№ 381
гр. ***, 26.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20224150100468 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. К. И. , ЕГН:
**********, гр. ***, ул. „********“ № ***, със съдебен адрес: гр. ***, бул.
„*****“ № ****; срещу „А.К.П.З. ****, ЕИК: *********, гр. С., ул. „П.В.“ №
***, с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за да
бъде установено, че ищецът като длъжник не дължи на ответното дружество
като цесионер сумата от 546.56 лв. за допълнителна услуга от Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № *****, сключен между Г. К. И.
като заемополучател и М.К., ЕИК: *********, като заемодател, тъй като
договорът бил нищожен като противоречащ на императивните правни норми,
подробно описвани в исковата молба. Ищецът твърди, че вземането на
заемодателя било цедирано на „А.К.П.З. **** на 22.03.2022 г., когато бил
уведомен за договора за цесия между М.К. като цедент и „А.К.П.З. **** като
цесионер (чл. 99, ал. 4 ЗЗД).
В отговора на искова молба „А.К.П.З. **** заявява, че делото следва
да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради това че с влязло
сила Решение № 100/14.06.2022 г. по гр. д. № 97/2022 г. на Свищовския
районен съд (СвРС) процесният договор е бил обявен за нищожен.
След служебна справка в деловодството на съда бе установено, че: с
Решение № 100/14.06.2022 г. по гр. д. № 97/2022 г. СвРС е прогласен за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, сключения между Г. К. И. и М.К.
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *****; исковата
молба по това дело е била заведена в съда на 11.02.2022 г., съдебното дирене е
приключило на 16.05.2022 г., решението е влязло в сила на 30.07.2022 г.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането с Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.03.2021 г. между М.К. като цесионер
и „А.К.П.З. **** като цедент и Приложение № 1/18.03.2022 г., с което е
конкретизирано вземането, е настъпило спрямо длъжника и трети лица на
22.03.2022 г., когато длъжникът е получил уведомление за цесията (арг. от чл.
99, ал. 4 ЗЗД; ТР № 142-7/11.11.1954 г., ОСГК на ВС).
По силата на чл. 226, ал. 1 и ал. 3 ГПК при прехвърляне на спорно право
по време на процеса делото следва своя ход между първоначалните страни, но
силата на пресъдено нещо (СПН) на решението във всички случай има
действие и спрямо правоприемника –цесионера. Ето защо в настоящия случай
субективните предели на СПН на Решение № 100/14.06.2022 г. по гр. д. №
1
97/2022 г. на СвРС се разпространяват не само спрямо страните Г. К. И. и
М.К., но и по отношение на приобретателя (цесионера), които е придобил
спорното право, докато е бил висящ спора – „А.К.П.З. ****. При това
положение настоящето дело следва да се прекрати служебно от съда (чл. 299,
ал. 2 ГПК), тъй като спорът между страните е решен със СПН с Решение №
100/14.06.2022 г. по гр. д. № 97/2022 г. на СвРС: целият договор е обявен за
нищожен от съда и е недопустимо да се иска установяване на нищожност на
отделни негови клаузи.
При този изход на делото право на разноски има ответното дружество в
размер на 100 лв., като искането за сумата над 100 лв. до пълния претендиран
размер от 350 лв. се явява неоснователно, с оглед на това че производството е
прекратено след връчването на исковата молба на ответното дружество и
единственото действие, извършено от юрисконсулта, е запознаването с иска и
подаването на отговор (чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП).
Водим от горното, СвРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 468/2022 г. на СвРС, което е
образувано по искова молба на Г. К. И. , ЕГН: **********, гр. ***, ул.
„********“ № ***, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „*****“ № ****; срещу
„А.К.П.З. ****, ЕИК: *********, гр. С., ул. „П.В.“ № ***, с право основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за да бъде установено, че
ищецът като длъжник не дължи на ответното дружество като цесионер сумата
от 546.56 лв. за допълнителна услуга от Договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit № *****, сключен между Г. К. И. като заемополучател и
М.К., ЕИК: *********, като заемодател, тъй като договорът бил нищожен
като противоречащ на императивните правни норми, подробно описвани в
исковата молба, ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ спорът относно действителността на
този договор е бил решен със СПН с Решение № 100/14.06.2022 г. по гр. д. №
97/2022 г. на СвРС, която със СПН е противопоставима на ответното
дружество на основание чл. 226, ал. 1 и ал. 3 и чл. 299, ал. 2 ГПК.
ВРЪЩА исковата молба на Г. К. И. срещу „А.К.П.З. ****.
ОСЪЖДА Г. К. И. да заплати на „А.К.П.З. **** сумата от 100 (сто)
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението за него от
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
2