Решение по дело №14676/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1340
Дата: 17 април 2024 г.
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20223110114676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. Варна, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110114676 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Кооперация „ВККЧЗС Надежда - 96“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2
солидарно срещу Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л. С., ЕГН
********** и тримата с адрес ******************** иск с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответниците за сумите, както следва: 1527,14лева, представляваща
договорна лихва по ********************., с нот. заверка на подписите рег.№
8081/27.09.2016г. на нотариус ******** с район РС-Нови пазар с рег.№ 346 на НК за
периода от 16.09.2019г. до 01.03.2022г.; 1266,24лева, представляваща наказателна лихва за
просрочени вноски от 16.09.2019г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението - 24.03.2022г. до окончателното погасяване на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1884
/25.03.2022г., постановена по ч.гр. дело №3751/2022г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ищеца в качеството на заемодател и първия ответник - Г. С. в качеството на
заемател бил сключен ********************. с нотариална заверка на подписите рег.
№8081 /27.09.2016г. на нотариус рег.№ 346 на НК. С него била предоставена сума в размер
на 3000 лева, която той получил съгласно подписан от него разходен ордер, крайният срок
за връщане на сумата съгласно пункт 12 от Договора бил 27.09.202 сумата следвало да бъде
връщана на вноски съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора.
Останалите ответници подписали Договора като „поръчители“. Ищецът твърди, че към
датата на падежа на задължението - 27.09.2021г. заемателят не бил върнал предоставената
сума, а последната направена вноска от него била на 16.09.2019г. Сочи, че съгласно чл. 5 от
договора дължимата договорна лихва била в размер на 12%, като съгл. пункт 6 падежите и
размера й били фиксирани и определени в погасителен план. Съгласно пункт 9 при
просрочие , предсточна изискуемост и неизпълнение на задължение на заемателя,
1
заемодатеклят начислява нак.лихва за забава в размер на договорената лихва за съответния
период, завишена с надбавка 20%. Нак. лихва била дължима в размер на 20% годишно.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците чрез назначения
от съда особен представител. Оспорва се подписът, положен за „заемател“ в процесния
договор, да принадлежи на ответника Г. С. С.. Оспорват се и подписите, положени за
поръчителите в договора. Твърди се, че уговорените лихвени проценти в договора
противоречат на закона и добрите нрави. Оспорват се представения погасителен план и
протокол **********г. Сочи се, че лицето, подписало се за протоколчик няма
представителна власт и правомощията да взима решения..
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Ответниците редовно уведомени чрез пр. си представител не се явяват, не се
представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляващи договорна лихва и
наказателна лихва, дължими съгласно договор за кредит ********************, с нот.
заверка на подписите рег.№ 8081/27.09.2016г. на нотариус РС-Нови пазар. Правният интерес
от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по
ч.гр.д. № 3751/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410, ал.1 ГПК за процесното вземане и след осъществена процедура по уведомяване на
длъжниците по реда на чл. 47 ал.1-5 ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищеца да
установи пълно и главно, че между страните е налице валиден договор; изискуемостта,
размера и основанието на исковите вземания. Ответната страна следва да докаже своите
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца да
получи спорното вземане.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с влязло в
сила решение по гр.д. № 8646/2022г. по описа на ВРС е установено, че ответниците Г. С. С.,
Л. С. С. и Ц. Л. С. дължат солидарно на „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК ********* сумата от
3000лева, представляваща главница по сключен между страните договор за кредит
********************, с нот. заверка на подписите.
Нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК разписва, че решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила решение
има действие и по отношение на частните и универсални правоприемници на страните.
Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за
страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и
учреждения – чл. 297 ГПК. В този смисъл тя съвпада по предмет със силата на пресъдено
нещо по положителен установителен иск, поради което и съдът в настоящото производство
следва да се съобрази с нея, като е длъжен да приеме, че сумата от 3000лева, представляваща
главница по сключения между страните договор за кредит ********************, с нот.
заверка на подписите рег.№ 8081/27.09.2016г. на нотариус РС-Нови пазар, е дължима.
Вземането за договорна възнаградителна лихва произтича от уговорката в чл. 5.
Разпоредбата от договора уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, е действителна.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й
е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Уговореният
размер на възнаградителната лихва от 12% не противоречи на закона и добрите нрави,
2
защото не надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, вкл. и адекватния
размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира
като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които
се заплащат от кредитополучателя. Тя се заявява за периода 16.09.2019г. до 01.03.2022г. и
доколкото не е оспорена по размер, се обосновава доказаност на претенцията в нейната
цялост.
По естеството си тази наказателна лихва представлява мораторна неустойка по чл. 92
ЗЗД, като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на длъжника,
без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. Същата е уговорена в чл. 9
от процесния договор и се формира, като сбор от договорния лихвен процент плюс 20%.
Възникването на това задължение е обусловено от допуснатата забава на
кредитополучателя, т.е резултат е на виновното му неизпълнение на задължението му да
плаща в срок дължимите погасителни вноски. Установено е, че вземането на ищеца е с
настъпил краен падеж, предвид договорката между страните, че заетата сума е следвало да
бъде върната до 27.09.2021г. Затова и доколкото не е оспорена по размер и тази претенция
също следва да бъде уважена в търсения размер и за претендирания период.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са - 1000лева адв.възнаграждение, 1000лева депозит за особен представител и
55,87лева лева допълнителна ДТ. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за исковото производство от 2055,86лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена
държавна такса в размер на 55,87лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
Кооперация „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 съществува вземане солидарно срещу Г. С. С., ЕГН
**********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л. С., ЕГН ********** и тримата с адрес
******************** за сумите: 1527,14лева, представляваща договорна лихва по
********************., с нот. заверка на подписите рег.№ 8081/27.09.2016г. на нотариус
******** с район РС-Нови пазар с рег.№ 346 на НК за периода от 16.09.2019г. до
01.03.2022г.; 1266,24лева, представляваща наказателна лихва за просрочени вноски от
16.09.2019г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението -
24.03.2022г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1884/25.03.2022г., постановена по
ч.гр. дело № 3751/2022г. на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л. С., ЕГН
********** и тримата с адрес ******************** солидарно да заплатят на
Кооперация „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 сумата от 2055,86лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, Л. С. С., ЕГН ********** и Ц. Л. С., ЕГН
********** и тримата с адрес ******************** солидарно да заплатят на
3
Кооперация „ВККЧЗС Надежда - 96“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плиска, ул.“Г. Ванков“ №2 сумата от 55,87лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 3751/2022г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4