Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 28.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гражданско дело №941 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 1527, ***, представлявано от ***, чрез процесуален
представител юрк. Д.В.А., съдебен адрес за получаване на книжа: ***, ***,
против Щ.А.Г., ЕГН **********,***, в която се твърди следното : ищецът е подал
Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. Същата е връчена на Щ.А.Г. при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу нея.
Обстоятелството, въз основа, на което е
издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за потребителски кредит №
2865458/25 ноември 2016 г. между „***“ ООД като Кредитор и Щ.А.Г. като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за потребителски кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр,
че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които същият
се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
На 01.07.2017 г. е сключен Договор за
продажба на вземания /цесия/ между „***“ ООД, с ново име „***“ ЕООД /цедент/ и
„***“ АД /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „***“
АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Основанието, на което Заявлението и настоящата
искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 03 юли 2018 г. между „***“ АД, ЕИК ********* /цедент/ и „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Кредиторът
се е задължил да отпусне на Кредитополучателя паричен заем в общ размер на
1000.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което Кредиторът е изпълнил задължението си. Щ.А.Г. се е
задължила да ползва и върне заемната сума, ведно с начислената договорна лихва
и такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на 60 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 35.01 лв., с изключение на последната,
която е в размер на 34.63 лв. Първата погасителна вноска е платима на 4
декември 2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж 21 януари 2018 г.
По договора за потребителски
кредит, Щ.А.Г. е извършвала плащания в общ размер на 229.00 лв.
Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 915.58 лв.
За ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит № 2865458/25 ноември
2016 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в
договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 158.02
лв. за периода от 4 декември 2016 г. - датата на първата вноска до 21 януари
2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
С подписване на договора,
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги. Същите съставляват: такса за оценка на кредитното досие,
както и такса за услуга „Кредит у дома“. Съгласно клаузите на сключения Договор,
таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с
цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома“ е по избор на
Клиента, като Кредиторът се е задължил да предоставя на Клиента допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки
договора, Клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Кредит
у дома е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си
кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит у
дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя,
а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране
на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за услуга Такса Кредит у дома е платима при подписване
на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. В настоящия
случай, таксите и комисионните за допълнителни услуги са в размер на 797.62 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия
заем на 21 януари 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и мораторна лихва върху
непогасената главница, в размер на 111.02 лв. за периода от 22 януари 2018 г. -
датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване
на заявлението - 17 октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД има следните
вземания от Щ.А.Г. по Договор за потребителски кредит № 2865458/25 ноември 2016
г.: 915.58 лв. главница; 158.02 лв. за периода от 4 декември 2016 г. - датата
на първата вноска до 21 януари 2018 г.; 797.62 лв. - такси и комисионни за
допълнителни услуги; мораторна лихва върху непогасената главница, в размер на
111.02 лв. за периода от 22 януари 2018 г - датата, следваща деня на настъпване
на падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 17 октомври 2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор отговор от
ответницата , чрез особения представител адв. И.А.,***, съдебен адрес:***, с
който искът се оспорва и се твърди следното : Съгласно разпоредбата на чл.99
ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Съгласно
постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142- 7/11.11.1954 г. на ОСГК
на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.
д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от
предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор
(цесионера). С извършената от цедента „***“
АД цесия в полза на ищеца по делото „А.з.к.н.п.з.” ООД, вземането на „***“ АД е
преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи
своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл.
99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията.Съобщаването за
направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено, т.к както в
заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД
- 17.10.2018 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и
своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се
основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено
на длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза
на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото
качество.Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление
за цесията, по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство,
също не представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на особен
представител, който да представлява ответника по делото има за цел осигуряване
на защита на интересите на същия в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията на
процесуалният представител в хода на образуваното исково производство, не
представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.
Получаването от назначения особен представител на изявления, които принципно
биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например
заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този
смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на
БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.).
Въз основа на горното, счита, че
ищецът по делото не е носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо
ответника вземане, основано на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения(цесия) от 30.01.2017г. Счита, че ищецът не е носител на права,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №2865458/ 25.11.2016г., сключен
между ответника и „***“ ООД, тъй като същия не е надлежно и при условията на
чл. 99, ал.З от ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдените 2/два/ броя
цесии, първата от които от 01.07.2017г. между „***“ ООД и „***“ АД и втората от
30.01.2017г. между ,,***“ АД и „А.з.к.н.п.з.” ЕООД.
На следващо място счита, че претенцията
на ищцовото дружесто за заплащане на сумата от 797,62 лева такси и комисионни
за допълнителни услуги е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В
императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е
допустимо да се изисква. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /В
този смисъл Решение №345/9.01.2019 г. на ВКС по т.д.№1768/18 г./. Сумата за
извънсъдебно събиране на дълга от 229.00 лева касае именно такава дейност и
обстоятелството, че длъжника е информиран за нейния размер не променя
характеристиката и. Механизмът на формирането и навежда извода, че се касае до
заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не
следва да се зачете действието на договора в тази му част.
Описаната в исковата молба такса за
оценка на кредитното досие прехвърля задължението от оценка кредитоспособността
на получателя по заема върху него, а не върху кредитора, който следва именно да
проучи предварително риска във връзка с предоставяне на потребителски кредит
/чл.16 от ЗПК/, поради което и противоречи на цитираната законова разпоредба.
Що се отнася до услугата „кредит у
дома” - такси за предоставяне на заема по адрес на клиента, респективно
събиране на вноски от дома на клиента, това по съществото си са услуги,
свързани с усвояване и управление на кредита, за които финансовата институция
има запрета да събира суми - чл. 10а от ЗПК. Първият компонент - 30% за
предоставяне на заемната сума по адрес не съответства и на посоченото в т.12 на
заявлението, че сумата по кредита е преведена по банков път към потребителя.
При това излиза, че този разход се дължи независимо от начина на превод на
сумата, което по съществото си съставлява несъответствие в информацията,
предоставяна на потребителя и предложеното от търговеца по договор чрез оскъпяване
на кредита с разходи, които реално дори не са извършени и няма да се извършат.
Това поставя потребителя в неравноправна позиция спрямо кредитора. Отделно от
това сумата за целия срок на договора съставлява над 85% от главницата /1000
лева главница и 852,97лева такси за обслужване по домовете/, което е в очевидно
противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно
кредитиране - чл. 26 ал. 1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за
получателя на услугата и води до опасност от невъзможност за връщане на дълга.
Друг е въпроса за хипотетичностга на разхода в частта относно „събиране на
вноските” който е свързан с текущата платежоспособност на кредитополучателя.
Претендираните от ищцовото дружество такси са начислени след като кредитът вече
е отпуснат. Таксата за оценка на кредитното досие на кандидата за кредит може
да е дължима преди сключване на договора, но не и след това, а таксата за
събиране на вземането е свързана с управлението на кредита. Въведените с
договора за потребителски кредит такси и комисионни за допълнителни плащания,
са клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона
и затова на основание чл.21, ал. 1 от ЗПК, са нищожни. Налице е неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправната клауза се явява нищожна.
Заявява, че от страна на „***“ ООД не е
упражнено надлежно правото за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо,
поради което считам, че не са налице и предпоставките за принудителното му
събиране. Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост на кредита,
което в настоящия случай не е направено. В Решение № 176 от 16.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5092/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят ***,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 422 ГПК връзка с чл.
417, т.2 ГПК, връзка с чл. 62, ал. 2 Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
разрешен с постановяването на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълкувателно дело № 4/2013 г., съгласно т.18 от което, в хипотезата на
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става
изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът, в случая „***“ ООД е упражнило правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Моли съда да отхвърли иска.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответникът се представлява от особения
представител адв.И.А., който поддържа изложеното в отговора, съдържащ подробно
наведени доводи.
Съдът, като взе представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д. №7515/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 23.10.2018год. въз
основа на подадено заявление от ищеца против ответника, на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, предмет на настоящото дело. В
заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от договор за
потребителски кредит № 2865458 от 25.11.2016 г., сключен с “***“ ООД. На
03.07.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. между „***“ АД и „А.з.к.н.п.з.”
ООД, като вземането е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД ЕИК *********.
Искът на основание чл.422 от ГПК е
предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим. По
същество е неоснователен поради следното:
Основателно се явява възражението на особения представител
на ответната страна за недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия
на ответника. Безспорно по делото е, че ответникът е сключил договор за заем с
„***“ ООД, който впоследствие с договор за цесия от 30.01.2017год. е цедирал
вземането си на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че уведомлението за
цесията е връчено на особения представител на ответника, заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника,
нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да
произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на §4 т.4.5. от договора е, че цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе
действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д. №7515/2018г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
т.к. е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и
след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта
за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск на
основание чл.422 от ГПК. В исковото производство ответникът също не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, а от справката от НАП е видно, че
няма регистриран трудов договор, поради което съобщенията не могат да бъдат
връчени чрез работодателя. Това именно е обосновало назначаване на особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба . В практиката си по реда
на чл.290 от ГПК ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ т.о.,
Решение №3 от 16.04.2014г. по т.д. №1711/13 г. на І т.о./ В това производство
обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл
да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа.
В отговора си по чл.131 от ГПК особеният представител е направил оспорване на
иска, основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
Изложеното е достатъчно основание за
отхвърляне на исковата претенция на ищеца, без съдът да се спира и разглежда по
същество останалите, наведени от особения представител доводи.
Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото на ищеца не
се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 1527, ***, представлявано от ***, чрез процесуален
представител юрк. Д.В.А., съдебен адрес за получаване на книжа: ***, ***,
против Щ.А.Г., ЕГН **********,***, представлявана по делото от особен
представител адв.И.А. от ПлАК искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422
ал.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми : 915.58 лв.
главница; 158.02 лв. за периода от 4 декември 2016 г. - датата на първата
вноска до 21 януари 2018 г.; 797.62 лв. - такси и комисионни за допълнителни
услуги; мораторна лихва върху непогасената главница, в размер на 111.02 лв. за
периода от 22 януари 2018 г - датата, следваща деня на настъпване на падежа на
договора до датата на подаване на заявлението - 17 октомври 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 7515/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: