Р Е Ш Е Н И № 166
гр.Кюстендил, 19.09.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Михаил
Крушовски, като разгледа докладваното
от
съдия Стойчева
КАНД № 167
по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С.Н.С. ***, чрез пълномощника
си адв. А.Г. ***, е подал касационна жалба срещу решение № 164 от 04.06.2023г.
на Районен съд – Кюстендил по АНД № 1313/2022г., с което е изменено Наказателно постановление № 22-1139-001376/18.07.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Кюстендил.
Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение
на материалния закон - отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, както и на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Отрича се правомощието на въззивния съд за
изменение на правната квалификация на деянието. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за
отмяна на наказателното постановление. Иска
се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, чрез юрк Г.Б., представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното
решение за правилно.
Административният съд, извършвайки преценка на
доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания
съдебен акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с
право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по
реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се
приема за неоснователна.
Предмет на въззивно обжалване
е Наказателно постановление № 22-1139-001376/18.07.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на касатора С.Н.С. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 800,00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 6 месеца, на осн. чл.182,ал.5 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От фактическата страна
на спора е установено, че на
14.01.2022г., в 23,08 часа, с техническо
средство за измерване – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „SITRAFFIC
ERS 400“ е
заснето движение на лек автомобил марка „Ауди А4 олроуд куатро“ с рег.
№ Х****КС, в с. Багренци в посока гр. Дупница, по ВП 2-62, км. 4+730, със скорост от 86 км/ч при
ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч. АНО е приел наказуема скорост от 83
км/ч, както и че деянието е извършено при условията на системност - в
едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К, № 4239345 и ЕФ серия К, №
4597777, съответно на 22.01.2021г. и на 28.05.2021г.
За деянието е съставен АУАН №
АД132097 от 31.05.2022г. след подаване на 12.05.2022г. на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от С.
Николов С. в качеството му на собственик на процесния
автомобил, в която същият декларира, че лично го е управлявал на 14.01.202г. в 23,08 часа. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и му е връчен на 23.06.2022г., като в него се съдържат фактически обстоятелства и предявено
обвинение, идентични с тези в НП.
В съдебното производство по оспорване на НП, са приети следните доказателствени средства:
снимка №
11512, посредством която се установяват времето и мястото, вкл. с географски
координати, на
извършване на нарушението; видът, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил;
измерената скорост на движение, разрешената скорост и наказуемата скорост; вида, местоположението и режима на
работа на техническото средство; Протокол от проверка № 30-СГ-ИСИС/02.09.2021г. с данни за извършена проверка
за техническа годност на стационарна видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „SITRAFFIC
ERS 400“ ; Протокол от 11.04.2016г. за извършено
обучение на служителите на МВР; копия от ЕФ серия К, № 4239345 и ЕФ серия К, №
4597777, вкл. с данни за влизането им в сила.
Съдът е разпитал актосъставителя, който сочи, че нарушението е установено с
АТСС.
При така установените факти по делото, съдът е
приел, че нарушението е установено и заснето с техническо
средство за контрол на скоростта, което е годно за експлоатация, и е доказано
от представената
снимка, но е формирал извод за неправилна квалификация на деянието
като системно, като предвид събраните данни за влизане в сила на цитираните в
НП електронни фишове, е установил повторност на администативното нарушение, с
оглед на което е изменил НП, като е преквалифицирал деянието по чл.182, ал.4
вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП и е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 800,00лв. Отречени са като неоснователни
доводите на нарушителя за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН и за нарушения в процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от
жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на
оспореното решение, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и
на осн. чл.221,
ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Поддържаните в жалбата
касационни
основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК са
неоснователни. Оспореният съдебен
акт е мотивиран, а съдът е изпълнил
задълженията
си по чл.13 и чл.107 от НПК за установяване на
обективната истина. Изложените правни изводи за липса на процесуални
нарушения и по съществото на спора за доказаност на
административно нарушение, извършено
при условията на повторност, са в съответствие със
събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби.
Основният
довод на касатора за неправилност на
обжалваното решение, респективно за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление е, че актът за установяване на административно
нарушение е издаден след изтичане на тримесечния давностен срок, визиран в чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна
норма регламентира, че не се образува административно-наказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Касаторът твърди, че доколкото се касае за
административно нарушение, извършването на което е установено посредством
система за видеоконтрол в отсъствието на контролен орган, то началният момент,
от който следва да се брои тримесечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, е този на заснемане на нарушението.
Касационната инстанция намира този довод
за неоснователен и изцяло споделя аргументите, изложени от решаващия съд
в обжалваното решение. Съобразявайки, че деянието е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, правилно
въззивната инстанция е приела, че нарушителят е станал известен /открит по терминология на закона/ в
деня, когато е подписана декларацията по
чл.188, ал.1 от ЗДвП от собственика на автомобила. В хипотезите на видеозаснемане
на нарушението, на административно - наказващия
орган е известно само моторното превозно средство, с което е извършено същото,
но не и водачът който го управлява.
Самоличността на нарушителят може да се установи едва след попълване на
декларация по чл. 188 от ЗДвП. С оглед на факта, че лицето, управлявало
автомобила, към момента на заснемане с АТСС, може да е различно от собственика, в специалния ЗДвП е предвидена надлежна процедура за установяване на конкретния нарушител. В
относимата за случая разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Способът за реализиране на визираното законово право на собственика на МПС, е чрез подписване на
декларация. Същият е приложим и в
случаите когато за административното нарушение се издава наказателно
постановление, независимо, че изричната регламентация в чл.189, ал.5 от ЗДвП касае
хипотезите на административно наказване чрез издаване на електронен фиш.
Горният извод се свързва със спецификата на способа за установяване на деянието
чрез заснемането му с АТСС, т.е. в отсъствие на
контролен орган, което е пречка за установяване на водача непосредствено
в момента на извършване на нарушението. Допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното, са липсата на законова възможност за анулиране на съставен вече АУАН след подаване на
декларация от собственика, подобна на тази по чл.189, ал.5 от ЗДвП, както и забраната за издаване на електронен фиш в
отделни хипотези на нарушения от същия вид, която забрана е въведена само с
оглед вида на предвидените наказания, напр. когато наред с глобата се налага и
наказание „лишаване от право да се управлява МПС / арг. от
чл.189, ал.4 от ЗДвП/, независимо, че деянието е установено чрез същия способ на заснемане.
От
изложеното следва, че АНО е процедирал правилно като е установил нарушителя въз
основа на декларацията на собственика на ППС. Последната е подписана на 12.05.2022г. с данни за това, че лично деклараторът, който
е и собственик на процесния автомобил, го
е управлявал на датата и в часа на деянието, заснето с АТСС. Следователно
авторството на деянието, по аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, е установено за първи път на датата
на попълване на декларацията - 12.05.2022г., поради което от тази дата, на
която е открит нарушителят, следва да се брои тримесечният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Към датата на
съставяне на АУАН на 31.05.2022г. давностният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не е изтекъл, както правилно е приел районният
съд с оспореното решение. Следва, че при издаване на НП не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, а наведените от
касатора твърдения в обратен смисъл, са неоснователни.
Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя, че с приемането за начален момент от
който да тече срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, на момента на
подписване на декларацията на собственика на автомобила с данни за водача, се
признава незаконосъобразна практика за продължаване на императивно установени давностни
срокове и че това разрешение е в
противоречие с целта на закона. Налагането на административно наказание е
строго формален процес, който изисква по безспорен и категоричен начин да бъде
установено кой е нарушителят. При
нарушения от категорията на това, за което е ангажирана отговорността на
касатора, няма друг начин извършителят да бъде установен по безспорен и
несъмнен начин освен чрез изискване от собственика на автомобила да декларира
кой е управлявал същия. Едва от този момент следва да се приеме за открит
нарушителят, а коректив за незаконосъобразното удължаване на срока за
съставяне на АУАН от страна на АНО, представлява
предвиденият от законодателя едногодишен
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от извършване на нарушението.
На
следващо място във връзка с наведените от касатора оплаквания, следва да се
посочи, че неизпълнението на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН при съставяне на АУАН, не съставлява
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. В
случая, съставеният акт е връчен на нарушителя, с което е обезпечено
надлежно правото му да се защити.
По съществото на спора, касационният съд счита за обосновани от преценката на доказателствените средства, мотивите на въззивната инстанция за доказаност на административно нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Безспорно е, че деянието е заснето с техническо средство, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, надлежното доказателствено средство за
установяване на нарушението от обективна страна, е изготвената снимка. Същата,
като веществено доказателствено средство, съдържа предвидените в закона
реквизити, които сочат на движение в населено място със скорост, чиято стойност
надвишава с над 31 км/ч разрешената такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е.
доказва обективните признаци на
съставомерното нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за което законодателят е
предвидил административно наказание
глоба в размер на 400,00лв. Събраните служебно от съда доказателства за
извършване на нарушения от същия вид, установят наличието на квалифициращия
признак за повторност по см. на т.33 на §6 от ДР на ЗДвП, респ. не доказват системно превишаване на
разрешената скорост, както неправилно е приел АНО в издаденото НП. С оглед на
горната констатация, районният съд надлежно е реализирал правомощието си да
преквалифицира деянието като без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение / арг.
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС/, изменяйки оспореното НП.
С оглед на изложеното, касационния съд счита обжалваното решение за правилно и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК го оставя в сила.
Предвид неоснователността на касационната жалба, касаторът няма право на деловодни разноски.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 164 от 04.06.2023г. на
Районен съд – Кюстендил, постановено
по АНД № 1313/2022год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.