Р Е Ш
Е Н И Е
№ 71
гр.
Силистра, 05 декември
2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева ЧЛЕНОВЕ: В. Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура-Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от председателя
КАНД № 70 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Касационното
производство е образувано по жалба на „ЕМАКС“ ООД с ЕИК *********, със седалище
в гр. Силистра, представлявано от управителя М.Г.К., против Решение № 188 от 12.08.2022
г., постановено по АНД № 44 по описа за 2022 г. на Районен съд – Силистра, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 65/01.12.2021 г., издадено от
директора на РИОСВ – Русе.
В
касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния
закон от страна на въззивния съд, а именно, че не е отчетено неспазването на срока
по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
относно съставянето на акта след откриването на нарушението, като се твърди, че
нарушението е открито много по-рано. Претендира се за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради наличието на всички предпоставки за това. По тези съображения се
моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и за потвърденото с него
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
Ответникът по касационната
жалба Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе, действаща чрез
адв. В. М. от АК-Русе, изразява становище, че оспорването е неоснователно. Моли за потвърждаване на
първоинстанционния акт и за присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна, като споделя изложените
доводи за наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната жалба е постъпила
от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира
следното:
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на дружеството срещу Наказателно
постановление № 65 от 01.12.2021 год. на Директора на РИОСВ - Русе, с което за
нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.164, ал.1 от ЗООС на дружеството е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 10 000,00 (десет
хиляди) лева.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че „Емакс“ ООД гр. Силистра е оператор на „Инсталация за
физико-химично третиране на мазут и отпадъчни нефтопродукти“, попадаща
съответно в т. 4.5. от Приложение № 4 на ЗООС. За експлоатацията на
инсталациите и съоръжения на дружеството има издадено Комплексно разрешително
(КР) № 490-НО-ИО-А1/2019 г. При извършената в периода 26-28.04.2021 г. проверка
на дружеството от служители на РИОСВ-Русе, приключила с КП№ МИ-3/28. 04. 2021
г., е установено, че отпадъчните води от оператора се заустват в
канализационната система на гр. Силистра посредством две точки на заустване,
както следва:
1. в ревизионна шахта /РШ/ 1,
определена като точка за пробовземане /ТП/ 1 в действащото КР, издадено на
дружеството, като потокът отпадъчни води се включва /безшахтово/ и зауства в
градски канализационен колектор по ул. „Петър Бояджиев“, съгласно Договор
№101-1/13.03.2019 г., сключен с „Водоснабдяване и Канализация“ ООД- гр.
Силистра;
2. В РШ, намираща се на площадката на бивш завод за
детски играчки „Еми“ АД, разположена в съседство на обекта, и се заустват в РШ
по бул. „Седми септември“ от градска канализационна система.
Установено е, че вторият поток отпадъчни води
не постъпва в точката на заустване (ТЗ)1, а попада в градската канализационна
мрежа по бул.“Седми септември“.
Съдът е констатирал, че
начинът на заустване на потока от отпадъчните води в две точки е установено в
предходно обследване извършено съвместно с представители на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр.Силистра, отразено в КП № СЖ-1/17.01.2020 г. Коментирал е,
че към момента на извършената проверка втората точка на заустване не е
регламентирана в договора между оператора и ВиК
дружеството. Съгласно Условие 10.1.2.1 от КР № 490-НО-ИО-А1/2019 г.,
операторът „Емакс“ ООД е имал задължение да зауства смесен поток - пречистени
производствени и дъждовни води (след 2 броя каломаслоуловители), непречистени
битово-фекални и охлаждащи, отпадъчни води в градска канализационна система,
при наличие на актуален договор с ВиК оператор и при спазване на изискванията в
него, както и при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.1.2.1., съответно
в градски канализационен колектор по ул. „Петър Бояджиев“, при определена точка
на заустване - Т31. Съдът е приел, че установената втора точка на заустване по
бул. „7-ми септември“ към датата на проверката не е обект на облигационно
отношение с ВиК оператор и заустването в нея е било в нарушение на Условие
10.1.2.1 от Комплексно разрешително № 490-НО-ИО-А1/2019 г. и съставлява неизпълнение на задължението по
чл. 126в, т. 2 ЗООС.
Съдът е счел, че образуваното
и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно,
при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Коментирал е,
че проверката за спазването на комплексното разрешително е извършена в периода
26-28.04.2021 г., констативният протокол за резултатите от нея е издаден на 28.
04. 2021 г., а АУАН е издаден на 04. 06. 2021 г., т.е. в сроковете по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, а предходният протокол за проверка не е предмет на настоящото производство.
Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото
НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса факти и обстоятелства, че АНО е посочил правилно основанието за
ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и е определил наказанието в
установения минимум от 10 000 лв. съгласно чл.164, ал.1 от ЗООС. Обсъдил е доводите на жалбоподателя в
първоинстанционното производство като е приел за неотносимо към процесния спор
обстоятелството, че в предходни договори между дружеството и ВиК оператора са
договаряни и две точки на заустване, предвид клаузите от последния им договор и
условията на издаденото комплексно разрешително. Възприел е за правилна преценката
на АНО, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като се касае за деяние, което продължава във времето и засяга защитените със
ЗООС съществени обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и
установеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения от този вид, тъй като е типичен случай.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл. 218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира, че първоинстанционният съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е санкциониран търговеца, е извършено. Изложените от
първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на
приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Несъстоятелни
са оплакванията на касатора за неспазването на давностния срок
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (посочен като преклузивен в подадената жалба) относно
съставянето на акта след откриването на нарушението, за което се твърди, че е
открито при проверка още през 2020 г. съгласно КП № СЖ-1/17.01.2020 г. При административното нарушение,
осъществяващо се чрез бездействие, каквото е настоящото, се установява едно
трайно фактическо състояние, изпълняващо непрекъснато състава на
административното нарушение през периода,
започнал от момента, в който е следвало да бъде извършено дължимото по
закон действие и приключващ с извършването му.
В случая в изпълнение на Условие 10.1.2.1 от КР№ 490-НО-ИО-А1/2019 г. дружеството
е следвало да отвежда всички пречистени
производствени и дъждовни води, непречистени битово-фекални и охлаждащи,
отпадъчни води в градска канализационна система в градски канализационен колектор по ул. „Петър
Бояджиев“, при една определена точка на заустване - ТЗ1. Вместо това от страна
на дружеството не са предприети никакви действия и същото е продължило да
зауства отпадъчните си води в две точки, едната от които - по бул. „7-ми
септември“, не е обект на облигационно отношение с ВиК оператор и заустването в
нея не е предвидено в условията на КР. Към момента на проверката това
фактическо положение не е променено, което означава, че неизпълнението на Условие 10.1.2.1 от КР № 490-НО-ИО-А1/2019
г. е налице и съставът на нарушението на чл. 123в, т. 2 от ЗООС е бил проявен в пълен обем, както
към момента на предходната проверка, приключила с КП № СЖ-1/17.01.2020 г. , така
и към момента на проверката, приключила на 28. 04. 2021 г. При нарушение
изразяващо се в бездействие, което се извършва до датата на констатирането му,
какъвто е настоящия случай, давностният срок за образуване на административнонаказателно
производство започва да тече не от началната дата, на която е започнало
бездействието, а от датата, на която е констатирано, като констатираното в различни периоди
бездействие преди преустановяването му съставлява различно основание за
ангажиране на административната отговорност на дружеството. В случая към 28.
04. 2021 г. бездействието не е било преустановено, т. е. нарушението е било
налице, и издаването на АУАН на 04. 06. 2021 г. се явява извършено в рамките на
най-краткия от предвидените срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователни
са доводите на касатора, че деянието съставлява маловажен случай. Актуализирането
на условията на комплексното разрешително е извършено през 2019 г. През същата
година е сключен и актуалния договор между дружеството-касатор и ВиК оператора.
До 28.04. 2021 г., когато е констатирано нарушението, е налице дълъг период,
през който е налице пренебрегване на Условие 10.1.2.1 от КР№ 490-НО-ИО-А1/2019 г.,
като дружеството не е преустановило бездействието си дори след издаването на
задължителни предписания от Директора на РИОСВ-Русе за пренасочване на
отпадъчните води от КМУ-2 към ТЗ1, за което е санкционирано с влязло в сила НП№
44 / 2020 г., потвърдено с Решението по КАНД № 28 / 2021 г. на АдмС-Силистра. Наличието
на възможност за промяна на условията на комплексното разрешително и за
сключването на нов договор с ВиК оператора, даващи възможност на дружеството да
зауства отпадъчните си води в две точки, не могат да се разглеждат като
безспорни факти, извиняващи неизпълнението на актуалните към момента условия на
КР, респ. омаловажаващи обществената опасност на извършената административна
простъпка. В настоящото производство съдът е компетентен да се произнесе
относно това налице ли е нарушение на действащите условия на КР, а не доколко и
дали е допустима тяхната промяна. Дефиницията за маловажен случая е дадена в §
1, т. 4 от ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид. В случая факта на неизпълнението на Условие 10.1.2.1 от
КР№ 490-НО-ИО-А1/2019 г. е безспорно установен и не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да се счете, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. В този смисъл правилна
е преценката на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и съобразяване от страна на АНО на законово
установените критерии за индивидуализация на наказанието съгласно чл. 27, ал. 2
от ЗАНН.
В
заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на РС-Силистра е
валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти
по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски,
формирани от размера на платеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка
касаторът следва да заплати на РИОСВ-Русе, доколкото последната е юридическо
лице на бюджетна издръжка (съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството
и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите във
вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), разноски
в размер на 996. 00 лева.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 188 от 12.08.2022 г., постановено по АНД № 44 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА
ЕМАКС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Силистра, ул. „Петър Бояджиев“ № 39Б, представлявано от управителя М.Г.К., да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите - гр. Русе разноски по делото в размер на 996 .00
(деветстотин деветдесет и шест) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.