Р Е Ш Е Н И Е
Номер -102
18.04.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На четиринадесети март, две хиляди и осемнадесетата
година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 70 по описа за 2017 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът Т.В.В. от гр. Ст. Загора е
предявил иск против „Пиргос ланд“ООД – гр.Бургас и Д.Г.М. от с.Р., обл. Б., с
който се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците , че
дължат солидарно на ищеца сумата от 112 000 лв. – част от дължимата главница от 212 000 лв. в
пълен размер по запис на заповед от 16.10.2015 г. , с издател „Пиргос ланд“ООД,
авалиран от д.м. с падеж 01.10.2016 г. ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до изплащане на вземането.
Претендират се и разноските в заповедното производство в размер на 4940 лв. и
разноски в настоящото производство. Прилагат
се и се ангажират доказателства. Сочи се от ищцовата страна , че първият
ответник , представляван от Д.М. на 16.10.2015 г. е подписал запис на заповед с
падеж 01.10.2016 г. , с който
дружеството се е задължило да плати на ищеца като поемател сумата от
212 000 лв. като записът на заповед е авалиран от втория ответник – физическо лице. Чрез банков
превод на 11.10.2016 г. е било извършено плащане на сумата от 100 000 лв.
от страна на Ответника „Пиргос ланд“ ООД. По реда на заповедното производство чрез депозирано заявление по чл.417 от ГПК ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за дължимата сума и разноски в размер на 4940 лв. Последвало е образуване
на изпълнително производство като след получаване на ПДИ от страна на длъжника
е било депозирано възражение по чл.414
от ГПК за недължимост на сумата.
С отговорите си на исковата молба
ответниците Пиргос ланд“ООД и Д.М. оспорват предявената претенция. Твърди се ,
че записа на заповед е издаден по повод
обезпечаване на задължение по каузална сделка – сключен между ищеца и първия
ответник – договор от 22.12.2015 г. за покупка на дружествени дялове от
капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД. На основание този договор ищецът е продал на
първия ответник всички свои дялове от капитала на това ЕООД , в резултат на
което първият ответник е станал
едноличен собственик на капитала на това дружество. Прехвърлянето на дяловете е било вписано в ТР на 30.12.2015
г. Твърди се още , че този договор е бил
втори по ред , а първият – бил сключен на 16.10.2015 г. като и в двата договора
продажната цена била 1 300 000 лв. Към първият договор е бил подписан и анекс на същата дата –
16.10.2015г. като според него продажната
цена ставала 1 512 000 лв. – увеличена с 212 000 лв. и с този
анекс е уговорено , че за обезпечаване на
задължението за заплащане на 212 000 лв. купувачът ще издаде в полза на продавача запис на заповед за тази
сума като вторият ответник ще авалира
записа на заповед.
Ответниците сочат и представят писмени
доказателства , че с подписано допълнително писмено споразумение с нотариално
удостоверени подписи на 08.12.2015 г. договорът за покупко-продажба на
дружествените дялове на „Травъл ин БГ“ЕООД от 16.10.2015 г. е прекратен.
Намират , че единствения действащ
договор между страните е от 22.12.2015
г. и с него са уредени отношенията по прехвърляне и придобиване на дяловете от
капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД. Поради това , че процесният запис на заповед е
бил издаден по сключен анекс , допълващ първия договор , който е прекратен , то
и анекса , то и анекса , представляващ част от
прекратен договор не е действащ. Страната обосновава тезата , че след
като записът на заповед обезпечава вземане по прекратен договор ведно с анекса
към него, който няма самостоятелно действие , то
сумата по записа на заповед е недължима , считано от датата на подписване на прекратителното допълнително
споразумение – 08.12.2015 г. Плащането на сумата от 100 000 лв. се твърди
, че е резултат на грешка вследствие
продължителните преддоговорни отношения с ищеца , довели до сключване на предварителен договор и няколко споразумения
и сделки. Приложени са доказателства, претендират се разноски.
От своя страна ищецът Т.В. с допълнителната искова молба оспорва като неотговаряща на действителното
положение твърденията на ответниците.
Излагат се следните факти и
обстоятелства: - на 23.09.2015 г. между
ищеца като едноличен собственик на
капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД и
ответното дружество „Пиргос ланд“ ООД е бил подписан предварителен
договор за продажба на дружествените дялове
от капитала на „Травъл ин БГ“ЕООД. При преговорите е станало ясно , че
за осъществяване на сделката „Пиргос ланд“ ООД ще ползва банков кредит от
„Райфайзенбанк“. При договорена стойност на
дяловете 1 500 000 лв. , банката е преценила , че ще отпусне кредит
1 000 000 лв. – представляващи 80% от финансирането на сделката.
Поради това страните са се договорили в официалните документи за пред банката
цената на сделката да е 1 300 000 лв. като банката ще отпусне кредит
от 1 040 000 лв. , а остатъкът от 260 000 лв. ще бъде изплатен
със средства на „Пиргос ланд“ООД. С цел установяване на действителната цена
между страните е бил подписан анекс също
на 23.09.2015 г. като в него е посочена цената от 1 500 000 лв.
Сключения предварителен договор без анекса е бил представен на банката и на 29.09.2015 г. между банката и „Пиргос
ланд“ООД е бил подписан договора за
целеви кредит като дружеството
получава 1 040 000 лв. –
представляващи 80% от цената на
дружествените дялове на „Травъл ин БГ“ЕООД. Сочи се още , че междувременно
страните уговорили вдигане на
действителната цена с още 12 000 лв. и същата възлиза общо на 1 512 000 лв.
поради условието на банката преди отпускане на кредита да бъде представен
нотариално заверен окончателен договор за закупуване на 100% от дружествените
дялове на „Травъл ин БГ“ ЕООД на
16.10.2015 г. е бил сключен такъв нотариално заверен договор. В него е била
вписана не действителната цена от
1 512 000 лв. , а според демонстрираната пред банката воля – 1 300 000 лв. с оглед
финансовото състояние на „Пиргос
ланд“ООД. На същата дата с цел защита интересите на ищеца В. е бил сключен и
анекс , в който е посочено , че действително дължимата цена е
1 512 000 лв. и като обезпечение за
заплащането на част от цената е подписан и процесния запис на заповед. По искане на ответника в началото на ноември на основание
чл.5.6 и 9.5 от кредитния договор с
банката се е наложило подписване на допълнително споразумение за прекратяване
действието на окончателния договор от
16.10.2015 г. „Пиргос ланд“ООД е бил задължен в 3 – дневен срок от сключването на договора за продажба на
дяловете да заяви вписване новото
обстоятелство по смяната на собственика на капитала в ТР. Това не е било сторено от ответното дружество и с цел да не се
попадне в хипотеза на неизпълнение на договора за кредит / по чл.9.5/ и да се
предизвика преустановяване на отпускането на кредита се е стигнало до прекратяване на договора от 16.10.2015 г. и подписване на нов
– на 22.12.2015 г. – окачествен като
преподписан окончателен договор от ищеца. Твърди се от страна на ищеца обаче,
че действителната обща воля на страните
по параметрите на договора не са променени – в т.ч. – и по цената от
1 512 000 лв. Излагат се доводи , че действителната вола се
потвърждава от факта на подписване на договора от 22.12.2015 г. със същия
предмет – брой дружествени дялове, на същата номинална стойност, на същата ,
представена пред банката цена със същия план за
изплащане на цената на дяловете. Ищецът счита , че действието на
предварителния договор и анекса , указващ действителната цена на дяловете преди увеличаването й не е
прекратено и към настоящия момент и това доказва , че общата воля на страните
не е променена и условията за продажбата остават същите. Твърди се , че цената
на дружествените дялове, посочена в предварителния и в двата окончателни договора е привидна. Действително уговорената
цена е посочена в анекса от 23.09.2015
г. към предварителния договор и в анекса
от 16.10.2015 г. към окончателния договор и записа на заповед от
16.10.2015 г. Твърди се , че ответниците са признали съществуването на вземането и
задължението по записа на заповед чрез:
- подписването от ответника М. в
качеството му на управител на ответното
дружество, на анекс към предварителния договор за покупко-продажба на
дружествени дялове на „Травъл ин БГ“ЕООД на 23.09.2015 г., в който е посочена
действително уговорената цена между страните;
- с подписването на анекс от ответника М. в качеството му на управител
на ответното дружество на 16.10.2015 г. , в който е посочена завишената
действителна цена – 1 512 000 лв. , с което изрично е признал , че това
е уговорената цена между страните; -
след изпратена покана от ищеца на 05.10.2016
г. – т.е. – 4 дни след падежа на записа
на заповед до електронната поща на
ответното дружество и до ответника М. за заплащане на дължимата сума от 212 000 лв. по записа
на заповед на 11.10.2016 г. банковата сметка на
ищеца е била заверена със сумата от 100 000 лв., приведена от
„Пиргос ланд“ ООД с посочено основание – по договор за покупко-продажба, анекс
от 16.10.2015 г.; - на 11.10.2016 г. по повод получената покана за плащане на
задължението по записа на заповед ответникът М. е изпратил по електронната поща
на ищеца В. писмо с признание на задължението
от 112 000 лв. по записа на заповед. С това писмо ответникът е посочил
причините , поради които не извършил плащането като предлага задължението по
записа на заповед да бъде прихванато с твърдяни задължения на ищеца към
ответното дружество. В отговор ищецът е отказал да бъде извършено такова
прихващане като подробно се е аргументирал. По повод твърдението на ответниците , че извършеното частично плащане на сумата от
100 000 лв. отново е изтъкнато
направеното признание от страна на
ответниците на 11.10.2016 г. , в което е
заявено , че в същия ден е извършено плащане на сумата от 100 000 лв. , а
за остатъка е предложено прихващане. С приложените към допълнителната искова молба доказателства е
удостоверено , че месец след извършеното частично плащане на сумата от
100 000 лв., ответникът М. е предложил остатъкът от задължението по записа
на заповед от 112 000 лв. да
бъде изплатен на два пъти: - половината
при получаване на субсидията и другата
половина – при добива на реколтата през август 2017 г.. С това страната
обосновава , че плащането на 100 000 лв. не е грешка и че това плащане
е извършено в резултат на
договорената цена на дружествени дялове. Ищецът твърди , че между страните
няма други договорни отношения между страните, по които да са дължими
100 000 лв. , още повече , че при
превода основанието ясно е посочено защо е преведена сумата. Приложени са и са ангажирани доказателства.
С отговорите на допълнителната искова
молба ответниците „Пиргос ланд“ООД и Д.М.
оспорват твърденията на ищеца относно
причините за прекратяване на договора от 16.10.2015 г. и намират тези причини
за ирелевантни като сочат , че първият договор е прекратен и действащ между страните е втория
договор с размер на покупната цена –
1 300 000 лв. Намират, че със
сключването на окончателен договор, по принцип се поставя край на действието по
предварителния , който е сключен единствено с цел да бъде сключен окончателен
договор. Отново се твърди , че извършеното частично плащане на
сумата от 100 000 лв. е резултат на грешка като е преценено за
достатъчно , че е извършено по анекс с
прекратено действие и то след прекратяването му. Сочи се , че част от
твърденията в допълнителната искова молба са извън предмета на процеса и
посочените факти са ирелевантни.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
На основание чл.417 от ГПК от страна на Т.В.В.
е било депозирано заявление пред Районен съд – Бургас против „Пиргос ланд“ООД , представлявано от Д.М. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение за заплащането на сумата от 112 000 лв. на
основание запис на заповед , както и да се издаде изпълнителен лист. Представен
е оригинала за документа по чл.417 от ГПК. Посочено е
,че длъжникът е изплатил от цялата сума 100 000 лв.
и остава задължен за 112 000 лв.
районният съд е издал заповед №4507/20.12.2016
г. като е постановил длъжникът „Пиргос
Ланд“ ООД и длъжникът Д.М. да заплатят солидарно на заявителя В. сумата от
112 000 лв. както и сумата от 4240 лв. при
условията на разделност -
разноски по делото. На 23.01.2017 г. са
постъпили възражения и от двамата длъжници – че не се дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Районният съд е указал на заявителя Т.В. , че следва да предяви в месечен срок иск по чл.422 от ГПК
за установяване на вземането си.
Не се спори между страните по делото ,
че същите са сключили
на 23.09.2015 г. предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове / находящ се на л.114-127
по делото/ от капитала на дружеството „Травъл ин БГ“ЕООД, по който договор продавач е ищеца , а купувач – ответното
дружество , представлявано от ответника – физическо лице. Определена е била
цена на дружествените дялове от 1 300 000 лв. На същата дата към този
договор е сключен и подписан анекс /
л.128-129 по делото/ по повод цената на
дяловете – същата е завишена с 200 000 лв. – т.е. – на 1.5 млн.
лева. Впоследствие на основание този
предварителен договор на 16.10.2015 г. е сключен окончателния договор за
продажбата на дружествените дялове / л.24 по делото/ като в чл.2 от същия
отново е посочена цена от 1 300 000 лв. На същата дата е подписан и
анекс към договора за покупко-продажба / находящ се на л.36 по делото/ като цената е увеличена с 212 000 лв. В
чл.6.01. от анекса страните са се
договорили , че като обезпечение на това споразумение „Пиргос Ланд“ ООД чрез
управителя си Д.М. подписва запис на заповед за сумата от 212 000 лв. /
находящ се на л.38 по делото/, авалирана от Д.М. в качеството му на физическо
лице. Претенцията на ищеца е именно по
този запис на заповед като се твърди , че 100 000 лв. са изплатени и
претенцията е за останалите 112 000 лв.
Впоследствие – на 08.12.2015 г. се
сключва допълнително споразумение – анекс / л.67 – 68/ с което се прекратява действието на сключения на 16.10.2015 г. договор между тях
за продажба на дружествени дялове, представляващи 100% от капитала на „Травъл
ин БГ“ЕООД. Действително на
представеното по делото копие от
споразумението липсват подписите на страните , но от справката – удостоверение от нотариус Динко
Господинов , рег.№403 е видно , че на
08.12.2015 г. с №4927 е извършено удостоверяване на подпис на допълнително
споразумение за прекратяване на договор за
продажба на дялове от капитала на „Травъл ин БГ“ – продавача Т.В.В.и купувача „Пиргос Ланд“ООД – чрез управителя Д.М..
Така на 22.12.2015 е сключен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове
между страните / л.22 - 23 по делото/ като в т.2.1 от този договор цената на
дружествените дялове е договорена на 1 300 000 лв.
Спори се относно относимостта на анекса от 16.10.2015 г. и
издадения въз основа на него запис на заповед към договора от 22.12.2015 г.
Ищецът сочи , че уговорената в договора от 22.12.2015 г. е привидна , а
действителната цена е тази по анекса от 16.10.2015 г. , който анекс
съществува самостоятелно и е относим
и към окончателния договор от 22.12.2015 г. като обезпечава уговореното допълнително
вземане в полза на кредитора по каузалната сделка. Тезата на ищцовата страна е ,
че с допълнителното споразумение от
08.12.2015 г. е прекратено действието
само на договора от 16.10.2015 г. като
действащи между страните са Предварителния договор и анекса към него,
както и анекса от 16.10.2015 г.
На първо място предварителния договор от
23.09.2015 г. според съдържанието си –
чл.2.01 и чл.2.02 има недвусмислено характер на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД и има за предмет да се извърши
продажба и прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на
дружеството / Травъл ин БГ“/ от продавача / Т.В./ на купувача /„Пиргос ланд“/. Анекса от тази дата към
договора няма самостоятелно съществуване – той е неразделна част от договора.
Със сключване на договора от 16.10.2015 г.
– осъществяване на продажбата и прехвърлянето на дружествените дялове
предмета на предварителния договор е
изчерпан – неговата цел е постигната, налице е изпълнение на предварителния
договор. Изпълнението на даден договор представлява само по себе си обичайно и
нормално основание за естественото прекратяване на всеки един сключен договор. Не може да се приеме , че след сключването
на окончателния договор от 16.10.2015 г.
– който е бил факт в правния мир,
страните са били обвързани и от предварителния договор – в т.ч. и от анекса към
него. От това следва извода , че със
сключването на окончателния договор от 16.10.2015 г. поради осъществяването и
изчерпване на предмета на предварителния договор ведно с анекса той
преустановява своето действие, престава да действа и да обвързва страните.
С наличието на окончателния договор от 16.10.2015 г. в правния мир предварителния договор ведно с анекса към него от 23.09.2015 г. са
неприложими в отношенията между страните, те не могат да се позовават на права
и задължения, произтичащи от този
предварителен договор именно поради преустановеното му действие. Това се
отнася както за самия договор , така и за анекса към него.
В изпълнение на предварителния
договор на 16.10.2015 г. е сключен между страните окончателен договор ведно с
анекс към него относно съдържанието на
чл.1 от договора. Според този анекс страните се съгласяват договорената сума от
1 300 000 лв. да е в размер на 1 512 000 лв. В анекса
изрично страните се позовават на сключените предварителен договор и анекс №1
към него за увеличаване на цената с
212 000 лв. В анекса не се сочат причините поради което се извършва тази корекция , дали първоначалната цена не е привидна за пред
третите лица , а договорената с анекса –
действителна , или с анекса просто се коригира цената вкл. и за пред третите лица,
дали анекса е договореност само между страните, или е общодостъпен и за третите
лица. В тази връзка твърденията на
ищцовата страна за наличие на симулация
според съда са неоснователни. Видно от съдържанието на анекса – той визира корекция на сключения на същата дата договор и не може да
бъде възприет като „ обратно писмо“ ,
касаещ вътрешните отношения само между договарящите. Поради това твърденията за действителна цена , привидна
цена и симулация от страна на ищеца са
недоказани и неоснователни и съдът намира , че същите следва да бъдат оставени
без последици при постановяването на настоящия акт. Никъде в този анекс не е
упоменато , че цената от 1 300 000 лв. по договора е привидна такава
само за пред третите лица , а действителната цена по договора в отношенията
между страните е друга – 1 512 000 лв. Начинът по който е извършена тази договореност сочи , че волята
на страните е промяна клаузите на основния
договор изобщо / сочи се – „изменя се текста на чл.1 от Договора и
страните се съгласяват Цената да е 1 512 000 лв./. Поради това с
оглед начина по който е съставен анекса
не може да бъде възприето , че се касае за наличие на две сделки – действителна
и симулативна/ привидна/, за наличието на симулация. Изявленията в електронната
кореспонденция също не може да бъде възприета като ясна и категорична
призната привидност – на първо място –
поради обстоятелството , че не изхожда от страна по договора и на второ място –
поради липса на изрично изявление в тази насока. В случая е налице проявена воля
на страните за промяна на цена по
договора , а не за уговаряне на привидна и действителна цена. Съдържанието е достатъчно точно , ясно и недвусмислено в
тази насока при извършване тълкуване на текста и извличане волята на
страните. В анекса освен това е предвиден срок и начин на плащането. Освен
това в чл.6.01 е предвидено като
обезпечение на това споразумение
по анекса „Пиргос ланд“ООД да подпише запис на
заповед за въпросната сума от
212 000 лв. като записа бъде авалиран от физическото лице – управител
на търговското дружество. Относно
действието на анекса важи гореизложеното, касаещо предварителния договор и
анекса към него: - анекса от 16.10.2015 г. няма самостоятелно действие, същият
е неразделна част от основния договор от 16.10.2015 г. В случая се касае до
договаряне на едно допълнително задължение на
ответника – „Пиргос ланд“ООД и на ответника Д.М. в качеството му на
физическо лице като авалист: - поемане
на задължението за изплащане на
допълнителна сума от 212 000 лв. като освен това и обезпечаване на това вземане в полза на ищеца чрез запис на заповед, който допълнително
е авалиран от Д.М.. Начина по който е съставен анекса - предвиждане на изменения в чл.1 и чл.2 от
Договора от 16.10.2015 г. сочи , че той е неизменна част от този договор и не
може да се разглежда като самостоятелно допълнително споразумение без връзка с
договора.
С оглед на гореизложеното се налага
извода , че със споразумението от 08.12.2015 г.
за прекратяване на договора за
покупко-продажба въпреки , че изрично не е упоменато се прекратява договора от 16.10.2015 г. в неговата цялост –
т.е. – ведно с анекса от същата дата. Този извод се налага и от гореизложените
мотиви относно характера и съдържанието
на анекса – че с него всъщност се извършва корекция , промяна на вече договорена цена в основния Договор от
16.10.2015 г. , а не договаряне
действителна цена по договора като
фиксираната в договора следва да остане
привидна, симулативна. Неприемливо е да се счита , че
анекса от 16.10.2015 г. не е с прекратено действие като същият
е относим автоматично и към
по-късно съставения договор – на 22.12.2015 г. във връзка с анекса по предварителния договор. След като
обаче този анекс е прекратен, то каузалното правоотношение , по което са задължени двамата ответници за сумата от
212 000 лв. на осн. чл.6.01 от анекса не съществува и основание за обезпечаване на това задължение със записа на заповед няма. Безспорно
е , че задължението по записа на заповед
е поето като обезпечение на задължението по анекса от 16.10.2015 г. При
положение , че след прекратяване на основния договор от 16.10.2015 г. ведно с
анекса към него съобразно гореизложеното , то
в тежест на ответната страна „Пиргос ланд“ООД не съществува задължение
за заплащане на задължението по анекса.
След като задължението по каузалната сделка е отпаднало поради тази причина ,
то и задължението по записа на заповед не съществува – т.е. – за ответниците не
съществува задължение за плащането на сумата по записа на заповед. Без значение
е признанието на дълга вкл. и частичното
изпълнение по същия с изплащането на сумата от 100 000 лв., на което се
позовава ищцовата страна , тъй като не
се изключва и изпълнение нещо недължимо,
при липса на основание за изпълнение. Както признанието , така и частичното
изпълнение не рефлектира върху дължимостта на задължението поради и което
доводите и доказателствата в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Поради
това исковата претенция за признаване за установено по отношение на ответниците
, че същите дължат солидарно на ищеца
заплащане на сумата от 112 000 лв. по записа на заповед , обезпечаващ
задължение по анекса от 16.10.2015 г. се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
При това положение с оглед изхода на спора по делото –
отхвърляне на исковата претенция на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски. При липса на списък по чл.80 от ГПК
съдът намира , че присъждането на разноски следва да стане въз основа
на наличните писмени доказателства за извършени такива по
делото – договор за правна помощ. Такива са налични само по отношение на
ответника „Пиргос ланд“ООД. Страната има право на разноски само за един адвокат
и поради това това съобразно договора от 11.12.2017 г. / находящ
се на л.225 по делото/ следва да й бъде
присъдена сумата по този договор в размер на 4000 лв. Другата страна –
физическо лице не е представила доказателства за направени разноски и такива не
следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.417 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. В. В. , ЕГН –
********** от гр. Ст. Загора против
„Пиргос Ланд“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.Бургас , представлявано от Димитър Георгиев Милев и Д.Г.М. – в качеството му на физическо лице ,
ЕГН-********** от с.Равда, обл. Б., с който се
иска да се признае за установено по отношение на ответниците „Пиргос
Ланд“ ООД и Д.Г.М. , че дължат солидарно на Т.В.В. сумата от 112 000 / сто
и дванадесет хиляди/ лева , представляваща част от дължима главница по запис на
заповед от 16.10.2015 г. , обезпечаващ анекс към договор от 16.10.2015 г. между
страните по делото в размер на 212 000 лв. , законна лихва върху
претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
до изплащането на вземането , за която сума е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№8100 по
описа на РС – Бургас за 2016 г. , както и сумата от 4940 лв. – разноски в
заповедното производство , посочени в Заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист , издадени по ч.гр.д.№8100 по описа на РС – Бургас за 2016 г.
ОСЪЖДА Т.В.В. да заплати на „Пиргос Ланд“ООД сумата
от 4000 / четири хиляди/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: