Решение по дело №112/2020 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 2
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Вяра Петракиева
Дело: 20204240200112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Трявна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Виолета Х. Драгановска
в присъствието на прокурора Борислав Трифонов Борисов (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Административно
наказателно дело № 20204240200112 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. Я. Ц., роден на 21.05.1969 г. в гр. Ветово, живущ в гр. Трявна,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 06.10.2020 г. около 18.40 часа, в гр. Трявна, на
кръстовище образувано от ул. „Кънчо Скорчев“ и ул. „Академик Алекси Пухлев“, при
управление на МПС – лек автомобил „Субару Легаси“ с рег.№ЕВ 8446 ВК, нарушил
правилата за движение /чл.96 ЗДвП, чл.98 ППЗДвП/, при което автомобилът самопотеглил и
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. Б. Х., с ЕГН **********, от гр.
Трявна, изразяваща се голяма разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявото
бедро, задколянна ямка и горна задна част на лявата подбедрица, със засягане на кожа,
подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част от меките тъкани, кръвонасядане на
дясното коляно, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
срок над един месец - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 НК, за
което и на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 2000,00 лв. (две
хиляди лева).
ОСЪЖДА подсъдимия Ц. Я. Ц., със снета по-горе самоличност, да заплати направени по
делото разноски в размер на 443,75 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и 75 ст./, по
сметка на ОД на МВР Габрово, на основание чл.189 ал.3 НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Ц. Я. Ц., със снета по-горе самоличност, да заплати направени по
делото разноски в размер на 439,04 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и 04 ст./, по
1
сметка на Районен съд - Трявна, на основание чл.189 ал.3 НПК.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Габровски окръжен съд в 15-
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по АНД №112/2020 г. по описа на Районен съд - Трявна
С мотивирано постановление от 20.11.2020 г. Районна прокуратура –Габрово е внесла
материалите по досъдебно производство №360 ЗМ 73/2020 г. по описа на РУ Трявна при
ОДМВР Габрово, водено срещу Ц. Я. Ц. от гр. Трявна за извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.“б“ пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 НК, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Трявна поддържа внесеното
предложение.
Подсъдимият заявява, че когато е паркирал автомобила си, го е оставил на задна скорост, с
включена ръчна спирачка. В автомобила останало и кучето му, порода „питбул“, което
същият ден било кастрирано под упойка. Обяснява, че автомобилът му е с два скоростни
лоста, единият от които е с три положения – за бързи скорости, за бавни скорости и
междинно положение, както и че когато лостът бъде поставен в междинно положение,
освобождава автомобила от скорост и при това положение е възможно самопотеглянето му.
Смята, че когато се е събудило от упойката, животното е успяло да премести този скоростен
лост на междинно положение и така автомобилът е самопотеглил, въпреки че е бил включен
другия скоростен лост на задна предавка, както и ръчната спирачка.
Упълномощеният от подсъдимия защитник - адв. Г. Н. счита, че няма извършени нарушения
на правилата на Закона за движение по пътищата, поради което подсъдимият е невиновен в
извършването на престъплението, за което е поискано освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Чрез комплексна преценка на събраните в наказателното производство доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с обясненията
на подсъдимия, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ц. Я. Ц. притежава свидетелство за управление на МПС, считано от
21.04.1988г. - с категории „А“, „В“ и „М“. Собственик е на лек автомобил „Субару Легаци“ с
рег.№ЕВ 8446 ВК.
На 06.10.2020 г. през деня подсъдимият бил на работа. Около 18.00 часа, на път за вкъщи,
паркирал лекия си автомобил „Субару Легаци“ с рег.№ЕВ 8446 ВК на ул. „Кънчо Скорчев“
№3 в гр. Трявна – пред хранителен магазин, намиращ се близо до дома му. Слязъл от него и
отишъл да напазарува в магазина. На задната седалка оставил да лежи домашния му
любимец – куче порода „питбул“.
Приблизително по същото време, на ул. „Алекси Пухлев“№ 1 в гр. Трявна, явяваща се
съседна на ул. „Кънчо Скорчев“ - на тротоар, вляво от жилищен блок, бил паркиран лек
автомобил „Пежо 307“ с рег.№ЕВ 7332 ВВ, собственост на свидетеля Н. С. Р. от гр. Трявна.
На детска площадка през жилищния блок играели малки деца, придружени от своите
родители. Там играело и детето И. Б. Х. /родено на *******г./, придружено от майка си –
свидетелката А.Й..
Около 18.30 часа детето Б. Х., заедно с още едно дете, се намирали зад лекия автомобил
„Пежо 307“ с рег.№ЕВ 7332 ВВ.
В определен момент паркираният лек автомобил на подсъдимия „Субару Легаци“ с рег.
№ЕВ 8446 ВК самопотеглил и с бавна скорост започнал да се движи право надолу по
улицата, след което се отклонил в посока към ул. „Кънчо Скорчев“ и с предната си лява част
ударил задната лява част на лекия автомобил „Пежо 307“ с рег.№ЕВ 7332 ВВ, след което
спрял движението си. При сблъсъка между двата автомобила било ударено детето И.Х.,
което в този момент все още било зад лекия автомобил на свидетеля Н.Р. и с гръб към
идващия лек автомобил на подсъдимия. Детето започнало да пищи, което насочило
вниманието на майка му и всички други около него.
Привлечен от създалата се суматоха и шум, подсъдимият видял местоположението на лекия
си автомобил и веднага хукнал към него. Когато стигнал, първо влязъл в автомобила, а след
като излязъл от него, предложил помощта си на майката на пострадалото дете. Тя отказала,
1
тъй като междувременно за случилото се бил уведомен съпругът й – полицейски служител в
авто-патрулен екип, който бил на работа в този момент и дошъл на мястото веднага.
Пристигнал също и екип на ЦСМП, филиал Трявна, който откарал детето в МБАЛ „Д-р
Теодоси Витанов“ в гр. Трявна. По-късно детето било пренасочено към МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ в гр. Габрово, където постъпило за лечение вечерта на същия ден. Изписано било
на 09.10.2020 г.
Според заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д – р Я.К. и
дадените от него обяснения при разпита, в резултат на сблъсъка между двата леки
автомобила детето И. Б. Х. е получило следните увреждания: голяма разкъсно-контузна рана
по задната повърхност на лявото бедро, задколянна ямка и горна задна част на лявата
подбедрица, със засягане на кожа, подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част от
меките тъкани, кръвонасядане на дясното коляно, довели до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за срок над един месец. Кракът е обездвижен
първоначално с гипсова лонгета, впоследствие с ортеза. Според вещото лице, по механизъм
уврежданията съответстват да са причинени при притискане на левия крак между две
твърди повърхности, с тангенциална компонента /леко под ъгъл въздействие/. Посочената
квалификация „трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок над
един месец“ не зависи от продължителността на времето, през което е бил обездвижен
крайника на детето Ивайло, а от увреждането на меките тъкани следствие на удара и
периодът на тяхното възстановяване, който е по-голям от един месец.
Посоченото по-горе се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа на
обясненията на подсъдимия, гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите
А.А. Й., К. П. И. , С. К. К. , Н. С. Р. И С. А. П., както и от писмените доказателства по
делото – свидетелство за управление на МПС на Ц. Я. Ц. , свидетелство за регистрация част
I и част II на лек автомобил „Субару Легаци“ с рег.№ ЕВ 8446 ВК; удостоверение за
техническа изправност на лек автомобил „Субару Легаци“ с рег.№ ЕВ 8446 ВК, с последно
извършен технически преглед на 18.03.2020 г.; протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие от 06.10.2020 г. и албум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от
07.10.2020 г. и албум към него; протокол за ПТП №1311663/07.10.2020 г.;
съдебномедицинско удостоверение №135/2020 г.; заключения на авто-техническа
експертиза и заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник.
Единственият спорен по делото е факт е причината за самопотеглянето на лекия автомобил
и дали от подсъдимия са били нарушени правилата на Закона за движение по пътищата.
Във връзка с това по делото е допуснато извършването на допълнителна съдебна
автотехническа експертиза от вещото лице Д. М. Д.. Според заключението на вещото лице и
дадените от него обяснения при разпита, движението на лекия автомобил на подсъдимия по
наклона на ул. „Кънчо Скорчев“ е било ускорително, като скоростта му се изменя от 0 км/ч
при потеглянето до 23 км/ч при удара. Изминатото разстояние е 27 метра. Наклонът на
спускане, измерен при огледа е 10/100 при мястото, от където е започнало движението, и
6/100 при кръстовището, където е станал удара. От техническа гледна точка начините за
обезопасяване самопотеглянето на лек автомобил са няколко, като е необходимо да се
използват поне два от тях в случаи на наклон, а именно: 1. Включване на предавка – най-
правилно 1-ва или задна; 2. Задействане на спирачка за паркиране /ръчна/; 3. Използване на
клин или друго препятствие под колелата; 4. Завъртане на управляемите колела в безопасна
посока и блокиране на волана; 5. Други. Използването само на един от тези начини води до
риск от самозадвижване. Според вещото лице, автомобилът на подсъдимия е преминал
технически преглед и ръчната му спирачка е работела, констатирано и от него при огледа на
автомобила, поради което най-вероятната причина за самопотеглянето му е използването на
само един от посочените по-горе начини - недостатъчно добре включена предавка, която се е
самоизключила и автомобилът е самопотеглил. От техническа гледна точка, изключването
2
на предавка, особено по наклон, без използване на съединител, изисква много голямо
физическо усилие. Изключването й по наклон с малко усилие или самоизключване се случва
само, ако предавката не е добре фиксирана – включена е „плитко“. Тогава дори и без
въздействие върху лоста, а само от разклащане на автомобила може да се самоизключи
скоростта. Животно би могло да изключи скоростта, ако тя не е била включена правилно и
не е използван друг метод за установяване на автомобила по наклон. Според обясненията на
вещото лице, дори и автомобилът на подсъдимия да има и втори лост, с бързи и бавни
скорости, отново най-вероятната причина за самопотеглянето му ще е недобре включена
предавка, която се е самоизключила по някаква причина. Най-вероятно също предавката е
била или първа, или задна – тъй като в тези случая при самопотегляне автомобилът има
плавно ускоряване, каквито са данните по делото. При самоизключване на останалите
предавки – втора, трета и четвърта, автомобилът би потеглил на тласъци, за каквито няма
данни.
Въз основа на установеното от допълнителната съдебна автотехническа експертиза съдът
приема, че с действията си подсъдимият е нарушил правилата за движение, установени в
ЗДвП. Нарушил е разпоредбата на чл.96 от него, съгласно която водачът на спряно за
престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да
се приведе в движение или потегли. Нарушил е и разпоредбата на чл.98 от ППЗДвП,
съгласно която водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може
да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само.
В случая е безспорно по делото, че автомобилът на подсъдимия не е бил приведен в
движение от него или друго лице, а е самопотеглил, като най-вероятната причина за това
/според експертното заключение/ е недостатъчно добре включена предавка /първа или
задна/, която се е самоизключила, както и неизползването на втори начин за обезопасяване
на самопотегляне, като вариантите са изброени неизчерпателно от вещото лице Д., а те са:
задействане на ръчна спирачка, използване на клин или друго препятствие пред колелата,
завъртане на управляемите колела в безопасна посока и блокиране на волана. Тази според
вещото лице е най-вероятната причина за самопотегляне и в случай че лекият автомобил на
подсъдимия има и втори скоростен лост – за бързи и бавни скорости. Дали изключването на
недобре включената предавка е по причина разклащане на автомобила или движения на
животно в него е без значение. Дължимото от подсъдимия като водач поведение е било да
включи добре една от предавките на лоста, както и да обезопаси потеглянето му по силно
наклонената улица „Кънчо Скорчев“ чрез използване и на втори начин за обезопасяване.
Като не го е сторил подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.96 от ЗДвП и тази на чл.98
ППЗДвП.
Дори и да се приеме, че от техническа гледна точка подсъдимият е обезопасил
самопотеглянето на автомобила, но самопотеглянето му се дължи на преместване на
скоростния лост в свободно положение от намиращо се в него животно – куче, това не
променя извода за допуснато нарушение на посочените по-горе разпоредби на чл.96 ЗДвП и
чл.98 ППЗДвП, тъй като мерките за обезопасяване на самопотеглянето на лекия автомобил в
този случай биха включвали и действия по изключване на възможността животното да
окаже въздействие върху скоростния лост. Такива действия подсъдимият също не е
предприел.
Поради изложеното по-горе съдът не възприе изложените от подсъдимия и защитника му
доводи, че самопотеглянето на лекия автомобил не се дължи на извършено от него
нарушение на правилата за движение.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът прие следното:
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Ц.
Я. Ц. е осъществил, както от обективна, така и от обективна страна, състава на
престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 НК. От обективна страна
деянието е извършено, след като на 06.10.2020 г. около 18.40 часа, в гр. Трявна, на
3
кръстовище образувано от ул. „Кънчо Скорчев“ и ул. „Академик Алекси Пухлев“, при
управление на МПС – лек автомобил „Субару Легаси“ с рег.№ЕВ 8446 ВК, нарушил
правилата за движение /чл.96 ЗДвП, чл.98 ППЗДвП/, при което автомобилът самопотеглил и
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. Б. Х. , с ЕГН **********, от гр.
Трявна, изразяваща се голяма разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявото
бедро, задколянна ямка и горна задна част на лявата подбедрица, със засягане на кожа,
подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част от меките тъкани, кръвонасядане на
дясното коляно, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
срок над един месец.
От субективна страна подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради което същото е
извършено по непредпазливост.
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
За деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на
извършване на деянието.
Няма причинени от деянието имуществени вреди.
Не е налице никоя от хипотезите на чл.78 ал.7 НК, изключващи възможността за
приложение на института.
При определяне размера на наказанието по чл.78а от НК, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействието на подсъдимия за разкриване на
обективната истина по делото, добрите характеристични данни за личността му и
предложената от него готовност за съдействие на пострадалото дете след настъпване на
ПТП. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете по-високата степен на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние и наличието на причинен с него
вредоносен резултат.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
наложи на подсъдимия административно наказание - глоба в размер на 2000,00 лв. При
определяне на този размер на административното наказание съдът отчете и обстоятелството,
че пределите на приложение на института по чл.78а от НК включват различни по вид
престъпления, като извършеното от дееца е по глава XI от НК и е със завишена степен на
обществена опасност.
Въпреки че разпоредбата на чл.343г НК предвижда лишаването от право да се управлява
МПС, по отношение на подсъдимия не бе приложена разпоредбата на чл.78 ал.4 НК, даваща
възможност за налагане и на административно наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление. Съдът счете, че данните за подсъдимия като водач
на МПС не налагат приложението на тази разпоредба, тъй като е видно, че спрямо него има
наложени минимален брой нарушения на ЗДвП и повечето от тях преди продължителен
период от време.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направени по делото
разноски в размер на 443,75 лв. по сметка на ОД на МВР Габрово.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати и направени по делото
разноски в размер на 439,04 лв. по сметка на Районен съд - Трявна.
В този смисъл е произнесено решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4