№ 481
гр. Шумен, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630100112 по описа за 2023 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр.
София, ***, срещу Т. М. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, ап. 14, с
посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 11037,24 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 11037,24
лева, представляваща 6321,61 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № ********** от 09.04.2020г./сключен между
ответника и ищцов цедент „ТиБиАй Банк“ ЕАД/; 3493,81 лева договорна
лихва, за периода 10.07.2021г. – 15.03.2024г., 1221,82 лева лихва за забава, за
периода от 11.07.2021г. до 26.10.2022г. и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението/26.10.2022г./ до окончателното плащане.
За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал
издаване на заповед за изпълнение. Срещу заповедта по ЧГД № 2307/2022г.,
ответникът възразил, в законния срок. Поради изложеното ищецът
претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания
и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че не е
подписвал процесния договор, сумата по него, не му е преведена, вземания по
него не са прехвърляни на ищеца, евентуално цесията няма действие, по
отношение на него. Отделно твърди нищожност на договорни клаузи, поради
противоречие с добрите нрави, неравноправност и счита договора за
потребителски кредит недействителен, поради неспазване изискванията,
посочени в чл. 22 от ЗПК. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители /в писмени молби/, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
частично неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 09.04.2020г. цедент на ищеца/Ти Би Ай Банк ЕАД/ и ответницата
сключили договор за потребителски кредит, според който предоставил
сумата от 6376,74 лева. Уговорено било връщането , за срок от 45 месеца /до
15.03.2024г./, с падеж 15-то число и размер на вноската по кредита от 299,55
лева, включваща главница и лихва в размер на 46% годишно, при ГПР от
49,19%, и обща дължима сума по кредита от 13479,74 лева, от които
договорна лихва за целия период от 7103 лева. Уговорената сума била
усвоена на датата на договора, за рефинансиране на задължение към същия
кредитор. Според заключението на вещото лице по ССЕ размера на
непогасената главница по договора е 6321,61 лева, размера на законната
лихва върху нея за периода, от 13.07.2022г., до предявяване на заявлението по
чл. 410 ГПК/26.10.2022г./ е 186,14 лева, непогасената договорна лихва до
13.07.2022г. е 4988,08 лева, лихвата за забава до 13.07.2022г. е 182,04 лева, а
до датата на съдебното заседание 780,84 лева. Вземанията по договора били
прехвърлени на ищеца с анекс към договор за цесия, на 25.11.2021г.. Както
уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и изявленията за
предсрочна изискуемост, не са връчвани на длъжника, преди 10.02.2023г.,
когато е получил препис от исковата молба. Заявлението по ЧГД №
2307/2022г. постъпило в ШРС на 26.10.2022г..
2
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи –
наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор),
задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и
размера ѝ; предоставянето на заетата сума.
Посочените, не са налице, в настоящия случай – Уговорките от чл. 9.1,
за договорна лихва в размер на 46% и чл. 10 за ГПР от 49,19%, са нищожни
поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД,
първата и заобикаляща разпоредбите на закона за потребителския кредит,
втората – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката
добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват
общоприети правила, на които е придадено правно значение, при
действителността на сделките. При възмездните, то, най-често се свързва, с
принципите на справедливост и производният му, за еквивалентност на
престациите. Уговорените възнаграждения по процесния договор, само
поради размера си, са в противоречие и с двата, налагайки заплащане такова
за ползване на чужди средства надхвърлящо ползваната сума, 7103 лева
договорна лихва, 6376,74 лева заетата сума. Както правилно се посочва в
молбите съществува свобода на договарянето, но ответника не е получил пред
договорна информация, а и тази свобода е ограничена винаги от действието
на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за
недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се
стигнало при заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл.
11, ал. 1, т. 10 и 11, регламентира съдържанието на договора за потребителски
кредит, по отношение ГПР и условията за издължаване на кредита, като по
отношение на първия, не е достатъчно запис, за стойността му и общата
дължима сума от потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид
допускания при изчисляване на ГПР, определяне на общата дължима сума,
условията за издължаване на кредита и последователността на разпределение
на вноските, между различните непогасени суми. Само това е достатъчно за
този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне
изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и са
нищожни, а поради посоченото несъответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11,
договора е недействителен.
3
Поради това и според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да
получи само чистата стойност на кредита, в случая 6076,74 лева, за която
исковете са основателни, при отчитане на плащането, в размер на 300 лева.
Върху нея може да се присъди законна лихва от 26.10.2022г. – дата на
постъпване заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС, като в останалата им част,
предявените, се отхвърлят, до общия предявен размер от 11037,24 лева, за
сумата от 244,87 лева главница, 3493,81 лева договорна лихва и 1221,82 лева
лихви за забава.
Останалите ответни възражения са неоснователни. Цесията, предвид
това, че уведомление за нея се съдържа в исковата молба, има действие по
отношение на него. Аналогично е положението и с обявяването на предсрочна
изискуемост. Обективните и предпоставки са били налични и преди
прехвърляне на вземането, но изявление в тази насока е получено от
длъжника, след предявяване на иска, което изключва основателност на
претенцията за лихва за забава, до тогава, от дата, на която и двете
коментирани изявления не са достигали до него. Не събрани каквито и да е
доказателства, в подкрепа на ответното твърдение, че не е страна по
процесния договор.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 490,89 лева разноски в производството, съразмерно уважената част от
исковете, от общо извършени, в размер на 891,61 лева, от които 441,61
държавна такса, 300 лева възнаграждение за вещо лице и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Т. М. Д., ЕГН :
**********, с адрес – ***, ап. 14, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес
за призоваване – гр. София, ***, срещу нея съществува вземане, за сумата от
6076,74 лева, представляваща главница, по договор за потребителски кредит
№ ********** от 09.04.2020г., в едно със законната лихва върху главницата
от 26.10.2022г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за
4
призоваване – гр. София, ***, срещу Т. М. Д., ЕГН : **********, с адрес –
***, ап. 14, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 244,87 лева главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 09.04.2020г.; 3493,81 лева
договорна лихва за периода 10.07.2021г. – 15.03.2024г., 1221,82 лева лихва за
забава, за периода от 11.07.2021г. до 26.10.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. М. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, ап. 14, да заплати
на “***” ЕАД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр. София, ***, сумата от
490,89 лева разноски в производството, съразмерно уважената част от
исковете, в настоящото производство и по ЧГД № 2307/2022г., по описа на
ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5