Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 05 юли 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 13.06.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 127 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите
от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Главна дирекция
„Национална полиция“, гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 срещу А.Х.Н. с
ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че на
01.12.2016 г. ответникът сключил договор за своето първоначално професионално
обучение, като със същия поел задължението след завършване на обучението си да
служи в системата на Министерство на вътрешните работи (МВР) за срок от не
по-малък от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която е
кандидатствал. На 19.06.2017 г. ответникът бил назначен като стажант на
длъжност „младши инспектор“ в Зонално жандармерийско управление гр. София към
дирекция „Жандармерия“ на Главна дирекция „Национална полиция“. Задължението на
ответника възникнало поради факта, че същият се обучавал в Център за
специализация и професионална подготовка гр. П. към МВР и според изискванията
на нормативната уредба, уреждаща дейността на МВР, както и във връзка със сключения
договор за обучение, ответникът следвало да дължи сума, равняваща се на
направените разноски за обучение, преизчислена спрямо прослуженото време. Преди
изтичане на 5-годишния срок, със заповед от 09.03.2018 г., считано от
19.03.2018 г. трудовото правоотношение на ответника било прекратено по негово
желание и на същата дата ответникът бил назначен в Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ към МВР. Ищецът счита, че по този начин ответникът
е станал неизправна страна по договора, както и че в случая не намира
приложение разпоредбата на чл. 174, ал. 5 от ЗМВР, тъй като същата се отнася до
случаите на назначение на служителите на МВР в други служби и ведомства, а не в
други структури на МВР. Поддържа се също, че сумата, която ответникът следва да
възстанови, пропорционално на времето на неизпълнение на договора, възлиза на
3 035,79 лв., като част от сумата в размер на 2 258,54 лв. е събрана
от ответника по реда на чл. 240 от ЗМВР, чрез удържане на обезщетението и
другите вземания, които ответникът е имал право да получи при прекратяване на
служебното правоотношение.
Поради неизпълнението на ответника, на
10.10.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
остатъка от сумата в размер на 777,25 лв., било образувано ч. гр. дело №
65431/2018 на Софийски районен съд, изпратено по подсъдност и образувано като
ч. гр. дело № 4892/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение от 16.11.2018 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е
предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено (съгласно
уточнителна молба с вх. № 2667/18.02.2019 г. на Врачански районен съд) спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата 777,25 лева – главница, дължима на
основание чл. 174, ал. 4 от ЗМВР и чл. 4 от договор № 3286р-47841 от 02.12.2016
г. между страните, за която е издадена заповед № 3033 от 16.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4892/2018
г. на Врачански районен съд, както и сумата 20,94 лева – мораторна лихва върху
главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
10.10.2018 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.01.2019 г.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 174, ал. 4
и ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът А.Х.Н. не е
подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.
След изтичане на срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил по делото становище с вх. № 9189/10.06.2019 г. на
Врачански районен съд, към което са приложени писмени доказателства, приети
като такива по делото. Становището на ответника съдържа и съображения, свързани
с приложението на материалния закон, поради което същите съображения следва да
бъдат обсъдени от съда, независимо от неспазването на срока за отговор на
исковата молба.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4892/2018 г. на Врачанския районен съд ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил
дължимостта на претендираните с исковата молба суми, като е навел твърдения, че
ответникът не дължи възстановяване на разходите за обучението си, както и че
ищецът не е надлежен кредитор, тъй като с разпоредбата на ЗМВР като възможен
кредитор е посочено самото МВР, а не отделните дирекции и други структурни
единици.
По допустимостта на предявените искове.
Така предявеният главен иск е процесуално допустим.
Допустимостта на иска се определя от твърденията на ищеца, като в случая същият
твърди, че е направил разходи за обучението на ответника, че тези разходи
подлежат на възстановяване и че следва да се възстановят именно на ищеца.
Възраженията на ответника в становище с вх.
№ 9189/10.06.2019 г. на Врачански районен съд относно това кой е титуляр
на вземането – МВР като институция, а не отделни негови структури и поделения,
са такива по съществото на спора. В случая ищецът Главна дирекция „Национална
полиция“ твърди да е страна по договора и да е носител на спорното право, като
поддържа, че предявява пред съда свое накърнено материално право. Въпросът дали
ищецът или друго лице е носител на спорното право има значение за
основателността, а не за допустимостта на иска, поради което са налице
предпоставките спорът да бъде разгледан по същество.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа
страна:
По главния установителен иск за сумата 777,25 лева –
главница.
За да бъде уважен така предявения иск, следва ищецът да
установи, че между страните е бил сключен процесния договор за обучение, че
ответникът е поел задължение след дипломирането си да работи 5 години в
системата на МВР, че е освободен от служба по собствено желание, преди изтичане
на 5-годишния срок, че дължи възстановяване на разходите за обучение на ищеца,
пропорционално на непрослуженото време, размера на разходите за обучение,
продължителността на непрослуженото време, както и размера на обезщетението.
От своя страна ответникът следва да установи възраженията
си, че МВР, а не ищцовата Главна дирекция „Национална полиция” е носител на
спорното право, както и че службата, на която е преминал ответникът след
прекратяване на правоотношението със заповед № 8121 К-3080/15.03.2018 г. е
измежду тези, при заемане на които не се дължи възстановяване на разходите за
обучение.
Установява се от представените договор №
3286р-47841/02.12.2016 г., акт за встъпване в длъжност от 01.12.2016 г., заповед
№ 3286з-1051/09.03.2018 г., акт за сдаване на длъжност от 19.03.2018 г.,
заповед № 8121 К-3080/15.03.2018 г. и акт за встъпване в длъжност от 19.03.2018
г., че между МВР, представлявано от директора на Главна дирекция „Национална
полиция”, оправомощен от министъра на вътрешните работи със заповед №
81213-992/18.08.2015 г., и ответника А.Н. е бил сключен договор за обучение от 02.12.2016
г., както и че ответникът е работил в системата на МВР до прекратяване на
служебното правоотношение със заповед от 09.03.2018г. С договора за обучение
МВР е поело задължение да предостави на ответника обучение в Център за
специализация и професионална подготовка гр. П. при Академията на МВР и да му осигури
подготовка, необходима за служба в МВР, а ответникът се е задължил след успешно
завършване да служи в МВР за срок, не по-малък от 5 години, от които поне 3
години в структурата, за която е кандидатствал – чл. 2 от договора. В чл. 4,
във вр. с чл. 2 е предвидено, че обучаемият възстановява на МВР разходите по
обучението му при освобождаване от служба по собствено желание или по
дисциплинарен ред, пропорционално на времето на неизпълнение, преди обучаемият
да е изслужил срока от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която
е кандидатствал. В договора изрично е записано, че уредените в него права и
задължения на страните произтичат от нормативната уредба и следват същата – ЗМВР,
Правилника за дейността на Академията на МВР и другите нормативни актове,
регулиращи тези правоотношения, като измененията и допълненията в посочената
нормативна уредба водят и до промяна на съответните текстове на договора.
Със заповед № 3286з-1051/09.03.2018 г. на директора на
Главна дирекция „Национална полиция” служебното правоотношение на ответника А.Н.,
в качеството му на полицай, той и водач на автомобил в група 02, сектор 01 към Зонално
жандармерийско управление гр. София е прекратено на основание чл. 226, ал. 1,
т. 4 от ЗМВР, въз основа на подадено заявление рег. № УРИ 6809
р-8762/07.03.2018 г., по собствено желание, считано от датата на връчване на
заповедта. Същата е връчена на 19.03.2018 г.
По делото също така са приети като писмени доказателства
акт за встъпване в длъжност от 06.02.2019 г., видно от който ответникът А.Н. е
встъпил в длъжност въз основа на заповед от 15.03.2018 г. като разузнавач в
сектор „Оперативна реализация”, Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност” към МВР, както и справка с рег. № УРИ 4582 р-1525/22.03.2018 г., в
която е посочен размера на подлежащите на възстановяване от ответника разходи за
издръжка и обучение в ЦСПП – П.. В нея е посочено, че ответникът дължи за храна
сумата 780,64 лв., за издръжка за обучение 2 693,95 лв. и за изстреляни патрони
96,92 лв. Тази справка е подписана от директора на ЦСПП -П., като е представена
от ищеца в заверено от него копие. Съдържанието на същата е своевременно
оспорено от ответника с аргумент, че е неясно как са формирани посочените
разходи и какво включват те.
Установява се от писмо с рег. № 6809 р-790/20.04.2018 г.,
че по реда на чл. 240 от ЗМВР е удържана от дължимите на ответника обезщетения
по ЗМВР сумата 2 258,54 лв. като дължимо от последния обезщетение по чл.
174, ал. 4 от ЗМВР, а остатъкът в размер на 777,25 лв. е предмет на главния иск
в настоящото производство.
От своя страна ответникът представя актове за встъпване в
длъжност, от които се установява, че е назначен на 19.03.2018 г. като
разузнавач в сектор „Оперативна реализация”, Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност”-МВР, където продължава да служи и към момента на
приключване на съдебното дирене по делото.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По главния установителен иск за главница.
Безспорно се установи по делото, че между МВР и ответника е
бил сключен процесния договор за обучение, че ответникът е завършил успешно
обучението си, като с договора е поел задължението да служи в МВР за срок, не
по-малък от 5 години, от които поне 3 години в структурата, за която
кандидатства, че е заел длъжност като полицай в Зонално жандармерийско
управление гр. София-МВР, от която е освободен на 19.03.2018 г., че на същата
дата е заел длъжност като разузнавач в Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност”-МВР, която длъжност заема и към приключване на устните състезания,
както и че е „държавен служител” по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗМВР (Обн.,
ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), в редакция към ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., действаща към момента на
сключването на договора за обучение, разходите за издръжка и обучение се възстановяват на МВР и от държавните служители, чието служебно
правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да
са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3 от ЗМВР (5 години в МВР,
от които 3 години в структурата, за която служителят е кандидатствал), пропорционално на
времето на неизпълнение.
В самия договор-чл. 4, е предвидено, че разходите за издръжка и обучение се
възстановяват от обучаемия, назначен за държавен служител при освобождаване от
служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди обучаемият да е
изслужил срока от 5 години, без да е посочено кому следва да се възстановят
тези разходи.
Както към момента на сключване на договора за обучение,
така и към момента на освобождаване на ответника от служба е приет сега
действащия ЗМВР, обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. В редакцията на чл. 174 от ЗМВР от ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., действаща към момента на освобождаване на ответника
от длъжност – 19.03.2018 г., е предвидено, че обучаемите, отстранени от
обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено
престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на
обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност,
възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са
били обучавани – ал. 1. Съгл. ал. 4, разходите по ал. 1 се възстановяват и от
държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно
желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл.
173, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение. Действащата и към
момента на завеждане на иска редакция на чл. 174 от ЗМВР предвижда тези разходи
да се възстановяват на МВР, а не на Главна дирекция „Национална полиция”. В ал. 5 на чл. 174 от ЗМВР е предвидено, че разходите по
ал. 1 не се възстановяват от държавните служители, чието служебно
правоотношение е прекратено по тяхно желание и в срок до един месец след
прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност или
за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите
на този закон относно държавната служба.
В случая Главна дирекция „Национална полиция” не е носител
на материалното право на вземане за възстановяване на разходите за обучение,
поради което искът й се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В
случая липсва разпоредба, която да овластява Главна дирекция „Национална
полиция” да получи вземането, титуляр на което е МВР, а искът е предявен от
лице, което не е носител на спорното материално право. Това обаче не води до
недопустимост на иска, доколкото ищецът твърди в исковата си молба, че не
предявява чужди, а свои права и че разходите за обучение подлежат на
възстановяване на него.
Ето защо искът не е недопустим, а неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Искът се явява неоснователен и на друго самостоятелно
основание, а именно доказания по делото факт, че на датата, на която е напуснал
работа в Зонално жандармерийско управление гр. София-МВР ответникът е започнал
работа в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”-МВР, поради което
е налице хипотезата на ал. 5 на чл. 174 от ЗМВР и ответникът не дължи
възстановяване на разходи за обучение. Безспорно е, че за службата в Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност” е приложим ЗМВР. В тази връзка
съдът споделя възражението на ответника, че в едномесечен срок след
прекратяването на служебното му правоотношение е заел длъжност в друга
структура на МВР, а именно разузнавач в Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност, поради което попада извън кръга на лицата, които дължат
възстановяване на разходите за обучение. Това е така, тъй като ал. 4 от чл. 174
от ЗМВР както към датата на сключване на договора за обучение, така и към
датата на прекратяване на служебното правоотношение на ответника препраща към
ал. 1 на същата разпоредба, в която е уредено задължението на обучаемия да
работи в МВР за срок от поне 5 години след завършването на обучението.
Неизпълнението именно на това задължение е скрепено със задължението за
възстановяване на разходите за издръжка и обучение на МВР.
За пълнота следва да се отбележи, че дори ищецът да бе
носител на спорното материално право, искът му е недоказан по размер.
Представената справка с рег. № УРИ 4582 р-1525/22.03.2018 г. на ЦСПП гр. П.-МВР
не съставлява официален свидетелстващ документ за размера на тези разходи,
поради което при оспорването й в тежест на представилата я страна е да
установи, че същите са направени и как е формиран размерът на исковата
претенция. В случая ищецът не доказа какъв е размера на разходите за обучение,
как е формиран той, дали тези разходи действително са направени, както и какъв
е размерът на разходите, пропорционално на непрослуженото време от ответника.
На същия е указана доказателствената тежест за това обстоятелство, но ищецът не
е представил други доказателства за установяването му.
С оглед всичко дотук изложеното съдът намира, че главният
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По акцесорния установителен иск за сумата 20,94 лв.
Съдебната практика е непротиворечива относно необходимостта
от пълен идентитет на вземанията в исковото
производство по чл. 422 от ГПК и вземанията в заповедното производство,
например решение № 18/16.02.2016 г. по търг. дело № 1880/2014 г., Върховния
касационен съд, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а в
разглеждания случай такова вземане не е предявявано със заявлението по чл. 410
от ГПК и не е било предмет на заповедното производство, поради което този иск
се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото следва да бъде прекратено в същата част. Допълнителен
довод в тази насока е и обстоятелството,
че със заявлението по чл. 410 от ГПК е претендирана законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането
на сумата и следователно за ищеца липсва правен интерес от установяване със
сила на пресъдено нещо на вземане, представляващо законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.10.2018 г. до датата на
постъпване на исковата молба в съда – 16.01.2019 г.
При този изход на делото за ищеца не възниква право на
разноски, а ответникът не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на
страните.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от Главна
дирекция „Национална полиция“, гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 срещу А.Х.Н.
с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 777,25 лева –
главница, дължима на основание чл. 174, ал. 4 от ЗМВР и чл. 4 от договор №
3286р-47841 от 02.12.2016 г. между страните, за която сума е издадена заповед №
3033 от 16.11.2018 г. по ч. гр. дело № 4892/2018 г. на Врачански районен съд на
Врачански районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от Главна дирекция „Национална полиция“, гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 1 срещу А.Х.Н. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 20,94 лева – мораторна лихва върху главницата в размер на
777,25 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.10.2018
г. до датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.01.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
127/2019 г. на Врачански районен съд по отношение на същия иск.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: