№ 180
гр. Ловеч, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500329 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.Д. – прокурор при РП – Ловеч, ТО -
Тетевен против решение № 98/15.06.2022 г., постановеното по гр.д №
227/2022 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Щ. М. М., ЕГН ********** от
с.Г., обл.Ловеч, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.52 от ЗЗД
сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.1,
предл.5, вр. с чл.20 от НК, по което лицето е оправдано с присъда по ВНОХД
№ 484/2020 г. по описа на ОС – Ловеч, а за разликата до пълния претендиран
размер на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от 8 000.00 лв., като неоснователен и недоказан
отхвърлил. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от Щ. М. М. против Прокуратурата на Република България иск
за заплащане на причинени имуществени вреди в размер на 400.00 лв.,
представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД №
25/2018 г. на РС – Луковит. Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Щ. М. М. и сумата от 360.00 лв. разноски по делото съразмерно
с уважената част на исковете.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното
1
решение на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че освен
основателността на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже и наличието
на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с
повдигнатото обвинение, както и техния размер, което не е сторено в
производството по делото. Излага, че не е установено категорично, че
твърдените от ищеца преживени негативни емоции са само пряк и единствен
резултат от обвинението. В този смисъл счита, че присъдената на ищеца сума,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди е
явно завишена, като не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Моли съда да отменено атакуваното решение и намали размера на
присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба от Щ. М. М..
В съдебно заседание въззивникът, чрез представителя на ОП – Ловеч
прокурор Т.П., поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея
основания и моли съда да постанови решение, с което намали присъденото
обезщетение съгласно практика за такива случаи.
Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. За
него се явява адв. С. П., който моли съда да потвърди обжалваното решение
на ТРС като правилно и законосъобразно, като му присъди направените по
делото разноски в размер на 600.00 лв.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Решението на ТРС е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по гр.д. № 227/2022 г. на РС Тетевен е образувано по
предявена искова молба от Щ. М. М. против Прокуратурата на Република
България с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 и чл.8 от ЗОДОВ.
В нея твърди, че е осъден от Районен съд Луковит с присъда по
НОХД 25/2018г. за извършено престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на по
1000 лв. по обвинение, повдигнато и поддържано от Районна прокуратура
Луковит. Излага, че Окръжен съд Ловеч го оправдал напълно, но
Прокуратурата протестирала и във ВКС било образувано касационно
наказателно дело. ВКС отменил присъдата на Окръжен съд Ловеч и върнал
2
делото за ново разглеждане на друг състав, който отново постановил
оправдателна присъда. Прокуратурата отново протестирала, но след
изготвяне на мотивите по присъдата, през месец януари 2022 г. оттеглила
протеста и оправдателната присъдата по ВНОХД 484/2020 г. влязла в сила.
Изтъква, че прокуратурата е водила незаконосъобразно наказателно
производство срещу него повече от 6 години. Твърди, че през този период е
търпял изключително силни психически страдания, стрес, притеснения във
връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. По
време на цялото наказателно производство изпитвал неудобства, чувствал се
унизен, а също така бил притеснен и несигурен в бъдещето. Накърнени били
моралните и нравствените му ценности, както и социалните му отношения и
общуване. Променил се и начина му на живот - странял от хората, не му се
говорило, голяма част от познатите и приятелите му се отдръпнали.
На следващо място изтъква, че по делото били разпитани голям брой
свидетели от района, което довело до притеснения, че близки и познати са
научили за обвинението и вероятното му осъждане.
Излага, че му се налагало многократно да обяснява на децата си, че не
е престъпник, а е несправедливо обвинен и върнал окончателно доверието на
децата си едва след като съда произнесъл оправдателната присъда. Посочва,
че същото се отнася и за отношенията му с родителите и съпругата му.
Родителите не можели да понесат срама, че сина им е обвинен от
прокуратурата като извършител на престъпление, което довело да
отчуждението им, ограничаване контактите и подобрили отношенията си
след оправдателната присъда на Окръжен съд - Ловеч.
Отправено е искане съдът да осъди Прокуратурата на РБългария да му
плати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на
8 000.00 лв. и 400.00 лв. имуществени вреди, представляващи платени
адвокатски възнаграждения, причинени от незаконно обвинение, след което
Щ. М. М. е оправдан.
В постъпилия в срока по чл.131 ГПК отговор на ИМ ответникът
оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер. Счита, че
претендираното обезщетение от 8 000.00 лв. за неимуществени вреди не е в
съответствие с чл. 52 ЗЗД и е твърде завишено. Изтъква, че наказателното
производство е образувано и водено и срещу други лица, чието процесуално
3
поведение също е от значение за неговата продължителност. Твърди, че
ищецът не е ангажирал доказателства за търпени негативни последици, както
и те да са пряк резултат от воденото наказателно производство. Оспорва като
неоснователна поради липса на доказателства и претенцията за имуществени
вреди в размер на 400.00 лв., предявената под формата на претърпяна загуба -
направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното
производство.
Между страните по делото не се спори, а това се установява и от
приетите доказателства, че с присъда № 11 от 15.06.2017 г. по НОХД
234/2016 г. по описана на РС-Луковит, ищецът Щ. М. М. е признат за
невиновен в това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Т., обл. Ловеч, от имот
с кад. № *****, собственост на наследниците на П.Д.В. от, с. Т., обл. Ловеч, в
съучастие с М.С.М., М.О.М. и М.М.М. тримата от с. Г., извозил с товарен
автомобил марка „ГАЗ", модел „66", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от
горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено
позволително, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С решение № 12 от 22.01.2022 г. по ВНОХД № 579 по описа за 2017 г.,
Ловешкият окръжен съд е отменил цитираната по-горе присъда и върнал
делото за нова разглеждане на друг състав на Луковитския районен съд за
отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правата на страните в процеса.
При повторно разглеждане на делото РС - Луковит е постановил
присъда № 23 от 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. по описа на съда, с
която Щ. М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.235,
ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 НК и го осъдил на 1
година лишаване от свобода и глоба от 1000.00 лв. в полза на държавата. На
осн.чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено
за изпитателен срок от 3 години.
След подадени от подсъдимите жалби, с присъда № 13/05.08.2020
год., постановена по ВНОХД № 242/2020 г., ЛОС е отменил присъда № 23 от
20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд, като
вместо нея постановил друга, с която Щ. М. М. е признат за невиновен и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по
4
чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
С решение № 181 от 22.12.2020 г. по наказателно дело № 708/2020 г.,
ВКС е отменил въззивна присъда № 13 от 05.08.2020 г., постановена по внохд
№ 242/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд и върнал делото за нова
разглеждане от друг съдебен състав на съда.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция е
постановена присъда № 26007 от 27.07.2021 г. по ВНОХ № 484/2020 г. по
описа на ЛОС, с която е отменена присъда № 23 от 20.11.2019 г., постановена
по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд, като вместо нея е
постановена друга, с която подсъдимият Щ. М. М. е признат за невиновен в
това, че на 02.02.2016г. в землището на с.Т., обл. Ловеч, от имот с кад.
№*****, собственост на наследниците на П.Д.В./Попски/ от с.Т., в съучастие
като извършител с М.С.М., М.О.М. и М.М.М. тримата от с. Г., да е извозил с
товарен автомобил марка „ГАЗ", модел „66", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб.
дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно
писмено позволително, поради което и на основание чл. 304 НПК го
оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр.
чл.20, ал.2 от НК. Прокуратура е протестирала така постановената присъда,
но след изготвяне на мотивите на основание чл.352, ал.1 НПК е отеглила
протестта и тя е влязла в сила на 19 януари 2022 г., който факт е служебно
известен на съда.
По искане на ищеца в хода на първоинстанционното производство
съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. В показанията си
разпитаният по делото св. Д.Д. твърди, че познава ищеца от много дълго
време и са комшии. Знае, че бил подсъдим за кражба на дърва от 2016 г. и от
тогава е затворен, не излиза навън, постоянно се карат с жена си, притеснявал
се, че ще го вкарат в затвора. Свидетеля М.А.М., който познава Щ. М. от 15
години също твърди, че след като станала подсъдим за кражба на дърва през
2016 г., в поведението му настъпила голяма промяна. Бил стресиран,
настъпила промяна в килограмите, не излизал никъде, бил уплашен, че може
да влезе в затвора. Със съпругата си имали парични проблеми и се
притеснявал, че ако влезе в затвора, няма кой да храни да детето.
При така приети за установени факти въззивната инстанция приема, че
районният съд е бил сезиран с иск правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
5
Искът представлява претенция за обезщетяване от страна на държавата на
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице, като процесуално легитимирани да
отговарят са съответните държавни учреждения в качеството им на
процесуални субституенти на държавата. Отговорността има обективен
характер и се ангажира във всички случаи, когато е налице фактическият
състав на някоя от изчерпателно изброените хипотези.
От доказателствата по настоящето дело безспорно се доказва, че срещу
Щ. М. М. е било образувано наказателно производство по повдигнато му
обвинение за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК,
което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. При тези данни са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на
Република България да обезщети увредения за причинените му
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Твърденията на ищеца са, че претърпените от него неимуществени
вреди произтичат от действията на прокуратурата във връзка с незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан.
Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. При исковете по
чл. 2 ЗОДОВ, критериите за определяне справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, следва да се съобразят с постановките на т. 11 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, като се
вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е
производството е прекратено или е постановена оправдателна присъда,
причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които
обвинението е прекратено или постановена оправдателна присъда,
продължителността на наложената мярка за неотклонение "задържане под
6
стража" или друга мярка за процесуална принуда и причинените вреди –
болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост. От
съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия с
оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система,
степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
отражения върху социалните контакти, минали осъждания и др.
В случая на ищецът е бил привлечен като подсъдим за престъпление от
общ характер по чл. 235, ал.1, пр.5то от НК, което е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 НК. Наказателното производство в досъдебната фаза след
привличането му като обвиняем и съдебната фаза е продължило повече от 6
години. Ищецът не е осъждан, а от показанията на св.Д. и св.Медведев се
установява, че след обвинението за кражба на дърва в поведението на ищеца е
настъпила промяна – избягвал да контактува с хората, затворил се в себе си,
притеснявал се, че може да влезе в затвора и няма кой да храни детето, карал
се с жена си, отслабнал. Недоказани обаче са твърденията на ищеца, че
поради образуваното наказателно производство се влошили и отношенията с
родителите му, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока.
Въз основа тези доказателства настоящата инстанция също приема, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с воденото
срещу него наказателно производство по обвинение за престъпление от общ
характер, за което е оправдан. В редица решения на ВКС се приема, че по
време на воденото наказателно производство по обвинение в престъпление,
по което е постановена оправдателна присъда или същото е прекратено,
лицето нормално изпитва негативни изживявания като безпокойство,
тревожност, стрес, несигурност, ограничения и смущения в социалното
общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др. Тези душевни
болки и страдания са в рамките на обичайните за личност, подведена под
наказателна отговорност, поради което за тяхното наличие не е необходимо
провеждането на главно и пълно доказване. Заявените с исковата молба
морални вреди са именно от посоченото естество - ищецът изпитвал
неудобство, стрес, станал затворен, считал за засегнатите своята чест и
достойнство. Наред с тях при определяне размера на обезщетението съдът
съобразява и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, липсата на минали
осъждания, взетата мярка за неотклонение „подписка“, както и
многократното явяване в насрочените съдебния заседания.
7
Настоящата инстанция счита, че определеното от районния съд
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 5
000.00 лв. не е завишено и е достатъчно да възмезди претърпените от него
негативни изживявания, в съответствие е с принципа на справедливост и
съдебната практика. Поради изложените съображения съдебният състав счита
за неоснователни и недоказани изложените във въззивната жалба в тази
насока.
При този изход на процеса Прокуратурата на Република България
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 600.00 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЛОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 15.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 227/2022 г. по описа на РС – Тетевен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“№ 2 , Съдебна Палата, да заплати на Щ. М. М., ЕГН ********** от с.Г.,
обл.Ловеч, направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер
на сумата 600.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8