Решение по дело №127/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 607
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Иван Цветозаров Иванов
Дело: 20191420100127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 05 юли 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 13.06.2019 г. в състав:

 

                                                    Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело 127 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Главна дирекция „Национална полиция“, гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 срещу А.Х.Н. с ЕГН ********** ***.

В същата се твърди, че на 01.12.2016 г. ответникът сключил договор за своето първоначално професионално обучение, като със същия поел задължението след завършване на обучението си да служи в системата на Министерство на вътрешните работи (МВР) за срок от не по-малък от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която е кандидатствал. На 19.06.2017 г. ответникът бил назначен като стажант на длъжност „младши инспектор“ в Зонално жандармерийско управление гр. София към дирекция „Жандармерия“ на Главна дирекция „Национална полиция“. Задължението на ответника възникнало поради факта, че същият се обучавал в Център за специализация и професионална подготовка гр. П. към МВР и според изискванията на нормативната уредба, уреждаща дейността на МВР, както и във връзка със сключения договор за обучение, ответникът следвало да дължи сума, равняваща се на направените разноски за обучение, преизчислена спрямо прослуженото време. Преди изтичане на 5-годишния срок, със заповед от 09.03.2018 г., считано от 19.03.2018 г. трудовото правоотношение на ответника било прекратено по негово желание и на същата дата ответникът бил назначен в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР. Ищецът счита, че по този начин ответникът е станал неизправна страна по договора, както и че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 174, ал. 5 от ЗМВР, тъй като същата се отнася до случаите на назначение на служителите на МВР в други служби и ведомства, а не в други структури на МВР. Поддържа се също, че сумата, която ответникът следва да възстанови, пропорционално на времето на неизпълнение на договора, възлиза на 3 035,79 лв., като част от сумата в размер на 2 258,54 лв. е събрана от ответника по реда на чл. 240 от ЗМВР, чрез удържане на обезщетението и другите вземания, които ответникът е имал право да получи при прекратяване на служебното правоотношение.

Поради неизпълнението на ответника, на 10.10.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за остатъка от сумата в размер на 777,25 лв., било образувано ч. гр. дело № 65431/2018 на Софийски районен съд, изпратено по подсъдност и образувано като ч. гр. дело № 4892/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 16.11.2018 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да признае за установено (съгласно уточнителна молба с вх. № 2667/18.02.2019 г. на Врачански районен съд) спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 777,25 лева – главница, дължима на основание чл. 174, ал. 4 от ЗМВР и чл. 4 от договор № 3286р-47841 от 02.12.2016 г. между страните, за която е издадена заповед № 3033 от 16.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4892/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 20,94 лева – мораторна лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.10.2018 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.01.2019 г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 174, ал. 4 и ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответникът А.Х.Н. не е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.

След изтичане на срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил по делото становище с вх. № 9189/10.06.2019 г. на Врачански районен съд, към което са приложени писмени доказателства, приети като такива по делото. Становището на ответника съдържа и съображения, свързани с приложението на материалния закон, поради което същите съображения следва да бъдат обсъдени от съда, независимо от неспазването на срока за отговор на исковата молба.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 4892/2018 г. на Врачанския районен съд ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на претендираните с исковата молба суми, като е навел твърдения, че ответникът не дължи възстановяване на разходите за обучението си, както и че ищецът не е надлежен кредитор, тъй като с разпоредбата на ЗМВР като възможен кредитор е посочено самото МВР, а не отделните дирекции и други структурни единици.

По допустимостта на предявените искове.

Така предявеният главен иск е процесуално допустим. Допустимостта на иска се определя от твърденията на ищеца, като в случая същият твърди, че е направил разходи за обучението на ответника, че тези разходи подлежат на възстановяване и че следва да се възстановят именно на ищеца. Възраженията на ответника в становище с вх. № 9189/10.06.2019 г. на Врачански районен съд относно това кой е титуляр на вземането – МВР като институция, а не отделни негови структури и поделения, са такива по съществото на спора. В случая ищецът Главна дирекция „Национална полиция“ твърди да е страна по договора и да е носител на спорното право, като поддържа, че предявява пред съда свое накърнено материално право. Въпросът дали ищецът или друго лице е носител на спорното право има значение за основателността, а не за допустимостта на иска, поради което са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

По главния установителен иск за сумата 777,25 лева – главница.

За да бъде уважен така предявения иск, следва ищецът да установи, че между страните е бил сключен процесния договор за обучение, че ответникът е поел задължение след дипломирането си да работи 5 години в системата на МВР, че е освободен от служба по собствено желание, преди изтичане на 5-годишния срок, че дължи възстановяване на разходите за обучение на ищеца, пропорционално на непрослуженото време, размера на разходите за обучение, продължителността на непрослуженото време, както и размера на обезщетението.

От своя страна ответникът следва да установи възраженията си, че МВР, а не ищцовата Главна дирекция „Национална полиция” е носител на спорното право, както и че службата, на която е преминал ответникът след прекратяване на правоотношението със заповед № 8121 К-3080/15.03.2018 г. е измежду тези, при заемане на които не се дължи възстановяване на разходите за обучение.

Установява се от представените договор № 3286р-47841/02.12.2016 г., акт за встъпване в длъжност от 01.12.2016 г., заповед № 3286з-1051/09.03.2018 г., акт за сдаване на длъжност от 19.03.2018 г., заповед № 8121 К-3080/15.03.2018 г. и акт за встъпване в длъжност от 19.03.2018 г., че между МВР, представлявано от директора на Главна дирекция „Национална полиция”, оправомощен от министъра на вътрешните работи със заповед № 81213-992/18.08.2015 г., и ответника А.Н. е бил сключен договор за обучение от 02.12.2016 г., както и че ответникът е работил в системата на МВР до прекратяване на служебното правоотношение със заповед от 09.03.2018г. С договора за обучение МВР е поело задължение да предостави на ответника обучение в Център за специализация и професионална подготовка гр. П. при Академията на МВР и да му осигури подготовка, необходима за служба в МВР, а ответникът се е задължил след успешно завършване да служи в МВР за срок, не по-малък от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която е кандидатствал – чл. 2 от договора. В чл. 4, във вр. с чл. 2 е предвидено, че обучаемият възстановява на МВР разходите по обучението му при освобождаване от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, пропорционално на времето на неизпълнение, преди обучаемият да е изслужил срока от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която е кандидатствал. В договора изрично е записано, че уредените в него права и задължения на страните произтичат от нормативната уредба и следват същата – ЗМВР, Правилника за дейността на Академията на МВР и другите нормативни актове, регулиращи тези правоотношения, като измененията и допълненията в посочената нормативна уредба водят и до промяна на съответните текстове на договора.

Със заповед № 3286з-1051/09.03.2018 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция” служебното правоотношение на ответника А.Н., в качеството му на полицай, той и водач на автомобил в група 02, сектор 01 към Зонално жандармерийско управление гр. София е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, въз основа на подадено заявление рег. № УРИ 6809 р-8762/07.03.2018 г., по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 19.03.2018 г.

По делото също така са приети като писмени доказателства акт за встъпване в длъжност от 06.02.2019 г., видно от който ответникът А.Н. е встъпил в длъжност въз основа на заповед от 15.03.2018 г. като разузнавач в сектор „Оперативна реализация”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” към МВР, както и справка с рег. № УРИ 4582 р-1525/22.03.2018 г., в която е посочен размера на подлежащите на възстановяване от ответника разходи за издръжка и обучение в ЦСПП – П.. В нея е посочено, че ответникът дължи за храна сумата 780,64 лв., за издръжка за обучение 2 693,95 лв. и за изстреляни патрони 96,92 лв. Тази справка е подписана от директора на ЦСПП -П., като е представена от ищеца в заверено от него копие. Съдържанието на същата е своевременно оспорено от ответника с аргумент, че е неясно как са формирани посочените разходи и какво включват те.

Установява се от писмо с рег. № 6809 р-790/20.04.2018 г., че по реда на чл. 240 от ЗМВР е удържана от дължимите на ответника обезщетения по ЗМВР сумата 2 258,54 лв. като дължимо от последния обезщетение по чл. 174, ал. 4 от ЗМВР, а остатъкът в размер на 777,25 лв. е предмет на главния иск в настоящото производство.

От своя страна ответникът представя актове за встъпване в длъжност, от които се установява, че е назначен на 19.03.2018 г. като разузнавач в сектор „Оперативна реализация”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”-МВР, където продължава да служи и към момента на приключване на съдебното дирене по делото.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По главния установителен иск за главница.

Безспорно се установи по делото, че между МВР и ответника е бил сключен процесния договор за обучение, че ответникът е завършил успешно обучението си, като с договора е поел задължението да служи в МВР за срок, не по-малък от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която кандидатства, че е заел длъжност като полицай в Зонално жандармерийско управление гр. София-МВР, от която е освободен на 19.03.2018 г., че на същата дата е заел длъжност като разузнавач в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”-МВР, която длъжност заема и към приключване на устните състезания, както и че е „държавен служител” по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), в редакция към ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., действаща към момента на сключването на договора за обучение, разходите за издръжка и обучение се възстановяват на МВР и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3 от ЗМВР (5 години в МВР, от които 3 години в структурата, за която служителят е кандидатствал), пропорционално на времето на неизпълнение.

В самия договор-чл. 4, е предвидено, че  разходите за издръжка и обучение се възстановяват от обучаемия, назначен за държавен служител при освобождаване от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди обучаемият да е изслужил срока от 5 години, без да е посочено кому следва да се възстановят тези разходи.

Както към момента на сключване на договора за обучение, така и към момента на освобождаване на ответника от служба е приет сега действащия ЗМВР, обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. В редакцията на чл. 174 от ЗМВР от ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., действаща към момента на освобождаване на ответника от длъжност – 19.03.2018 г., е предвидено, че обучаемите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани – ал. 1. Съгл. ал. 4, разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение. Действащата и към момента на завеждане на иска редакция на чл. 174 от ЗМВР предвижда тези разходи да се възстановяват на МВР, а не на Главна дирекция „Национална полиция”. В ал. 5 на чл. 174 от ЗМВР е предвидено, че разходите по ал. 1 не се възстановяват от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание и в срок до един месец след прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба.

В случая Главна дирекция „Национална полиция” не е носител на материалното право на вземане за възстановяване на разходите за обучение, поради което искът й се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В случая липсва разпоредба, която да овластява Главна дирекция „Национална полиция” да получи вземането, титуляр на което е МВР, а искът е предявен от лице, което не е носител на спорното материално право. Това обаче не води до недопустимост на иска, доколкото ищецът твърди в исковата си молба, че не предявява чужди, а свои права и че разходите за обучение подлежат на възстановяване на него.

Ето защо искът не е недопустим, а неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Искът се явява неоснователен и на друго самостоятелно основание, а именно доказания по делото факт, че на датата, на която е напуснал работа в Зонално жандармерийско управление гр. София-МВР ответникът е започнал работа в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”-МВР, поради което е налице хипотезата на ал. 5 на чл. 174 от ЗМВР и ответникът не дължи възстановяване на разходи за обучение. Безспорно е, че за службата в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” е приложим ЗМВР. В тази връзка съдът споделя възражението на ответника, че в едномесечен срок след прекратяването на служебното му правоотношение е заел длъжност в друга структура на МВР, а именно разузнавач в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност, поради което попада извън кръга на лицата, които дължат възстановяване на разходите за обучение. Това е така, тъй като ал. 4 от чл. 174 от ЗМВР както към датата на сключване на договора за обучение, така и към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ответника препраща към ал. 1 на същата разпоредба, в която е уредено задължението на обучаемия да работи в МВР за срок от поне 5 години след завършването на обучението. Неизпълнението именно на това задължение е скрепено със задължението за възстановяване на разходите за издръжка и обучение на МВР.

За пълнота следва да се отбележи, че дори ищецът да бе носител на спорното материално право, искът му е недоказан по размер. Представената справка с рег. № УРИ 4582 р-1525/22.03.2018 г. на ЦСПП гр. П.-МВР не съставлява официален свидетелстващ документ за размера на тези разходи, поради което при оспорването й в тежест на представилата я страна е да установи, че същите са направени и как е формиран размерът на исковата претенция. В случая ищецът не доказа какъв е размера на разходите за обучение, как е формиран той, дали тези разходи действително са направени, както и какъв е размерът на разходите, пропорционално на непрослуженото време от ответника. На същия е указана доказателствената тежест за това обстоятелство, но ищецът не е представил други доказателства за установяването му.

С оглед всичко дотук изложеното съдът намира, че главният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По акцесорния установителен иск за сумата 20,94 лв.

Съдебната практика е непротиворечива относно необходимостта от пълен идентитет на вземанията в исковото производство по чл. 422 от ГПК и вземанията в заповедното производство, например решение № 18/16.02.2016 г. по търг. дело № 1880/2014 г., Върховния касационен съд, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а в разглеждания случай такова вземане не е предявявано със заявлението по чл. 410 от ГПК и не е било предмет на заповедното производство, поради което този иск се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в същата част. Допълнителен довод  в тази насока е и обстоятелството, че със заявлението по чл. 410 от ГПК е претендирана законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането на сумата и следователно за ищеца липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на вземане, представляващо законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.10.2018 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.01.2019 г.

При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответникът не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на страните.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Главна дирекция „Национална полиция“, гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 срещу А.Х.Н. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 777,25 лева – главница, дължима на основание чл. 174, ал. 4 от ЗМВР и чл. 4 от договор № 3286р-47841 от 02.12.2016 г. между страните, за която сума е издадена заповед № 3033 от 16.11.2018 г. по ч. гр. дело № 4892/2018 г. на Врачански районен съд на Врачански районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от Главна дирекция „Национална полиция“, гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 срещу А.Х.Н. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 20,94 лева – мораторна лихва върху главницата в размер на 777,25 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.10.2018 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.01.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 127/2019 г. на Врачански районен съд по отношение на същия иск.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: