на Републиканския  бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и сумата от  56,02 лв. пътни разноски за свид.С.  в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Тъй като подс.С. беше оправдан по обвинението по чл.215,ал.1 от НК в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.4 от НПК, разноските по това обвинение за изготвяне на  трасологическа и оценителна експертиза, следва  да останат за сметка на органа ,който ги е направил.

По тези съображение съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: