№ 2193
гр. С., 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Частно
гражданско дело № 20211110167138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.417, чл.418 и чл.419 ГПК.
Образувано е по заявление от „К.-***”ООД, предявено от пълномощника му –
адвокат Б.Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.3,предл.3 ГПК , за
постановяване на разпореждане по чл.418, ал.1 ГПК за незабавното й изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист по чл.418,ал. ГПК против „А.С.С.”ЕООД въз основа на
нотариално – заверена Спогодба от 13.09.2021г. , рег. № 9821 /13.09.2021г. на нотариус
В.Я. за за следните суми :
- 2 944,36 лв , представляващи сбора от сумите , дължими съгласно т.І.5 във връзка
с т.І.4 от нотариално – заверената Спогодба от 13.09.2021г. , рег. № 9821 /13.09.2021г.
на нотариус В.Я. , заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението – 25.11.2021г. до окончателното плащане;
- 39,26 лв , представляващи законна лихва върху сумата от 2 944,36 лв, начислена за
периода от 13.09.2021г. до 27.10.2021г. ;
- 300 лв , представляващи разноски за предоставени юридически услуги, дължими
съгласно т.ІІ.т.3 от нотариално – заверената Спогодба от 13.09.2021г. , рег. № 9821
/13.09.2021г. на нотариус В.Я. , заедно с неустойка от 0,1 % на ден върху тази сума от
датата на подаването на заявлението – 25.11.2021г. до окончателното плащане, и
- 13,50 лв , представляващи неустойка от 0,1 % на ден върху сумата от 300 лв,
начислена за периода от 13.09.2021г. до 27.10.2021г.
Оригинълът на изпълнителното основание – нотариално заварения договор не е
представен.
Не са представени доказателства и за уговарянето и за плащането на адвокатско
хонорар от 620 лв , какъвто се претендира със заявлението.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи документите, представени със
заявлението по чл.417 ГПК , преценени с оглед предпоставките по чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК,
намира за установено следното :
1
За да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК (и да бъде постановено
незабавното й изпълнение по чл.418,ал.1 ГПК) е необходимо въз основа на съответния
документ по чл.417 ГПК , на който се позовава заявителят , да може да бъде издаден
изпълнителен лист при условията на чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК. Щом въз основа на
съответния документ не може да бъде издаден изпълнителен лист с оглед чл.418,ал.2 и ал.3
ГПК , е недопустимо въз основа на същия документ да бъде издавана заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и да бъде постановено незабавното й изпълнение, тъй като тяхната
процесуална цел е именно издаването на изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК.
Проверката за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК включва и изследване
наличието на предпоставките по чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист
въз основа на съответния документ. В производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК се проверява основателността на твърденията на заявителя,
като се изследва дали представеният от него документ по чл.417 ГПК (т.нар. несъдебно
изпълнително основание) удостоверява твърдените от него вземания и дали въз основа на
този документ може да бъде издаден изпълнителен лист.
За да бъде постановено издаването на изпълнителен лист по чл.418 ГПК е необходимо
наличието на двете комулативно изискуеми условия, установени в чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК-
т.нар. несъдебно изпълнително основание (посочен в чл.417 ГПК документ),
удостоверяващо т.нар. изпълняемо право - неудовлетворено изискуемо и ликвидно
материално-правно притезание на заявителя срещу длъжника.
По настоящото дело предпоставките по чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК не са налице. Това е
така ПО СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ :
На първо място: Представената по делото нотариално – заверена Спогодба от
13.09.2021г., рег. № 9821/13.09.2021г. е само един от комулативно изискуемите елементи
на правопораждащите фактически състави на претендираните от заявителя изпълняеми
права. Останалите условия за възникването на претендираните от заявителя взамения не
могат да се докажат чрез този договор , доколкото представляват факти от обективната
действителност , различни от съдържанието на неговите клузи (като твърдяната забава на
ответника за плащане на уговорените в т.ІІ.1 от спогодбата седмични вноски и на
уговоренето в т.ІІ.3 от спогодбата задължение за разноски за юридически услуги , както и за
лихвените и неустоечните вземания.).
В конкретния случай забавата на ответника и възникването на задълженията му за
лихви и неустойка , не могат да се установят само с оглед данните , посочени в
представеното изпълнителното основание - процесният договор за спогодба
С оглед спецификата на производството по чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК
ПРАВНОРЕЛЕВАНТНИ при преценката за наличието на условията за издаване на
изпълнителен лист са само фактите, правата и задълженията, удостоверени с документа,
представляващ т.нар. изпълнително основание по смисъла на чл.417 ГПК (по аргумент
от чл.419,ал.2,in fine ГПК). Твърдените от заявителя вземания не могат да се установяват с
други документи, различни от изпълнителното основание(каквито в конкретния случай не са
2
представени-б.с.). С документи, различни от изпълнителното основание , в производството
по чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК може да се установява само изискуемостта , но не и
съществуването на вземането , за което се иска издаване на изпълнителен лист.
В производството по чл.418,ал.2 ГПК е неприложим принципа за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, тъй като за разлика от
общия исков процес в производството по издаване на изпълнителен лист ответникът
(длъжникът) не участва, поради което не може да му се възложи задължение да доказва
изпълнение на съответните задължения.
Тъй като посочените обстоятелства касаят основателността , а не допустимостта на
предявеното искане за издаване на изпълнителен лист , съдът не разполага с правомощия
нито служебно да събира доказателства за тях , нито да дава съответни указания на
заявителя за представянето им.
В заповедното производство по чл.417 –чл.419 ГПК съдът не разполага с правомощия
да дава указания на заявителя във връзка с доказването на основателността на искането
за издаване на изпълнителен лист. Разпоредбите на чл.145 ГПК и чл.146 ГПК се намират в
глава тринадесета от Част втора „Общ исков процес” на ГПК , поради което
систематичното им тълкуване налага извода , че те са приложими само към исковото
производство , но не и към другите съдебни производства , уредени в ГПК , т.е.
цитираните норми от ГПК са неприложими в заповедните производства (тъй като те не са
искови). Приложимостта на чл.145 ГПК и на чл.146 ГПК в заповедното производство по
чл. 417-чл.419 ГПК би накърнила принципите за състезателното начало и за
равнопоставеността на страните в гражданския процес , тъй като длъжникът не участва в
тази фаза от това производство (той получава право за участие само във въззивната фаза на
това производство едва след връчването от съдия –изпълнителя на издадената заповед за
изпълнение с отбелязването за издадения изпълнителен лист– чл.418 ,ал.5 ГПК).
Доколкото представеното в настоящото производство изпълнително основание по
чл.417,т.3, предл.1 ГПК не удостоверява възникването на твърдените от заявителя
вземания , не са налице предпоставките за издаването на изпълнителен лист за събирането
им. Следователно искането за издаването на изпълнителен лист по чл.418 ГПК е
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
На второ място: Представеното със заявлението несъдебно изпълнително основание
по смисъла на чл.417,т.3,предл.3 ГПК – нотариално – заверената Спогодба от 13.09.2021г.,
рег. № 9821/13.09.2021г. не установява изискуемостта и ликвидността (т.е. размерът)
на претендираните лихвено и неустоечни вземания. Размерите на лихвеното и на
неустоечното задължения, за които се иска издаването на изпълнителен лист , не могат да се
установят само с оглед данните, посочени в представеното изпълнителното основание
(договора за спогодба), т.е. без допълнителни проверки и изчисления, което е друга пречка
за издаването на искания изпълнителен лист.
По гореизложените причини по настоящото дело не са налице условията на
чл.418,ал.2 ГПК и искането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено
3
изцяло.
Следва да бъдат отхвърлени и исканията за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417,т.3,предл.1 ГПК и за постановяване на незабавното й изпълнение по чл.418, ал.1
ГПК. Основателността на тези искания е обусловена от основателността на искането за
издаване на изпълнителен лист. Щом въз основа на представения документ по чл.417 ГПК
не може да бъде издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК , не следва да бъде издадена и
заповед за изпълнение, респективно не следва да бъде допуснато незабавното й изпълнение.
Проверката за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК включва не само
преценката на процесуалните условия по чл.411,ал.2,т.2, т.3 и т.4 ГПК (както е в
заповедното производство по чл.410 –чл.416 ГПК), но и наличието на предпоставките по
чл.418 ,ал.2 и ал.3 ГПК. Това е отразено и в образците
на тази заповед, утвърдени с чл.6 и с Приложения № 5 и № 6 от Наредба № 6/20.02.2008г.
на Министерство на правосъдието /обн. ДВ, бр.22/28.02.22008г./.
Заповедното производство по чл.417 ГПК не може да се трансформира в заповедно
производство по чл.410 ГПК , т.е. не може когато не са налице условията по чл.418,ал.2 и
ал.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист по представения документ по чл.417 ГПК, да
бъде издавана заповед за изпълнение по чл.410 ГПК само по твърденията на заявителя.
Това е така тъй като основанието за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
документът по чл.417 ГПК , а не твърденията на заявителя (както е при заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК). Проверката за издаването на заповед за изпълнение по чл.417
ПК е различна от проверката за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Проверката по чл.417 ГПК включва и изследване наличието на условията по чл.418,ал.2 и
ал.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист, т.е. проверка на основателността на
твърденията на заявителя. Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК не се издава само въз
основа на твърденията на заявителя , без да се проверява тяхната основателност и
доказаност (за разлика от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК). Заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК се
издава след проверка съобразно изискванията на чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК на съответния
документ по чл.417 ГПК , на който се позовава заявителят. В производството по издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК се проверява основателността на твърденията на
заявителя, като се изследва дали представеният от него документ по чл.417 ГПК (т.нар.
несъдебно изпълнително основание) удостоверява твърдените от него вземания и дали въз
основа на този документ може да бъде издаден изпълнителен лист по чл.418,ал.2 ГПК. Щом
представеният документ по чл.417 ГПК не доказва основателността на твърденията на
заявителя за дължимост на претендираното от него вземане , не следва въз основа на
този документ да бъде издавана заповед за изпълнение и да бъде допускано незабавното й
изпълнение , тъй като не може да бъде издаден изпълнителен лист поради липсата на
условията по чл.418 ,ал.2 и ал.3 ГПК.
4
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявлението на „„К.-***”ООД, ЕИК: ***, гр. С., ж.к. „М...” ,
бл.***, ВХ. ..., ЕТ. .., АП. .., със съдебен адрес : гр. С., бул. „В.В.” № 9, ЕТ. .., ОФИС .., чрез
адвокат Б.Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.3,предл.3 ГПК , за
постановяване на разпореждане по чл.418, ал.1 ГПК за незабавното й изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист по чл.418,ал. ГПК против „А.С.С.”ЕООД, ЕИК: ****6, гр.
С. , район „Л.” , ул. „Д.Х.” № .., партер, въз основа на нотариално – заверена Спогодба от
13.09.2021г. , рег. № 9821 /13.09.2021г. на нотариус В.Я. за за следните суми : 2 944,36 лв
(две хиляди деветстотин четиридесет и четири леваи тридесет и шест стотинки),
представляващи сбора от сумите , дължими съгласно т.І.5 във връзка с т.І.4 от
нотариално – заверената Спогодба от 13.09.2021г. , рег. № 9821 /13.09.2021г. на
нотариус В.Я. , заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението– 25.11.2021г. до окончателното плащане; 39,26 лв (тридесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки), представляващи законна лихва върху сумата от 2 944,36 лв,
начислена за периода от 13.09.2021г. до 27.10.2021г.; 300 лв (триста лева), представляващи
разноски за предоставени юридически услуги, дължими съгласно т.ІІ.т.3 от нотариално –
заверената Спогодба от 13.09.2021г. , рег. № 9821 /13.09.2021г. на нотариус В.Я. , заедно
с неустойка от 0,1 % на ден върху тази сума от датата на подаването на заявлението –
25.11.2021г. до окончателното плащане, и 13,50 лв (тринадесет лева и петдесет стотинки),
представляващи неустойка от 0,1 % на ден върху сумата от 300 лв, начислена за периода от
13.09.2021г. до 27.10.2021г.
Разпореждането в частта му, с която са отхвърлени исканията за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист , подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от
получаване на съобщението от заявителя (чл.413,ал.2 ГПК и чл.418,ал.4 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на заявителя заедно със съобщението и препис от настоящото
разпореждане (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5