Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2649 25.06.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на дванадесети юни 2019 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11909 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД твърди, че на 19.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД и ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който
вземането на ,,Провидент Файненшъл България" ООД срещу ответника Б.С.Д.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** г., е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Заявява се, че договорът за потребителски кредит съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „Провидент Файненшъл България" ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания от **** г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо
уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № ********** от **** г.,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на
длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от върналото се
известие за доставяне с баркод ***************, писмото се е върнало в цялост,
като в обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от
получателя. Твърди се, че до ответника е изпратено второ писмо за станалата
продажба на вземания от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № ********** г., изпратено
чрез куриер до настоящия адрес, посочен в договора за потребителски кредит, но
получателят не е открит на адреса и писмото отново се е върнало в цялост.
Представено е като доказателство копие от уведомително
писмо за извършената цесия от на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № ********** г., за връчване
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 год. на II т.о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията. Твърди се, че съгласно чл. 99 ал. 3
пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от
значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения
по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащи от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли
да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Заявява се, че
длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само,
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на което
заявява, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска след като по делото се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази
насока е цитирано Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011
г., IV т.о. и Решение №173/15.04.2004 г. на ВКС по гр. дело 788/2013 г.,ТК.
Твърди се, че на **** г. ответникът Б.Д., в качеството
на кредитополучател, е сключил договор за потребителски паричен кредит № ********
с „Провидент Файненшъл България" ООД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание договорните разпоредби, които са
неразделна част от договора за потребителски кредит. Твърди се, че подписвайки
договорните разпоредби, кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването
на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на
кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
Също така се твърди, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
Твърди се, че е при условията на договора за потребителски
кредит, кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит за лични нужди в размер на 1300 лева, като сумата е
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит
кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Твърди се, че
подписвайки договора зa кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 177,58 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1477,58 лв.,
които се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 32.84 лв., като първата погасителна вноска е платима на 15.08.2015 г., а
последната погасителна вноска е с падеж 18.06.2016 г.
Твърди се, че с подписването на договора за кредит,
кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 65 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя, като таксата за оценка
на досие е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 1.44 лв., които
са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Твърди се, че по избор на кредитополучателя,
кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома". За предоставяната услуга кредитополучателят се е задължил да
заплати на кредитодателя такса, която е в размер на 757.64 лв. Подписвайки
договора, кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само
по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя,
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Заявява
се, че съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у
дома" е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя, като таксата за услуга „Кредит у дома" е разделена на
45 броя равни вноски, всяка в размер на 16,84 лв., които са платими на
падежните дати на погасителните вноски.
Твърди се, че общата сума, която кредитополучателят се
е задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в
размер на 2300,22 лв., която включва: главница в размер на 1300 лв., договорна
лихва в размер на 177,58 лв., такса за оценка да досие в размер на 65 лв. и
такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 757,64 лв. Съгласно клаузите
на договора за кредит общата дължима сума е платима на 45 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 51,12 лв., като в размера на седмичната
вноска са включени вноска по кредита в размер на 32,84 лв., вноска по такса за
оценка на досие в размер на 1,44 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у
дома" в размер на 16,84 лв.
Подписвайки договора за кредит кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси в сроковете, указани в договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя
кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя.
Заявява се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 18.06.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид
което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми.
Заявява се, че на кредитополучателя, от страна на
„Агенция за събиране на вземания", в качеството на кредитор, е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на
входиране на задължението в съда, общият размер на което е 36,16 лв.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 1062,44 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга
„Кредит у дома" в размер на 337,10 лв., такса за оценка на досие в размер
на 42,87 лв., договорна лихва в размер на 82.02 лв. и главница в размер на
600,45 лв.
Предвид изложеното ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
следните суми: главница в размер на
699,55 лв., договорна лихва в размер на 95,56 лв., такса за оценка на досие в
размер на 22,13 лв., такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 420,54
лв. и обезщетение за забава в размер на 36,16 лв., като общият размер на сумата
възлиза на 1273,94 лева. Съдът е уважил претенцията, като е образувано ч. гр.
д. № 175/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, XI състав, и е издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото,
което от своя страна обуславя правния интерес на ищцовото дружество от подаване
на настоящата искова молба.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът Б.С.Д.
дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, сумата
от 699,55 лева – главница по договор за потребителски кредит № ******** от
06.08.2015 г.; сумата от 95,56 лева –договорна лихва за периода от 02.01.2016
г. до 18.06.2016 г.; сумата от 22,13 лева – такса за оценка на досие за периода
от 05.03.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 420,54 лева – такса за услуга
„Кредит у дома" за периода от 02.01.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от
36,16 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на
договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноските в заповедното и в настоящото производство.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер, като заявява, че същите са неоснователни и недоказани,
поради което моли да се отхвърлят изцяло. На първо място заявява, че оспорва
съдържанието на представените от ищеца документи като доказателства към
исковата молба, а именно договор за потребителски паричен кредит № ******** от ****
г.; формуляр за кандидатстване за потребителски кредит; стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г. между „Провидент
Файненшъл България" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
както и приложенията към договора; уведомително писмо от „Провидент Файненшъл
България" ООД, чрез „Агенция за сьбиране на вземания" ЕАД с изх. №
УЦП-С-ПВД/******** от **** г., ведно с известие за доставяне, удостоверяващи
получаването на уведомително писмо за извършена цесия от длъжника; уведомително
писмо от „Провидент Файненшъл България" ООД, чрез „Агенция за сьбиране на
вземания" ЕАД с изх. № ************ от **** г., ведно с товарителница № ****
и обратна разписка, удостоверяващи получаването на уведомително писмо за
извършена цесия от длъжника.
На второ място заявява, че оспорва подписа, изписаната
сума в размер на 1705,94 лв. и отбелязването с знак „X" в графа услуга
„Кредит у дома" за това, че ответникът е избрал услуга Кредит у дома, като
се твърди, че същите не са положени от ответника.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
От приложеното ч. гр. д. № 175/2018 г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI състав се установява, че на 30.11.2017 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за
предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Исковете са
предявени в срок.
Липсва спор между страните, а и от представения
договор за потребителски кредит се установява, че на **** г. между ответника в
качеството на кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“ ООД – кредитор
е сключен договор за потребителски паричен заем, въз основа на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 1300 лв. Уговорено е,
че размерът на седмичната погасителна вноска е 51,12лв., броят на вноските - 45,
периодичността на същите - седмични и първа дата на плащане – 13.08.2015г.
Срокът на заема е 45 седмици, фиксираният годишен лихвен процент – 29,73 %, общ
размер на всички плащания 2300,22 лв., годишен процент на разходите 49 %, като
е уговорена и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 757,64лв. Ответникът
чрез особения си представител е оспорил автентичността на положените подписи в
договора за кредит, но при лежаща върху му доказателствена тежест, не е
ангажирал доказателства за доказване на стореното оспорване.
Заявено е от заемателя в чл.21 от договора, че заемополучателят
е получил Стандартен европейски формуляр, който е приложен като доказателство
по делото.
На **** г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД в
качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач –
цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В
договора страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна
част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде
съставено на хартиен носител. В т. 7.1 от договора е уговорено, че цедентът
дава съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от него
име, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 7. 2 от договора цесионерът се задължава да изпрати
уведомителните писма до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на два
месеца, считано от датата на получаване на пълномощното.
С Потвърждение за сключена цесия, прието като
доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил, че кредитите, описани
в Приложение № 1 към договор за цесия от **** г. са цедирани от продавача „Провидент
Файненшъл България“ ООД на ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне
на вземания. В извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с
ответника, като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница, остатък
главница към 01.05.2017 г., остатък договорна лихва, такси, неустойки и остатък от дължимата сума към датата на
засичане 01.05.2017 г. в размер от 1237,78 лв.
На **** г. и на **** г. са изготвени и изпратени от
цесионера уведомления до ответника за сключения договор за цесия. Видно от
първото съобщение, то е изпратено до постоянния адрес, посочен в договора, като
е върнато с отбелязване, че съобщението не е потърсено. Второто съобщение към
известието за доставяне на уведомлението е изпратено на настоящия адрес на
ответника, който фигурира в договора за заем, като е върнато неполучено с
отбелязване „върната пратка“. Препис на уведомлението е приложен към исковата
молба и редовно връчен на особения представител на ответника по настоящето
дело.
Цедентът „Провидент Файненшъл България“ ООД е
упълномощил ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания
на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно договора за цесия.
Не се установява по делото да са извършвани плащания от ответника нито към
цедента, нито като цесионера след датата на цесията, което се установява от
неоспореното и възприето от съда като обективно изготвено заключение на
съдебно- счетоводната експертиза.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважат предявените искове, дружеството – ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор
за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен
за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на
сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в
това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита
с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение
за забава и такси, като установи вземанията си и по размер, включително и тези,
касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по
кредита. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания.
На първо място следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от
приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомления
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД веднъж на постоянния адрес, посочен в сключения договор за
паричен заем, и втори път на настоящия адрес, посочен в договора, като същите
са върнати, като непотърсени и съответно с отбелязване „върната пратка“.
Липсват както твърдения, така и доказателства за наличие на уговорки между
страните, касаещи връчването на съобщения, поради и което не може да се приеме,
че е налице и фингирано връчване. В случая не се установява да е налице редовно
връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, както се твърди от ищеца, както в
заявлението, така и в исковата молба.
Съдът намира, че няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78
по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК.
В случая обаче длъжникът не е получил препис от
исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението
да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по
реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3
от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Следователно към настоящия момент цесията не е
произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима.
Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За
пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не
касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта
на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски
нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за
това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и
по нея се дължи изрично произнасяне, само когато е основателна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива
реално не са направени, поради което не следва да му се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
против Б.С.Д., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Б.С.Д. дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 699,55 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ******** от **** г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземането по който е цедирано на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с договор от **** г. за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия/; сумата от 95,56 лева –договорна лихва за периода от 02.01.2016 г. до
18.06.2016 г.; сумата от 22,13 лева – такса за оценка на досие за периода от
05.03.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 420,54 лева – такса за услуга „Кредит
у дома" за периода от 02.01.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 36,16 лева
– обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за
цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г., както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 175 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.с., като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ