Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../11.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
53 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 9302/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумите
по изпълнителен лист от
03.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - Варна,
както следва: сумата 85,10 лева, представляваща
една трета от общата сума от 255,29 лева – главница за незаплатени
ползвани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2011 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 21,67 лева, представляваща една трета от общата сума от 65 лева
- разноски по делото, като посочените вземания са прехвърлени от страна на „***“
ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ в полза на „***“ ООД с Договор за
прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. и от „***“ ООД на „***.“ ЕООД с
Договор за цесия от 30.05.2019 г., всички суми - предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело №*** по описа на ЧСИ Д.С.-С., рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, поради изтекла погасителна
давност.
По твърдения в исковата молба, съгласно
Изпълнителен лист от 03.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - Варна
във основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,***– наследодател на ищцата е осъден да заплати на „***“
ЕАД следните суми: 255,29 лева – за предоставени далекосъобщителни услуги,
ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. /датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на
задължението, както и 65 лева – разноски по делото. Заявява се, че починалото
лице***има трима наследници, един от които е ищцата, както и че вземанията по
изпълнителния лист са цедирани, както следва: по
Договор за цесия от 21.12.2017 г. от „***“ ЕАД на „***“ ООД и по Договор за
цесия от 30.05.2019 г. от „***“ ООД на „***.“ ЕООД. Твърди се, че по повод на
посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ
***, рег. № *** на ***, като задълженията на ищцата са погасени по давност, изтекла
в периода от издаване на изпълнителния лист – 03.01.2012 г. до образуване на
изпълнителното дело – на 18.11.2019 г.
В открито съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Претендира
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, като не се спори, че е издаден
изпълнителен лист за процесните суми и че за събиране
на последните е образувано изпълнително дело №*** по
описа на ЧСИ ***., рег. № *** на ***. Твърди се, че до постановяване на
Тълкувателно решение № *** г. по описа на ***, ***, давност по време на
изпълнителния процес не е текла, поради което такава би могла да започне да
тече едва от момента на приемане на цитираното тълкувателно решение. Посочва,
че новото тълкувателно решение се явява последващ
тълкувателен акт спрямо ППВС № *** г., поради което няма обратно действие.
Твърди, че по образуваното изпълнително
дело №*** по описа на *** е поискано извършването на изпълнителни
действия срещу длъжника.
В открито съдебно заседание
ответникът не се представлява. В писмено становище се иска отхвърляне на
исковата претенция, както и присъждане на разноски за производството.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
За основателността на предявения иск
е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: наличието на твърдените правопогасяващи
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, и в частност наличието на
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на
настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения
давностен срок; че е носител на процесните
задължения като наследник на длъжника по изпълнителния лист.
По делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК, е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните, че: срещу наследодателя на ищцата -***е издаден Изпълнителен лист от
03.01.2012 г. по ч.гр.д. №***г.
по описа на Районен съд - Варна във основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на „***“ ЕАД на следните суми: 255,29 лева – за
предоставени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от
04.11.2011 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение / до окончателното изплащане на задължението, както и 65 лева –
разноски по делото; че въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.С.-С., рег. № ***, с взискател
„***.“ ЕООД.
От Удостоверение за наследници изх. №
*** се установява, че ищцата е наследник на починалото лице ***, наред с още две лица.
Видно от
Покана за доброволно изпълнение до ищцата, претендираните
от същата парични задължения са в размер на една трета от общото задължение на
нейния наследодател по процесния изпълнителен лист.
Основният спорен момент в
производството е правен и той се свежда до въпроса дали образуваното от
ответника срещу ищеца изпълнително дело е прекъснало погасителната давност за процесните вземания.
Съдът намира, че отговорът на този
въпрос е отрицателен поради следното:
Видно от материалите по изисканото и
приобщено изпълнително производство №*** по описа на ***., същото е образувано въз основа на
издадения срещу наследодателя на ищцата Изпълнителен лист от 03.01.2012 г. по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд -
Варна. От служебно извършената справка съдът установи, че така
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника е влязла в сила
на 14.12.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години. Съдът приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК следва да бъде приравнена на влязло в сила съдебно решение, поради
което и установените с нея вземания се погасяват с петгодишна давност.
По делото не е спорно, че до
18.11.2019 г., когато е образувано горепосоченото изпълнително дело срещу наследодателя
на ищцата, срещу същия не са предприемани каквито и да било други изпълнителни
действия. Следва да се отбележи, че липсват представени доказателства в този
смисъл, няма и наведени такива твърдения. Ето защо, съдът намира, че може да се
направи обоснован извод, че процесните вземания,
предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г. по описа на ***,
са погасени по давност, считано от *** г. /с изтичането на 5 години от влизане
в сила на заповедта/. През този период не са предприемани никакви действия
срещу длъжника, водещи до прекъсване на давността.
В тази връзка, не могат да бъдат
споделени вижданията на ответника, че давност не е текла по време на
изпълнителния процес до постановяване на Тълкувателно решение № ** г. по описа
на ВКС, ОСГТК, тъй като до този момент е било приложимо ППВС № *** г., като
след постановяване на това тълкувателно решение с молба по изп.
д. №*** по описа на ***. е поискано извършването на изпълнителни действия,
поради което и давността е прекъсната. Такова едно възражение би било
релевантно, но само при положение, че срещу ищцата е било образувано
изпълнително производство преди изтичането на петгодишната давност на
вземанията. Такова изпълнително дело обаче не е било налично, поради което и
само на това основание възраженията на ответника съдът намира за неоснователни.
По изложените съображения, съдът
приема, че предявеният иск е основателен /процесните
вземания са погасени по давност/, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид изхода на спора, разноски в
настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива, както следва:
50 лева – платена държавна такса и 360 лева с ДДС –адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат присъдени в полза на ищцата в цялост, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумите по Изпълнителен лист от *** г., издаден по ч.гр.д. №***г. по описа на
Районен съд - ***, както следва: сумата 85,10 лева, представляваща една трета от общата
сума от 255,29 лева – главница за незаплатени ползвани
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2011 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 21,67 лева, представляваща една трета от общата сума от 65 лева
- разноски по делото, като посочените вземания са прехвърлени от страна на „***“
/с предишно наименование „***/ в полза на „***“ ***с Договор за прехвърляне на
вземания от 21.12.2017 г. и от „*** на „Ю.“ *** с Договор за цесия от
30.05.2019 г., всички суми - предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело №*** по описа на ***., рег. № ***
на ***, с район на действие Окръжен съд - ***, поради изтекла погасителна
давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 410 (четиристотин и десет) лева – разноски за производството, от които: 50 (петдесет) лева – платена държавна
такса и 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: