Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.10.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 11327 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 67711 от 02.10.2020 г., подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу
постановление за разноски от 31.08.2020 г. по изпълнително дело № 20208510401493
на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и неговото
водене, общо в размер на 400 лева.
В
жалбата се съдържат оплаквания, че адвокатското възнаграждение на взискателя е
прекомерно с оглед действително извършените действия. Жалбоподателят моли адвокатското
възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер по Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ)
по чл. 10, т. 1 за образуване на изпълнителното дело, евентуално до минималния
размер по Наредбата за образуване и водене на изпълнително дело, съответно да
бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в частната жалба.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – С.И.Х.чрез процесуалния му представител адв. М.Л.Л., в
което излага становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Частен
съдебен изпълнител М.П. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни
действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага подробни
доводи в тази връзка.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията
на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20208510401493 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба
от 18.08.2020 г. на взискателя С.И.Х.чрез Адвокатско съдружие „С.К.“ и адв. М.Л.срещу
„Т.С.“ ЕАД, което дружество е осъдено да заплати сумата в размер на 52,40 лева,
разноски в производството, по изпълнителен лист от 24.07.2020 г., издаден по
гр. дело № 25031/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав.
В молбата е направено искане за събиране на сумата по листа и разноски за
изпълнителното дело - 5,91 лева за издаване на изпълнителен лист, ведно с
банкова комисионна, 3 лева – такса, заплатена към ЧСИ и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
По
делото са представени пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение от 11.08.2020
г., сключен между С.И.Х.и Адвокатско съдружие „С.К.“, в който договор е
уговорено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв.,
платено според чл. 1 по банков път по сметка на Довереника, както и платежни
нареждания от 13.08.2020 г. и 14.08.2020 г. за заплащане на сумите съответно от
230 лева и 170 лева по сметка на Адвокатско съдружие „С.К.“ от вносител – В.Ф.С.–
адвокат. В основанието за тяхното плащане е посочено, че представляват
адвокатски хонорар от С.И.Х.срещу „Т.С.“ ЕАД. По делото са представени и молба
за издаване на изпълнителен, към която е приложена разписка за внасяне на
сумата от 5 лева ведно с 0,91 лева такса за обработка на паричен превод от
07.04.2020 г., както и вносна бележка от 13.08.2020 г. за заплатени 69 лева по
сметка на частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело,
внесени от името на С.И.Х.от В.Н.Д., за който превод е събрана банкова такса в
размер на 3 лева за „внасяне на суми в
брой от лица, които не действат в качеството си на пълномощник по разплащателни
сметки“.
В
молбата процесуалният представител на взискателя е поискал ЧСИ да наложи за
събиране на вземанията в общ размер на 461,31 лева запор на движими вещи и
възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове. След образуване на изпълнителното дело взискателят е
оттеглил искането за посочените изпълнителни действия и е поискал налагане на
запор на банковите сметки на длъжника.
На 18.08.2020
г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга – 600,67 лв., от които
52,40 лева главница, 408,91 лева – разноски на взискателя по изпълнителното
дело и 139,36 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 01.09.2020 г. Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 21.08.2020 г.
На
18.08.2020 г. е изпратено уведомление по ДОПК до ТД на НАП-големи данъкоплатци
с искане за справка. Други действия по делото не са извършвани.
Със
сметка № ********** от 24.09.2020 г., съдебният изпълнител е определил такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 5,24 лева без ДДС.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното
от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК в редакцията преди изм. - ДВ, бр.
100 от 2019 г., жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по
мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата срещу съобщеният на
18.09.2020 г. атакуван акт е подадена на 02.10.2020 г., поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Според
чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането
ѝ не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника.
Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били
извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани,
тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200
лв.
При
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се
изчерпват с подаване на молба с искания за реализиране на несъразмерни
изпълнителни способи спрямо размера на вземането и молби и становища относно
разноските в производството, които действия по същността си не са насочени към
реализиране на вземането по изпълнителния лист и не са довели до
удовлетворяване на вземането, съдът приема, че взискателят има право само на
адвокатско възнаграждение за образуване на делото, но не и за неговото водене.
Същевременно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
действия по него, определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител
в размер на 400 лева, е прекомерно и следва да бъде намалено до 200 лева,
представляващи минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а
обжалваният акт следва да бъде отменен, като адвокатското възнаграждение на
взискателя се намали на 200 лева, които са единствената дължима на взискателя
сума за разноски.
Искането
за събиране на сумите за държавна такса за изпълнителен лист, както и банкови
комисионни за банкови преводи, е неоснователно, тъй като същите не
представляват разноски по изпълнението, освен това банковите комисионни са
разходи, сторени по волята на взискателя, доколкото същият има възможност да
извърши плащания на посочените суми в брой, тъй като не попадат в обхвата на
чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой или чрез превод без такса
или вноска на каса.
Що
се отнася до искането за намаляване на таксите по изпълнителното дело, в това
число и тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същото е неоснователно, тъй като таксата по
т. 26 от Тарифата, в размер на 5,24 лева без ДДС, е изчислена законосъобразно
само върху главницата по изпълнителния лист, а по отношение на останалите начислени
суми липсват конкретни доводи в частната жалба, поради което настоящият състав
не дължи произнасяне по въпроса.
Заявените
претенции за присъждане на разноски и на двете страни са неоснователни. В полза
на жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като независимо че жалбата е уважена,
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на
съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК
при наличие на предпоставките за това.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 31.08.2020 г. по изпълнително дело № 20208510401493
на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя
„Т.С.“ ЕАД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя С.И.Х.,
и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК размера на разноските на взискателя С.И.Х.по изпълнително дело
№ 20208510401493 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, дължими от „Т.С.“ ЕАД от 408,91 лева на 200,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.