№ 86
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000404 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК .
Същото е започнало по повод изходяща от „Д.“ ЕООД, ЕИК *********
частна жалба против постановеното по т. дело № 248/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд определение № 35 от 09.04.2021 г., с което е
върната исковата молба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* против К.К.И., ЕГН
********** с вх.№ 649/ 07.04,2021 г. и производството по делото е
прекратено като недопустимо.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото в ПОС за
разглеждане на предявените с исковата молба искове по същество.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 07.04.2021 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила искова молба
от „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* против К.К.И., ЕГН **********, гр.П..
Обстоятелствената част на същата започва с това, че с решение № 1680
от 15.12.2017 г. постановено по гр. дело № 1950/2014 г. по описа на ПОС бил
обявен за окончателен предварителен договор, с който ищецът се съгласил да
продаде на ответницата свои собствени недвижими имоти.
1
Съответно е направено описание на съдържанието на предварителния
договор и са цитирани разпоредби на ТЗ и ЗЗД. При съпоставка на описаната
правна и фактическа обстановка ищецът прави извод, че този предварителен
договор е нищожен.
Сочените основания за нищожност се свързват с това, че същия
накърнява добрите нрави, липса на съгласие и привидност като са изложени
подробни съображения за аргументирани на тези твърдения.
Така е отправено искане този предварителен договор да се обяви за
нищожен поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради липса на
съгласие, евентуално поради привидност.
Съдът след образуване на делото на основание чл. 130 от ГПК е
постановил процесното определение за връщане на исковата молба и
прекратяване на делото поради недопустимост на исковете.
В мотивите на същото е посочено, че с постановяване на решението за
обявяване на предварителния договор за окончателен със СПН е прието, че
същият е валиден. В тази връзка е посочено, че щом ищецът в настоящето
производство и ответник в това по 19, ал. 3 ЗЗД не е направил в последното
възражения за нищожност то той няма възможност да повдига отново тези
въпроси. Така се е достигнал да извод за приложимост на чл. 299 от ГПК.
Недоволен от постановеното определение е останал ищецът и е подал
жалбата довела до образуване на настоящето дело.
В нея правилността на първоинстанционния акт се оспорва с оглед на
това, че в предмета на делото за обявяване на предварителния договор за
окончателен / гр. дело № 1950/2014 г. по описа на ПОС/ не бил включен
въпроса с произнасяне по основания за нищожност. В тази връзка се прави
извод за липса на идентичност между спора по 19, ал.3 ЗЗД и процесиня.
Наред с това се споменава, че съдът не дължал служебна преценка за
нищожност на договорите предмет на спора.
Посочено е и това, че задължението за произнасяне на съда за
нищожност предполагало изрично въвеждане на този въпрос в определените
2
от ГПК преклузивни срокове, вкл. и с възражения, а такива не били правени
по споменатото дело.
Жалбата е неоснователна.
Нищожността на договорите е едно фактическо състояние. При
наличето на такава е безспорен извода, че договорът страда от такъв порок, че
не може да породи тресеното от страните действие, т.е. права и задължения в
патримониума им.
В случая с обявяване за договора за окончателен реално ПОС е
формирал извод за ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на процесния предварителен
договор, а с безспорното влизане на този акт в сила въпросът за тази
действителност с оглед чл.299 от ГПК не подлежи на пререшаване.
Тук за яснота на пълномощника на жалбоподателя е нужно да се
спомене, че споменатите по- горе характеристики на нищожността абсолютно
задължават решаващият съд при преценка за това дали съответния договор
като ЮФ е породил права и задължения между страните му да провери са или
не са налице предпоставки за неговата нищожност. Разбира се при липса на
конкретни възражения от ответната страна в определените за това в ГПК
преклузивни срокове тази преценка е обща и на база наличния по делото
доказателсвен материал. Формираният обаче извод за ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
на договора при влизане на решението по този въпрос в сила е окончателен и
не подлежи на пререшаване, т.е. всички възражения, респ. искове от този тип
следва да се считат за преклудирани и неподлежащи на разглеждане.
В този смисъл са и изводите на ПОС, което налага определението му
да бъде потвърдено.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 248/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд определение от 35 от 09.04.2021 г., с което е
върната исковата молба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* против К.К.И., ЕГН
********** с вх.№ 649/ 07.04,2021 г. и производството по делото е
3
прекратено като недопустимо.
Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4