Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря
Даниела Кирова, в присъствието на прокурор Поля Миткова, като разгледа
докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 147 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
С присъда № 8/22.02.2019 г. по НОХД № 756 по
описа за
Съдът на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б” от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода на С.Й.С..
Пред настоящата инстанция е
постъпила въззивна жалба от адв. Т., проц. представител на С.Й.С., с която моли да се отмени присъдата,
като необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила, неправилна и поради явна несправедливост на наложеното наказание, като
се постанови друга присъда, с която да
се признае подсъдимия С. за невинен по предявеното му обвинение и да бъде
оправдан.
Излага, че приетата от съда
фактическа обстановка е различна
от установената от доказателствата по делото. Посочва, че
съдът е направил неправилна преценка на доказателствата по делото и е дал вяра
на показанията на една група свидетели и не
е съобразил тяхната заинтересованост от изхода на делото. Налага довод,
че съдът неправилно е приложил закона. Излага аргумент, че наложеното наказание
е явно несправедливо и не са отчетени обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което
адв. Т. посочва, че в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение, а
именно невключване на възпроизведени от свидетел пред съда обстоятелства от
значение за изхода на делото и неправилна преценка на доказателствата по
делото, съдът е направил необосновани изводи по фактите. Посочва, че съдът не
е включил в доказателствата по делото,
като не записал показанията на св. В.Д., касаещи обстоятелства от съществено
значение за разрешаване изхода на делото, а именно на коя от двете групи
свидетели да се даде вяра на групата свидетели надзиратели или на групата
свидетели затворници. Позовава се на дадените показания на свидетеля пред съда,
които започват с израза „Поддържам дадените показния на досъдебното
производство”. Излага, че не е налице свободния разказ на свидетеля така, както
изисква чл. 139, ал. 5 от НПК и и не са записани въпросите на представителите
на обвинението и защитата след свободния разказ. Твърди, че районния съд не е
записал повече от половината показания на св. В.Д., касаещи обстоятелства
поради което били създадени лични неприязени отношения между подсъдимия и
свидетелите Я. и Д. преди 29.09.2017 г., по повод на сигнал подаден от
подсъдимия С. за внасяне на мобилни телефони от надзиратели / в случая Д./ в
затвора и предоставянето им на затворниците за ползване срещу солидно
възнаграждение. Налага довод, че това не
е просто пропуск на съда, а целенасочено действие, което е индиция за предубеденост на съда.
На следващо място излага, че
районният съд е изградил изводите си предоверявайки се само на показанията на
свидетелите надзиратели, без да ги съпостави с Инструкциите за носене на
службата от надзирателите на постове 7, 8 и 9, докладната на св. А., и 10 и справката
представена на ДП от Н. Н. началник група НОД.
Посочва, че съдът не е дал отговор
на един задължителен въпрос, който не е изяснен от показанията на свидетелите
надзиратели, които са били на смяна на пост
№9 – коридора, в който се е намирал стационарния телефон, по който е
разговарял подсъдимия С., а именно - защо намиращите се четирима надзиратели на
пост №9/ св. : К., Р., Д. и Т. не са предприели действия по прекратяване на
разговора, чрез изземване на слушалката от поде. С. и затваряне на телефона,
след като те са отговорни за реда на този пост и какво е наложило св. И. Я. да
напусне пост №10 и в присъствие на четиримата свои колеги лично да натисне
вилката на телефона и да прекрати разговора. Счита, че отговор на този въпрос
може да се даде само, ако се анализират заедно с показанията на свидетелите и
следните обективни писмени доказателства: справката на ст. Инспектор Н. Н.,
инструкциите за носене на службата на постове № 9 и 10 и докладната на мл.
инсп.В.В.Д..
Твърди, че от докладната на ст. инспектор
Н. Н. -началник на група НОД, дадена на досъдебното производство, е видно, че
графика за разговори по телефона, намиращ се на пост № 9, е определен за
времето от 19.30 до 21 часа, а вечерната проверка е била определена за 20.30 ч.
Посочва, че в докладната изрично е изразено мнението, че графика за разговори
по телефона е в противоречие с определения час за вечерна проверка, а заповед
№577/27.04.2017 г. на началника на затвора, с която е създадено това
противоречие, е отменена и заменена със Заповед №1353/04.10.2017 г. /само 4 дни
след инцидента/, за да се обоснове законност на действията на св.Я..
Посочва, че от инструкцията за
носене на службата от дежурния на пост № 9 се установява, че не е предвидено
дежурния или дежурните на този пост да имат правото и задължението при кризисна
ситуация да поискат и търсят съдействие от дежурния на пост №10 /в случая св.
Я./, както и че от т. 24-26 могат да искат съдействие от дежурните на постове №
7,8,13 и 4. Налага довод, че тримата
дежурни на пост № 9 са постъпили съгласно инструкцията и не са поискали никакво
съдействие от св. Я., който тласкан от лични мотиви се е възползвал да
провокира подсъдимия и да създаде инцидента. Счита, че от факта, че не са
включили алармената сигнализация, следва, че са преценили ,че не е налице
кризисна ситуация. Посочва, че съгласно разпорежданията на инструкцията за пост
№10, на който е бил дежурен св.Я., същия не е имал право да напуска поста си,
който се намира един етаж над пост № 9. Излага, че съгласно т. 24 от същата при
кризисна ситуация или инцидент, дежурният на пост № 10 може да иска съдействие
от постовите на постове 7,9,13 и 14, но не и обратното. Налага довод, че след
като нито един от тримата дежурни на пост № 9 не са поискали съдействие от пост
№10, св. Я. не е имал нито задължението, нито правото да напусне поста си и да
предизвика инцидента.
Посочва, че от докладната, изготвена
от св. Д., се установява, че не той или друг от намиращите са на пост № 9, а
св. Я. от мястото си на пост 10 е приканил С. да прекрати разговора, но никой
от тях не е предприел действия за принудително прекъсване на телефонния
разговор, а това е извършил св. Я., който слязъл от пост № 10, за което му се е
наложило да измине повече от
Налага довод, че съдът не е анализ
доказателствата относно горепосочените обстоятелства, а в мотивите на стр. 8 е
направил имитация на такъв анализ. Счита, че вместо да обсъди действията на Я.
съгласно предписанията на инструкциите, съдът е игнорирал конкретните
предписания за отделните постове и извлича правото на Я. да се намесва без
наличие на кризисна ситуация и изрично поискано съдействие въз основа на
неговата длъжностна характеристика, като не
е съобразил, че подробно предписаните действия за отделните постове не
са обект на характеристиката, а на конкретната инструкция за съответния
пост и е налице изрично регламентирана
дейност, която се осъществява по реда, предвиден в инструкцията. Сочи, че в
длъжностната характеристика са заложени общите права и задължения, които се
изпълняват съобразно инструкциите.
Навежда аргумент, че отношенията
между надзирателите и подсъдимия С. са влошени по повод на сигнала му за
извършваната търговия с мобилни телефони в затвора, а съдът неправилно е приел,
че свидетелите - затворници били предубедени защото били недоволни от факта, че
св. Я. им бил отнел мобилните телефони, поради което не е дал вяра на показанията на групата
свидетели затворници, че не е имало изречена закана от страна на С.. Посочва,
че съдът е дал вяра на показанията на св. Н. Н., който според него не е свързан с конкретни отношения затворници
надзиратели, като показанията му кореспондират на показанията на останалите
надзиратели за отправената от С. закана към Я.. Твърди, че не следва да бъде
дадена вяра на показанията на св. Н., тъй като на досъдебното производство са
искане да му се предоставят записите от камерите и на тях да се извърши
жесто-мимична експертиза, чрез която да се разчетат произнесените думи от С. и
Я., но св. Н. е отговорил на разследващия полицай, че поради изтичането на
повече от един месец, записите са унищожени.
Адв. Т. навежда довод, че
наложеното на подсъдимия наказание
е явно несправедливо и съдът е
проявил отново своята предубеденост и е определил наказанието на подсъдимия С.,
което не несъразмерно на обществената опасност на деянието. Защитата се
позовава на допуснатото несъответствие при определяне на графика за ползване на
стационарния телефон и графика за вечерните проверки в различните сектори на
затвора, факта, че подсъдимият не е предприел недопустимо действие по отношение на тези надзиратели, които не са
превишили правата си, нито е изрекъл спрямо тях
закани или обиди. Посочва, че не
е съобразено от съда, че подсъдимият е съзнавал, че графика за разговори
по телефона е до 21 ч., съгласно заповед № 577/27.04.2017 г., като е отстоявал
свое признато право и само силовата намеса на св.Я. без да е бил оторизиран от
инструкцията да действа на територията на пост №9, е провокирала изявата на
неговото недоволство - изречените изрази.
В съдебно заседание представителят
на ОП Ловеч даде становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди
присъдата на първата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът се
явява лично и с адв. Т., който моли да бъде уважена въззивната жалба по изложените
в нея аргументи.
Посочва, че в допълнението към
въззивната жалба е развил, че става въпрос за формиране на едно деформирано
вътрешно убеждение на съда, като се позовава на незаписване на част от
показанията на един свидетел. Сочи по отношение на показанията на св. Н., че е
следвало да запази записите от камерите, а не да ги унищожи. Твърди, че е
налице нарушение от страна на св. Я. на служебните, тъй като е установено, че
вратата между десети пост и останалите постове стои постоянно заключена с оглед
това, че става въпрос в сектора, който
охранява Я. за лица, които са съгласно заповедта при специален
охранителен режим. Не приема извода на съда, че
„Я. се намирал на втория етаж. Чул виковете на подсъдимия и бързо се
приближил до него”. Излага, че това разстояние е
Моли да се извърши проверка на
доказателствата, за да се прецени до каква степен свидетелите, които работят в
охраната, са били заинтересовани.
Налага довод, че от приложеното от настоящата инстанция НОХД се установява, че
основният свидетел, към който уж е била произнесена заканата, и св. Н. се
намират в определена връзка и връзката е тази, че първият е продавал телефони
на затворниците, а вторият е този, който ги е отнемал. Посочва, че подсъдимият
и неговият брат са лицата, които са отправили съответните сигнали до органите и
става въпрос за заинтересовани лица, което при преценката на доказателствата,
тези неща следва да бъдат отчетени.
Излага, че ако не бъде уважено
искането им за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, то
следва да бъде постановена присъда, с която подзащитният му да бъде признат за
невиновен и оправдан, тъй като обвинението не е доказано поради това, че се
основава на показанията на свидетели, които са били заинтересовани от изхода на
делото. Твърди, че свидетелите са били организирани да свидетелстват в полза на версията на обвинението, за да се
окаже определен натиск по този начин върху лицето, което е сигнализирало за
престъпленията, които са вършени в затвора.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилите въззивни жалби, становищата на страните, заявени пред нас,
събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на
присъдата на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивникът С.Й.С. е от гр. С*** и на 14.07.2017 г. е постъпил в Затвора гр.Ловеч с
мярка за неотклонение „задържане под стража" по НОХД №259/2017 г. по описа
на Окръжен съд, гр.Велико Търново.
С.Й.С. от гр.София е многократно
осъждан, включително за престъпления против личността и е подсъдим за извършено
престъпление грабеж при опасен рецидив, придружен с опит за убийство.
Свидетелят И.Л.Я.работи като
надзирател в Затвора гр.Ловеч. Видно от длъжностната характеристика, едни от
преките задължения при изпълнение функционалните задължения в Затвора на
И.Л.Я., като надзирател е да осъществява надзор за реда и дисциплината на
лишените от свобода и да реагира при кризисни ситуации.
На 29.09.2017 г., след обяд, С. се
намирал в килия №101 на Затвора гр. Ловеч. Около 19. 30 часа надзирателите
пускали един по един лишените от свобода, първоначално от килия №105, а след
това и от килия №101 да провеждат разговори от стационарен телефон, находящ се
в коридора на Затвора. В 20.26 часа започнал телефонен разговор и С.Й.С.. Близо
до него охранявали надзирателите И.Л.К., В.В.Д., И.И. Р. и Н. И. Т.. В 20.30 часа
В.Д. казал на обвиняемия да приключва разговора, тъй като предстои вечерна
проверка. С.С. започнал да вика, че ще прави каквото си иска и че негово право
е да говори по телефона. И. Р. се намесил и обяснил на лишения от свобода, че
трябва да прекрати разговора за извършване на вечерна проверка, но последният
продължил да негодува и крещи.
По същото време И. Я. се намирал на
втория етаж. Чул виковете на подсъдимия и бързо се приближил до него. С ръка
натиснал бутона на телефона и прекратил връзката. Въззивникът С.С. се обърнал
към Я. и му заявил „Аз вече теб съм те проучил, в скоро време ще бъдеш
поръчан." И. Я. го посочил с пръст и го попитал „на мен ли говориш".
Лишеният от свобода му отговорил няколкократно „ Не ме сочи с пръст, че този пръст
ще бъде в някоя канавка". След отправените закани, С. бил заведен в килията.
Въззивната инстанция споделя изцяло
така установената фактическа обстановка от първата инстанция.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на
съда, че С.Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл. 144, ал. 2, пр. 1 във връзка с
ал.1 от НК, като на
29.09.2017 г. в Затвора гр.Ловеч, се заканил с престъпление против личността -
причиняване на телесна повреда спрямо длъжностно лице - И.Л.Я.- надзирател в
Затвора гр.Ловеч, при изпълнение на службата му да осъществява надзор за реда и
дисциплината на лишените от свобода и да реагира при кризисни ситуации, като му
заявил - „Аз вече теб съм те проучил, в скоро време ще бъдеш поръчан. Не ме
сочи с пръст, че този пръст ще бъде в някоя канавка" и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна деянието е
осъществено от С. чрез действие, като на посочената дата и място се заканил с
престъпление против личността - причиняване на телесна повреда спрямо
длъжностно лице -И.Л.Я.- надзирател в Затвора гр.Ловеч, при изпълнение на
службата му да осъществява надзор за реда и дисциплината на лишените от свобода
и да реагира при кризисни ситуации, като му заявил - „Аз вече теб съм те
проучил, в скоро време ще бъдеш поръчан. Не ме сочи с пръст, че този пръст ще
бъде в някоя канавка" и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
От субективна страна деянието е
извършено от С. виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Неоснователно
е становището на адв. Т., че следва да се постанови решение, с което да се
отмени присъдата на първата инстанция и делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Пред настоящата инстанция се излага, че първата инстанция е допуснала
съществено процесуално нарушение, което се изразява в невключване на възпроизведени от свидетел пред
съда обстоятелства от значение за изхода на делото и неправилна преценка на
доказателствата по делото, довели до необосновани изводи по фактите. Позовава
се на дадените показания на свидетеля В. Д. пред съда, които започват с израза
„Поддържам дадените показния на досъдебното производство”. Излага, че не е
налице свободния разказ на свидетеля така, както изисква чл. 139, ал. 5 от НПК
и не са записани въпросите на представителите на обвинението и защитата след
свободния разказ. Твърди, че районния съд не е записал повече от половината
показания на св. В.Д., касаещи обстоятелства поради което били създадени лични
отношения между подсъдимия и свидетелите Я. и Д. преди 29.09.2017 г., по повод
на сигнал подаден от подсъдимия С. за внасяне на мобилни телефони от
надзиратели /в случая Д./ в затвора и предоставянето им на затворниците за
ползване срещу солидно възнаграждение. Налага довод, че това не е просто пропуск на съда, а целенасочено
действие, което е индиция за
предубеденост на съда.
Въззивната инстанция намира, че не е
налице допуснато от РС Ловеч съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК - незаконен
състав на съда поради неговата предубеденост и пристрастност, което да води до
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда. В протокол от съдебно заседание на
22.02.2019 г. са записани показанията на св. В. Д.. Адв. Т. не е поискал
поправка и допълване на протокол по чл. 312, ал. 1 НПК в три дневен срок от
датата на изготвянето му така, както предвижда НПК. Протоколът от съдебното
заседание има необходимото съдържание по чл. 311, ал. 1, подписан е от
секретаря и съдебния секретар и съгласно чл. 131 НПК съставения протокол е
годно писмено доказателство за извършване на съответните действия, за реда по
който са извършени и за събраните доказателства.
Неоснователно е и възражението на
адв. Т. по отношение на съдържанието на показанията на св. Д.. Всеки разпит на
свидетел започва с въпрос на съда дали свидетелят поддържа показанията на досъдебното производство, след
което го поканва да даде добросъвестно показания и свидетелят излага във форма
на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, което се отразява в
съдебния протокол. В НПК няма изискване
да се записват въпросите на страните и съда и отговорите на свидетеля.
Поради изложените мотиви съдът не приема аргумента на защитата, че е налице
предубеденост на състава на съда, поради незаписване на повече от половината от
показанията на св. В.Д., както и че в протоколът от съдебно заседание не са
записани въпросите на представителите на обвинението и защитата и отговорите на
свидетеля. В хипотезата на чл.
29, ал. 2 от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си
да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт – да
указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов
отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието
на такива конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на
съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му
функция. В кориците на делото липсват каквито и да е обективни данни за
преднамерена необективна дейност на първоинстанционния съд.
Ловешкият окръжен съд приема, че е
неоснователен и довода на защитата, че бъде следва да се постанови нова
присъда, с която да се отмени присъдата на първата инстанция и да бъде
постановена нова присъда, с която подзащитният му да бъде признат за невиновен
и оправдан, поради недоказаност на обвинението. Излага, че обвинението се
основава на показанията на свидетели, които са били заинтересовани от изхода на
делото и свидетелите са били
организирани да свидетелстват в полза на
версията на обвинението, за да се окаже определен натиск по този начин върху
лицето, което е сигнализирало за престъпленията, които са вършени в затвора.
Този довод е бил изложен и пред
първата инстанция, обсъден е от нея в мотивите към присъдата и е отхвърлил като неоснователен. Съдът е
изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото решение. Мотивите на РС Ловеч са съобразени
и с изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК и съдът е
изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Първоинстанционният съд е изградил вътрешното
си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните
доказателства, спазил е изискванията на чл. 13,
чл. 14,
чл. 18
и чл.
107 НПК и е достигнал до верния правен извод за извършено от въззивника
престъпление по чл. 144, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1 НК.
Пред тази инстанция се посочва, че
районният съд е изградил изводите си предоверявайки се само на показанията на
свидетелите надзиратели, без да ги съпостави с Инструкциите за носене на
службата от надзирателите на постове 7, 8 и 9, докладната на св. А., и 10 и
справката представена на ДП от Н. Н. началник група НОД.
Този довод е неоснователен.
Въззивната инстанция, както и първата инстанция, дава вяра на показанията на
свидетелите Костов, К., Т., Р., И.Я. и Д., тъй като от една страна показанията
им са последователни, точни и логични, а от друга страна кореспондират на
показанията на св. Н.Н..
Първата инстанция е изискала и приела като писмени доказателства по делото Инструкциите за носене на службата
от надзирателите на постове 7, 8 и 9, като ги е обсъждала в мотивите на
обжалваната присъда.
Защитата твърди, че съдът не е дал
отговор на един задължителен въпрос, който не е изяснен от показанията на
свидетелите надзиратели, които са били на смяна на пост № 9 – коридора, в който се е намирал
стационарния телефон, по който е разговарял подсъдимия С., а именно - защо
намиращите се четирима надзиратели на пост №9/ св. : К., Р., Д. и Т. не са
предприели действия по прекратяване на разговора, чрез изземване на слушалката
от С. и затваряне на телефона, след като те са отговорни за реда на този пост и
какво е наложило св. И. Я. да напусне пост №10 и в присъствие на четиримата
свои колеги лично да натисне вилката на телефона и да прекрати разговора.
Счита, че отговор на този въпрос може да се даде само, ако се анализират заедно
с показанията на свидетелите и следните обективни писмени доказателства:
справката на ст. Инспектор Н. Н., инструкциите за носене на службата на постове
№ 9 и 10 и докладната на мл. инсп.В.В.Д.. Твърди, че от докладната на ст.
инспектор Н. Н. - началник на група НОД, дадена на досъдебното производство, е
видно, че графика за разговори по телефона, намиращ се на пост № 9, е определен
за времето от 19.30 до 21 часа, а вечерната проверка е била определена за 20.30
ч. Посочва, че в докладната изрично е изразено мнението, че графика за
разговори по телефона е в противоречие с определения час за вечерна проверка, а
заповед №577/27.04.2017 г. на началника на затвора, с която е създадено това
противоречие, е отменена и заменена със Заповед №1353/04.10.2017 г. /само 4 дни
след инцидента/, за да се обоснове законност на действията на св.Я..
Съдът е анализирал показанията на
свидетелите К., К., Т., Р., И.Я.,
Д. и Н., както и приложените инструкции като писмени доказателства по
делото и е направил верен извод, че от
фактическа страна е установено, че преди конфликта между С. и св. Я., са
отправени забележки от св.Д., Т. и Р. към С. да прекрати разговора си, на които
той не се подчинил, а започнал да се държи грубо и да повишава тон. Св.И.Я. се
намирал на поста си на етажа над този, на който е мястото за провеждане на
разговори от лишените от свобода и възприел възникналата ситуация, чул
виковете, поради което слязъл, за да окаже съдействие на колегите си и прекъснал
разговора на С., като затворил телефона. Афектиран от това С. отправил към св.
Я. обиди, като го нарекъл „пазач лайняр”, отправил и закана за причиняване на
телесна повреда чрез думите „Аз теб вече съм те проучил, в скоро време ще бъдеш
поръчан. Не ме сочи с пръст, че този пръст ще бъде в някоя канавка”.
Адв. Т. излага пред нас, че от инструкцията за носене на службата от
дежурния на пост № 9 се установява, че не е предвидено дежурния или дежурните
на този пост да имат правото и задължението при кризисна ситуация да поискат и
търсят съдействие от дежурния на пост №10 /в случая св. Я./, както и че от т.
24-26 могат да искат съдействие от дежурните на постове № 7,8,13 и 4. Налага
довод, че тримата дежурни на пост № 9 са
постъпили съгласно инструкцията и не са поискали никакво съдействие от св. Я.,
който тласкан от лични мотиви се е възползвал да провокира подсъдимия и да
създаде инцидента. Счита, че от факта, че не са включили алармената
сигнализация, следва, че са преценили, че не е налице кризисна ситуация.
Посочва, че съгласно разпорежданията на инструкцията за пост №10, на който е
бил дежурен св.Я., същия не е имал право да напуска поста си, който се намира
един етаж над пост № 9. Излага, че съгласно т. 24 от същата при кризисна
ситуация или инцидент, дежурният на пост № 10 може да иска съдействие от
постовите на постове 7,9,13 и 14, но не и обратното. Налага довод, че след като
нито един от тримата дежурни на пост № 9 не са поискали съдействие от пост №10,
св. Я. не е имал нито задължението, нито правото да напусне поста си и да
предизвика инцидента. Посочва, че от докладната, изготвена от св. Д., се
установява, че не той или друг от намиращите са на пост № 9, а св. Я. от
мястото си на пост 10 е приканил С. да прекрати разговора, но никой от тях не е
предприел действия за принудително прекъсване на телефонния разговор, а това е
извършил св. Я., който слязъл от пост № 10, за което му се е наложило да измине
повече от
Този аргумент е неоснователен, тъй
като св. Я. е изпълнил
задължения, които има по длъжностна характеристика, като е оказал
съдействие на свои колеги по повод възникнал конфликт между тях и лишен от
свобода. Тази инстанция приема, както и първата, че не е налице нарушение на служебните задължения
на свидетелите надзиратели, тъй като от представената и приета като
доказателства писмено доказателства инструкции за особените задължения на
постовите надзиратели на пост № 7, 8, 9 и 10 се установява, че всеки постови
надзирател си взаимодейства с постовите на изрично изброени постове, между
които и този на пост №10, където е бил св. Я.. Съдът е приобщил дадените от св.
Д. показания на досъдебното производство на основание чл. чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, поради което не следва да се съобразява изготвената от него докладна,
какъвто аргумент, навежда адв. Т.. Настоящата инстанция дава вяра на
показанията на св. Д., дадени на досъдебното производство, тъй като са
депозирани непосредствено след извършване на деянието.
Тази инстанция не споделя и тезата
на адв. Т., че отношенията между надзирателите и С. са влошени по повод на
сигнала му за извършваната търговия с мобилни телефони в затвора, а съдът
неправилно е приел, че свидетелите - затворници били предубедени защото били
недоволни от факта, че св. Я. им бил отнел мобилните телефони, поради което
не е дал вяра на показанията на групата
свидетели затворници, че не е имало изречена закана от страна на С..
Показанията на свидетелите лишени от свобода не следва да бъдат кредитирани в
частта, в която отричат да са възприели отправената закана от въззивника спрямо
св. Я., тъй като от една страна са дадени в защита на С., а от друга страна
противоречат на показанията на свидетелите Костов, К., Т., Р., И.Я.,
Д. и на св. Н.Н..
Въззивната инстанция не приема
довода на защитата на въззивник, че не следва да се кредитират и показанията на
св. Н.. Адв. Т. посочва, че съдът е дал вяра на показанията на св. Н. Н., който
според него не е свързан с конкретни
отношения затворници надзиратели, като показанията му кореспондират на
показанията на останалите надзиратели за отправената от С. закана към Я..
Твърди, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на св. Н., тъй като на
досъдебното производство са искане да му се предоставят записите от камерите и
на тях да се извърши жесто-мимична експертиза, чрез която да се разчетат
произнесените думи от С. и Я., но св. Н. е отговорил на разследващия полицай,
че поради изтичането на повече от един месец, записите са унищожени.
Съдът даде на вяра на показанията на
св. Н., тъй като съответстват на показанията на свидетелите К.,
К., Т., Р., Я. и Д.. От фактът, че не са запазени записите от камерите и не е
назначена исканата от защитата на въззивника експертиза, не следва извод, че не
следва да бъде дадена вяра на показанията на св. Н.. Св. Н. в показанията си е
възпроизвел това, което е видял на камерите. В Затвора Ловеч има регламент
относно времето на съхранение на записите от камерите за видеонаблюдение и
органите досъдебното производство е следвало своевременно да ги изискат и да
назначат съответната експертиза.
Тази инстанция не споделя и тезата на адв. Т.,
че наложеното на подсъдимия наказание
е явно несправедливо и съдът е
проявил отново своята предубеденост и е определил наказанието на подсъдимия С.,
което не несъразмерно на обществената опасност на деянието. Защитата се
позовава на допуснатото несъответствие при определяне на графика за ползване на
стационарния телефон и графика за вечерните проверки в различните сектори на
затвора, факта, че подсъдимият не е предприел недопустимо действие по отношение на тези надзиратели, които не са
превишили правата си, нито е изрекъл спрямо тях
закани или обиди. Посочва, че не
е съобразено от съда, че подсъдимият е съзнавал, че графика за разговори
по телефона е до 21 ч., съгласно заповед № 577/27.04.2017 г., като е отстоявал
свое признато право и само силовата намеса на св.Я. без да е бил оторизиран от
инструкцията да действа на територията на пост №9, е провокирала изявата на
неговото недоволство - изречените изрази.
Пред въззивната инстанция не се
изложиха смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до намаляване на
размера на определеното наказание лишаване от свобода на въззивника. Правилно е
определен вида и размера на наказанието на С.Й.С.. Съдът е съобразил
като смекчаващо вината обстоятелство от една страна – мотива за извършване на
деянието, а от друга като отегчаващи вината обстоятелства високата обществена
опасност на деянието и на дееца, с оглед на миналите му осъждания. В НК за
престъплението по чл.
144, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1 е предвидено наказание до пет години
лишаване от свобода от НК. Съдът е определил на въззивника две
години лишаване от свобода, при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства,
като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС е определил първоначален
строг режим за изтърпяването му.
Тази
инстанция приема, че така определеното наказание на въззивника е справедливо и
ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Ловешкият
окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда № 8/22.02.2019 г. по НОХД № 756 по описа за
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 8/22.02.2019 г. по НОХД № 756 по описа за
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.