Р Е Ш Е Н И Е №268
16.11.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Гриша Мавров
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №226
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №29 от 14.07.2022г., постановено по анд
№104/22г. РС Раднево потвърдил електронен фиш, серия К № *********, издаден от Директор на ОДМВР
Стара Загора, с който на И.К.И. ***, ЕГН: ********** за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на осн.
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП била
наложена административна санкция „глоба“ в размер на 50 лева, както и осъдил И.К.И.
***, ЕГН: ********** *** разноски по делото в размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който чрез процесуалния си представител, адв. З.,
го обжалва с довод за неговата неправилност, като постановено при неправилно
приложение на закона.
Касаторът сочи, че въззивният
съд неправилно приложил норми от ЗДвП и ППЗДвП, а
именно чл. 50, ал.1 от ППЗДвП, във вр. с §6, т.8 от ДР на ЗДвП. Според него,
основният въпрос бил „ до къде било валидно действието на забранителните знаци,
посочени в чл.50, ал.1 от ППЗДвП, а това било до
следващото кръстовище, като легално определение на понятието „кръстовище“ било
дадено в §6, т.8 от ДР на ЗДвП и според конкретиката на случая това било до
разклона за Ловен дом „Трънково“, както било посочено и в ЕФ. Това означавало,
че действието на забранителния знак важало до разклона за ловния дом, а не след
това кръстовище.
На второ място касаторът
сочи, че били изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, относими
за образуване на административно-наказателното производство /АНП/, като според
него в случая не били спазени както краткият три месечен срок /от установяване
на нарушителя/, така и едногодишния от извършване на нарушението. Било
недопустимо в това производство да се предполагало авторството на
противоправното деяния, поради което и образуваното АНП следвало да се
прекрати.
На трето място мотивира и довод, че
решението на РС било постановено при неизяснена фактическа обстановка, къде
точно е била изготвената снимка от техническо средство – преди или след
кръстовището. Това нарушение не можело да се отстрани от тази инстанция, което
налагало връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на същия съд.
Касаторът, редовно призован
в с.з., се представлява от адв. З., който поддържа
жалбата по изложените в нея мотиви.
Ответникът по касация, редовно призован в с.з., не изпраща представител. Депозира по делото писмено
възражение, с което се иска от съда да отхвърли касационната жалба като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсулт и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
становище, че обжалваното решение следвало да се остави в сила като правилно и
законосъобразно и споделял мотивите на съда.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява изцяло неоснователна.
За
да потвърди обжалвания ЕФ, въззивният съд приел за установено от фактическа
страна, че на 28.04.2021г. в 10,05 часа в община Раднево, по общински път
Раднево – Загоре, с. Трънково в района на разклона за Ловен дом „Трънково“
посока към град Раднево при ограничение на скоростта от 40 км./час И.И.
управлявал посоченото МПС със скорост от 57 км./ч., която скорост била
установена с АТС „TER1-M640“, което било превишение
на допустимата максимална скорост от 17 км./ч. Тази обстановка РС възприел за безспорно
установено от приетия доказателствен материал – писмени доказателства. От
направения анализ на същите, въззивният съд извел извод за потвърждаване на
процесния ЕФ. Посочил, че същият съдържал всички изискуеми се реквизити по
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Спазени били условията и реда за използване на АТС за
контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба №
8121-532/2015г., че използваното техническо средство било от одобрен тип.
Наложеното наказание било съответно на законово определеното като вид и размер.
Съдът
приел за неоснователно възражението на наказаното лице за лиса на точно
местоположение на знака за ограничение на скоростта, като мотивирал, че било
достатъчно посочване на мястото на извършване на нарушението, а служебно било
известно на съдебния състав, че на посоченото място въведеното ограничение било
именно 40 км./ч. РС намерил за неоснователни и възраженията за изтекла
погасителна давност, като мотивирал и доводи в тази насока. При извод за неоснователност на подадената
жалба, уважил искането на административно-наказващия орган за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт и определил такова в размер на 100 лева.
Касационната инстанция споделя крайния
правен извод на РС за потвърждаване на жаления от И.И. електронен фиш.
Решението не е постановено при неправилно приложение на закона. Спор относно
релевантните за отговорността факти не се повдига пред този съд, а такъв не е
повдиган и пред РС. При това положение напълно обосновано въззивният съд, въз
основа на неоспорения от наказаното лице
доказателствен материал /приложените писмени доказателства/ приема извод за
осъществено от обективна и субективна страна от И.И. нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС на
посоченото в електронния фиш място, на което с пътен знак В26 е въведено
ограничение от 40 км./ч., а скоростта на движение на управляваното от И. МПС,
заснето с техническото средство е 57 км./ч. Касационната инстанция при
извършваната от нея инстанционна проверка на съдебния
акт на РС е обвързана от фактическите установявания на въззивната инстанция, а
те еднопосочно и безсъмнено водят до горния фактически извод – управление на
МПС на място, където със забранителен знак В26 има въведено ограничение на
скоростта, различно от установеното в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пред РС е
удостоверен фактът на одобрение на типа на техническото средство, което е
установило конкретната скорост на движение на МПС, управлявано от И., като и
тук това не е опровергано. Правилни и обосновани са и доводите на въззивния съдебен
състав, че конкретният ЕФ има задължителните реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП,
че наложената административна санкция е правилно и законосъобразно определена
по вид и размер.
Относно наведените пред тази инстанция
доводи, следва да се посочи, че същите се явяват изцяло неоснователни. При
липса на оборване на фактическите констатации, посочени в електронния фиш, вкл.
и тези, че на посоченото място – общински път Раднево- Загоре, с. Трънково,
разклона за Ловен дом „Трънково“ има поставен забранителен пътен знак В26, с
който е въведено ограничение на скоростта на движение по пътя, различно от
установеното за това място и вид на ППС, а именно такова от 40 кв./ч. и че И.
управлява на това място посоченото ППС със скорост над това ограничение /а именно
57км.ч./, която скорост на движение е установена с одобрено АТС, не може да бъде
обоснован друг фактически извод от този, до който достига и РС, че И. извършва
нарушение на правилата за скорост на движение по пътищата на посоченото в ЕФ
място от пътя, а именна чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от
ЗДвП, което е наказуемо с наказанието по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Относно довода, че не са спазени сроковете
по чл.34 от ЗАНН и че били изтекли, тъй като ЕФ бил връчен цяла година и един
месец по-късно, то касационната инстанция намира и него за неоснователен.
Моментът на връчване на един вече издаден електронен фиш не е момента на
неговото издаване. При установяване на нарушение по ч.21 от ЗДвП, законодателят
установява един специфичен процесуален ред за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез издаване на
специфичен акт – ЕФ, който има задължителни реквизити, като датата на
издаването му не е сред така визираните в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Релевантна е датата на извършване на нарушението и такава се сочи в процесния
ЕФ – 28.04.2021г. Няма спор, че нарушението е извършено именно на тази дата,
предвид приложения доказателствен материал /вж. клип от радар № 5973/, от която дата следва да се счита, че текат
сроковете по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай не се удостоверява пред РС тези
срокове да не са били спазени, като доводът, че той не е спазен, защото ЕФ е
връчен след тяхното изтичане, не обосновава извод за допуснато нарушение от
съда при приложението на чл.34 от ЗАНН.
Горното мотивира извод за неоснователност
на касационната жалба на И.И. и за правилност на решението на РС, което следва
да се остави изцяло в законна сила. При този краен правен извод, следва да се
уважи и своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за пред касационната
инстанция, като в тежест на касатора се присъди
такова в размер на 80 лева.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
изцяло Решение №29 от 14.07.2022г., постановено по анд
№104/22г. по описа на РС Раднево.
ОСЪЖДА И.К.И. ***, ЕГН: **********
*** разноски за касационна инстанция в размер на 80,00 лева.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.