РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора
ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното
от съдия РАЙЧЕВА
КАН дело № 72 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Н.
Р. *** чрез адвокат-защитник от АК-Плевен против
решение № 949 от 16.12.2019 г., постановено по АНД № 1784/2019 г. по описа на РС
- Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-1085-002036 от
02.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-Русе за налагане на административни наказания – глоба в
размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на
касационния жалбоподател за извършено от него нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение, издадено в
противоречие с материалния закон. Изтъква съображения в подкрепа на
оплакванията си, които конкретизира с липса на индивидуализацията на
техническото средство за измерване на скоростта и неспазване на процедурата по
чл.188 ЗДвП и по чл.40 ЗАНН. Направено е искане касационният съд да отмени
решението и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното
постановление, алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по жалбата не изразява
становище по съществото й.
Прокурорът от РОП счита, че жалбата е
неоснователна, тъй като при постановяване на решението не са допуснати нарушения
и не са налице основания за отмяна на съдебния акт.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
След анализ и преценка на ангажираните
по делото писмени и гласни доказателства, Русенският районен съд приема, че на 17.06.2018 г. в гр.Русе, чрез автоматизирано
техническо устройство –стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, бил заснет лек автомобил „*****“
с рег.№*****, движещ се със скорост 107,67 км/ч, с което превишил разрешената
от закона скорост за движение в населено място с 58 км/ч. След установяване на
собственика на автомобила, данните за пребиваването му в чужбина и попълване на
декларация от ползвателя-сега касационен жалбоподател, бил съставен АУАН, въз
основа на който е издадено и наказателно постановление. Постановен е извод, че
в производството по установяване на административното нарушение и по налагане
на наказание, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдени са възраженията
на наказаното лице във връзка с индивидуализацията на техническото средство, с
което е установено нарушението, както и във връзка с нарушение на процедурата
по чл.188 ЗДвП. Възраженията са отхвърлени с логични и обосновани изводи.
Изследвана е относимата по случая нормативна уредба в т.ч. индивидуализацията
на наложените наказания. При тези мотиви, районният съд изцяло потвърждава
обжалваното пред него НП.
Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд, поради което не е
необходимо да бъдат преповторени.
Наведените в касационната жалба
оплаквания за неправилност на съдебния акт са идентични с изложените в жалбата
против наказателното постановление. Неоснователни са възраженията за липса на индивидуализация
в НП на техническото средство, заснело движението на автомобила на
инкриминираната дата, което сочело на невъзможност да бъде извършена проверка
за техническата му годност. В обстоятелствената част на потвърденото НП изрично
се съдържа препратка към съставения АУАН, в който изрично идентификационния
номер на видео-радарната система. Именно за това средство за измерване по
делото е представен протокол за последваща проверка от 05.12.2017 г. и същият
идентификационен номер се съдържа в снимковия материал.
Неоснователи са и възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения. Преди всичко те се отнасят за
действия в административната фаза на производството, като не се сочат
конкретните пороци на съдебния акт на въззивната инстанция. Правилно районният
съд приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, т.е. такива, които да са ограничили правото
на защита на наказаното лице. Ясно и непротиворечиво в нормата на чл.188, ал.1,
изр.1 ЗДвП законодателят сочи, че лицето, на което е предоставено МПС е от
кръга на административнонаказателните отговорни лица. При безспорните данни, че
санкционираното лице е излязло от България с автомобил „***“, рег.№****** през
ГКПП“Дунав мост“ на инкриминираната дата, 40 минути след заснемане скоростта на
движението на същият този автомобил, писменото му изявление, че той е
управлявал това МПС същия, са достатъчни да се установи авторството на
деянието. Още повече, че в административната фаза на производството са
предприети всички мерки за установяване собственика на автомобила, за когото
полицейските органи по постоянния му адрес дават сведение за отсъствието му от
страната.
Не е налице порок на съдебното
решение и във връзка с наведения довод за незаконосъобразност на НП поради
нарушение на изискванията на чл.40 ЗАНН. На 08.05.2019 г., чрез органите на РУ
Левски при ОД на МВР-Плевен, на наказаното лице е връчена покана по чл.40, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН, последният е бил съставен след едноседмичния срок за
явяване – на 22.05.2019 г., а на дата 06.06.2019 г. АУАН му е връчен след
подписване от негова страна. Тези
данни не очертават нарушение на изискванията по чл.40 ЗАНН.
За пълнота на изложението в тази му
част, настоящият състав счита, че е приложима нормата на чл. на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и въведената с нея презумпция (за разлика от
административно наказателните производство по други специални закони), че
редовно съставения акт за установяване на нарушение се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. В рамките на съдебното оспорване, касационният
жалбоподател не е успял да обори констатациите на контролните органи и
описаната от тях фактическа обстановка.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установява наличието на
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 949
от 16.12.2019 г., постановено по АНД № 1784/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-002036 от
02.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.