Присъда по дело №30/2015 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ към ПРИСЪДА

по  Н.О.Х.Д. № 30/2015 г, по описа на КРС, НК, VІІІ състав

 

 

Кюстендилска районна прокуратура (КРП) е внесла обвинителен акт и e повдигнала обвинение срещу С.К.П. за това, че след като е осъден с Решение № 412/2013 г.  на Районен съд - Кюстендил по гр.д. № 73/2013 г., влязло в законна сила на 09.08.2013 г.,  да издържа свои низходящи - сина си К. С. П., ЕГН **********, да изплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лева /увеличена с Решение № 412/2013 г. на КРС по гр.д. № 73/2013 г.  на 100.00 лева,  считано от 16.01.2013 г./  и сина си Т. С.П., ЕГН **********, да изплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева /увеличена с Решение № 412/2013 г.  на КРС по гр.д. № 73/2013 г.  на 90.00 лева, считано от 16.01.2013 г./, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно в размер на 34 /тридесет и четири/ месечни вноски за всеки един от тях за периода от 16.01.2012 г. - 31.10.2014 г. включително, на обща стойност 6125.00 /шест хиляди сто двадесет и пет/ лева - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителя на КРП поддържа внесеното от Кюстендилска районна прокуратура обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, дадени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.

Защитникът на подсъдимия, адвокат Тамакярски пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание Пробация.

Подсъдимият С.К.П. се признава за виновен. Признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При даването на последна дума заявява, че съжалява за стореното и моли за условна присъда.

Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на страните в процеса намира за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С.К.П. е роден на *** ***, ***, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимият С.К.П. и свидетелката С.Т.Г. от месец юли 2001 год. са живели на семейни начала в гр. София.  Имали родени две деца - Кристиан Спасов П. ЕГН ********** и Т.С. П. ЕГН *********, родени в гр. Кюстендил и припознати от бащата. След 2004 год. подсъдимият и свидетелката Г. окончателно се разделили.

До края на 2011 год. подсъдимият С.К.П. периодично давал на ръка определени парични суми за издръжка на двете деца, но от месец януари 2012 год. той не изпълнявал това свое задължение. По тази причина през 2013 год. свидетелката Г. завела Гражданско дело срещу подсъдимия С.К.П. и с постановено Решение № 412/2013 год. по Гражданско дело № 73/2013 год. Районен съд гр. Кюстендил определил размерите на издръжка за двете деца за преден и за следващ период от време както следва :

- за Кристиан Спасов П., ЕГН ********** да изплати обща сума в размер на 1080.00 лева за времето от 16.01.2012 год. до 15.01.2013 год. / за месечна издръжка от 90.00 лева/ и определя издръжка в нов размер от 100.00 лева, считано от 16.01.2013 год.,

- за Теодор Спасов П., ЕГН ********** да изплати обща сума в размер на 960.00 лева за времето от 16.01.2012 год. до 15.01.2013 год. /за месечна издръжка в размер на 80.00 лева/ и определя издръжка в нов размер от 90.00 лева, считано от 16.01.2013 год.

Въпреки влязлото в сила Решение на Районен съд гр. Кюстендил подсъдимият С.К.П. не изплатил определените му общи суми за преден период от време, не е изплатил и определените нови месечни издръжки за двете деца. По тази причина свидетелката Г. - майка и законна представителка на двете деца подала Жалба от 20.08.2014 год. до Районна прокуратура гр. Кюстендил.

От изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-оценителна експертиза е видно, че за времето от 16.01.2012 год. до 31.10.2014 год. общият размер на задълженията към двете деца на подсъдимия С.К.П. възлиза на 6125.00 лева.

От писмо от 27.08.2014 год., приложено към Досъдебното производство е видно, че подсъдимият С.К.П. не е ползвал привилегията на чл.183 ал.3 от НК. В хода на досъдебното производство е дал обяснения, че е давал пари на ръка, изпращал е пари по различни лица, за да ги предават на свидетелката Г., но не може да представи доказателства, подкрепящи тези негови твърдения. Свидетелката Г. заявява, че подсъдимият С.К.П. е предавал пари на ръка до края на 2011 год., но след месец януари 2012 год. не е давал никакви пари, което е причина да бъде заведено Гражданско дело № 73/2012 год. на КРС с постановено Решение. В хода на съдебното следствие се признава за виновен

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание на фактическата обстановка, изложена в ОА по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и събраните в досъдебното производство доказателства, които не бяха оспорени от страните по делото : показанията на разпитаната в хода на разследването св. С.Г., назначената и извършена СОЕ, справка за съдимост, както и другите събрани по досъдебното производство доказателства. Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

Посочените доказателства бяха приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283, вр. чл. 372, ал.4 от НПК.

         Съдът кредитира направеното от подсъдимия самопризнание на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.к. тя кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал - показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и доказателствени средства, от които по безспорен и несъмнен начин се установява, че именно подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

Съдът кредитира при изграждане на фактическите си изводи относими към главния факт показанията на св. С.Г. по делото, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като показанията й са логични, последователни, вътрешнонепроитворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, подробни,  взаимодопълващи се и подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото. Съдът не намира съществени противоречия, които да обсъжда.

         Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства, т.к. същите кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдебният състав кредитира заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза като обективно и компетентно изготвено.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Така установената фактическа обстановка налага извода, че подсъдимият С.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият С.К.П., след като е осъден с Решение № 412/2013 г.  на Районен съд - Кюстендил по гр.д. № 73/2013 г., влязло в законна сила на 09.08.2013 г.,  да издържа свои низходящи - сина си К.С. П., ЕГН **********, да изплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лева /увеличена с Решение № 412/2013 г. на КРС по гр.д. № 73/2013 г.  на 100.00 лева,  считано от 16.01.2013 г./  и сина си Т. С. П., ЕГН **********, да изплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева /увеличена с Решение № 412/2013 г.  на КРС по гр.д. № 73/2013 г.  на 90.00 лева, считано от 16.01.2013 г./, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно в размер на 34 /тридесет и четири/ месечни вноски за всеки един от тях за периода от 16.01.2012 г. - 31.10.2014 г. включително, на обща стойност 6125.00 /шест хиляди сто двадесет и пет/ лева.

От субективна страна, подсъдимият С.К.П. е действал виновно, с пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни характеристики от състава на престъплението, общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е произтичащите от него общественоопасни последици и пряко ги е целял.

Предвид гореизложеното съдът прецени, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.К.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен по горепосочения текст.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението чл.183 ал.1 от НК, извършено от подсъдимия С.К.П. е предвидено наказание „лишаване от свобода” или "пробация".

Доколкото производството по делото е протекло по реда на гл.27 от НПК - „съкратено съдебно следствие”, то в случая при определяне вида и размера на наказанието и съгласно чл.373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58А от НК, независимо дали са налице или не предпоставките на визираната разпоредба, при това в редакцията на тази разпоредба към деня на извършване на деянието задължаваща съда да индивидуализира първо наказанието на подсъдимия и след това да го редуцира с 1/3.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимият С.К.П. съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства необрамененото му съдебно минало и добрите му характеристични данни.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие високата стойност на причинените вреди.

Като взе предвид всичко това съдът прие, че на подсъдимият С.К.П. следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер около средния съобразно с предвиденото за този вид престъпление и то най-вече и поради високата стойност на причинените вреди. В случая не са налице предпоставките на чл.55 от НК. В случая не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителни такива, а от друга страна и според съда определянето на наказание значително под средния размер не би съответствало на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние. Ето защо и в случая според съда наказанието на подсъдимия следва да бъде определено и индивидуализирано по реда на чл.58А, ал.1 от НК, а не по реда на чл.58А, ал.4 от НК.

С оглед на всичко изложено съдът определи на подсъдимия С.К.П. наказание "лишаване от свобода" в размер на ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА МЕСЕЦА, като счита, че то изцяло съответства на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най- вече на индивидуалната превенция на наказанието, насочена към поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

След като индивидуализира наказанието на подсъдимия С.К.П. в размер на ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА МЕСЕЦА "лишаване от свобода" и в съответствие с разпоредбата на чл.58А, ал.1 от НК съдът намали същото с 1/3 - т.е. с един и половина месеца, като наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и не се налага неговото ефективно изтърпяване, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Според настоящият съдебен състав така определеното наказание съответства на тежестта на извършеното и напълно съответства на целите, визирани в чл. 36 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189 ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия С.К.П. да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното производство  в размер на 70.00 (седемдесет) лева, които да заплати по сметка на ОД на МВР – Кюстендил.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: