Р Е Ш Е Н И
Е № 71
гр.Силистра, 29.10.2020 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, с участието на прокурор при
ОП гр.Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 73 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение № 115/13.07.2020 г., постановено по АНД № 170/20 г., Силистренският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-1099-000665/14.10.2019 г. на началник
група при Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр.Силистра, с което на Г.И.Д. ***,
на основание чл.74 ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание по вид „глоба“ в размер на 2000 лева за отказ да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Към момента на проверката СУМПС
е със статус „отнето“ на 14.11.2016 г., поради което не е наложено кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години“.
Производството е образувано по касационна жалба на Г.И.Д., с искане да бъде отменено решението на СРС и, съответно
отменено първоначално оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание
жалбата се поддържа лично от касатора, с единствен акцент, че не той е
управлявал въпросния автомобил, поради което и евентуалният му отказ по чл.174
ал.3 ЗДвП е несъставомерен, щом не е субект на релевираното нарушение - „водач на моторно превозно средство[…], който
откаже[…]“. Жалбата
е бланкетна и с нея не са възведени конкретни касационни основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт от кръга на визираните в чл.348 ал.1 НПК, във вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН, поради което настоящият контрол следва да бъде извършен в
параметрите на разпореденото с чл.218 ал.2 АПК
Ответникът по касация - Областна дирекция
на МВР; Сектор „Пътна полиция” гр.Силистра,
чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт при ОД МВР гр. Силистра, в писмено
становище /л.13 - л.14/, оспорва касационната жалба. Излага аргументи в
подкрепа на решаващите изводи на Силистренския районен съд и моли за
потвърждаването им.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение на СРС е правилно,
като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния
закон, а жалбата неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на въззивния
съдебен акт.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл. АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните, прие следното: Касационни основания, които да са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция няма, поради
което касационният контрол следва да бъде проведен съгласно чл.218 ал.2 от АПК.
Твърдението
на касатора „на посочената дата не съм
управлявал моторно средство“ е фактическо такова и, с оглед забраната от
чл.220 АПК за нови фактически установявания от касационния съд, не следва да
бъде обсъждано. Пред съдебния състав в откритото заседание на 30.09.2020 г. касаторът
въвежда оплакване от регистъра на нарушенията на процесуалните му права,
твърдейки, че се явил пред съдебната зала на СРС на посочената в призовката му
дата и час, но не го допуснали да се яви, поради разпоредени мерки за
ограничаване на разпространението на COVID-19,
поради което настоява поне настоящата инстанция да изслуша водения от него
свидетел - очевидец на процесните събития от 01.08.2019 г. Искането е отклонено
от състава на основание чл.219 АПК.
Дори и горното
твърдение да е вярно, с жалбата не е релевирано съответно на него оплакване (за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, ограничили значимо правото му на защита), поради което и съгласно нормативната регулация на
касационния контрол с чл.63 ал.1 ЗАНН и чл.218 - чл.220 АПК, съдът не може
служебно да се произнася по непосочени в жалбата процесуални пороци допуснати
от въззивния съд. Инвокирането им извън фаталния срок от чл.211 АПК е
недопустимо. Служебно съдът действа само по отношение на съответствието на решението
с материалния закон и то изключително на базата на приетите за установени факти
от районния съд, по аргумент от чл.220 АПК. За първи път заявено оплакването
пред касационния състав на 30.09.2020 г., т.е. значително след преклузивния
срок от чл.211 АПК, е недопустимо за разглеждане в настоящото производство.
От фактическа страна СРС е приел, че на 01.08.2019
г. в 23.50 ч., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“;
рег.№ СС 3896 АМ, по ул. „Бойка Войвода“ в гр. Силистра, когато е бил забелязан
от полицейски патрул в района. В близост до Езикова гимназия партулният
автомобил се изравнил с управлявания от касатора и полицейските служители,
разпитани като свидетели от съда безпротиворечиво са установили, че водач на автомобила
е бил именно Г.И.Д., познат им от други случаи в пряката им работа. Спрели го
за проверка на личните документи и установили, че същият няма Свидетелство за
управление на МПС, поради което поискали съдействие от св. В.В.- младши автоконтрольор
към ОД МВР гр. Силистра. Последният поканил жалбоподателя за извършване на
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0044, както и за употреба на наркотични вещества с Drug Test 5000 с фабричен номер ARLK-0019, каквато същият отказал категорично, като
твърдял пред свидетеля В./пристигналият по-късно пътен полицай/, че не е
управлявал автомобила. Издадени са били два талона за изследване, съответно с №
0060759 - за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта /л.15/ и
№ 0060758 - за наличие на алкохол в кръвта /л.16/. Видно от последните е, че
касаторът е записал „не приемам“, не
ги е получил, като отказът му за това е удостоверен с подписа на един свидетел.
При тези факти, на място, бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA № 72104/01.08.19 г. /л.17/, който съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП, като редовно съставен от компетентно длъжностно лице съгласно законовата регулация,
има обвързваща съда доказателствена сила до доказване на противното, както
правилно е приел и СРС. Нормативната презумпция е оборима, но касаторът не е
провел насрещно пълно доказване на твърдения от него факт, че не той е
управлявал въпросното МПС, който е главен в спора. Следователно, при така
събраните доказателства в процеса пред районния съд и редовно съставения АУАН, крайният
решаващ извод е правилен като съответен на закона. Освен това, жалбоподателят в
нито един момент не е оспорвал самия съставомерен отказ да бъде изследван за наличието
на упойващи вещества. Той неизменно е твърдял, че не бил „водач на МПС“ съгласно
изискването на закона, което обаче е опровергано от показанията на полицейските
служители и съставеният на място АУАН, връчен му лично без последващи
възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
В резултат на горните фактически
установявания съдът е приел, че относно безспорния факт - отказ за изпробване с
техническо средство, вкл. отказ за даване на биологичен материал за медицинско
изследване, не са налице никакви обективни, оневиняващи касатора обстоятелства,
поради което с налагането на определеното в абсолютен размер в закона наказание,
е приложил правилно същия.
В релевантния
текст на чл.174 ал.3 ЗДвП, уреждащ хипотезата на „отказ за изпробване за
употреба на алкохол“, както и за друго упойващо вещество,вкл. наркотично, е
инкорпорирана законодателна идея, свързана с презумиране на наличието на
алкохол/наркотично вещество в кръвта на водача, щом същият целенасочено отказва
да бъде изпробван и по двата метода /с техническо средство и/или кръвна проба
за медицинско изследване/, съгласно нормирания ред с приложимата Наредба № 1/19.07. 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. ДВ, бр. 81/2018 г.), издадена по законовата делегация от
чл.174 ал.4 ЗДвП. В този ракурс преценено процесното нарушение не може да бъде
обсъждано като „маловажно“, защото разкрива всички признаци на типичен отказ за
проверка, което съобразено и с многократно извършваните и санкционирани
нарушения на правилата за движение по пътищата от касатора /Вж. Справка за
нарушител л.9-л.14/, ирелевира изцяло приложимостта към конкретния случай на
чл.28 ЗАНН, както правилно е приел и районният съд.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона. Ето защо следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във вр.
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 115/13.07.2020 г., постановено по АНД № 170 по описа за 2020 година на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.