№ 279
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330205893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 610451-F616368/11.11.2021г.
на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на КАНТО-2003
ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5022.50лева за извършено нарушение по чл.782 ал.2 от
ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си, излага доводи, че
атакуваното НП е неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел, че
1
КАНТО-2003 ООД като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на
получател по кредитно известие по чл.115 от ЗДДС с № ********** от
15.12.2020г., не е отразило в дневника за покупките същото в дневника за
покупки за съответния данъчен период – м.12.2020г. и в подадената СД, което
е довело до определяне на декларирания от лицето резултат – ДДС за внасяне
в по-малък размер на ДДС от 5022.50лева.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били оспорени в
нито един етап от производството от страните
Въз основа на събраните на делото доказателства, Съдът намира от
правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно
квалифицирано като нарушаване на чл.78 ал.2 от ЗДДС. Административно-
наказващият орган е установил правилно фактическата обстановка по спора и
е приложил вярно материалния закон. Жалбоподателят е бил санкциониран с
процесното наказателно постановление за това, че не е отразил в дневника за
покупките издадените от доставчика кредитно известие, което е довело до
определяне на декларирания то лицето резултат – ДДС за внасяне в по-малък
размер с ДДС по същото. Нормата е отправена до всички лица, които се
явяват регистрирани по ЗДДС, каквото е и КАНТО-2003 ООД.
Настоящият съдебен състав намира, че хода на административно
наказателната-преписка не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и
издадени от компетентни органи.
Също така спрямо дружеството жалбоподател, правилно е била
приложена санкционната норма и правилно административно -наказващият
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл. 27 от ЗАНН, основният след които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществена санкция в нейния твърдо определен размер според
ползвания данъчен кредит. Следва да се отбележи, че административно –
наказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че
основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
2
Съдът намира за неоснователни наведените възражения по същество на
спора относно незнанието от страна на жалбоподателя за издаване на
кредитните известия, тъй като не ги бил получил фактически. На първо място
подобно обстоятелство е напълно ирелевантно, доколкото никъде в
нормативната уредба задължението за отразяване на кредитното известие не е
обвързано с други фактически действия, включително и чисто физическото
му получаване. Именно затова е и предвидено задължението да се изпълни
едва в месеца, следващ издаването му, тъй като търговската логика изисква в
разумен срок, макар и не винаги веднага, търговецът да се снабди с всички
документи относно предлаганите от него изделия.
В чл.78 ал.2 и ал.3 от ЗДДС, където се предвижда корекция на размера на
ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при
разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. В чл.78
ал.3 от ЗДДС е посочено, че корекцията по ал.2 се извършва в данъчния
период, през който са възникнали обстоятелствата по ал.2 с отразяване на
документи по чл.115 или на новия документ по чл.116, с който е извършена
корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния
данъчен период. Тази законова разпоредба законодателят разглежда в
съответствие с принципа за данъчен неутралитет, като в тази връзка е
Решение С-234/2011г. и Решение С- 108/2013г., които са на Съда на ЕС, в
които е посочено, че корекцията следва да се извършва, когато наистина има
промяна в актовете, които касаят регистрираното лице да ползва данъчен
кредит. По същият начин в Решение С-259/2012 на СЕС е посочено, че
държавната институция може да предяви санкция, с която да осигури
събирането на данъка, като в случая е посочено, че разпоредбата на чл.182 от
ЗДДС не противоречи на принципа на данъчния неутралитет, и насърчава
данъчно задължените лица в най-кратък срок да извършат коригиране на
данъка.
По отношение на следващото възражение, а именно че кредитните
известия били отразени в следващи периоди, и като краен резултат в случая
нямало ощетяване на фиска, а само несвоевременно ползване на данъчен
кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват Държавата,
съдът намира, че в крайна сметка корекцията е била извършена, затова и това
възражение е неоснователно. Тъй като независимо от това, че се начисляват
3
лихви, и въпреки това, че се касае за административно нарушение, за което
законодателят е предвидил санкция, в случай, че данъчно задълженото лице
не изпълнило задължението си по отношение на ползвания данъчен кредит, а
именно да отрази в дневника си за покупки издадените от доставчика
кредитни известия в законоустановения срок. Различни са възможностите за
начисляване на лихва, например с Ревизионен акт, като разбира се, ЗАНН има
за цел не да възмезди някакво задължение към Държавата, а да съдейства за
постигане на генералната превенция на данъчно задължените лица.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, същото е довело до
незаконосъобразно ползване на данъчен кредит, а и като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за
правилно приспадане на данъчен кредит за определен период от време, не би
4
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
са налице причинени с извършеното деяние вреди за фиска, а освен това е
налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика,
включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на дейността.
В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие
висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се
характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
отношения.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 610451-
F616368/11.11.2021г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на КАНТО-2003 ООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 5022.50лева за извършено
нарушение по чл.782 ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5