Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, 12.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
МЛАДШИ
СЪДИЯ:
СИМОНА УГЛЯРОВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на
прокурор: Сашо
Тотев, като разгледа докладваното от съдия Иван
Коев ВНЧД № 1151 по описа на Софийски градски съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХI
от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба от ос. И.М., чрез адв. А.П., срещу протоколно определение от 17.02.2021
г., постановено по НЧД № 15324 по описа на Софийски районен съд за 2020 г.,
Наказателно отделение, 111-ти състав.
С протоколно
определение от 17.02.2021 г., постановено по НЧД № 15324 по описа на Софийски
районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 111-ти състав, осъденият И.М., с
ЕГН:
**********,
е определено на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо
най-тежко наказание, измежду накаазнията, наложени му по НОХД № 124 по описа на
СРС за 2019 г. и НОХД № 5643 по описа на СРС за 2020 г., а именно "лишаване
от свобода" за срок от 11 месеца.
Със същото протоколно
определение на основание чл. 24 НК така определеното общо най-тежко наказание "лишаване
от свобода" е увеличено с 5 месеца, като е определен и окончателен размер
на наказанието в размер на 16 месеца.
Съдът е определил на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНС първоначален "строг"
режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК са приспаднати
времето, през което осъденият е бил търпял наказание "лишаване от свобода"
по някои от делата, включени в съвкупността и е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК по делата, включени в съвкупността.
В срок е подадена
въззивна жалба като се акцентира, че постановеното определение е неправилно и
необосновани в частта на приложението на чл. 24 НК. Защитата развива доводи в
подкрепа на твърдението за неправилност. Прави се искане за постановяване на
решение за отмяна на първоинстанционното определение в частта, където е
постановено увеличение на общото наказание на ос. М. с 5 месеца ЛОС.
В разпоредително
заседание на 29.03.2021 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на
нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен състав:
Осъденият И.М., се
явява лично, за него се явява и адв. А.П., който поддържа така подадената
въззивна жалба и поддържа твърдението, че съдебният акт на първостепенният съд
е неправилен.
Представителят на
Софийска градска прокуратура счита, че така постановеното определение е
правилно и законосъобразно.
В последна дума ос. М.
изразява желание за намаляване наказанието.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното определение, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите на страните в проведеното съдебно
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
Увеличаването на
определеното за изтърпяване от осъдения И.М. най-тежко наказание в размер на 11
месеца лишаване от свобода, с 5 месеца лишаване от свобода, е мотивирано от първоинстанционния
съд с обстоятелството, че М. е извършил множество престъпления и следователно е
личност със завишена обществена опасност. Изложените от решаващия съд
фактически и правни съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК са логични и убедителни, поради което се споделят и от настоящия състав на
въззивната инстанция. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по
наказателни дела, например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г.,
ІІ н. о. и решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна
дейност на осъдения, обществената опасност на извършените престъпления, личната
обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на престъпленията,
степента и вида на вината и другите отегчаващи обстоятелства, се убеди, че и
най-тежкото наложено наказание не ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко
не ще въздейства поправително и възпитателно върху осъдения.
В разглеждания случай
целите на наказанието могат да се постигнат единствено чрез увеличаване на
определеното за изтърпяване от въззивния жалбоподател по-тежко наказание. И.М.
е деец с обременено минало и множество осъдителни присъди, които видно от
справката за съдимост са през близки интервали от време, т.е. за непродължителен
период от време е извършил множество деяния. Тези фактически данни
характеризират М. като личност със завишена степен на обществена опасност и
като човек, демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на престъпления.
До момента са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода,
които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36 НК и по-специално
личното му поправяне и нагласата му да бъде примерен гражданин и да спазва
законите. Очевидна е липсата на поправителен ефект и превъзпитание, поради
което осъденият М. следва да бъде изолиран от обществото за по-продължителен
период от време. Реализираната спрямо него предходна наказателна репресия не
само че не е постигнала поправителната и възпиращата си цел, а по-скоро е
създала чувство за безнаказаност. Тези обстоятелства обосновават извод, че е
необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание, чрез което не
само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления. Лицата, извършили две или повече
престъпления, за които са осъдени с една или повече присъди /какъвто е и М./ са
с по-висока степен на обществена опасност и постигането на максимален
поправително-възпиращ ефект спрямо тях обуславя и по-строгото им санкциониране
посредством увеличаване на определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл
е и решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 г., ІІІ н. о.
Увеличеното общо
най-тежко наказание е законосъобразно и поради това, че то не надминава сбора
от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказание.
Обжалваното определение
следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
При извършената
служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати от
първоинстанционният съд, които да водят до отмяна или изменение на протоколното
определение.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 17.02.2021 г.,
постановено по НЧД № 15324 по описа на Софийски районен съд за 2020 г.,
Наказателно отделение, 111-ти състав в частта, с която осъденият И.В.М., с ЕГН: **********
на основание чл. 24 НПК е увеличено така определеното общо най-тежко наказание
ЛОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в
останалите му части е влязло в законна сила и не е обжалвано.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.