Мотиви
към присъда по НОХД № 2414 / 2017г. по описа
на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ
И СТРАНИ
Окръжна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Н.Р.М. за това, че на 07.11.2016г. в гр.К., обл.П.,
на ул.„Х. Д.“ при управляване на моторно превозно средство - мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р 6” с per. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал.1
от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“,чл.
21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „ А” в населено място
50км/ч“ , като се е движел със скорост от 67,09 км/ч, като по непредпазливост
е причинил смъртта на В. И. А. ЕГН ********** -престъпление
по чл. 343 ал.1 б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Производството
протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. Счита, че
престъплението е извършено от подсъдимия виновно при форма на небрежност като
непредпазлива вина. По отношение на индивидуализиране
на наказанието предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода
при условията на чл.54 от НК около четири години лишаване
от свобода, което да се редуцира с 1/3 по правилата на чл.58а ал.1 от НК.
Представителят на държавното обвинение счита, че на подсъдимия следва да се
наложи наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК в размер, не по-малък от размера на наказанието лишаване от свобода. Счита,
че няма пречка да се приложи института на чл.66 от НК и не се налага
наказанието лишаване от свобода подс.М. да изтърпи
реално.
В
хода на производството
наследниците на починалата пострадала В. И. А. – нейните низходящи – синът
й И.Д.А. и дъщеря й М.Д.В. са конституирани като частни
обвинители. Те, лично и представлявани от повереника
им, пледират за осъждане на подсъдимия чрез налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода в размер, предложен от прокурора, като подсъдимият се лиши
от правоуправление за срок от пет години.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия не оспорва фактическата
обстановка, предвид и протеклото производство по чл.371 т.2 от НПК, но
акцентира на налачието на съпричиняване
от страна на пострадалата, изтъква извършени
от нея две нарушения по ЗдвП, намиращи се в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Не счита, че подсъдимият е недисциплиниран водач на
МПС, при все, че е наказван през годините, но е и професионален шофьор, чиито
служебни обязаности са свързани с непрестанно
управление на превозни средства и това му поведение не се отличава с
деятелност, надхвърляща обичайно санкционираните водачи на МПС. Самият деец
също е пострадал след ПТП, съдействал е винаги и напълно в хода на
производството, има добри характеристични данни и счита, че наказанието следва
да се опреледи по чл.55 от НК, като наказанието лишаване
от свобода се отложи условно за изтърпяване по чл.66 от НК. Изразява становище,
че в размера на основаното наказание, следва да се определи и наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
ПОДСЪДИМИЯТ
се признава за виновен, съжалява
за стореното, поддържа становището на
защитника си по същество. Той призна изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт и се съгласи да
не се събират
доказателства за тях.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното от фактическа
и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият Н.Р.М. с ЕГН **********, роден на ***г***, с адрес за
призоваване: гр. А., обл. П., кв. “Д. В.”, ул. “К.” №*
***, неосъждан, работещ като ** ** във фирма С. ЕООД, с основно образование.
М. притежава свидетелство за управление на МПС №***1,
издадено от ОДМВР гр.П. на 16.02.2009г. и е правоспособен водач на моторно
превозно средство с категории „А“, „В“, “С“,„Д“, „ВЕ“, „СЕ“, „ДЕ“.
Той притежавал моторно превозно средство - мотоциклет
“Ямаха ИЗФ Р 6” с per. № ***, което спадало към категория „А“, тъй като имало двигател с работен
обем над 50 куб.см. и с конструктивна максимална скорост по- висока от 45км/ч.
Категорията на водача М. съответствала на управлявания от него мотоциклет.
На 07.11.2016г. около 17.00 ч. подс.М.,
управлявайки мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р6” с per. № ***, отишъл в гр.К. обл. П.на
гости в дома на своята приятелка - свид. Х. К.. След
около един час решил да се прибере в дома си, находящ
се в гр.А., поради което около 18.00ч. на 07.11.2016г.
М. напуснал жилището на приятелката си и привел в
движение мотоциклета “Ямаха ИЗФ Р 6”с per. №***, като го управлявал по пътното платно на ул. „Х.
Г.Д.“ в гр.К., в посока от запад на изток, със скорост около 67,09 км/ч.
Времето било сухо, а пътната настилка била асфалтова, без дупки и неравности.
Видимостта била намалена, предвид обстоятелството, че се смрачавало, като
движението се осъществявало на изкуствена светлина. Имало включено улично осветление,
а и мотоциклетът се движел с включени светлини и тъй като пътният участък бил
прав и открит, М. имал дължина на осветената зона пред мотоциклета около 70м -
80м при включени къси светлини и около 150м при движение с включени дълги
светлини.
В същото време пострадалата В.И.А. на 84 години била
на южния тротоар на ул “Х. Г. Д.“ до № * и решила да
пресече пътното платно, което било с ширина 7,2 м. Пешеходката В.А., която се
намирала извън опасната зона за спиране на мотоциклета от 58,88м. при скорост
на движение от 67,09км/ч, стъпила на платното и предприела пресичане с бавен
ход в посока от юг на север, от дясно на ляво пред мотоциклета. Подс.М. имал възможност да възприемеА.,
обаче не бил концентриран върху управлението и съсредоточен върху пътната
обстановка и не забелязал своевременно пресичащата възрастна жена, която се
намирала в осветената от фаровете зона пред мотоциклета, с което нарушил
нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП.
Наред с това подсъдимият М. продължил да управлява
мотоциклета със скорост около 67,09 км/ч., независимо, че за пътно-превозно
средство от категория „А” в населено място е забранено превишаването на скорост
50 км/ч. Тази забраната изисквала повишено внимание от страна на водача при
избиране скоростта на движение, с което подсъдимият не се съобразил и продължил
да се движи с превишена скорост, нарушавайки повелята на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
М. имал техническа възможност да забележи пешеходната
в момента, в който последната предприела пресичане на платното, тъй като същата
попадала в осветената зона от фаровете на мотоциклета, но не реагирал в този
момент, а едва когато пешеходкатаА. се намирала на
разстояние от 40,45м. от управлявания от него мотоциклет, но предвид скоростта му
на движение - 67,09 км/ч, опасната зона за спиране била 58,88м. Наближавайки
пешеходната, от отстояние 40,45м. М. реагирал като
задействал спирачната система на мотоциклета, но дължината на опасната зона за
спиране на мотоциклета била 58,88м., поради което след 2,31 сек, последвал
удар, който бил непредотвратим от разполагаемото отстояние,
което водачът имал от мястото, където се намирал в момента на възприемането на
опасността - навлизането на пешеходката на платното за движение до мястото на
удара със избраната от него превишена скорост. Ударът на мотоциклета попаднал в
лявата страна на тялото наА., което било отхвърлено
напред и паднало на пътното платно, където се образувало кърваво петно.
Мотоциклетът, управляван от подсъдимия, паднал върху асфалта, като оставил
следи от задирване и спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествието. Скоростта на мотоциклета в момента на сблъсъка
била около 48,88 км/ч.
Ударът настъпил на платното за движение на ул.“Х.Г. Д.“
до № * в гр.К., в дясната /южната/ пътна лента, в конфликтната точка, която
приблизително се намирала по дължина / западно/ около 4,20м -4,30м от
ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина / южно/ на около 4,60м - 5м
от ориентира, приет в протокола за оглед, като ориентир е точка между пътното
платно и северния тротоар, която се намирала на разстояние 0,57м южно от първия
бетонен стълб за улично осветление, разположен след кръстовището на ул “Х. Г. Д.“ и ул “В. Л.“ в
посока запад и намиращ се на северния тротоар на ул. „Х. Г. Д.“.
В резултат на удара на пострадалатаА.
били причинени множество травматични увреждания: разкъсване на перикарда, разкъсване на хилуса
на левия бял дроб, разкъсване на паренхима на левия
бял дроб, частично разкъсване на хилуса на десния бял
дроб, кръв в гръдната клетка 1900мл., кръв в коремницата
200мл, руптура на слезка,
счупване на базата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни покривки; счупване
на лява мишница; счупване на ребра вляво и вдясно по 4 фрактурни
линии, счупване на таза вляво; кръвонасядания и
охлузвания по крайниците; бледост на вътрешните
органи.
Последиците от описания инцидент били възприети от
множество свидетели, намиращи се по това време в района на местопроизшествието –
Н. У., Д. С., Д. Д., Х. С., Х. К., Б. М., Ш. Ч., Г. Л., В. П., Й. П.. Част от тях
- Г. Л., Ш. Ч. Х. К., Б. М. и В. П. последователно между 18:18:36ч.
и 18:35:44ч. позвънили на националния спешен телефон 112, за да съобщят за
случилото се. Веднага след това на място пристигнал екип от полицейски служители към сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР гр. П., състоящ се от свидетелите Г. Х. и П. Д.,
както и полицейски автопатрул при 01 РУ П., в чийто
състав бил свидетелят П. А.. Служителите на реда запазили местопроизшествието и
бил извършен оглед /л.13-16/, при който като веществено доказателство бил иззет
мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р 6” с per. №***, ведно с контактен ключ за него.
Пострадалата В.А. била откарана от екипа на ЦСМП по
спешност до шокова зала на УМБАЛ „Св. Г.”***, където била приета по спешност в
крайно тежко общо състояние, в травматичен шок след ПТП, в резултат на което в
21,03ч. на 07.11.2016г. настъпила смъртта й.
Пострадалата В.И.А. ЕГН ********** е родена на *** г.
Към датата на инкриминираното деяние — 07.11.2016г. била вдовица, като съпругът
й Д. И.А. бил починал на 10.06.2004г. Родителите на пострадалата били починали
преди нея. Преди смъртта сиА. имала две деца - свид. М.Д.В. и свид. И.Д.А.
/удостоверението за наследници на л.141/. ПострадалатаА.
живеела в гр.К., обл. П., ул.„В. Л. № *.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по
делото доказателствени материали:
От показанията на всички свидетели
по делото, дадени в хода на досъдебното производство. Процесът в съдебна фаза
протече по специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият призна всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинитения акт и се съгласи, той и защитникът му, да не се
събират доказателства за тях.
Същевременно съдът прецени и с определение обяви на страните, че няма да събира
такива доказателства, тъй като събраните в хода на досъдебното производство
подкрепят самопризнанието на подсъдимия и са събрани при спазване процесуалния
ред в НПК.
Свидетелските показания са в логическа последователност, непротиворечиви
помежду си, обективни, и в съвкупност с писмените доказателства и експертизите,
подкрепят изявлението на подсъдимия относно признаването на всички факти по
обстоятелствената част на обвинителния акт. Те водят на безспорна установеност
на гореизложената фактическа обстановка. Т.е. самопризнанието на подсъдимия не
е изолирано, а напротив подкрепено от ангажираните способи за доказване в
настоящото наказателно производство.
Свидетелите не са преки очевидци на инцидента, но непосредствено след
настъпване на ПТП са се отзовали на местопроизшествието и са сигнализирали за
случая /посочени по-горе/, възприели са състоянието както на пострадалата, така
и на подсъдимия, на место е пристигнал екип на полицията, както и на спешна
помощ. Всички свидетели разказват фактите, така както са ги възприели и
съобразно субективните си възможности. Установява се, че пострадалата е
възрастна жена, както и че обичайният й ход на придвижване бил бавен, за което
са разпитани както нейните близки, така и личният й лекар.
Фактите по делото се установяват и
от всички писмени доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, както и протоколите от извършени
процесуално-следствени действия, които непосредствено се ползват от съда в
производството по Глава 27 от НПК – уведомление за започнато досъдебно производство,
протоколи за разпити, протокол за оглед на местопроизшествие, справки от АИС
„БДС“, медицинска документация, удостоверение за наследници, справка от
Централа база – КАТ за регистрация на МПС, справка за нарушител по ЗДвП,
справка от Районен център 112 гр. К., протокол за оглед на ВД, разпечатки от цевтър 112, схема на пътен участък, Заповед за задържане на
лице по ЗМВР, характеристична справка, справка съдимост.
За изясняване на обективната истина по делото допринасят и приобщените
веществени доказателства – СД от запис на тел.112 и мотоциклет Ямаха ИЗФ Р6 с рег.№***
с контактен ключ.
Съдът напълно кредитира заключенията, на които се е позовал и
представителят на държавното обвинение в обвинителния акт, а именно – съдебно
медицинската експертиза относно установените увреждания на пострадалата и
причината за смъртта от медицинска гледна точка, химическите изследвания за
липсата на алкохол, на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза.
Видно от заключението на извършената в хода на
досъдебното производство химическа експертиза /л. 113-114 ДП/, в кръвта на подс. М. не се доказало наличие на алкохол.
Видно от заключението на вещото лице по извършената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп
/л.67-71 ДП/ при огледа и аутопсията върху трупа на В.А. се
установило: разкъсване на перикарда, разкъсване на хилуса на левия бял дроб, разкъсване на паренхима
на левия бял дроб, частично разкъсване на хилуса на
десния бял дроб, кръв в гръдната клетка 1900мл., кръв в коремницата
200мл, руптура на слезка,
счупване на базата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни покривки; счупване
на лява мишница; счупване на ребра вляво и вдясно по 4 фрактурни
линии, счупване на таза вляво; кръвонасядания и охлузвания
по крайниците; бледост на вътрешните органи.
Смъртта се дължала на острата кръвозагуба - 1900 мл.
кръв в гръдната кухина /1100мл.-в лявата гръдна половина и 800мл.в дясна
половина/, вследствие на разкъсване на перикарда и
разкъсването на хилуса и паренхима
на левия бял дроб.
Описаните травматични уреждания са били причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и с голяма сила
и е възможно да са получени при ПТП - пешеходец, блъснат от мотор.
Съдът кредитира извода на вещото лице, че смъртта наА. се намира в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното пътно транспортно произшествие.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза / л.74-108 ДП / експертите са
достигнали до следните изводи: ударът между мотоциклета ,Ямаха
ИЗФ Р 6" и пешеходкатаА. е настъпил върху
платното за движение на ул.“Х.Г.Д“ № *в южната пътна лента на разстояние: по дължина на около 4,20м- 4,30м от
ориентира. По широчина на около 4,60м - 5м от
ориентира.
Видно от протокола за оглед за ориентир №1 е приет
бетонен стълб за улично осветление, който е първият по ред, разположен след
кръстовището на ул “Х. Г. Д.“ и ул.“В. Л.“ в посока
запад и намиращ се на северния тротоар на ул. „Х.Г. Д.. За ориентир № 2 е
приета точка между пътното платно и северния тротоар срещу ориентир №1 и която
се намира на разстояние 0,57м южно от ориентир №1. От приложената спътникова
снимка №2 и изготвената мащабна скица на местопроизшествието към експертизата
може да се направи извод, че горепосочените разстояния са измерени от ориентир
№2.
-Скоростта на движение на мотоциклета преди задействане на спирачната
система е около 18,64 м/с - 67,09 км/ч.
-Скоростта на движение в момента на удара е около 13,58 м/с = 48,88км/ч.
-Опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретната пътна обстановка с
изчислената скорост на движение около 67,09 км/ч. е 58,88 м.
-Предвид открития и прав участък за движение в мястото на изследване на ПТП
водачът на мотоциклета М. е имал техническа възможност да възприеме пешеходката
на разстояние от около 70м, ако мотоциклетът е бил с включени къси светлини и
на около 150 м при движение с включени дълги светлини.
-Технически съобразената скорост с далечината на видимост е тази скорост,
която осигурява техническа възможност водачът да спре мотоциклета преди да
измине път, равен на далечината на видимост. При движение на светлина на
автомобилни фарове, далечината на видимост е равна на далечината на осветената
зона пред мотоциклета.
- С определената/установената/скорост на движение на мотоциклета от 67,09
км/ч водачът М. е имал техническа възможност да
предотврати удара
чрез безопасно екстрено спиране в зависимост от направлението и
скоростта на пешеходката:
При
перпендикулярно движение на пешеходката с ход средна стойност при бавно ходене или
с по - бавно
движения по платното за движение водачът на мотоциклета би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
При
косо движение на пешеходката под ъгъл 5°,10° и 15° и с ход средна стойност при
бавно ходене или с по - бавно движение по платното за
движение водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
При
косо движение на пешеходката под ъгъл 20° и с ход максимална стойност при бавно
ходене или с по - бавно движение
по платното за движение водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара.
При
косо движение на пешеходката под ъгъл 25° и 30° и с ход минимална стойност при
спокоен ход ши с по - бавно движение по платното
за движение водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
При
косо движение на пешеходката под ъгъл 35° и 40° и с ход средна стойност при
спокоен ход или с по - бавно движение
по платното за движение водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара.
При
косо движение на пешеходката под ъгъл 45° и с ход минимална стойност при бърз
ход ши с по - бавно движение по платното
за движение водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
Най - вероятното положение на пешеходката в момента на
удара е било с лявата си страна към мотоциклета, като от това положение не може
да се определи траекторията на направлението на движение на пешеходката В.И.А. преди
момента на удара.
Експертите са заключили, че опасната зона за спиране
на мотоциклета при разрешена скорост от 50км/ч за населено
място е 37,29 метра, следователно при
скорост на движение на мотоциклета 50 км/ч и при своевременна реакция на
водача, сблъсъкът е бил предотвратим.
Водачът е имал
техническа възможност да спре на безопасно разстояние и да
предотврати произшествието, в момента, в който той е реагирал за спиране на
мотоциклета, възприемайки опасността, ако се е движил с максимална скорост 51,88 км/ч.
Изследвайки механизма на възникналото пътно
транспортно произшествие, експертите възприемат като най- вероятна от
техническа гледна точка следната обстановка, приета в обвинителния акт и
призната от подсъдимия, а именно:
На 07.11.2016 г. водачът Н.М. е управлявал мотоциклет
„Ямаха ЕР - 6" с per. № ***, по пътното платно в гр. К., ул.“Х.. Г Д." със скорост около 67
км/ч в посока (запад - изток). По същото време пешеходката В.И.А. се е движила
по южния тротоар в същата посока. В един момент пешеходката е предприела
пресичане на платното за движение, при което в резултат на пресичане на
траектории и скорости е последвал удар. Ударът е настъпил в предната част на
мотоциклета и в лявата страна на пешеходката. След удара мотоциклетът е паднал
върху асфалтовата настилка, като оставя следи от задиране по асфалта и спира на
мястото и позицията, описани в протокола за оглед и видни във фотоалбума, а
пешеходката е отхвърлена, като е достигнала до южния тротоара в зоната на
червено кафеникава течност, отразена и в протокола за оглед.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка са: навлизането на платното за движение на пешеходката в момент,
когато това не е било безопасно, избраната скорост на движение на мотоциклета,
при която водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати
произшествието от разполагаемото отстояние, което е
имал от мястото, на което се е намирал в момента на възприемане на опасността
до мястото на удара.
Причина за настъпване на изследваното ПТП според
вещите лица може да се приеме и забавена реакция на водача на мотоциклета в
зависимост от направлението и скоростта на движение на пешеходката.
Видно от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза при извършеното изследване върху трупа
на В.А. се установява: разкъсване на перикарда,
разкъсване на хилуса на левия бял дроб, разкъсване на
паренхима на левия бял дроб, частично разкъсване на хилуса на десния бял дроб, кръв в гръдната клетка 1900мл.,
кръв в коремницата 200мл, руптура
на слезка, счупване на базата на черепа, кръвоизлив
под меките мозъчни покривки; счупване на лява мишница; счупване на ребра вляво
и вдясно по 4 фрактурни линии, счупване на таза
вляво; кръвонасядания и охлузвания по крайниците; бледост на вътрешните органи. Смъртта на В.А. се дължи на
острата кръвозагуба - 1900 мл. кръв в гръдната кухина /1100мл.- в лявата гръдна
половина и 800мл.в дясна половина/, вследствие на разкъсване на перикарда и разкъсването на хилуса
и паренхима на левия бял дроб.
Съдебномедицинският експерт дава заключение, че
травматичните увреждания, получени при възникналото пътно-транспортно
произшествие на 07.11.2016г., са в причинно- следствена връзка с настъпилата
смърт на пострадалия на същата дата. Най-вероятното положение на пешеходката в
момента на удара е било с лявата си страна към мотоциклета.
Експертните изводи, изведени от комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се
основават на целия събран доказателствен материал и намират отражение в описания
механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Изводите на вещите лица
не се променят от впоследствие дадените от подсъдимия в края на досъдебното
производство обяснения, защото те не противоречат на изложеното от него като
свидетел при стартиране на процеса. Обстоятелството, че пострадалата 84-годишна
жена е имала обичаен бавен ход на придвиждане е
установен от посочените по-горе гласни доказателствени
средства, така е анализиран този факт и от вещите лица.
При така установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени
средства в хода на производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна
страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние подсъдимият е извършил престъплението по чл.343 ал.1
б.В вр.чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна, подс.Р. М. на 07.11.2016г. в гр.К., обл.П., на ул.„Х. Д.“ при управляване на моторно превозно средство - мотоциклет “Ямаха ИЗФ Р 6” с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.
20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.
21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта
на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно
средство от категория „ А” в населено място 50км/ч“ , като се е движел със
скорост от 67,09 км/ч, като по
непредпазливост е причинил смъртта на В.И.А. ЕГН **********.
С гореописаното поведение водачът на моторното превозно
средство М. не е избрал допустимата за населено място скорост, ненадвишаваща 50
км/ч, като е управлявал моторно превозно средство в гр.К. със скорост 67,09
км/ч, която се явява превишена, с което е нарушил чл.
21, ал.1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „А” в населено място
50км/ч“. Нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП е в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта наА..
Правомерното поведение на водачите на МПС предполага стриктно съблюдаване на
режима на скоростта, уреден в ЗДвП, тъй като при положение, че М. беше
управлявал моторното превозно средство с разрешената за населено място скорост
от 50 км/ч, е могъл да избегне настъпилия удар, както от момента, в който е
имал техническа възможност да възприеме навлизането на пешеходката на пътното
платно, така и от отстоянието /40,45м/, при което е
реагирал на опасността и предприел спиране на мотоциклета, тъй като дължината
на опасната зона за спиране при движение с 50 км/ч е 37,29 м. При управление с
разрешената скорост, обв. М. е можел да предотврати
сблъсъка като спре мотоциклета, независимо от направлението и скоростта на
пешеходката.
М. е нарушил и нормата на чл.20
ал.1 от ЗДвП , тъй като е налице липса на постоянен контрол над
превозното средство, дължащо се на отклоняване на вниманието, разсейване на
водача. Пострадалата се е движила с бавен ход, който бил обичайния й ход, видно
от свидетелските показания и съобразно напредналата й възраст-навършени 84
години. Същата е била в осветената зона на фаровете пред мотоциклета и извън
опасната му зона за спиране, когато е навлезнала на
пътното платно. В тази ситуация подсъдимият е имал обективната възможност да я
забележи и е имал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото
на удара и то по начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на
мотоциклета. Той не го е сторил поради това, че не е бил концентриран в
управлението и е реагирал в един по-късен момент, когато е отстоял на 40, 45м.
от пешеходката и ударът вече е бил неизбежен.
В резултат на нарушението на цитираните правни норми е
настъпило процесното ПТП, причинило като пряка
последица - смъртта на пострадалата.
От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил виновно - по
непредпазливост под формата на престъпна небрежност. Той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление,
предвиденото в закона наказание е от две до шест години лишаване от свобода.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде определено
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в близък до минималния размер. Подсъдимият е с чисто съдебно
минало, без други противообществени прояви, трудово анжажиран.
Същият съдейства на разследването, признава вината си и съжалява за стореното. От
друга страна, макар и професионален шофьор на МПС, притежаващ почти всички
категории, той не се очертава като примерен водач на МПС, освен това в
конкретния случай е допуснал две нарушения по ЗДвП, последством
които е причинил престъпния резултат. При тези обстоятелства, съдът намира, че
справедливото наказание, което следва да се определи на подсъдимия е в размер
близък до минималния, а именно – в
размер на три години лишаване от свобода. За да стигне до този извод
съдът отчете и наличието на съпричиняване от страна
на пострадалата, която видно и от заключението на експертите, а и според
фактите по делото, е предприела пресичане на пътното платно в момент, когато
това не е било безопасно /л.103 ДП/. Прилагайки нормата на чл.58а ал.1 от НК
при постановяване на присъдата, наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи
при редукцията му с 1/3 е в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
За същия срок от две години, следва да се определи и наложи наказание на
подсъдимия по чл.37 ал.1 т.7 от НК. Вярно е, че той е наказван по
административен ред неколкократно с наказателни
постановления и 4 фиша за извършени нарушения по Закона за движението по
пътищата, но те касаят период от преди 15 години назад във времето, като се има
предвид и че той работи като шофьор и почти ежедневно управлява МПС. От
наложените му наказания само веднъж е бил лишен от правоуправление и то за срок
от един месец през 2012г. Поради изложените съображения, проявеното от дееца
критично отношение и предвид факта, че подсъдимият по този начин изкарва
прехраната си, съдът намира, че за постигане целите по чл.36 от НК е достатъчно
наказанието лишаване от право да управлява МПС на подсъдимия да е в размер на
две години, колкото е наложеното наказание лишаване от свобода. В този смисъл ТР № 61-1980- ОСНК на
ВС,
Решение от 25.10.2005 г. на
ВКС по н. д. № 15/2005 г., III н. о., докладчик съдията К.М.,
Р № 371-09-ІІ, Р № 10-2010-ІІІ, Р 66-88-ОСНК, Р 23-88-ОСНК, Р 75-86-І, Р
375-85-І.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съставът на съда прецени, че не се налага
подсъдимият да бъде лишен от свобода реално, като се изолира от обществото.
Това по никакъв начин не е необходимо за неговото поправяне и превъзпитание,
процес който според съда вече е започнал у извършителя. Подсъдимият демонстрира
критично отношение и искрено съжаление към стореното, както се акцентира и
по-горе той е далеч от критериите за личност с повишена обществена опасност.
Налице са и формалните изисквания на чл.66 от НК – М. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода до сега, както и наложеното му наказание е под три години
лишаване от свобода. Поради изложеното съдът намира, че следва да се отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия с изпитателен
срок, близък до минималния такъв, а именно - от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в сила.
Неоснователно в тази насока е искането на частните обвинители. Вярно е, че
престъплението е с тежки последици и е причинена смъртта на човек, но се касае
за непредпазливо престъпление, осъществено в по-леката форма – престъпна
небрежност, като наред с действията на подсъдимия, пострадалата жена също е предприела
небезопасно пресичане на пътното платно във фаталния момент. На следващо място
следва да се отбележи, че индивидуалната превенция се поставя всякога като цел
на наказанието преди генералната. В случая за поправянето на подсъдимия, който
не е личност с обществена опасност, не е необходимо да се превежда в пенитенциарно заведение, за да изтърпи наказанието си
ефективно. Напротив, целите на чл.36 от НК според съда са напълно приложими и
чрез института на условното осъждане. Именно в разпоредбата на чл.66 от НК се
дава приоритет на специалната превенция. А генералната, в настоящия случай се
изразява в неизбежността на наказанието, неговият размер, както и
своевременното му налагане, за което ще бъдат предупредени останалите членове
на обеществото, а не толкова относно начина на
изтърпяване на самото наказание.
Съдът при постановяване на присъдата намира, че вещественото доказателство - мотоциклет "Ямаха ИЗФ
Р6" с peг. №*** с контактен ключ, предаден на съхранение при
домакин Първо РУ ОД МВР гр. П., следва да се върне на собственика – подсъдимия Н.Р.М., след
влизане на присъдата в сила.
Направени са разноски в хода на наказателното производство в досъдебната фаза общо в размер
на 998,02лв. за експертизи, които на основание чл.189 от НПК следва да се възложат
в тежест на подсъдимия, които да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив, тъй
като бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което бе предаден
на съд.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :