O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 33/25.01.2017г.
Административен съд – М*** в
закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : О*** Е***
Членове:
М*** Н***
МОМЧИЛ Т***
като разгледа докладваното от съдия Е*** частно
административно дело №40/2017г. по описа на Административен съд М*** , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.229
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.14 ал.3 Закон за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
Производство
пред Административен съд М*** е образувано по повод частна жалба подадена от З.В.З.
*** срещу Определение №189 от 03.02.2016г. постановено по гражданско дело
№44/2016г. по описа на Районен съд Л*** , с която е оставена без разглеждане
жалбата на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на Общинска служба по
земеделие гр.Л*** да се произнесе по иск за възстановяване на правото на
собственост на наследниците на З. И*** Л*** . Делото е изпратено за произнасяне
с определение на С*** апелативен съд, с което е обезсилено определение на
Окръжен съд М*** и е частната жалба е изпратена за произнасяне на
Административен съд М*** .
В жалбата са изложени доводи за неправилност
на обжалваното определение и е формулирано искане за неговата отмяна и връщане
делото за разглеждане на спора по същество.
Настоящият съдебен състав
установява, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен
интерес, тоест същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните доводи:
Правилно и обосновано с оглед
доказателствата по делото Районен съд Л*** е оставил без разглеждане жалбата на
З.В.З. *** срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие гр.Л*** да се
произнесе по иск за възстановяване на правото на собственост на наследниците на
З. И*** Л*** и е прекратил производството по делото. Това е така, тъй като
както обосновано е приел първостепенния съд, в случая не е налице отказ на
административния орган по отношение на които да е допустим съдебен контрол. В
производството по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ могат да се оспорват само и единствено
административни актове, който са постановени органа, които е овластен да се
произнася относно предявените претенции за възстановяване на право на
собственост, както правилно е отбелязал районния съд.
Дори да се приеме, че в случая се
касае за предявяване на искова претенция по смисъла на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, то
с оглед разпоредбата на §22 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ бр.13/09.02.2007) тази искова
претенция е могла да се предяви в рамките на тримесечен срок от влизане в сила
на законовата разпоредба, тоест както правилно е приел в мотивите си районния
съд в случая този срок не е спазен, респективно исковата претенция е
недопустима.
Пълнотата изисква да се посочи,
че частния жалбоподател би имал процесуална възможност да реализира правата си
само при наличието на изрично произнасяне от страна на органа, които е бил
сезирал с искане за възстановяване на правото на собственост и то само по
отношение на имотите, които са били надлежно заявени в срока по чл.11 ал.1 от
ЗСПЗЗ. По отношение на незаявените за възстановяване имоти към настоящия момент
с оглед разпоредбата на §22 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ във вр. с чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ не е
налице законова възможност да се води съдебно производство, респективно да се
установи правото на възстановяването им.
Водим от гореизложеното
настоящият състав на Административен съд М*** , като счете частната жалба за
неоснователна
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА срещу Определение №189 от 03.02.2016г. постановено по гражданско дело
№44/2016г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: