№ 23443
гр. София, 28.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110146794 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „----“ ЕАД срещу Л. Т. И., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
суми, както следва: сумата от 676,40 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., с аб.№ ..., сумата от 16,24 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение през периода от 1.10.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва
върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, сумата от 130,90 лв. – мораторна лихва върху първата
главница за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022г., и сумата от 4,21 лв. – мораторна
лихва върху втората главница за периода от 31.01.2019г. до 23.12.2022г.
В исковата молба ищецът излага, че ответницата в качеството си на собственик
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
процесния имот, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е
доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно Общите условия от 2016г. е
платима месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
1
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената
на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради
забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане
на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния
си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва количеството
потребление да възлиза на начислената от ищеца цена, за което излага подробно
обосновани доводи. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
От страна на третото лице-помагач на ищеца „...“ ЕООД е постъпило становище,
че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно
нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил
правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Възраженията на ответницата за недопустимост на предявените искове поради
наличието на издадена и влязла в сила заповед за изпълнение за процесните вземания
са неоснователни. В тази връзка съдът съобразява, че видно от изисканите от СРС, 157
с-в, книжа по ч.гр.д.№ 3211/2023г., действително се установява наличието на по-рано
образувано заповедно производство по подадено от „----“ ЕАД срещу ответницата
заявление по чл. 410 ГПК за вземанията за главници и лихви предмет и на настоящото
производство, но издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила, а е обезсилена с
определение от 4.05.2023г. на СРС, 157 с-в, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е
върната исковата молба, обективираща предявените от заявителя искове по чл. 422, ал.
1 ГПК. При тези данни, противно на твърденията на ответницата, не е налице съдебно
изпълнително основание за вземанията, поради което липсва пречка за предявяването
им по исков ред и сезиращите съда осъдителни искове са допустими, респ. подлежат
на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за
вземането за цена на топлинна енергия:
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
2
неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на
потреблението.
На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно
правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява,
че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент ... в гр. ..., се намира в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа,
като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... Не се спори и от
приети като писмени доказателства Договор за продажба на държавен недвижим имот
от 1.08.1970г., удостоверение за наследници на Т.П.И. и Нотариален акт № .., том II,
рег.№ .., нот.дело № 326/2010г. на нотариус И.Д., се установява, че ответницата е
собственик на процесния имот, вкл. през исковия период, като е придобила
3
собствеността на същия на основание наследствено правоприемство от
приобретателите на имота .. и .. и по силата на договор за дарение от 5.05.2010г.,
сключен с другия техен наследник ... Представена е и молба-декларация от
16.03.2009г., с която ответницата е отправила искане до ищцовото дружество
партидата за имота да бъде заведена на нейно име като титуляр, декларирайки, че
ползва имота за жилищни нужди. Не се твърди и не са представени доказателства за
това след придобиване на собствеността ответницата да се е разпоредила с имота,
прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица,
напротив, подадената от нея молба-декларация сочи, че именно тя е и ползвател и в
това си качество изрично е изразила воля да потребява доставената от ищеца топлинна
енергия.
Следователно, доколкото от обсъдените доказателства се установи, че
ответницата е собственик на процесния имот, необременен с вещно право на ползване
в рамките на исковия период, и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно
цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, тя се явява потребител на топлинна
енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за
продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата
фактически е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава
правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с
принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без
значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица
по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между
трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).
По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на
топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за
които не се спори, че са спазени законоустановените изисквания за надлежното им
одобрение от компетентния регулаторен орган и последваща публикация в по един
централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не представя доказателства
да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия
следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което
съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с
уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което
предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по
4
същото.
За установяване обстоятелствата по доставката на топлинна енергия и
количеството потребление през исковия период по делото са събрани писмени
доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен
дял от предишен отоплителен сезон; формуляри за главен отчет; фактури и
изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни
сезони), както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизa.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно
кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по
местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово
разпределение на същата, възложено на „...“ ЕООД. Съгласно изводите по
експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и
остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно
счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите
правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.). Потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената
сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната
станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано
съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.
Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от
оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно
отчитане на потреблението. Съобразно установеното от вещото лице за процесния
имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано
потребление по три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване (БГВ).
От експертното заключение се установява също, че съобразно чл. 155, ал. 1 ЗЕ
дължимите за доставената топлинна енергия суми са ежемесечно начислявани по
прогнозна консумация, като в края на отоплителния сезон е изготвена изравнителна
сметка от избраната фирма за топлинно счетоводство въз основа отчетеното
действително потребление по показанията на монтираните в имота измервателни
уреди. Така, определените по прогнозен дял суми, коригирани с резултатите от
изравняването, отразяват дължимата от потребителя цена, доколкото последната е
формирана за установеното реално количество потребена топлоенергия. По делото
липсват доказателства за това ответницата да е упражнила правото си да поиска
5
преработване на изравнителните сметки след получаването им от упълномощения за
сградата представител, нито да е предявила рекламационни претенции относно
отчетеното количество и качеството на потребената топлоенергия съобразно
предвидената за това възможност в Общите условия и в определените за
упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че разпределението на
топлинната енергия е извършено по отразения от ескперта начин при спазване на
нормативните изисквания.
Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на
топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден
имот в рамките на исковия период, поради което за ответницата е възникнало
задължение за заплащане на цената.
При съобразяване на установения ред за отчитане и заплащане на топлинната
енергия размерът на задължението на ответницата за цена на потреблението през
исковия период следва да се формира от общата стойност на прогнозното количество
по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с резултата от изравняването. По
данни на съдебно-техническата експертиза, потвърдени и от приетата съдебно-
счетоводна експертиза, начислената (фактурирана месечно) за периода от м.05.2019г.
до м.04.2021г. по прогнозен дял топлинна енергия за процесния имот общо по всички
компоненти е на стойност 976,67 лв., като издадените за този период изравнителни
сметки са с общ резултат от изравняването 124,47 лв. – сума за получаване от абоната.
Следователно дължимата от ответницата цена на доставената топлинна енергия за
имота през исковия период е в размер на разликата от прогнозно начислената стойност
на потребление и сумата за получаване съобразно резултата от изравняването или
852,20 лв., която сума отразява действителното задължение на потребителя,
определено за реален разход на топлоенергия.
При доказателствена тежест за ответницата същата не ангажира доказателства
да е заплатила стойността на доставената през процесния период топлинна енергия в
доказания размер на потребление, нито съдебно-счетоводната експертиза констатира
дългът да е погасен чрез плащане. Следователно искът с предмет вземането за цена на
топлинна енергия е основателен и съобразно диспозитивното начало на исковия
процес следва да се уважи за претендирания размер от 676,40 лв. Като последица от
уважаването на иска в полза на ищеца се следва и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 22.08.2023г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането за мораторна лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016г. при забава
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва само при просрочие на
задълженията за заплащане стойността на реално потребеното количество топлинна
6
енергия за съответния отчетен период, обективирана в издадената обща фактура, които
съгласно чл. 33, ал. 2 са платими в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който
се отнасят. В случая обаче отчитането на средствата за дялово разпределение,
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общи фактури за включените в
исковия период отоплителни сезони е настъпило след предвидения в Общите условия
45-дневен срок за плащане (фактурите датират от 31.07.2020г. и 31.07.2021г.), поради
което при липса на възможност да се приложи уговореното съгласно визираните
клаузи и по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД за поставяне на ответницата в забава е необходима
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Поради това, в
приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване, съдът приема, че
ответницата не е изпаднала в забава преди завеждане на делото и не дължи мораторна
лихва. При този извод акцесорният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По главния и акцесорен иск с предмет вземанията, претендирани за услугата
дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В чл. 22, ал. 2 от Общите условия от
2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача
(топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания търговец, като същата обичайно се формира от няколко
компонента – цена за обслужване и обработване на партида, цена за обслужване и
отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер за топла вода, и цена за
обслужване и отчитане на апартаментен топломер.
В случая по делото се установи, че през исковия период дяловото разпределение
на доставената за топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от „...“
ЕООД по възлагане от ищеца съгласно сключен между двете дружества договор.
Вземането за цената на тази услуга в отношенията с потребителя е възникнало в полза
на топлопреносното дружество, което съгласно Общите условия се е задължило срещу
възнаграждение да предостави услугата самостоятелно или чрез трето лице-
изпълнител. Съдът определя стойността на услугата дялово разпределение за исковия
период на основание чл. 162 ГПК, като приема на база данни и от съдебно-
счетоводната експертиза същата да възлиза на начислената от ищеца сума по
издадените за този период фактури в общ размер от 16,24 лв., който ответницата не
оспорва.
7
Доколкото в Общите условия от 2016г. не е установен срок за плащане на цената
на услугата дялово разпределение, следва да се приеме, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че
длъжникът изпада в забава след покана, за отправяне на каквато в случая обаче
ищецът не ангажира доказателства. Поради това искът за мораторна лихва върху
цената на тази услуга подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът претендира и доказва сторени
разноски за държавна такса в размер от 50 лв., за депозити за възнаграждение на
вещите лица в размер от 660 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лв. (определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото), или общо 810 лв., от които по съразмерност следва да му се
присъдят 677,80 лв. Ответницата не претендира разноски, поради което такива не
следва да й се присъждат.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., да заплати на „----“ ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ... по искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 676,40 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода от 1.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., с аб.
№ ..., и сумата от 16,24 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение през периода от 1.10.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.08.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „----“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ... срещу Л. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 130,90 лв. – мораторна лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 23.12.2022г., и за сумата от
4,21 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за
периода от 31.01.2019г. до 23.12.2022г.
ОСЪЖДА Л. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., да заплати на „----“ ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 677,80 лв. – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „...“
8
ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9