№ 143
гр. Разград, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500121 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
ЗА ВЪЗЗИВНИКА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД при редовност в призоваването не се
явява процесуален представител.
Депозирана е молба чрез пълномощника юриск. Стоянов, в която сочи, че няма да се
явява представител на жалбоподателя по делото. Поддържа подадената въззивна жалба.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено това на РС в отхвърлителната
му част и уважаване на ищцовата претенция в цялост, така както е заявено с ИМ като
заявява, че не обжалват решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата
480лв. – еднократна такса за оценка на риска. Претендира присъждане на разноски.
Представят списък за разноски - юрисконсултско възнаграждение, държавни такси и
депозит за особен представител.
ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА, ВЪЗЗИВАЕМИЯ се явява особен представител
АДВ. МИТКОВА.
АДВ. МИТКОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО :
Делото е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, гр.София, подадена
чрез юрисконсулт против решение № 4/05.01.2022г., постановено по гр.дело № 1091/2021г.
по описа на РРС, в частта му с която съдът е отхвърлил претенциите на банката против
1
ответника ОГН. СТ. П. за установяване дължимост на сумите: 1684,52 лв. договорна лихва
за периода 25.12.2018 г. – 19.06.2020 г. и обезщетение за забава от 590,50 лв., дължимо за
периода 25.12.2018 г. – 03.07.2020 г., за които задължения е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 920/2020 г. по описа на РС Разград срещу ответника по сключен
между страните договор за потребителски кредит от 19.11.2018г. Заявена е претенция за
разноски. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните части, с
искане за неговата отмяна и уважаване на установителните претенции за същите. Излагат се
подробни съображения.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна е депозирала отговор чрез особения представител,
като застъпва становище за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на
решението в атакуваните части.
АДВ. МИТКОВА: Поддържам отговора. Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. МИТКОВА: Моля да оставите жалбата без уважение и потвърдите
обжалваното решение изцяло. Поддържам становището си, отразено в отговора към ИМ и
процесуалната защита пред първоинстанционния съд, така и в отговора към въззивната
жалба. Жалбоподателят неоснователно твърди, че направения извод от съда е неправилен,
че договора е недействителен поради неизпълнението на разпоредбата на чл.19, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит за посочване в договора за кредит на начина на
формиране, на годишния процент на разходите по кредита. Същият прави собствени
тълкувания на посочената разпоредба, както и на свързана с нея разпоредба на чл.11, ал. 1
т.10 ЗПК, които по своята същност са неправилни и в противоречие, както с приложимото
законодателство, така и с установената съдебна практика. От приложените доказателства е
видно, че договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът е ясен и
категоричен и не се нуждае от допълнителни тълкувания и анализи, а именно договора за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент за разход по кредита и общата
сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване, на договора за кредит,
но следва да се отбележи, че има и допълнение към този текст като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент, на разходите по
определения в Приложение № 1 начин, който последен текст се пропуска от жалбоподателя.
В чл.10 от договора е посочен годишен процент на разходите, но единствено като
абсолютна процентна стойност 48,05% в резултата на което липсва всякаква информация за
начина на неговото установяване. Липсва спазване на изискването, на разпоредбата за
посочване на взетите предвид допускания използвани при изчисляването на годишния
процент на разходите по определения начин в Приложение № 1. Липсата на тази
2
конкретизация в договора относно начина, по който е формиран посочения процент води до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, регламентирано
в чл.10, ал.1 ЗПК.
Нарушеното императивно изискване на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до
нарушаване и непостигане целта на цитираната разпоредба, а именно на потребителя да се
предостави точна и ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита.
Такова е изискването на чл. 10, пар. 1, б. „ж“ от Директива 2008-48-Е07, а именно
посочват се всички допускания, използвани за изчисляване на този процент. В този смисъл е
и съдебната практика, Определение № 1829/26.05.2021г. от на ОС - Варна по в.ч.гр.д. №
1069/2021г. и Решение № 51 от 28.07.2021г. на ОС Търговище по в.гр. д. № 122/2021г.
Предвид изложеното моля да оставите въззивната жалба без уважени и потвърдите
обжалваното първоинстанционно решение като разноските останат така, както са направени.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит на особения представител в размер на 300 лв.,
за което е и издаден РКО.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14:11ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3